Психодесните инженери на памет

В последните десетина дни една тема обхожда екраните на телевизиите като венерическо заболяване. Всеки, който има телевизор няма как да е избягал от нейните отровни пипала и гърчове. Дори в противоядрен бункер да се затвори човек тя сигурно пак би се добрала като призрак до него, за да го тормози, измъчва и инквизира Става дума за нестихващия вой на вечно изциклилата секта на психодясното, че в учебниците по история комунизмът не бил представен както трябва.  Този вой не е спирал от години насам, но сега придоби особено апокалиптични нотки и вече започва да прилича на ръмженето на фентъзи-чудовище. Няколко са основните говорители по темата – „журналистът“ Христо Христов (това е един особено скучен екземпляр, дидактичен като проповедник на екзотична религия и вечен стипендиант на държавните пари), „професор“ Евелина Келбечева, историческата попфолк-звезда на психодясното, наскоро избраният за евродепутат Александър Йорданов, създание от мрачните подземия на прехода, както и знайни и незнайни фейсбук-активисти, които прекаляват с удивителните, защото смятат, че те ги правят много модерни и граждански активни. Към този мрачен хор се присъединиха СДС, Демократична България и други политически отпадъци от канализацията на историята. Изобщо пред нас имаме един токсичен коктейл от разюздани истерици, които в един по-добър свят отдавна щяха да са подложени на медикаментозно лечение, но в този минават за съвести на епохата, макар че обикновено търсят думата „съвест“ в речника, защото не са много наясно какво означава.

Нека да уточним нещо. Това не е текст в който ще се занимаваме с въпроса какво има и какво няма в учебниците по история. По тази тема вече се появиха няколко много добри статии, които ясно показват абсурдът на телевизионните хленчения и антикомунистическата бесовщина. Няма да се заяждаме дори с цифрите, които колективното психодясно настоява да попаднат в учебниците, защото те също бяха обект на задълбочена критика към която просто няма какво да се добави. В този текст ще се занимаваме с политическите изявления на основните критикари, с техните пропагандни писъци и неистовата лакомия за олигавяне на учебниците по история с политически опорни точки. Защото въпросът отдавна напусна полето на образователната експертиза. Там повелителите на медийния вой бяха разгромени и унищожени морално. Но това не ги сваля от екраните, а дори напротив – задълбочава техните полуморални гърчове.

