Протестите сразиха опозицията на Нинова в БСП

За ужас на ГЕРБ и всички техни съучастници във властта, тайни и явни, протестите, които избухнаха заради бандитското нахлуване на прокуратурата в президенството, не само не затихнаха, но се разраснаха като горски пожар. За първи път след зимата на 2013 година вълната от митинги излезе от жълтите павета и се пренесе в големите и по-малки градове в провинцията. Нещо повече - емигрантите в чужбина също организираха протестни действия. В Брюксел, Кьолн, Лондон, Дъблин и много други хората излязоха с плакати: "Оставка!", "Мутри вън" и с викове "Затвор" поискаха обратно своята родина, която ги прокуди по широкия свят, защото ги остави без шансове за всяка реализация по нашите ширини. Поколението, което беше буквално отписано, поколението, което реално беше забравено, поколението на младите, които тръгнаха да учат по широкия свят се върна у нас, за да каже своята дума, да покаже своя протест и да изрази възможно най-шумно своята политическа позиция. За медиите дълго време тези хора практически не съществуваха. Те бяха показвани най-много в някои напудрени репортажи за учещите зад граница, но никой не можеше да предположи, че тези младежи имат позиция и се изпълват с възмущение. И тоталното самозабравяне и оливане на ГЕРБ отприщи тази емоция като срутена стена на язовир. Всъщност точно това е принципно новото в протестните действия днес. На улицата излязоха млади хора, които имат политически, а дори и естетически проблем с днешната власт. Окопана в грозните окопи на олигархичните схеми, самозабравена в корупционното блато, хунтата така и не усети как преминава тънката червена линия, която я дели от гнева на младото поколение. Онова поколение, което избра да замине, но очевидно никога не е забравило своята родина и не може да я търпи в този уродлив и порочен вид. Точно заради тази различна енергия протестът остана надпартиен и чист. Не казвам, че градското дясно не се опита да го приватизира, но дори и неговите опити останаха вели и импотентни. Защото тази енергия за нова промяна, това усещане за още един последен шанс не е монопол на нито една партия и не може да бъде вкарано в политическите сметки на нито една формация. Фактът, че протестът успя да удържи своя граждански характер му придаде такава сила, че тя буквално изби зъбите на придворните медии и техните всекидневни манипулации, лъжи, интриги, подлички сметки и лизане на подметките на властта. Над София се ляха проливни дъждове, но дори и това не спря ентусиазма на събудените хора да бъдат на улицата, да бъдат чути, да докарат своите искания до край и да ударят мафията в слабините, за да получат своята държава обратно. Знам, че звучи патетично, но този път патетиката е просто отражение на всичко, които виждаме. Това особено ясно си проличава в контраст. Защото паникьосаната власт пусна всичките си сатанински машини за обработка на съзнанието, но започна да се проваля на всяка крачка. Беше задействен дори и главния каскетопрокурор на републиката Иван Гешев, чиято институция пусна бомбата, че Васил Божков в пъклено съдружие с депутата-комунист Александър Паунов е инженер на протестите. Дори стана ясно, че на Паунов и на журналиста Огнян Стефанов може да бъде повдигнато обвинение за опит за  държавен преврат. Представете си само каква инфлация на изразните средства и властови инструменти има у нас. В друга страна бомбата "държавен преврат" щеше да се търкаля по медиите поне половин година, щеше да бъде обсъждана, обговаряна, дискутирана. Тук новината беше забравена на втория час. Защото тя бе произведена единствено и само депутатите от ГЕРБ да имат някаква паническа опорна точка по време на дебатите по вота на недоверие, внесен от БСП. Да не говорим, че сюжетът е буквално абсурден - от него излиза, че комунистът Паунов е изкарал на площада леви и десни, командва ги както си иска, а Огнян Стефанов осигурява цялата медийна логистика. Това дори фентъзи-въображението на Толкин не би могло да го роди, но прокурорската фантазия на Гешев очевидно не търпи ограниченията на логиката, доказателствата и здравия разум. Това фанатично поведение буквално премаза и телевизионната харизма на Бойко Борисов. Изведнъж всичките му лафове станаха скучни, ежедневните тиради корабокрушираха в страховита баналност, а пиар-пърформансите започнаха да изглеждат пластмасови. В паниката си Борисов обяви, че взима главите на трима министри, защото областните координатори на ГЕРБ му казали, че слуховете за връзките им с ДПС се отразяват на партията, а буквално на следващия ден реши да свие платната и да обещае неясен ремонт, след гласуването на вота. Извъднъж задкулисните механизми на управленското безчестие у нас започнаха да циклят, а изцепките на премиера, който е върха на тази премиера вместо да успокояват напрежението го нагнетиха до върховна степен. Черешката на тортата стана беше нескопосаният опит от далечен Брюксел Борисов да обяви, че дядото комунист на едно от пребитите от полицията момчета го е спирал да учи в Брюксел и го е карал да марширува с пионерска връзка под стелеща се радиоактивна прах. Не беше трудно да се изчислят няколко неща - че през 1986 година Борисов е бил на 26 година и много трудно се вмества в категорията "пионерче", а пък дядото на момчето се оказа инатлив хирург, който никога не е членувал в нито една партия. Разказваме тази история, защото тя е показателна за сблъсъка днес. От едната страна са необременените от историята млади хора, които се интересуват от бъдещето, а от другата - костюмарската прослойка от кариеристи, която знае само да рови в калта на миналото, защото това е нейната естествена токсична среда.

