Ако някой някога е имал съмнения, че ГЕРБ се опитват да
изкормят политическата система на България и да поставят под своя политически и
корпоративен монопол, то всички колебания вероятно са изчезнали напълно след
като хората на Бойко Борисов съвсем официално тези дни подкрепиха идеята на ДПС
да падне таванът за даренията за партиите. Българският законодател в началото
на този век бе предвидил всички политически формации, които са минали 1 процент
на парламентарни избори да получават финансиране от държавата, но за сметка на
това да има ограниченията за дарения до 10 хиляди лева. Този баланс, макар и
мразен от хората заради системното насаждане на телевизионна омраза, работеше
сравнително добре. Въпреки шоуменския хейт към субсидиите, трябва да кажем
откровено, че точно това перо в държавния бюджет никак не е толкова голямо,
нито пък ощетява хората по някакъв болезнен и безпардонен начин. Целият този
разговор обаче отиде по дяволите в мига в който Бойко Борисов реши да се прави
на гневен и изкомандва своите парламентарни марионетки веднага да намалят
партийните субсидии до 1 лев на глас. Вместо да срещне поне половин опит за
съпротива, парламентарната му група под строй си промени мнението и веднага
окълца финансирането на партиите, което вероятно скоро ще мине окончателно в
пленарна зала. Черешката на тортата обаче дойде, когато се разбра, че
коалиционните партньори ДПС и ГЕРБ за пореден път подпечатаха своето прекрасно
сътрудничество с приемането на идеята, лансирана от Делян Пеевски, че таванът
на даренията трябва да падне. По същество това е опит за убийство на нормалния
политически процес и приватизация на политическата система. Да го кажем по ясно
- ГЕРБ харизаха всички важни решения, стратегии и визии на бъдещето на
олигархията, а голяма част от медиите и телевизионните шамани популистки
заръкопляскаха от екраните, натровени от слугинаж и верноподаничество. Всичко
това бе опаковано с рекламен блясък - България щяла да въвежда
"американския модел". А от народа се очакваше единствено да
слюноотделя радостно и да си мисли, че вижда как се осъществява негово тайно
въжделение.
Дори самото обсъждане на идеята за безлимитно финансиране
от страна на фирми е политически капан, защото подписва алиби на тази
криминална инициатива. Това не е въвеждане на американския модел. Американският
модел на финансиране на политическите кампании е свързан с много правила и
регулации. Например - там не е възможно директното даване на пари на избрания
кандидат, да не говорим, че в Америка има специален закон за лобизма, който се
опитва да въведе правила в тази неясна и тъмна сфера. И въпреки че говорим за
страна с утвърдени традиции, институционална стабилност и опит в демокрацията -
този модел предизвиква много спорове, недоволства и гняв, а доста радикални
активисти смятат, че той е в основата на загниването на политическия процес в
САЩ. Достатъчно е да изгледате няколко минути от филма "Капитализъм.
Любовна история" на Майкъл Мур, за да се убедите в това. Режисьорът е
събрал на едно място редица примери как наливането на финанси в политическия
процес по този начин е буквална опора на статуквото и държи системата в
усмирителната риза на големите пари и хищните интереси. Казваме всичко това, за
да видите, че фразата "американски модел" съвсем не е толкова
безпроблемна, колкото ни я рекламират афектираните телевизионни рекламни
агенти. А в България, страна без работеща съдебна система, с прокуратура, която
е бухалка на властта, и контролни органи, пълни с калинки, това ще даде пълен
контрол на олигархията над политическата система. Да, знам, че това звучи
банално, изтъркано и вече никой не се трогва от голямото предупреждение. Но
това не го прави по-малко болезнено и истинско. В държава като разграден двор
да махнеш тавана за корпоративните дарения е все едно да махнеш защитите на
ядрен реактор. Въпрос на време е радиацията от този процес да убие всичко. В
политически смисъл това означава само едно - опозиция със затихващи функции,
финансово обезкървена и задушена и осигуряването на пълен монопол на партиите,
които държат властта. Въпрос на време е бизнесът официално да ги превземе като
раков тумор отвътре и по този път не е далече деня, когато целият парламент ще
бъде реден в офиси, а не от гласа на хората. Реалната демокрация изисква
несъгласие, яростна опозиция като върховен коректив, но инженерният замисъл на
ДПС и ГЕРБ ще издуха всичко това на боклука. Това не е само обезчестяване на
демокрацията, това е обезглавяване на държавата. В политическа система, където
финансовите дарения са неограничени, безконтролни и несанкционирани избирателят
моментално губи думата, неговата тежест изчезва и идеята за свобода започва да
изглежда абсурдна. Интересът на хората напълно изчезва, за да бъде подменен с
хищни бизнес-апетити и корпоративни наслаждения.
Да не говорим и за друго. В България няма законодателство,
което да гарантира прозрачността на процеса, а познавайки местните нрави
мислите ли, че някой изобщо би се осмелил да финансира опозицията. Нали след
това ще бъде сполетян от данъчни проверки, контролни органи и всички други
инструменти с които държавата разполага. Това е инструментът за осигуряването
на пълно всевластие на коалицията на ГЕРБ и ДПС, както и на олигарсите, които
потриват ръце зад нейното вечно добруване. Присвояването на целия политически
процес и попадането му под олигархичен контрол е най-лошото възможно развитие
на една държава, а то със сигурност ще се случи, ако решението бъде прокарано
докрай. Отвратителното в цялата история е, че всичко това се прави с
хиперпопулистко хълцане и се разказва като история за слушането на хората
докато по същество е точно обратното. Това е криминален грабеж на истинска
политическа воля. Политиците са длъжни да поставят въпроса за субсидиите и
тяхното намаляване на дневен ред, но дадеш демокрацията в ръцете на едрия
бизнес е морално изнасилване на цял един народ и неговите надежди за по-добро и
качествено бъдеще. Но ми се струва, че олигархичните партии нещо лошо са си
направили сметката. Защото, както още през 1899 година е предрекъл Кирил
Христов - българският народ е много търпелив, но когато ножът удари до кокал
гневът му е изпепеляващ. С криминалната продажба на цялата политика на едрия
бизнес и маститите олигарси ГЕРБ и ДПС удариха кокал.
Тепърва ще има да го
усещат...
No comments:
Post a Comment