Академик по избори

 

"В 26% от получените сигнали за купуване и продаване на гласове се визират лица, свързани с политически партии". Това обяви преди два дни мъдрецът на века, гениалният философ, топполицаят и вътрешен министър Атанас Илков.

Това разсъждение е в състояние да раздере човек - умствено и душевно.

Само 26 на сто от сигналите за купувачи на гласове визирали лица, които са свързани с политически партии?

А останалите?

Те са купували от името на Галактическата империя? 

Или са били свързани с дружеството на филателистите у нас? 

А може би с Федерацията на стриптизьорките в България? 

Купували за гласове за концерти, пърформанси или театри?

Останалите да не би да са някакви универсални търговци, които търгуват с гласове за спорта? 

Имали малко излишни пари, защо да не ги инвестират в гласове за избори, нали така?

Какъв вселенски обхват на мисълта трябва да имаш, за да произведеш подобен умствен продукт? 

И как така журналистите не го разстрелват с въпроси откъде измисля и сътворява тези полубожествени политически математика и философия?

Илков като коментатор и наблюдател напълно нормализира и друга чудовищна фраза от тези дни. Премиерът Димитър Главчев защити своя вътрешен министър с аргумента, че никой друг не искал да бъде на поста. Това е дъното на политическия живот. Всички останали бягат, само Илков е приел да бъде министър. Антиселекция до откат.

Опасното е, че и двата процеса са свързани с общ знаменател. Вътрешният министър се прави на разсеян за тежките прокази на изборния процес, а служебният премиер играе ролята на турист в политиката, който не може да се ориентира напълно защо хората са гневни, бесни и отчаяни.

Политическата криза вече удари и по изборния процес, а присъствието на ходещи карикатури просто улесни цялостната деградация. 

Имаме власт, която се гаври с хората и отказва да забележи тяхното взривоопасно недоверие.

Очевидно е, че освен касиране на изборите, се нуждаем от спешна промяна на Конституцията. 

"Домовата книга" ражда единствено и само такива смотянящини, че можем да гласуваме сто пъти един след друг и пак нищо няма да се промени.

Докато начело на МВР имаме такъв епохален академик по математика, всичко ще е безсмислено...

 

Истинската червена линия

 

Делян Пеевски, който е избрал за единствена форма на комуникация с електората писмените послания и яростните декларации, зададе нови висоти на политическата лексика вчера. В поредният си опус той мощно оплю "Кики, Ники-Мики, Асенката и Насето Големия" като ги обвини, че са изпили литри турско кафе в кабинета му и са го молили да вземе тяхната страна в битката с Бойко Борисов.

Нека да оставим настрана интригата. Има голяма вероятност тя да е абсолютно вярна. Проблемът е, че превръщането на политическия разговор в блатна тиня с мирис на вкиснато системно прецаква не просто българското общество, а парламентарната демокрация. По-ниско от това могат да бъдат единствено надписите в обществените тоалетни, но общественият живот деградира със страшна сила и няма да е изненада, ако един ден се събудим в свят, подобен на санитарен възел.

Но в посланието на Делян Пеевски има нещо много по-опасно от катастрофиралият език. В него за първи път в новата история на България политик заплашва с директен етнически сблъсък, ако ситуацията не се промени. А под промяна на ситуацията ДП разбира едно-единствено нещо - тържествено постилане на червен килим пред ДПС-Ново начало за участие във властта и ползването на всички екстри от това.

Добре дошли в прекрасния нов свят на демокрацията на купените гласове!

В посланието си Пеевски директно казва, че, ако "изборът на неговите избиратели" не бъде отчетен, той директно ще ги срещне с всички, които го отричат. И понеже говорим за политическо есе няма как журналистите да разчепкат темата - как си представя тази среща, по какъв начин ще е организира, в каква атмосфера ще премине тя. А точно това са въпросите, които не трябва да остават без отговори.

Защото едно от големите достойнства на безславния български преход е запазването на етническия мир. При това имам предвид не нелепият труизъм на Ахмед Доган използван предимно като разменна монета за властово облагодетелстване, а именно същинския мир. Българи и турци в една степен се оказаха жертви на икономическия терор, безогледната наглост, вечното схемаджийство, безпощадната корупция и унищожителната некадърност. Нямаше как жертвите да се обърнат една срещу друга и слава богу.