На този епичен фон изненадана от вълната на обществен гняв, недоволство, възмущение и протест се оказа и вътрешната опозиция в БСП. Хората, събрани в нея така и не успяха да се ориентират в обстановката или да преценят вярно нещата. Така от тези среди в пика на обществено възмущение се чу, че БСП трябва да оглави протестите (Красимир Янков), че БСП не може да протестира с хората, които навремето са я свалили от власт (Димитър Дъбов), че левицата задължително трябва да дискутира какво се случва (Сергей Станишев) и, че БСП не може да бъде присъдружна на "Да, България" (Валери Жаблянов). Общото между всички твърдения е, че те са продукт на лабораторно разсъждение. Хората навън протестират, а БСП трябва да се затвори и 12 часа да дискутира очевидното подобно на ентите във "Властелина на пръстена" ли, които половин ден обсъждаха преди да стигнат до извода, че хобитите не са орки. Общественият гняв обаче успя да погребе и техните вътрешнопартийни интриги. Тъкмо бяха намислили да свикат пленум, за да сменят Централната комисия по избора на лидер и протестите ги свариха напълно неподготвени. Такава сбирка се проведе, но без кворум и единственият продукт от нея беше един призив към хората да участват в протестите. Иронично е, но голяма част от подписалите призива никой никога не ги е видял на протестите и това придава на декларацията един особено сюрреалистичен тон.

Всъщност в тази ситуация Корнелия Нинова постигна две неща. Първо - стана ясно, че нейният курс на остра опозиционност напълно се оправда. В ужасяващия край на управлението на ГЕРБ се вижда, че то ще повлече към дъното всички, които като зомбита се качиха на този кораб. И нещо повече - от самото начало тя ясно разчете гражданският характер на протестите и не се опита да ги партизира по никакъв начин. Големият въпрос за властта и за политическото разпределение на ролите може да бъде поставен едва след като ГЕРБ паднат от власт. Преди това всякакви произволни включвания или есета на тема кой печели от ситуацията са не просто вредни, ами направо брутално работят в полза на ГЕРБ. И най-тъжното е, че в цялата ситуация видях вътрешни опозиционери с разкривени от ярост и злоба лица, които не можеха да преживеят факта, че Нинова се е оказала права за ситуацията в страната.

Всъщност протестите буквално предопределиха и съдбата на лидерската битка в БСП. И заради това въпросът, който много често се задава "ама готова ли е БСП за властта?" ми се струва излишен. БСП е поставена в ситуация в която трябва бързо да решава въпроса за собственото си обединение, но едно е да го решава в страна в която властта е монолитна, а съвсем друго, когато хунтата се тресе като желе. Всяка партия в такава ситуация проявява най-висшите си инстинкти. А, каквото и да говорят, дежурните по любов шамани, социолози и всичколози, през последните четири години единствено БСП беше на опозиционния терен. Когато всички други мълчаха, БСП се бореше до последно да разобличава тази власт. Много преди днешните бомби именно заради БСП станаха ясни феодалните схеми в Хасково и механизмите на паралелната държава, чието име е ГЕРБ. Така че - нека да дойдат изборите. БСП има какво да каже на хората.

