Българското политическо време прилича на снимка на
мозъчните вълни на пациент в психиатрия. То никога не стои в покой, а
обичайният му цикъл е втурване от скандал в скандал, от интрига в интрига, от
компромат в компромат. Това отдавна превърна българската политика не в
предсказуем и нормален процес, а в арена на която летят пиратки, използва се
ефектна пиротехника и всички бягат в различни страни. Този процес се повтори и
след европейските избори. Само дни след вота, когато бурята от анализи почна да
затихва, изведнъж премиерът Бойко Борисов хвърли нова бомба на сцената - ядосан
от предложението на БСП за намаляване на ДДС-то на хляба и от други социални
предложения, той обяви, че вкарва предложение партийната субсидия да стане един
лев на глас. След това свика групата си на килимчето и така се получи интересен
процес - депутати, които довчера трябваше да търсят думата "субсидия"
във вестника изведнъж се сдобиха с мнение по темата и започнаха да го отстояват
яростно пред всяка репортерка, която се излъже да ги покани. Разбира се, темата
беше пусната като димка. Защото в дните преди нея станаха две събития, които
разтърсиха спечелилите европейските избори по много ярък начин. Първо -
външният министър на Холандия в прав текст обяви, че страната му няма да ни пусне
в Шенген, заради корупцията, а след това и от ЕК излезе най-разтърсващия доклад
в последните 10 години. Ако човек го отвори ще види, че в него е описано
всичко, което Корнелия Нинова и Елена Йончева се скъсаха да говорят по време на
кампанията и които премиерът нарече "жалки женици". Оказа се, че
точно жалките женици са били гласът на Европа у нас. И така ГЕРБ се нуждаеха от
тема за която да са сигурни, че моментално ще отклони вниманието от техния
проблем и ще предизвика кошмарния медийни страсти и фейсбук-спорове. Така се
стигна до вечната популистка дъвка - намаляването на партийните субсидии.
От 5-6 години насам въпросът със субсидиите на партиите
акумулира гняв, ярост, народно възмущение и сподавено медийно съскане. Със
солиден телевизионно-популистки инстинкт това първи усети Слави Трифонов, който
превърна своето шоу в инструмент за тотална пропаганда по темата. Три години
той и сценаристите му дъвкаха темата, а после събраха и подписи за провеждането
на референдум. В крайна сметка той се проведе заедно с президентските избори
през 2016 година. 2 516 791 души гласуваха за това партиите да получават по
един лев за получен глас. От днешна гледна точка вече можем да видим грашката,
която всички политически формации допуснаха. Те напълно подцениха възмущението
и народния гняв, а това ги накара практически да не участват в кампанията за
допитването. Бездействието остави Слави Трифонов практически сам на терена, а
той се възползва умело от ситуацията. Всъщност Трифонов и сие се оказаха хора
без памет, защото те, а и никой друг така и не се опита да се припомни защо
изобщо беше прието да има субсидии. През 2001 година, когато това стана факт
нямаше народни възмущения, демонстрации и ярост, защото спомените на хората за
предходните години бяха още пресни. Субсидията не е лукс, а инструмент за
развитие на демокрацията. Банално звучи, но е истината, че държавното
финансиране осигурява легитимност на политическия процес. В противен случай той
моментално ще стане плячка на хищните олигарси. Не смея да твърдя, че държавните
пари осигуряват ефективна независимост на партиите от едрия бизнес, но със
сигурност знам, че без тях ще се сдобием с онова, което американците наричат
корпоратокрация. ГЕРБ направиха един опит да прокарат подобно решение през 2016
година, но много добре си спомням, че направиха и елементарно усилие тогава да
му осигурят парламентарна подкрепа. Което беше сигурен начин да го погребат.
След това в няколко поредни бюджета депутатите от ГЕРБ натискаха зеления бутон
за субсидиите, без нито един от тях някога да се изкаже на трибуната, че
съвестта му не го позволява. Но това е обичайно за ГЕРБ. Те нямат мнение. Те
имат мнението на Бойко Борисов. Един ден обичат Цветанов, на следващия ден вече
всички са изтрили телефона му от своите указатели.
Най-голямата самозаблуда обаче е, че Бойко Борисов тръгна
да прилага идеята, воден от елементарен популизъм. Лесно е да го предположим,
но това е капан. В едно телевизионно студио имах възможност да се надвиквам с
депутата Мануил Манев (който е превърнал патетичните възклицания и възмутените
придихания в своя коронен номер) и той там в пристъп на гняв почти разкри
плана: "Ние искаме да сменим системата". Нека да се задълбочим в това
откровение. Как една управляваща от 10 години партия сменя системата? Ами много
ясно - тя просто се опитва да унищожи всяка политическа конкуренция. На Борисов
и компания им стана ясно, че БСП не може да бъде унищожена през избори, не може
да бъде корумпирана за участие във властта с това ръководство и заради това от
торбата беше избран последния инструмент - финансовото обезкървяване. Според
различни данни ГЕРБ има по своите банкови сметки между 20 и 50 милиона лева от
субсидии, а БСП едва няколко стотин хиляди, защото левицата реално използва
финансите, които държавата дава. Така партията на Борисов ще влезе в местните
избори като абсолютен шампион, защото всички останали ще изгубят повече време
да търсят средства, отколкото да предлагат политика. А и само хора, които не
живеят в България не знаят какъв е реалния икономически климат у нас. ГЕРБ
правят партийна политика с парите от държавния бюджет, стегнали са целия бизнес
в своята паяжина и корпоративни кубинки. Това наистина ще е промяна на
системата. На сцената ще остане една-единствена партия, всички останали ще
бъдат удушени. Борисов прави точно това. Това не е популизъм. Това е убийство.
Ако наистина искаха да трансформират политическата система по легитимен начин,
тогава трябва да приемат предложението на проф. Румен Гечев всяка партия да
върне парите, които държи на депозит в държавния бюджет. Емпирично обаче
установих, че депутатите от ГЕРБ се изнервят от тази тема и истерясват.
Показателно е.
Наясно съм, че никой няма да се трогне от съдбата на
партиите. Яростта на хората е най-добрата оценка на политическия елит. Но
българската демокрация е крехка, несъвършена и неоформена докрай. Фактът, че
ГЕРБ 10 години се задържат на власт напълно го доказва. Темата за субсидиите е
голяма и трябва да бъде поставане, но не и по такъв дивашко-популистки начин,
за да прикрие следите на сцената с убийството. Много от големите партии
декларираха готовност да участват в дебат за намаляването на субсидията. БСП
например от три години има позиция, че според нея 5 лева на глас е нормален
размер на субсидията. Само че ГЕРБ не искат да влизат в детайли, защото идеята
им трябва като оръжие, е не като инструмент за поправка на дефекти. Така
Борисов си осигурява две неща - задушава другите партии и запазва безценната
глава на Владислав Горанов заради грешката на когото темата отново стана
болезнено актуална. И е повече от удивително, че в някои анализи действията на
ГЕРБ минават като "борба с популизма". Това е все едно да поръсиш
град с ядрени бомби, за да го изчистиш от кърлежи. Да бориш популизма с
циничен, див и брутален популизъм е самоубийствено, но Борисов вече си е
въобразил, че всичко му е позволено и всичко ще му бъде простено. Той се нуждае
отчаяно от отклоняване на вниманието на публиката и от унищожението на всяка
възможност за опозиция. Та точно днес и сега отчаяно се нуждаем от мъдрост.
"Мислете с главите си, а не с телевизиите", гласеше един белградски
графит.
Дано това все още да е възможно.
No comments:
Post a Comment