Проблемът с българската политика отдавна не е просто безплодността и затъването в плаващите пясъци на безвремието. Това е упражнение през което минава цяла Европа. И тази агония, независимо дали ще я прикриваме с гръмки крясъци и алчни слюнки за превъоръжаване, или просто ще се правим, че я няма, е болест на модерния свят, а задушаването, което причинява тя вече ражда какви ли не халюцинации. Специфичният проблем на България е психозата на перманентния скандал в който живее цялата държава. Това отдавна е тежък симптом на българската демокрация, но политическата криза в последните няколко години го изостри до невъзможност. Създаденото с изключителни родилни мъки правителство на БСП, ГЕРБ и ИТН по никакъв начин не успя да успокои това ниво на тревожност. И до днес обществения живот се развива не по пътя на логиката, а по кризата на постоянните мелодрами. Това не просто пъди избиратели от урните, това разрушава всяка идея за управление, защото няма кабинет на тази земя, който да успее преджапа през тресавище от скандали.
Вижте какво се случи само през последните десетина дни. Ще го опишем телеграфно, защото така усещането за сюрреализъм става още по-многозначително.
Българин беше убит в Газа. Държавата се сниши само и само да не признае, че израелски снаряд е виновен за трагичната смърт. Парламентарната група на "МЕЧ" беше закрита. После отново върната на бял кон. Бойко Борисов и Делян Пеевски се спречкаха задочно в парламентарните си тиради. Българската европрокурорка Теодора Георгиеа, тотемът на умните и красивите, беше уличена в серия от записи като марионетка на Пепи Еврото, самата тя пък побърза да се оплаче, че се чувства заплашена от Пеевски, "Възраждане внесоха вот на недоверие към кабинета за провал във външната политика, а ПП/ДБ обявиха, че няма да го подкрепят, но ще чакат юни и митичния конвергентен доклад, когато те щели да внесат свой вот на тема корупция. ДПС-ДПС ореваха света, че управлението, което подкрепят утвърждава модела "Пеевски" и даже обявиха, че сериозно ще преразгледат подкрепата си за кабинета. Започна да се говори за създаването на ново ДПС (трето), което е хипериронично, защото най-стабилната партия на прехода започна да се разпада повече от комично и да се пръска по шевовете.
България живее в непрестанния ад от вечни заявления, постоянни скандали, кулоарни интриги и нулево развитие.
Но това е близката оптика. Ако се опитаме да въздъхнем тежко и да отдалечим оптиката от така описваните скандали може би ще видим, че всичко е част от един общ процес, за който врачките от телевизионните екрани и медийните шамани никога няма да ви кажат нищо.
Нека да започнем с това, че всички политически сили, без изключение, в момента палят свещи правителството да не пада. България не просто не е готова за нови избори, политическата система е тежко деморализирана, изтерзана и единственият начин за рестарт на целия този процес е появята на нов чудотворец или нова партия, която да мобилизира отчаяните маси. Месия не се задава отникъде, освен, ако от "Дондуков" 2 най-накрая не забъркат своята митологична вече бъдеща партия. Появата на нов играч обаче ще отвее статуквото. И тук нямаме предвид само Борисов и Пеевски, които заслужават да бъдат засмукани от торнадо и изплюти в другия край на вселената, нова формация ще разтърси абсолютно всички формации, дори и най-популистките като "Възраждане", защото, когато на хоризонта се зададе месия изведнъж всички останали се превръщат в статукво. А това е последното нещо, което която и да е от парламентарните формации желае в този момент.
"Възраждане" внасят вота на недоверие не като опит да ударят правителството или да го съборят. Той е част от тяхната стратегия да вдигат безкраен шум и да се опитват да удрят постоянно по БСП. Вотът не напразно е формулиран около външнополитическите теми - точно там електоратът на БСП е най-чувствителен, а Костадин Костадинов очевидно си е поставил нереалистичната и халюцинаторна задача да изсмуче целия ляв вот и да го прибере при себе си. С други думи - вотът е парламентарна буря в чаша вода и подмолен изстрел срещу левицата. Още отсега е ясно каква ще е тактиката на възрожденците в зала - всичките им залпове ще са срещу левицата, защото те така си представят политиката - като телевизионен спектакъл с крясъци и дивотии. В същото положение ще са и ПП/ДБ - те нямат за цел да свалят правителството. Тяхната основна задача е да заменят БСП в коалиционната формула. Или поне някаква част от психодясната коалиция да подкрепя и участва в кабинета, а друга да се прави на яростна и антикорупционна опозиция.