Този път с гордост.

Протестът, който е като цунами

С леко садистично задоволство ще ви припомня, че само преди десетина дни социологическата агенция "Сова Харис" излезе със зашеметително обществено проучване. Според него ГЕРБ са първа политическа сила и буквално се откъсват с 10 на сто пред втората - БСП. Казвам това не, за да гърчим един отделен социолог или агенция, а да посочим тенденцията - от извънредното положение насам съзнанието на обществото бе подложена на радиоактивна бомбардировка от пропаганда. Спомняте ли си как ни обясняваха, че България подкрепя своето правителство, обществото одобрява предложените мерки и дори презира опозицията заради това, че си е позволила да ги оспори. Този медиен балон буквално унищожи инстинктът за самосъхранение на управляващата партия и тя направи възможно най-глупавото и самоубийствено нещо на света - повярва в собствените си лъжи. Това е състояние близко до поемането на свръхдоза наркотик. Нищо не може да изкара вцепенения пациент от транса и виденията. Точно това се случи в ГЕРБ. Те не дочуха ръмженето, не усетиха ропота, проспаха напълно гнева, направиха се, че не забелязват недоволството и когато то избухна в лицето им беше безнадеждно късно. Прокурорският бандитизъм в президентството взриви привидният социален мир у нас, разкъса медийните и социологически клишета и преля в яростно недоволство, което не просто стресна властта. То я занули за секунди. След като гражданите бяха излезли на улицата беше повече от комично да се наблюдават телевизионните гърчове на медийните слуги на ГЕРБ - Стойчо Стойчев, Румяна Коларова, Георги Харизанов, Антоанета Христова, Антоний Гълъбов и тути кванти. Те се оказаха в положението на телевизионни комедианти, които да ни говорят за световни заговори, схеми, слухове, задгранични олигарси и да потъват в нечистотията на собствената си словесност. Само с един призив - "Мутри вън!", президентът Румен Радев очерта разделителните линии в българското общество и за първи път от много години насам даде хоризонт за различно политическо бъдеще. Ето защо медийните гавази на властта запачнаха да звучат като колективен мистър Бийн.

Когато гневът прекипя се случи немислимото. На протест в защита на демокрацията, на президента Радев, на президентската институция като цяло се събра еклектична смесица от хора, невъзможна само допреди няколко месеца. Един до друг да скандират "Мафия" и "Оставка" можеха да бъдат видени социалисти, десничари, членове на "Възраждане", еколози, представители на по-малки партии и много, ама наистина много млади и гневни хора. Повечето от тях вероятно още нямат избирателни права и едва ли биха се идентфицирали политически, но общото между тях е, че те презират Борисов, виждат отвъд неговата телевизионна харизма и са наясно с автентичните му психологически характеристики. И точно тази смесица породи нещо друго, доста уникално като явление - никой не тръгна да демонстрира партийна принадлежност или флагове. Хората развяват българското знаме и викът, който ги обединява е "Оставка". Поговорих с няколко души от протестиращите и открих другото най-важно - това не е протест на спонтанното недоволство. Да, нахлуването на прокурорска шайка в президентството беше капката, която преля чаша, но излизането на протест е продукт на системен анализ. Държавата на ГЕРБ е блокирала напълно. Това е корпоративно-мафиотизирана държава, стегната в паяжината на цинична корупция, арогантни бизнес-апетити, където никой няма шанс за развитие, ако не принадлежи към партийните хранителни вериги. На десетата година управление на Бойко Борисов този модел се задъха и се счупи, защото парите свършиха, кризата почука на вратата, а бизнеселита на партията започна да се дебне и преследва като в шпионски роман. На всичкото отгоре в последната една година многобройни скандали и политически ситуации като светкавица над мрачна пещера разкриха очевидния факт - управляващата коалиция се състои от ДПС и ГЕРБ, а патриотите са просто политическа наметка, която да скрие срамотията на политическия разврат. И това обединение на леви и десни в един протест разруши една от най-старите стигми в българския политически модел.