Заради това нека да дадем думата първо на „професор“ Келбечева, която една от първите разтовари душата си като камион за боклук на градско сметище. Дамата даде пространно интервю за „Дневник“. Мъчно е да изразиш критика, когато няма за какво, но тя се справя добре с тази задача, защото очевидно от години е правила сухи тренировки. Още в отговора на първия въпрос това се изяснява с драматична жестокост. Самата Келбечева го признава като казва, че учебниците формално спазвали изискванията, но им липсвала „теоретичната норма и съдържанието, което да обясни смяната на цивилизационните модели“. Още тук „професорката“ настъпва първата мина. Значи след 9 септември има цивилизационна смяна и това е нещо кошмарно и престъпно. Но коя цивилизация точно остава в миналото? Ами онази в която България е съюзник на Хитлер и участник в Тристранния пакт. Което ще рече, че всички оплаквания оттук-нататък са една жалба по времената на Хитлер, една мощна носталгия по нацизма и не мисля, че пресилвам с това твърдение. Келбечева и сие ненавиждат комунизма, защото той им отнема хитлеристка България, а те толкова много си я обичат.
Някъде тук в разсъжденията на „професорката“ отново се появяват любимите й врагове – „историци, свързани с бившата БКП“. Тези тъмни фигури отдавна тормозят нейното въображение, защото откакто се появи на обществената сцена дамата не спира да говори за тях. Това придава на нейните хленчове героичен блясък в очите й. Така тя вече излиза от позата на гневна дружинна ръководителка на квартален клуб и се превръща в някакъв морален супергерой, който се бори с демони. Та тези историци, свързани с бившата БКП саботирали тезата й за това, че Червената армия окупирала България и не били изяснили в дълбочина какво е това „евроатлантически ценности“. Същите космически гадове много малко била говорили за същността на комунизма, а нашата медийна звезда настоява учениците от малки да разберат за „античовешката същност на тази идеология“. Велико.
Честно казано изкуших се и прочетох един от уроците, които така възмущават сектата. Според мен авторите са подходили в най-добрите традиции на холивудското кино, чийто основен закон гласи: „показвай, а не обяснявай“. Те дават достатъчно факти и оставят учениците сами да извадят своите изводи, както би трябвало да е във всеки образователен процес.  Само че това се оказва недостатъчно и е причина за медийното торнадо, което наблюдаваме. Защо фактите изведнъж се оказаха ненужни? Ами простичко е.
Сектата настоява в учебниците по история да се учат не факти, а готови идеологически постановки и клишета. Това не е осигуряване на знание, а претопляне на полуфабрикат, сътворен в някаква незнайна лудница. Всички леещи сълзи съвсем не искат обективност на знанието. Точно обратното – те изискват училището да бъде превърнато в пропагандна централа, а учебниците по история в радикална пералня за промиване на мозъци.  Това по същество е черно повторение на образованието от миналото, просто всички политически изводи сега са представени с обратен знак. Ако не беше 10 ноември съвсем спокойно можехме да си представим „професор“ Евелина Келбечева като основен цербер в дисциплината „История на БКП“, която със садистична страст пише двойка на всеки студент, който не е наизустил и последната запетайка.
Вероятно точно това черно сходство кара Келбечева днес да пръска гневни слюнки, че не била представена добре и социалистическата икономика. На учениците трябвало да им се каже, че това е „икономика на невъзможност“. Ех, тази красива невъзможност, която извиси България до челните места в света по развитие. Защото точно тук е голямата подмяна и големия ужас. Накратко. Комунизмът в България е изключително мощен модернизационен проект, който свърши онова в което българската буржоазия се провали. Той индустриализира и урбанизира България . Цената за това не е малка, но навсякъде по света тя е била жестока. Точно заради това, между другото, у нас социализмът не преживява нито една реална политическа криза, нещо, което се признава дори от Збигнев Бжежински. Във всички други страни от соцлагера кризи има, но в България не. Това ще го напишат ли в учебниците? Ще напишат ли в тях, че в България няма и реално дисидентско движение, а всички несъгласни, чиито имена знаем днес всъщност са си автентични комунисти.
Това е проблемът на фактите. Те са безкомпромисни и битката срещу тях издава определен страх от миналото. Панически ужас от историята. Психодясното иска да бъдат изучавани не фактите, а пропагандата, защото май се страхува от изводите, които ще си направят учениците. Заради това иска вместо история в главите на младото поколение да бъде изливана една политическа помия в която няма логика и никаква познавателна стойност.  Самата Келбечева се издава за това като говори за „създаването на памет“. Аз си мислех, че паметта не е инженерен продукт, тя почива на личното преживяване и осмисляне. Тук се говори за някаква алтернативна памет. Такава, каквато я измислят и сътворят групичка от психари. Всичко това прилича на един разказ на Филип Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“. Те искат да ни имплантират памет, а не да разчитат на автентичната такава. Защото автентичните спомени жестоко опровергават дървените политически тъпотии, които днес ни бълват от всеки телевизионен екран. Сталин беше казал навремето, че писателите са инженери на човешките души. Пред нас днес имаме ново явление – инженери на памет. Щеше да е тъжно, но май е повече смешно.
Александър Йорданов в своята свещена и неподправена простота го изрази най-добре: „Учебниците трябва да бъдат написани така, че децата се отвратят от комунизма“. Ами, ако децата не искат? Ами ако те се не отвратят от него, какво правим тогава? Ще ги оставяме да повтарят докато не заобичат искрено евроатлантическите ценности?
Няма как някой да превърне училището в политическа лаборатория, защото този морализаторски патос е толкова архаичен, че прилича на отпечатък от динозавър в древна скала. Келбечева например се гневи, че и времето на Жан Виденов не е представено добре. Ами да им представим в цялостна пълнота и епохата на Иван Костов, а? Пикът на корупцията, престъпната приватизация, унищожаването на цели сектори от икономиката. Да им разкажем за стоманения авторитарен обръч в който трите управления на Бойко Борисов превърнаха България, какво ще кажете? Историята е коварно занимание – който си позволи да танцува подло с нея, трябва да е наясно, че рано или късно може да се удави, особено, ако се изживява като неин върховен господар.
Нека да ви припомня, че днес се занимаваме с темата за учебниците, защото именно психодясното я взе на въоръжение като необходимост за своето паразитно оцеляване. Тоест – те никога няма да са доволни, защото в мига в който признаят един учебник за успешен, необходимостта от тяхното съществуване ще изчезне моментално.
Ще си призная честно, аз откровено си мечтая Келбечева и сие наистина да напишат учебниците за които говорят в своите телевизионни халюцинации. Настоявам! Дайте им да се упражнят. Те са толкова бездарни, че ще направят комунизма привлекателен отново. Напълнете гимназиите с млади революционери! Скучното образование непременно ще ги роди.

Венсеремос и ротфронт!