Ако някой някога ми беше казал, че оттеглянето (или
наритването) на Цветан Цветанов от всички партийни постове ще се превърне освен
в политическа и в културна трагедия, сигурно щях да му препоръчам да си
прегледа главата, да наблегне на хладните душове, да ограничи приема на
алкохолни напитки и да се замисли за ваканция без интернет сред природата.
Обаче България е страна, която обича да те изненадва екстремно. Тъкмо решиш, че
си схванал механизмите по които се развиват събитията у нас, че вече всичко ти е
ясно и нищо не може да те шокира и тогава в новините чуваш как Бойко Борисов с
метален глас обяснява, че вече не иска да слуша Веско Маринов по партийните
концерти на ГЕРБ. Само мога да подозирам какви турбулентни процеси са се
развили в емоционалната душа на изпълнителя на "Горчиво вино". Всички
медии го бяха обсадили, за да измъкнат от него политически коментар, да
определят степента на неговото разтърсване, а той не ги разочарова. "Знам,
че той вече не е това, което беше до вчера. И дойде като гръм от ясно небе за
мен и за всички мои близки. Дори за момент спрях автомобила и изпаднах в
някакви размисли - колко мръсно нещо е политиката", обяви естрадният бард
на всеуслошание. Разбираемо е да потресен. В силните години на Цветанов Веселин
Маринов му беше нещо като редовен компаньон. С минимално усилие можете да
откриете десетки снимки на всесилния доскоро гербаджия, заедно с неговия
приятел. На една от тях двамата задъхано тичат рано сутрин, следвани от неясно
колко охранители. В израз на естетическо възхищение дори веднъж певецът
определи Цветанов като "принц, който разнася светлина и доброта".
Партиецът му отвърна тези дни с не по-малка нежност: "Веско Маринов е
ранима душа". Тук се нуждаем от истински символист, за да опише емоционалната
драма, защото моето перо е безсилно да я предаде. Но нека да не се поддаваме на
цинизма на епохата. Лесно е да задълбаем като фройдистки психоаналитични
водолази в тази фраза и да открием дълбоко потискана хомоеротична латентност,
но не смятам, че това ще ни даде верния ключ съм ситуацията. Маринов, волно или
не, е типичен представител на българската артистична интелигенция, която от
поне половин век насам е опиянена от властта във всяка нейна форма. Това е
преклонение пред силата, изумление от възхода на един човек, който в други
времена и епохи, щеше да счита за свое висше професионално умение въртенето на
волана на градско такси. Именно в този тандем връзката
"култура-политика" лъсва в своя самоопиянителен блясък. Точно заради
това Веселин Маринов не бива да се учудва, че името му падна като бомба насред
драмата в ГЕРБ. Това беше неизбежно. Естрадната икона трябваше да е наясно с
това. Нали в една от легендарните си песни той настоятелно твърдеше, че
истинското вино е горчиво. Е, сега му сипаха една каца от него. Наздраве!
Окончателната раздяла между Борисов и Цветанов стана в
много интересен момент. Веднага след изборите, които ГЕРБ спечели (не използвам
думи като "победа", защото е неуместно при кошмарно ниската
активност). Като вземем предвид това, че управляващата партия влезе на куц крак
в изборите, след цяла серия от оставки и скандали, които не спират до днес, то
резултатът би трябвало да е повод за отваряне на шампанско и раздаването на
безплатни билети за следващия коледен концерт на Веселин Маринов. Подозирам, че
Цветанов още от мига в който се върна от митичното пътуване в САЩ и беше
принуден да подаде оставката си като депутат, е виждал в резултата от вота шанс
за своето пълно завръщане в политиката и окончателна реабилитация на
собствената си личност. Тази надежда от самото начало е крехко поетична, защото
ако има нещо, което не може да бъде изчегъртано от съзнанието на хората това е
картината на преял партиен номенклатурчик, който си е уредил ВИП-асансьор, за
да го стоварва директно в хола му, при това на смешно ниска цена. И преди
феновете на ГЕРБ да почнат да се давят с пуканки и да тренират циничната си
реторика към мен, нека да обясним. Колкото и да се напъват, колкото и да се
опитват да лиснат сапунка върху корупционните драми, петната, които луксозните
апартаменти нанесоха са неизтриваеми. Никой не ти пречи да разглеждаш резултата
като прошка, ако искаш, но при такава активност е добре да имаш очи и на гърба
си, защото гневът на негласуващите винаги идва неочаквано като природно
бедствие. Точно заради това Цветан Цветанов и Веселин Маринов го отнесоха.