Чух много сравнение на този протест с протеста от лятото на 2013 година, но има няколко основни разлики. Преди 7 години недоволството буквално беше удавено и панирано в партийни апетити за бърза употреба и това си пролича още на след втория ден. Заради това колкото и да опитваха организаторите на софийското недоволство те така и не успяха да накарат провинцията да протестира. Протестът си остана строго локализиран на жълтите павета. Сега се вдигнаха Варна, Бургас, Пловдив. Протестираха българи във Великобритания, Ирландия, даже в САЩ. Знам, че звучи ужасно банално - но това просто не е партийна битка. А последният отпор на мафията преди тя окончателно да разруши всяка възможност за бъдеще в България. Протестът на нормалните хора срещу агентите на безумието и логореята. Точно заради това ми е чудно, ако днес някой социолог мери доверие във властта какво ли точно ще получи като резултат?

Най-интересното обаче е друго. Олигархията в България изпадна в криза и медиите веднага също пропаднаха в криза на обществено доверие. С очите си видях как се отнасяха всички към репортера на "Нова телевизия". Не, не са го били, нападали или атакували. Но не спираха да викат: "Евтини сте" и да говорят за тази медия през името на нейния собственик. Същото се случи и с "Канал 3", а дори няма да споменаваме, че за да си намерят снимки от протеста от ПИК очевидно бяха пуснали някой анонимен репортер да ги прави с мобилен телефон. Тук наистина вече имаме протест 2.0, защото хората си дават сметка не просто за властта, не просто за Бойко Борисов и Иван Гешев като близнаци на злото в България, а и за цялата йерархия от зависимости, която като ракови разсейки унищожава страната.

Описваме всичко това, защото без него няма как да се опитаме да видим параметрите на възможната промяна у нас. Трябваше държавата да се разтресе, за да стане ясно, че ГЕРБ не е монолитен колос, а снежен човек в жарко лято. И това предвещава турбуленции за партията на всяко ниво. Особено иронично се получава като си припомним как след местните избори медийните фанфари обявиха, че партията на Борисов без проблем ще си изкара мандата. Очевидно голямото разбъркване дава шанс на извънпарламентарните формации - Слави Трифонов, Мая Манолова, дори Цветан Цветанов, защото пейзажът се разчупи рязко. И така стигаме до ДПС, които са заели политическото пространство в уж центъра, а всъщност са факторът, който взривява глави и събаря правителства. Този път ДПС е поставено в състояние на реална заплаха, защото, ако се осъществи утопична широка коалиция, която да отстрани ГЕРБ от власт и да направи санитарен кордон около ДПС, това може да изсуши всичките им политически корени и традиции.

Но както се казва това е само игра с предположения. Лично на мен в момента тя не ми е интересна. Интересна ми е улицата, интересна са ми хората там. Да, с някои от тях пак ще се карам, но първо да махнем мутрите от управлението. Това се оказа достатъчно, за да почувствам дори и стари противници близко до мен. Тази власт е изгубена, а Гешев е пътник. Те сами създадоха този широк фронт, който ще ги отнесе като цунами.

Новият сезон на политическите чудотворци

След като прекарахме едни дълги, странни, психеделични и депресивни 30 години в нещо, което подло беше наречено преход, единственото за което можем да се похвалим, че вече сме в състояние да уловим някои закономерности, които системно ни подлудяват и служат като сюрреалистична подробност в разкапания политически пейзаж. Едната от тях е, че на 10 години идва сезонът на чудотворците. Очевидно нормалните политически процеси успяват да загният стабилно за цяло десетилетие и в поетичния край на тази агония край тъч-линията редовно се появяват кандидатите за спасители, които шумно обещават или нов морал, или отмъщение за всичко, или, както е сега, тотална подмяна на статуквото.

Точно това беше модела по който през 2001 година от политическата мъгла на историята изплува фигурата на Симеон Сакскобургготски, който подобно на вълшебник от приказка за малоумни обеща, че му трябват само 800 дни, за да оправи всичко. България беше в юношеството на своята свобода и тръгна след обещанието, подмамена от вечната надежда, че чудесата са възможни и ще осъществят в нейно име. След това в края на десетилетието на хоризонта се появи фигурата на политическият супергерой-отмъстител. Точно в това се състоеше потайната харизма на Бойко Борисов. Политическо ГМО, буквално създадено от Сакскобургготски, той се напомпа с медиен допинг и се изстреля към висините на властта. Едно не може да се отрече на Борисов - той и хората край него бързо схванаха защо НДСВ буквално изчезна от политическата сцена. Те бяха партия, която посегна към централната власт и лакомо я усвои, но не стъпиха в общините, не влязоха в местното управление и това ги детонира от пейзажа. ГЕРБ подобно на тумор с много разсейки пусна метастазите си и там и така си осигури десетгодишно управление, пълно с медийна любов, телевизионно слагачество, кресливи политически шамани. Обаче и тук проклятието на десетте години вече влиза в пълна сила. Последните четири години на управлението буквално могат да бъдат разказани като един безкраен скандал в който страната влезе като в алтернативно измерение. И въпреки, че Борисов все още оцелява, то слабостта на неговата позиция се усеща от ден на ден все по-съдбовно. Така България отново се оказа във времената на чудотворците, които загряват край тъч линията с гръмки заявки за радикална промяна.