Но днес политическата криза върлува като средновековна чума и зловещата неспособност за правеното на истинска политика, вече кара фигурантите да посягат към най-безценното в нашия живот. Такова заиграване с огъня никой никога не си е позволявал, а фактът, че Пеевски съска през зъби точно такива закани, не трябва да се подминава с махване на ръка. Днес съществуваме на ръба на някаква сериозна имплозия, която обаче никога няма да бъде разрешена с политическо насилие. Отварянето на още едно разделение в разкъсано на части общество е самоубийствен подход и цел. Защото така кризата ще се задълбочи и ще стане вечен спътник на цялата ни политика.

Далеч съм от мисълта да защитавам градската десница, политическо зомби, което е изтъкано от лицемерие, но Пеевски вече си позволява рекет, който минава всички червени линии на поведение и смисъл.

Ето дотук ни докараха.

Изборите на които политиката умря

 

Седмите поред парламентарни избори завършиха по възможно най-кошмарния, ужасен и тъп начин. Те практически не дадоха отговор на уравнението за стабилната власт, загадката на което е увесена като воденичен камък около врата на България и нейните граждани. Защото картината на предишния парламент почти дословно се повтори и в 51-ото Народно събрание. В нощта на вота социолозите се потяха над тежките въпроси дали освен "Меч" и "Величие" ще влезе в парламента, както и колко точно е разликата между двете части на ДПС, които се сблъскаха на този вот. Но това са странични пушилки, които не отменят основния факт. Телевизионните студия се превърнаха не в място, където се говори за политика, а заприличиха на игрални шоута в които се редят пъзели. Цяла вечер слушахме различни конфигурации, които биха довели до митичния Свещен граал - стабилното управление и правителство. Цяла вечер журналисти с калкулатори изчисляваха различни вектори на парламентарно поведение. ГЕРБ бяха комбинирани с ПП/ДБ (най-желаната булка, защото западните й покровители много я рекламират), с Пеевски, с ИТН, БСП и кой ли още не. Градското дясно също беше овъртяно във всевъзможни комбинации, хипотези и политически пози, че по едно време си мислех, че съм объркал канала и наново съм си пуснал филма "Клети създания" на Йоргос Лантимост в частта в който главната героиня Бела открива своята сексуалност и започва да експериментира по изключително бохемски начин.

Постоянното изчисляване на парламентарни комбинации и схеми постави и всички политически коментатори в неудобно положение. Оказа се, че те са безполезни и ненужни. Политиката напълно бе изхвърлена от студиата, принципите натирени в мазето, а идеологиите заключени навън на студа.

И това е основният извод, който се натрапва от преминалото гласуване.

След седмия път вече си имаме избори без политика. Това е едно състезание в името на самото състезание в което не се надпреварват идеи. Политиката е във ваканция и заради това пред урните отиват основно емоционално ангажираните с партиите хора или тези, чийто глас е бил щедро платен. Може би в края на всички анализи ще се окаже даже, че активността е повишена, защото на изборния пазар се завъртяха много пари, а в тази бедни времена не липсват нито брокери, нито хора, които искат да изтъргуват вота си.

Избори в които няма политика съвсем традиционно не могат да излъчат и победител. В нощта на вота Бойко Борисов се опита да се обяви за такъв, но мисълта му тръгна изцяло в погрешното русло. Донякъде е разбираемо - партията му за пореден път печели избори, но броят на депутатите, които му се полагат по никакъв начин не успява да покрие претенциите за партиен кабинет. Въпреки това Борисов обяви, че всеки надпартиен премиер ще е подмяна на вота, защото избирателите не са гласували за такъв човек без лице. Не знам кой го съветва на тези пируети, но всъщност точно тези съветници не му правят добра услуга. Защото застопоряването на партиен премиер начело на мандата на ГЕРБ ще тласне партията изцяло в парламентарните окови на Делян Пеевски. ПП/ДБ, които и без това си приличат на истерична мома, готова да писне дори и само някой да я погледне по-похотливо, а в този случай ще избягат с крясъци, а и всички останали партии също ще се оттеглят от това бойно поле. Тогава Борисов наистина ще трябва да търси сложен танц с някое от двете ДПС-та, но този политически валс ще е валс на камикадзето, защото дори и най-хардкор избирателите му няма да го простят. С опита темата за бъдещия премиер да се превърне в централна за политическите дебати всъщност възможността за кабинет рязко намалява. Защото тя е абсолютен капан в който или ГЕРБ се дави доброволно или осъществява някаква хитра тактика по смазване на политическите си противници и потенциални партньори със своята епична глупост.

Борисов се опита да си остави отворена врата към всички партии. Изключи от уравнението единствено "Възраждане" най-вероятно да не дразни допълнително западните посолства, но това не е изход от политическата криза. Защото дори не е опит за ценностно описване на бъдещето управление, а просто нелеп реверанс пред градската десница, която високомерно няма да си позволи да го забележи. Тоест Борисов е победител, но без победа, защото пак е пленник на политическия хаос. За пореден път победата е в ръцете му, но той не създава усещането, че знае какво да я прави.