Пуснаха ги по тръбата към канализацията на политиката и сега всички журналисти
тръпнат в догадки къде ли точно ще спре този процес.
Изгледах няколко телевизионни изповеди на Цветанов след
като беше изритан от ръководните постове в партията. След тях вече съм убеден,
че в последните три месеца, зад гърба на всички ни, се е водила истинска
студена война за бъдещето на ГЕРБ. Само така можем да разтълкуваме офертата,
която Борисов е отправил на Цветанов - да остане обикновн служител в
централата, но без никакви контакти с местните структури. Това поставя по нов
начин и факта, че Борисов изплува като челна фигура на ГЕРБ по време на цялата
кампания. Той я взе на ръчно управление и буквално не слизаше от новините. Ние
мислехме, че това е било част от усилието да се закрепи на власт, но може да се
окаже, че е било елемент от вътрешнопартийната битка. Борисов спешно се
нуждаеше да покаже на партията си, че той е човекът с властта, той държи хляба
и ножа (да си припомним класика Ахмед Доган) и че Цветанов е част от мрачното
минало на формация, която се опитва да се подложи на екстремен медиен лифтинг.
Това си беше война, а отричането, че се е провела, я прави единствено по-подла
и необуздана.
Едва ли през 2005 година, когато се появи като
заместник-кмет на София, Цветанов е подозирал, че 14 години по-късно ще стане
най-неудобния човек в ГЕРБ. Едва ли си е мислил как хора, които лично той е
посочвал, ще излизат по телевизиите да се кълнат, че партията винаги е била
единствено и само на Борисов. Едва ли е знаел, че българската политика е
ненаситно чудовище, което мели кости и действа като огромно количество
радиация. Гледано отстрани няма как да не признаем, че ефективността на ГЕРБ
беше основно продукт на Цветанов. Той създаде структурите, схемите и всички
останали механизми, които превърнаха партията в изборна машина. Но именно това
върна в България призраците на тоталното противопоставяне, отрови политическата
атмосфера и създаде толкова конфронтационна среда, че дори и малките новини
могат да се превърнат във възпламеняващ скандал. А информациите за луксозни
апартаменти имат ефекта на ядрен взрив, чийто последствия ще са по-дълги от
радиционното облъчване в Чернобил. Не знам дали Цветанов ще излезе от този
режим на самосъжаление в който е потънал. Не че няма поетична справедливост в
неговите медийни хленчове, но опитът показва, че това е възможно най-лошия
вариант за действие в такава ситуация. Още две такива интервюта и направо ще е
готов да се превърне в естрадна балада.
Спомняте ли си, че по време на първото правителство на
Борисов, когато Цветанов беше всесилен и мощен, Веселин Маринов, Тончо Русев и
Евтим Евтимов сътвориха "Химн на МВР". През годините тази песен беше
пародирана, иронизирана, свръханализирана, но един от куплетите звучи направо
пророчески. В него се говори за продажно братство, което граби от народното
богатство, а после текстът направо удря в сърцето:
Ако
някой вярата убива
и
престъпниците сам прикрива...
Ето това пропусна да си даде сметка Цветанов навремето.
Изкуството, дори най-пошлото и баналното, дори най-пластмасовото и клишираното,
има великата възможност да се превръща в пророчество с късна дата. Чуйте днес
"Химн на МВР" и ще се убедите. Текстът е талашитен и на човек му идва
да си отхапе ушите като го слуша, но той звучи като политически преразказ на
съдбата на Цветанов. Дали е подозирал преди години, докато ръкопляска на Веско
Маринов, че всъщност ръкопляска на мрачно предсказание за бъдещето, пълно с
катастрофи, скандали, енергийни псалми, ВИП-асансьори и бляскави мезонети? Сега
на Цветанов му остава единствено да си върти албумите на ранимата душа и да
разчита, че се свиква с вкуса на горчивото вино и да чете старите интервюта в
които е изобразен като принц. Само да не стана така, че и Веселин Маринов да го
изостави. Историята на българската култура е познала и по-безчестни времена,
ама по-подли - никога.
No comments:
Post a Comment