Цветан Цветанов има голям късмет, че не живее по
времената на Френската революция. Тогава вместо просто да го отстранят от
партийните постове (но ВИП-асансьорът остава, отдъхнах си просто) и да го
пратят в политическо изгнание и да дава мелодраматични интервюта в сутрешните
блокове, една пролетна сутрин щяха просто да го помъкнат към гилотината. И
както се полага на всеки грандиозен спектакъл - основните носачи към ешафода
щяха да бъдат всички онези, които с години се превъзнасяха по силата на
Цветанов, по неговия организационен талант, по авторитарния му начин на
действие в парламентарната група, които лееха елей по името му и кимаха
одобрително, когато Борисов казваше, че "партията е на Цветанов".
Пред очите си обаче преживяхме нещо като неуспешен опит за дворцов преврат.
Между другото - това, че не знаем подробности, детайли и екзотични дреболийки е
ярък показател за това колко несвободни са медиите ни. Сега след като знаем, че
пагоните на Цветанов бяха откъснати, а той и Веско Маринов бяха публично унижени
пред строя, вече можем да си дадем сметка, че поне от три месеца насам в ГЕРБ
се е водила игра на тронове. Всички предполагаха, че войната ври и кипи, всички
по логически път стигаха до тази идея, но нито една медия не си позволи да я
разрови сериозно, да намери привържениците на единия и другия лагер. Вместо
това се пишеха мазни и подли статии за величието на Цветанов, за това какъв
кротък семеен мъж е той и как качествата му са признати нашир и надлъж.
Научихме за битката едва, когато едната страна победи. Победеният направи един
бърз тур на самосъжалението из медиите и се опасявам, че оттук-нататък повечето
студиа ще станат непрестъпни за него. Цветанов сам ще види какво е да си жертва
на модела в който той беше един от основните архитекти. Това е черната ирония
на историята. Не че е е смешно. По-скоро е язвително.
Отстраняването на Цветанов поставя ГЕРБ в изцяло нова
ситуация. Първо - вижте само кога бе наритан Родител 2 на партията. Веднага
след изборите. Така ГЕРБ напълно се лиши от удоволствието един месец влюбени
журналисти и придворни анализатори да говорят за "чудовищната загуба на
БСП", за "тоталния разгром на левицата" и за "бляскавите
качества на Борисов". Очевидно за премиера отстрелването на Цветанов е
било по-важно от медийните четки. Това разтревожи придворните медии. Прочетох
няколко почти виещи коментара, че темата "Цветанов" ще постави ГЕРБ
на колене и дори може да им струва успеха на местните избори. Не знам кои са
авторите - пациенти на Четвърти километър или част от разбитата кохорта на
Цветанов, но в случая в логиката им има правота. ГЕРБ не знае как да съществува
с един родител, защото в кратката история на партията тази ситуация е принципно
нова. Още от самото начало във формацията имаше ясно разделение на
отговорностите. Звездата беше Бойко Борисов, той беше медийният харизматик,
любимецът на криминалните репортерки, чаровникът на политическата система, а
зад него плътно стоеше скучният Цветан Цветанов, човекът с неясни изречения,
сюрреалистичен речник, но с очевиден организационен талант. Това двувластие в
ГЕРБ се утвърди като основната линия на развитие. Единият се целеше във
властта, другият подсигуряваше терени. Единият се усмихваше на медиите, другият
хващаше местния бизнес, правеше дослук с него, раздаваше поръчки, организираше схеми
и така очерта контурите на мрачната изборна машина на ГЕРБ. Проблемът е, че
подобен начин за ръководство е успешен единствено във времена на възход, само,
когато има неовладени територии. ГЕРБ обаче непоносимо се разрасна, като ракови
разсейки пренасели местната власт и това предизвиква моментално политическо
зацикляне. В такава ситуация двувластието води до шизофрения. Много от
структурите бяха виждали Борисов само на снимка (това не е мое наблюдение, а
цитат от Георги Харизанов) и за тях единствената видима власт в ГЕРБ беше
Цветан Цветанов. Борисов беше "онзи по телевизията", докато Цветанов
е човека, който всеки ден звъни, иска резултати, настоява за процент от
сделките....(това последното е преразказ по слухове, но както никой преди месец
не вярваше, че Цветанов ще отлети от политиката, така и след около месец тези
твърдения дори няма да се нуждаят от доказателства). Някъде в началото на тази
година очевидно Борисов е разбрал, че подобно разделение на властта ще побърка
ГЕРБ, а в краен случай може да му осигури и ненадеен нож в гърба. И тогава
войната започна. Цветанов стана жертва на успеха на мрачната машина на ГЕРБ за
избори и власт. Властта е странна субстанция - прекалиш ли с нея почваш да
ходиш като надрусан с хероин. ГЕРБ плъзна като ракови разсейки из централната и
местната власт, но партията очевидно се задъхва и не се справя с тази голяма
отговорност. Корпоративните паяжини не могат да заместят липсата на ясна визия
и реални идеи. ГЕРБ могат да печелят избори, но не знаят как да управляват. И
днес тази машина може да бъде задвижена единствено с цената на пролята кръв,
метафорично казано. За да си купи още малко време Борисов бе готов да жертва
всички, за да запази медийния си имидж на херувим с пърхащи и сияйни крилца.
Един от създателите на машината бе даден като жертвоприношение на гладните
медии и тепърва ще гледаме канибалската същност на този процес.
Но тук има по-важен въпрос - какво ще представлява ГЕРБ
без Цветанов. От доста време насам някои анализатори си мислят, че има замисъл
за някъкъв софт-вариант на ГЕРБ. Тоест Борисов дава път на млади и скучни
технократи и така пуска имиджа на партията си в пералнята. Корупционните
скандали обаче са като мазни отпечатъци на местопрестъплението - следите
остават, независимо от опитите за радикална чистка. Не знам дали Борисов
наистина има такъв план, но се вижда как се опитва да конструира нов имидж на
ГЕРБ. Например - той каза, че вече няма да има Цветанов и, че неговото име се
заменя с "Изпълнителната комисия на ГЕРБ". Тоест премиерът ще иска деконцентрация
на властта в партията, за да си подсигури, че няма отнякъде да му изникне нов
Цветанов, който да си повярва, че ще е незаменим. Това обаче със сигурност ще
отслаби ГЕРБ, защото Борисов по никакъв начин не може да се занимава с цялата
организационна работа, а и няма как да е постоянно в режим на кампания.
Очевидно това е цената, която премиерът е решил да плати, за да получи властта
в ГЕРБ. По-слаба партия, но изцяло негова, отколкото могъща, но шизофренична. И
това ще превърна битката за местна власт в истинско изпитание за софт-варианта
на ГЕРБ, защото в момента там ефектът е все едно са изгубили изборите.
Наритването на Цветанов пред очите на всички е възможно най-лошия знак за
всички партийни номенклатурчици, които вече не знаят на кой бог да се молят, за
да оцелеят. Парадоксално е, но дългото присъствие във властта вместо да укрепи,
разкапва ГЕРБ. И това е процес, който досега не сме имали възможност да
наблюдаваме на живо и времената пак станаха рязко интересни. Това беше
проклятие, нали? Почти като коледен концерт на Веселин Маринов или телевизионно
самосъжалително интервю на Цветанов.
No comments:
Post a Comment