Още по-нелепо е положението на ПП/ДБ - медийният розов вятър, който от години вее в техните косици по някакъв начин ги е убедил, че те са глезеното дете на политическата система и всички трябва да стъпват на пръсти край тях. Не напразно идеята за "равноотдалечения" премиер бе пусната още преди изборите от техните среди, за да имат какво да говорят, когато резултати излязат и ги поставят далеч надолу под Бойко Борисов. Проблемът е, че всички варианти за управление са като киселина за партията, която се е самообявила за говорител на морала. Всъщност политическата криза у нас се състои от управленска импотентност и сенките на всички изговорени думи, защото тези проклетници, избирателите, не са ги забравили, а садистично ги напомнят на своите избранници. ПП/ДБ отчаяно се нуждаят от символична победа в тази патова ситуация, но според мен нито един от тях няма представа как може и трябва да изглежда тя. Именно това противоречие ражда усещането за безнадеждност и описанията на всякакви възможни управления, които досега неизбежно се оказаха невъзможни.

И забележете - тук пак не говорим за политика, а за емоции. Защото управленски програми няма, има само охкания за антикорупционни действия и някаква митична съдебна реформа. Това е блян, а не програма за действие. Когато политика се води от блянове, стигаме до тази задънена улица в която изход няма и след всеки нов избор веднага се поражда усещането, че отиваме на нов вот. Нещо като постоянното повръщане - човек тъкмо се успокои и стомахът му отново се обади.

Нека да кажем и няколко думи за другите участници в уравнението. "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" не се сринаха в пропастта за ужас на Корнелия Нинова, която сигурно е палила свещи за това и е ходила тайно на врачки, за да прави черни магии. Левицата не успя да скочи нависоко, но в ситуация в която тя загуби цели три месеца в юридически драми и трябваше да прави голямо обединение в рамките на два месеца, резултатът е добро начало. Не ново, а добро. Защото дава базата оттук-нататък БСП и нейните партньори да тръгнат нагоре, ако някой ден климатът в тази държава все пак се успокои.

ИТН се оказаха достатъчно стабилни, за да се превърнат в постоянно присъствие в Народното събрание. Там вотът винаги е флуктуационен, но харизмата на Слави Трифонов все още работи при остатъчните избиратели. Именно БСП и ИТН бяха най-спряганите партии през цялата нощ, защото повечето екзотични уравнения работят само с тяхното присъствие. На вот при който констатираме смъртта на политиката се оказва, че партиите с най-малък резултат са най-интересни.

И тук стигаме до голяма дилема - двете ДПС-та, които се сбиха на терен. Много хора бяха убедени, че Доган само с новото си пришествие в публичното пространство ще размаже Делян Пеевски и завинаги ще го изхвърли от политиката. Оказа се, че е обратното - Пеевски спечели политическата надпревара с Доган. Не го победи с много, но го задмина, а всичките му усилия бяха съсредоточени върху това. Но битката изобщо не е свършила. Подозирам, че и реденето на правителството ще стане заложник на драмите между ДПС-ата, което е симптом за агонията на онова, което смятахме за политика. То очевидно през цялото време е била корпоративна сделка и сега се разпада с удивителна политическа воня и скърцане. Пеевски тепърва ще нанася удари по бившите си другари, а подозирам, че ако не попадне в управленска формула, то следващата му мишена ще е ГЕРБ. Това е публична тайна, а вероятно и причината Бойко Борисов да заспива трудно всяка вечер.

Защото там, където политиката е мъртва в парламентите започват да влизат всякакви екзотични субекти, да се появяват партии със странни имена, които като политически бактерии да се захранват с кризата и да живеят изцяло от нея.

Най-интересното предстои. 

Опасявам се, че това не е пожелание. 

Това е проклятие.

 

Махалото в ляво и дясно

 

Има нещо много интересно и екзотично в българския политически модел. Лявото и дясното са като огледални образи. 

Когато десницата е в подем, левицата стене ранена. 

Когато левицата започне да се навдига, десницата влиза в пропуквания, отлюспвания, вътрешни драми и бълбукащи противоречия. 

И под дясно разбираме всички клонинги и нови превъплъщения на старото СДС.

ГЕРБ не е дясна партия. 

ГЕРБ е партия на властта. 

Тя е онова, което получаваме, когато съединим в едно властта, парите, олигархичните интереси и безподобната наглост. 

Социолози като Андрей Райчев обичат да наричат това "център". 