Нека да започнем със специфично новия момент. След като в началото на годината властта погна хазартния бос Васил Божков и национализира лотарията му, Черепа се оказа в непривично за него състояние - не храненик на властта, а изгнаник в чужбина, почти като политически дисидент от съветските времена. От далечен Дубай той започна да троли доста сериозно властта и нека да бъдем честни - в това начинание се справи доста добре. Комикси, статуси, документи накараха близкия кръг на Борисов сериозно да се поизпоти, а неговата персонална пиарша Севделина Арнаудова завинаги се сдоби с прякора Шехерезада, който сама си лепна в опитите си да избяга от реално обяснение как така е ходила всеки четвъртък в офиса на Божков, за да отказва на неговите домогвания. Проблемът дойде в момента в който задграничния олигарх се размечта да прави партия, поетично наречена "Българско лято" и пусна програма с гръмки, но абсолютно безполезни мерки, която сериозно да конкурира политически напъни даже на Слави Трифонов. Всъщност точно в това се състои парадоксът на Божков - на партийния терен той не успя да предложи нещо, което фундаментално да промени системата и да срути олигархичните паяжини и черни палати. Вместо това се ограничи до патетични уверения, които вече знаем, че не работят. Точно със същите бяха пълни реформаторите, психодясното и всякакви други форми на градска фауна, които сме изучали. Резултатът от тях беше пълна политическа катастрофа. Призивите за морал и нови отношения в политиката стигнаха до откровената кама-сутра поза "Исторически компромис", която напъха в една парламентарна спалня Бойко Борисов, Радан Кънев и Делян Пеевски, така че всички, които сме живели по време на прехода вече имаме алергия към поетични алегории и уверения. На всичкото отгоре Божков тръгна да се състезава по една и съща писта със Слави Трифонов и тепърва ще видим докъде ще доведе това епично състезание. Проблемът обаче е съвсем друг. Много е трудно участник в една порочна система да бъде човека, който ще я промени. А Божков така или иначе е бил винтче от мрачния механизъм, който е прецаквал България. Дали лятото, което ни обещава няма да се окажа просто една дълга и непрогледна зима?

Съвсем наскоро чух едно твърдение на шефката на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова с което съм абсолютно съгласен. Много проницателно тя коментира, че всички партии, които загряват край тъч линията са двойници на някоя от сега съществуващите формации. Тоест политическата сергия страда от остър дефицит на нещо различно и автентично и към момента предлага единствено безподобни имитации, които изглеждат по-шарени и нови, но нямат патината на опита, мъдростта и времето.

Точно в този капан влиза и Мая Манолова. Ще бъда честен - независимо от всичко аз се възхищавам от нейната енергия, сравнима с тази на перпетуум мобиле, но е факт, че бившата омбудсманка просто не може да си намери място в политическото поле. Тя е твърде всеядна, за да може да бъде масово одобрявана. Лявото поле й се видя като усмирителна риза, а в дясното така или иначе я мразят по принцип. Заради това Манолова се позиционира в митичния и магически център, но е буквално обречена да повтаря част от посланията на БСП, защото в противен случай опозиционният й патос ще се разсее. Край нея гравитират някакви десни електрони, но като цяло "Изправи се БГ" е проект в развитие, който може да литне към облаците или изобщо да не отлепи от от летището. Защото въпросът за политическата физиономия е ключов, когато тръгваме да търсим спасители на отечеството. И независимо от отчаянието и депресията много хора си задават този въпрос. И това е капанът пред всички партии, които си избират поетични имена без в тях да е избродирано реално политическо съдържание.

