Политическите алтернативи според дясната политология

Време е за признание. От евроизборите насам всеки ден медитирам върху мозъчните експлозии на умно-красивата полуполитология като пред древнокитайски коани. Това е екстремно занимание, защото случайният читател попада буквално в алтернативно на логиката измерение. Вместо факти там има идеологически халюцинации, сюрреалистични видения и екстремен шаманизъм. Заради това ви моля да ми простите предварително, ако не съм в състояние да предам свързано основите на техния възглед за преминалите избори. Никой не може да се справи качествено с тази задача. Дори и те самите.

Как изглежда дясното уравнение - БСП е с 5 евродепутати, с повишение на гласовете спрямо предишните евроизбори, но, разбираш ли, БСП не е алтернатива на ГЕРБ. Даже, ако се гмурнем по-надълбоко в този сюрреализъм стигаме до друго откровение - "БСП е основната е основният стълб на Бойко Борисовата стабилност" (цитатът е от статия на Любен Обретенов в „КлубЗет“ – той е качествен журналист, но уви, костовизмът не прощава на никого и е нанесъл своите поражения).  Разсъжденията ги знаете – БСП не е опозиция на ГЕРБ, БСП е пета колона на Кремъл, БСП чества 9 май като Ден на победата и така нататък, а цялата съвкупност плашела избирателите.
Нямаше как да се мине и без изявление на проф. Евгений Дайнов, която в интервю обяви: „БСП е жив труп“. След това доуточни, че БСП била в безпомощно състояние, а той не я бил виждал такава от 1997 година насам. Това е баналната дясна логорея, която се отличава с разсъждения на едро без изобщо да познава в детайли конкретната тема. Много ми е мъчно, че аз трябва да съм ангелът на паметта в този разговор, но се опасявам, че метафорите за смъртта на левицата не се появяват за първи път в лексиката на Дайнов. В началото на юли 2013 година, когато летните протести срещу Орешарски още имаха някакъв блясък, макар той бързо да започваше да се лющи като мазилка в сграда, ремонтирана от фирма на ГЕРБ, той написа една статия със заглавие: „Да съжалим БСП – те живеятв света на мъртвите“. Тоест - танатологичния патос отдавна тревожи ума му и съвсем не блести с оригиналност, възкресен днес. Текстът от 2013 година е абсолютно неразказваем, защото е написан в жанра „моралистично есе“, но идеята е, че БСП обитава света на сенките и партията е лишена от възможност да усети радост, общност и възторг. С други думи – професор Дайнов може веднага да кандидатства за гробокопач, но няма да има особена кариера там, защото прогнозите му за смърт се оказват удивително неверни и смешни. Само три години след този текст левицата спечели убедително президентските избори и така мощно се върна в мача, че дори след неуспеха на последния вот медиите се занимават основно с нея, а не с „победителите“.  Тук мога да ви цитирам и текстовете на Даниел Смилов, но твърде много ви уважавам като публика, за ви сблъсквам с плаващите пясъци на този всичколог, който навремето твърдеше, че коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок ще е спасителна за страната и представлява оптималната формула за качествено управление. Паметта е единственото дисидентство във вихъра на хаоса в който живеем.
Дайте да обобщим – БСП е разнищена, БСП е мъртва, БСП няма бъдеще, БСП не е алтернатива, БСП е сянка, БСП не е опозиция.  Направо се разтреперих от вълнение и потърсих скала от която да се хвърля.

В името на научната обективност нека за миг да приемем тази халюцинация за действителност. Окей, БСП не е алтернативата на ГЕРБ.

Кой тогава е?
Демократична България?
Сериозно?

Дайте сега да видим как стои картината в числа, за да видите разберете каква алтернатива са тези. На настоящите избори ДеБъ взе 118 484 гласа. Дочух, че отварят шампанско. Радан Кънев се опияни: "Вече сме във висшата лига". ДеБъ вкара 1 евродепутат. Връщаме картината 5 години назад - през 2014 година, пак на европейските избори, Реформаторския блок, състоящ се горе-долу същите хора получи 144 532 гласа. Отново един депутат.
Нека да се направим, че няма отлив на гласове. Картината обаче е потресаваща. ДеБъ е замръзнала електорално. Това е характеристиката не на автентична партия, а на секта. Това е един политически балон, който не пуска хора навън, но очевидно не допуска и хора вътре. И точно това замръзване ги прецаква на парламентарни избори, защото в момента в който активността скочи, тия всичките остават извън борда. Цялата компания заедно. И тогава почват пак приказките за дългата ръка на Кремъл, Путин и Анна Курникова. Според дясната космология обаче - това е алтернативата.  Алтернатива с 1 депутат, която до последно не знае дали ще може да прескочи прага  на парламента. На мен лично ми се види твърде хилава тази алтернатива. Нещо не излъчва сила и послания. А на всичкото отгоре тази алтернатива е неспособна да разшири дори с малко своето влияние. Те са като самозатворена кофти реалност (тук цитирам един текст на проф. Дайнов от началото на века).
И никой не обяснява като как тази алтернатива прие навремето да бъде основна държанка в коалиционната спалня на ГЕРБ. Реформаторския блок, който си направи пластична операция за смяна на пола и стана Демократична България крепи ГЕРБ в продължение на две години. Кадрите му преядоха с власт, а имената на министрите им и до днес се употребяват като нарицателно за провал и карикатура. И това не е ровене в миналото. На БСП постоянно й припомнят историята, заради това същите морални проповедници трябва да се научат да бъдат на висотата на собствените си стандарти. Пичове, вие бяхте на топло под мускула на Борисов. Каква точно алтернатива могат да бъдат те?
Всъщност този синдром на абсолютната амнезия е най-болезнения симптом на дясната политология. Те предпочитат да не се занимават с фактите, колко по-яко е да си градиш замъци от пясък и необуздана фантазия. И всичко това е медийна спецоперация. Политолозите като шамани се опитват да омагьосат реалността и да извадят БСП от уравнението. Това ще позволи безкрайна коалиционна полигамия. Рай за ДеБъ и 100-те им хиляди избиратели.
Алтернативи, сър :)))))