Малките партии - МЕЧ и "Величие" дори няма защо да ги калкулираме в тази сметка, защото те винаги ще са около ръба на влизането и до последно няма да се знае ще бъдат ли в нов парламент или не. Мнозина смятат, че Радостин Василев се е нагълтал с адреналин покрай скандалите със заличаването на групата му, но това е твърде повърхностна преценка. Всъщност Василев изгуби всяка възможност да привлече по-меки и колебаещи се избиратели заради безкрайно циничния си език и хулиганска грубост. МЕЧ не се утвърди като фактор в политически живот през тези скандали, дори напротив. Стана безкрайно ясно, че ако не са театралните улични протести, групата на Василев практически не съществува в политическия живот на България.
Много по-интересно в случая обаче е поведението на Делян Пеевски. Ще се опитам да изразя доста непопулярно мнение - това правителство не е под неговия контрол. Или поне не изцяло. Пеевски обаче има брилянтен медиен екип, които не изтърват новините, моментално разпознават потенциалните скандали и първи пишат позиция от негово име. Мнозинство, което бе сгърчено един път от Конституционния съд, а втори път от мъгливото поведение на ДПС-ДПС най-накрая ще е склонно да разруши санитарния кордон и да потърси съдействието на ДПС-Ново начало по някои теми. Точно това е тънката сметка на Пеевски и той е последният човек, който има интерес това управление да потъва в блатото и страната да бъде изправена пред едни непредсказуеми избори.
И точно тук стигаме до искрите, които възникнаха между Пеевски и Борисов. Някои обявиха, че те са театър, някаква парламентарна сценка за изпускане на напрежението. Според други драмата в лидера на ГЕРБ е голяма. Истината е, че Пеевски наистина се превръща в проблем за Бойко Борисов, защото с медийната си стратегия председателят на ДПС-Ново начало често поставя мнозинството в шах. Това е проблем най-вече за Борисов, защото Пеевски го бие в собствената му игра. На всичкото отгоре водачът на ГЕРБ най-много мрази да се обяснява, а Пеевски е повод за постоянни въпроси, притискания до стената и въртене на шиш. Може би с третото си око или шестото си чувство Борисов започва да разбира, че независимо, че името на премиера е друго, именно той, Бойко Борисов, ще плаща солената цена, ако управлението катастрофира и не постигне своите цели. Тоест драмата му с Пеевски е съвсем реална. Във всяка друга ситуация Борисов имаше спасителен изход - нови избори, след тях още едни и така докато хората напълно не се побъркат, но сега ходене пред урните не е вариант заради описаните по-горе неизвестни. За първи път в своята политическа кариера той е притиснат до стената и му е останала една-единствена стратегия - да се прави на жертва, на държавник, на човек с отговорности пред историята и страната. Тънка нишка, но само тя го държи от безкрайното осъзнаване, че ако Пеевски тръгне на кръстоносен политически поход отново, следващата партия, която ще бъде подчинена е ГЕРБ.
За десерт оставихме БСП, която е в момента е в квантово състояние. Партията може да тръгне и плахо нагоре, защото досега не е направила стратегическо отстъпление от своите ценности, но може и да затъне в безвремието, защото е най-атакуваният субект в управлението. Тези дни в търсачка написах името "Атанас Зафиров" и две трети от статиите, които излязоха бяха ругателски, крайни, непремерени и враждебни. При това никой не може да каже, че Зафиров е направил гаф или пристъпил левите ценности. Не, просто срещу БСП се води тежка хибридна война, а това е знак, че в партията все пак е останало някакво огънче. Тази канонада по лидера не е случайна. Тя е част от битката от управлението да бъде изваден социалния вектор и да бъде заменен с поредната порция полулиберално гурме, което не води след себе си никаква полза за народа. Заради това става ясно, че БСП всъщност постъпи правилно, когато влезе в управлението. В опозиция тя отдавна щеше да е плуващ в блатото труп. В управление БСП показа, че е заплаха за всякакви телевизионни партии и чудотворци, а това е сигурен знак, че тя има бъдеще. Просто трябва да си го осигури. С много работа, кръв и пот. Заради това вотът на недоверие може да стане най-добрият полигон за една лява партия, която да покаже, че винаги е била за мира, но знае какви решения да предложи, а е не е фейсбук-статус с удивителни от който никога нищо не следва.