Точно в този капан се намира и Слави Трифонов. След като удариха на камък с "Няма такава държава" удариха десетката с "Има такъв народ". Но, помислете си, само - за какво ви говори това име. За това, че искате да няма партийна субсидия и това е структуроопределяща идея? Пред нас имаме партии, които още нямат лице и в това е техния чар, но и големият им проблем. Защото е добре да размахваш телевизионни юмруци и да зовеш за бунтове, но какво предлагате вие за бъдещето? Кои са хората, които ще ни озарят със светлината на новата партия? Откъде ще вземем онези млади, неподкупни хора, които ще ни показват пътя към светлите хоризонти? Всъщност Слави Трифонов наистина може да изсмуче патриотите, защото неговата стилистика буквално може да ги занули и източи. Но не виждам потенциал в неговата партия да бъде нещо наистина различимо и ярко, нещо различно и истинско. И това е другият голям пожар в който сме се горили много пъти. Когато партия с неясно лице попадне в парламента тя веднага бива омотана в безкрайна паяжина от схеми, компромиси, коалиционни взаимодействия и завършват като надгробен камък в някое обрасло с трева политическо гробище.

И най-накрая нека да не забравяме и партията, която тръгва да имитира ГЕРБ - неясният, но анонсиран проект на Цветан Цветанов. Аз не бих подценявал неговата способност да разтърси партията на Бойко Борисов. Цветанов си има спящи клетки в ГЕРБ, които ще активира една по една, за да е по-болезнено. Желанието му за политически реванш, съчетено с патетична евроатлантическа реторика според мен като едното нищо ще го превърна в лидер на градското дясно. Тези дни видях, че дори Иво Инджев вече почти му се е обяснил в любов и точи сладострастна лига по неговата партия. Не знам как трябва да я кръстим. "Лигата на апартаментите" може би? Има ли нещо по евроатлантическо от това да си вземеш мезонет в квартал "Изток"? Опитът за създаване на двойник на ГЕРБ може и да проработи, но едва ли може да бъде отговор на реалните проблеми на страната. И точно тук идва най-тъжната истина. Когато сезонът на чудотворците приключи (винаги приключва тъжно и психарски) ще трябва пак да се обърнем към баналните партии, за да ни решават проблемите. Толкова е простичко.

Багерите в Рила като вик за събуждане

Към края на своя трети мандат властта вече показва чудовищни признаци на интелектуална импотентност и хронична криза на въображение. България живее в терора на постоянния политически скандал и тоталното си превръщане в олигархичен хаганат, а Бойко Борисов и компания отговарят на това напрежение с безкрайното създаване на риалити-шоу. Обикновено то е под формата на обиколки с джипа и раздаването на пари през прозореца. Не един и два случайни зрителски мозъка са били поразени от пластмасовата естетика на този видеоекстаз. Премиерът кара джипа, а край него групичка от министри и някой и друг кмет за цвят вдъхновено и верноподанически декламират за успехи, инвестиционни намерения, проекти, европрограми и заслужени признания. Когато скандалът е особено голям и оттеква много повече отколкото на премиера му се иска, тогава се прибягва до превръщането на заседанията на Министерския съвет в отделно телевизионно шоу. Точно така се случи с огромния скандал с багерите на Рила. Нека да припомним - преди десетина дни бдителни туристи снимаха тежка копачна техника буквално край Седемте рилски езера, което е абсолютно забранено заради статута на Националния парк. След като два дни властта се спотайваше като мишка, Бойко Борисов изнесе oneman show преди заседание на МС и дори специално прати екоминистърът Емил Димитров да се качи до езерата и на място да види какво се случва. Реално обяснение на скандала така и не получихме. Наложило се техниката да бъде качена, за да помогне в един малък участък по реализирането на европейски проект за чакълена пътека. Не знам дали някой повярва на това изсмукано от пръстите оправдание. И понеже градусът на напрежението не спадна, а снимките на багерите край езерата продължават да са едни от най-споделяните, Ревизоро обяви, че ще глобява фирмата, а дори и прокуратурата се намеси в случая. Можем само да предположим какво точно предотвратиха бдителните фотографи, които веднага дадоха публичност на случая. Просто не ми се мисли за какво ли наистина е била качена цялата тази техника там. Неочаквано свидетелство за това получихме от едно изявление на Симеон Сакскобургготски, който публично се възмути от състоянието на пътеките, които изглеждали така все едно са били мишена на бомбардировка и то в долната част на планината. Всъщност от думите му можем да открием цялата нелогичност на проекта, а и на обясненията - сипват чакъл на пътеките край самите езера, но пътеките, които водят нагоре са в безобразно състояние. Какво ли наистина се опитват да скрият?