Това обаче е романтична фантазия и недотам благородна лъжа.

Когато през 2016-2017 година БСП достигна близо милион гласа на избори, градското дясно мелодраматично се разпадна на три части и дори не влезе в 44-ото Народно събрание. После им бяха необходими два милиона пърформанса, дебаркирането на Росенец и опитът за узурпация на протестите, за да получат отново парламентарно присъствие.

В онзи миг БСП вече се беше разкашляла, а следващите вотове отново и отново блъскаха крошета по левицата.

Десницата напери перки, тръгна да се обединява, присмука ПП в своята орбита и резултатът веднага се видя. Станаха втора политическа сила, страстно полегнаха на Борисов и Пеевски, но с такова кифленско самочувствие, че човек неволно започваше да изпитва уважение към тях.

Последните избори пак задействаха политическото уравнение.

За първи път от три години насам БСП спря свободното падане и дори увеличи резултата си с над 32 хиляди гласа.

Ефектът беше мигновен.

Три дни след изборите евродепутатът Радан Кънев публично обяви, че коалицията ПП/ДБ e пред разпад. Тя, каза той, в момента почти не съществува.

Турбуленцията в десните среди беше очаквана като метеорологическо явление. 

Всеки път, когато в психодясното се натрупа тинята на компромисите, грешките, абсолютните лъжи и токсичното лицемерие, то имплозира, а след това комедийно се разпада. 

Не правим този извод, за да се надсмиваме на трагедията. Възприемаме това просто като знак, че процесите в левицата са в положителна посока.

Силното ляво е най-добрата гаранция за спирането на дясното лицемерие и оливането с жълтопаветни лъжи. 

Разпадът на дясната коалиция е неизбежен. 

Дали ще се случи сега или след известно време, но сметката за сядането на софрата с Пеевски е солена и никой не иска да я плати. 

За целта всички партии ще се стопят в мрака отново, за да се опитат да изплуват след известно време с нови имена и още по-кифленски тъпотии. Ето защо БСП и нейните леви партньори трябва да са силни. 

Крайно време е да оставим разпадната десница да си стои постоянно в мрака.

 

Без формули и ала-бала

 

Нощта на изборите.

Делян Пеевски тъне в мистична неизвестност. 

Вместо него пред камерите застава политическият му оръженосец - кметът на Кърджали Ерол Мюмюн.

Това, което каза, трябва да остане в историята. Защото такъв грандиозен спектакъл рядко някога е бил разиграван по време на целия преход било преди, било след избори.

Питат го каква е формулата за управление. Отговорът е епичен: "Формулата е следната: каквото й да бъде формулата, важното е да има редовен кабинет".

Журналистите са като напръскани с нервнопаралитичен газ след това откровение. Следва ново питане - с кого ще водят диалог хората на Пеевски. 

Отговорът е моментален като изстрел: "Не е нужно да се рамкираме и да изпадаме в конкретика с кого можем и с кого не можем да водим диалог...".

В този миг зад гърба на Мюмюн бившият евродепутат и настоящ кмет на Джебел Неджми Али се изстрелва като политкомисар, защото усеща, че работата става дебела. Добира се до микрофоните и в движение внася уточнение във "формулата". Пеевски и компания щели да търсят братя-евроатлантици, с които да управляват. Евроатлантическия вектор, европейските ценности, дрън-дрън и всичко останало...

На Мюмюн му е необходимо известно време, за да осъзнае къде е престъпил партийните повели, но после почва да кима вдъхновено. 

Истинска антропологична катастрофа. 

Политически апокалипсис, но особено ярка метафора за метастазите на бг-евроатлантизма.

Всъщност Пеевски и неговата партия не са политическо явление. 

Кадрите на мастития бизнесмен ясно го демонстрират. 

Няма формули за участието във властта. 

Самото участие е от значение. 

Политиката, превърната не просто в келепир, а в корпоративен мениджмънт. 

На този фон опитът за инжектиране на някакъв политически смисъл е бутафорен. 

Евроатлантизмът не е философия, а само луксозна рокля за максимална привлекателност. 

Именно това технологично разбиране за политиката извращава българските обществени процеси. 

Когато изтръгнеш идеите от политиката, получаваш Ерол Мюмюн по телевизора. 

А фактът, че неговата политическа сила с корпоративен устрем стана четвърта може единствено да ни изплаши за бъдещето на страната. 

За тези хора няма формули, няма ала-бала, всичко е участие в политиката на всяка цена, дори и върху труповете на надеждите за различна България. Все пак гласът стигна до 500 лева, инвестицията трябва да бъде избита, нали така? 

Няма какво да си играем на формули...