Точно тук властта попадна в капана на собствените си екопрестъпления, които през годините вече станаха твърде много. Драмата с "подпорната стена" на Алепу още не заглъхнала и протестите срещу застрояването на това прекрасно късче продължават. Оплитането на властта в лъжи, обяснения и полуистина допълнително изнерви обстановката. Багерите в Рила може и да са продукт на недоглеждане, грешка и пропуск, но точно тази власт вече няма никакъв кредит на доверие, защото с действията си е показала, че действа в интерес на едрия бизнес, а той не почита, а бетонира природата. Подозирам, че екоскандалите трайно са се отпечатали като заплаха в душата на Бойко Борисов. Навремето вълната от недоволство, която ескалира в зимните протести през 2013 година започнаха с една голяма афера в която дюните в Несебър щяха да бъдат напълно застроени. Екологията е една от каузите, която обединява цялото общество, защото след 30 години на преход изведнъж всички се събудихме от кошмара. Но беше твърде късно - цялото Черноморие вече беше похитено от мутри, бетон, безкрайна върволица от кичозни строежи. И така туризмът ни стана заложник не на устойчивото развитие, а на алкохолните туристи и почитателите на евтина плът. Скоро след това стана ясно, че пипалата на бизнеса тръгват на поход и към планините, но точно тук обществото се оказа неочаквано устойчиво. То се събуди от политическата кома и постави някои прегради, които дори самозабравената власт на Бойко Борисов не може да премине. И това е снежна топка, която се търкаля надолу и вече не може да бъде спряна. Софиянци с години търпяха например това, че Витоша беше станала буквално разменна монета в бизнес-игрите на определени бизнесмени, но повярвайте ми до няколко години и това ще се промени. Защото това е най-важната обществена битка - някои пространства трябва да останат недосегаеми. Трябва да бъдат спасени. Трябва да бъдат запазени. В противен случай всички ежедневни скандали, скъсани нерви, политически тиради и спорове ще се окажат ненужни като вчерашен вестник.

Отношението към природата е много повече отколкото отношение към политическите процеси на днешния ден. Природата е единственото останало у нас обществено пространство, което ни кара да се замислим за бъдещото, за съдбата на поколенията след нас, за това какво ще им оставим като свое наследство. И точно там се вижда най-варварският характер на феодалният капитализъм на ГЕРБ, който е стегнал в своята усмирителна риза цялата страна. Вероятно точно заради това като стихиен процес все повече хора прегръщат екокаузите, защото това е един от възможните бунтове срещу пазарното общество, срещу грозната инвазия на безпределната алчност, срещу бизнесинтересите, които са похитили държавата и ръководят от нейно име, срещу олигархията, която самозабравено вече обслужва единствено своят ненаситен копнеж за по-големи печалби.

Хората отдавна показват отношение към това, което се случва в държавата. Тези, които имат финансови възможности от години ходят в Гърция и не припарват до българското море. Тези, които не могат да си го позволят пък дори и не изпитват желание да се вкарват в лабиринта на прелестите на българския туризъм. Но планините останаха последната непревзета крепост, обществено пространство, което е наше, което продължава да ни зарежда с прелест, възхищение и възторг. И пускането на багери в Рила всъщност беше като политическа аларма. Че някой иска да си приватизира и това, което е на всички. Че поредните политическ и бизнесапетите са на път да ни отнемат онова, което принадлежи на бъдещето. И това е капан от който Борисов трудно може да излезе, защото недоволството по екотемите не утихва с имиджови пиратки и телевизионни експлозии. Обществото е настръхнало, а каузата за природа обединява леви, десни, центристи и всички останали, които се борят за късче здрав разум в политическия пейзаж на България. Ситуацията е депресивна, но същевременно е заредена с надежда. Багерите в Рила са вик за събуждане. Нашата последна възможност да осъзнаем хищната природа на тази власт и завинаги да остраним тези приватизатори на природа от управлението. Защото в противен случай две трети от българския народ рано или късно ще се превърне в колективен зелен радикал.

Което май не е чак толкова лошо.