Ченгета с литературни души

 

Шпионският жанр изживява нов литературен разцвет. 

Вероятно геополитическите бури въздействат на по-фините и крехки съзнания и те са в състояние да раждат сюжет след сюжет, до един развихрени, конспиративни и на ръба на абсурдистката катастрофа. Проблемът е, че творческите пориви не обхващат литераторите, а ченгетата. 

Не поразяват хората на перото, а разузнавателните служби. 

Така всичко се превръща в литературно-полицейски миш-маш.

Нов пример за това дадоха австрийските служби. 

От Виена дойде поредната разтърсваща новина, която предизвика множествен морален оргазъм в либералните медии у нас. 

Българка била задържана в Австрия по подозрение за шпионаж в полза на Русия. 

Интересното става обаче, когато човек зачете официалното съобщение от страна на австрийското разузнаване. 

Клетката на Кремъл имала за цел "дезинформация в немскоезичните страни, с особен фокус върху Австрия". 

Продължаваме нататък с подлите шпионски действия - "разпространение на стикери и графити с крайнодесни символи и националистически лозунги, които трябвало да създадат впечатление, че идват от проукраински активисти - с цел дискредитиране на украинската кауза".

Нека да си поемем дъх и да се опитаме да разнищим шпионското блюдо, което ни поднасят. 

Според австрийските служби една жена и нейната клетка (не е уточнено колко души са се в нея, но да предположим, че са 5 или дори 10). 

Значи 10 души излизат срещу мощта на всички немскоезични медии и организират толкова мощна кампания, че австрийското разузнаване тръби за разбиването на тази клетка все едно е пленило накуп цялата Ал-Кайда. Дали е възможно една-единствена клетка за проведе такава кампания? Дори задаването на този въпрос вече може да се класира в списъка с враговете на Нова Европа на Превъоръжаването и Мускулите.

Проблемът обаче е, че нито една от големите мейнистрийм медии у нас не се опита да прочете съобщението на австрийците критично. 

Абсолютно папагалски те наблегнаха на заглавието - още една българка - руски шпионин. 

И как нито едно средство за масова информация поне не попита дали държавата се е погрижила за своята сънародничка, защото нали, такова...всеки беше невинен до доказване на противното.

Шпиономанията в ЕС започва да се развихря и е на път да взриви здравия разум. 

Европейските ченгета решиха да конкурират Джон льо Каре и резултатите са печални. 

Оказа се, че цялата мощ на Европа не струва нищо пред една-единствена руска клетка. 

Пълна трагедия и мелодраматичен фарс. Когато навсякъде виждаш руски шпиони, то е неизбежно да ги откриеш. 

Навремето точно така прави Маккарти в САЩ. 

И завършва живота си в прекалено пиене и тежка депресия. 

Жалко за държавите като България, чийто граждани ще плащат цената, защото дори и литературните ченгета знаят, че държавата ни няма да тръгне да се занимава с такива дреболии като защитата на свои граждани.

Голямата литература иска жертви. 

Нали така?

 

Парламентарният коктейл от 9 партии и бъдещето на България

 

Някъде из безкрайните дебри на "Пътеводител на галактическия стопаджия" един от героите на Дъглас Адамс диалектически разсъждаваше върху природата на екзотичните коктейли. 

Коктейл с две съставки, казваше той, е скучен, но стабилен, устойчив, но недоувлетворителен. 

Коктейл с три съставски започва да бие на екзотика, но истинският джентълмен трябва да е готов за всякакви експерименти. 

Ако в чашата трябва да се плискат 4 питиета, то ситуацията излиза от контрол и започва да бие на анархизъм. 

А всичко над 5 заплашва да се превърне в оръжие, което да унищожи вселената...

Ако изтръгнем цялата тази философия от хумористичната вселена на Адамс и се опитаме да я приложим към парламентарния живот у нас, то значи ние отдавна живеем отвъд всяко приличие и в територията на политическа лудост, която дори необузданите британски хумористи не са могли да си представят. Миналата седмица съвсем окончателно България се събуди с парламент в който присъстват 9 парламентарни групи. Конституционният съд не само отряза правата на 16 депутати, но и разпореди на ЦИК да презчисли резултатите от вота на 27 октомври. Така "Величие" влязоха в НС с група от 10 депутати, макар и с няколко месеца закъснение. Резултатът от такава гръмокипяща смес тепърва ще се вижда, но още отсега е ясно, че политическият живот в страната пак се разпени и разбълбука като отварата в котлето на вещица, която го е забравила на огъня, както и всички съставки, които е пъхнала в странната смес.

Раздуването на Народното събрание с още една парламентарна група предизвика мрачни страсти, мелодраматични осъзнавания и управленски терзания. Един политически коктейл с девет съставки, който вече е на път да предизвика гадене, махмурлук и дълго главоболие. Заради това си струва да обърнем внимание на всички процеси, които едновременно сполетяха страната.

Миналата седмица, абсолютно безпрецедентно и нечувано, шефката на Конституционния съд Павлина Панова се появи на екрана на БНТ и се оплака, че действията на ЦИК, "Информационно обслужване" и прокуратурата, спъват нейната институция да се произнесе по жалбите за фалшификация на изборите. Сюжетът е дълъг за осмисляне, труден за възприемане, но общо взето се върти около това, че след като КС праща данниите на ЦИК за повторно преизчисление, от "Иноформационно обслужване" се възпаляват от факта, че в седем чувала липсват бюлетини и подават сигнал до прокуратурата. Оттам веднага искат конституционните съдии да им предоставят информация и крайният резултат се превърна в ожесточена институционална война пред очите на всички. Отблясъците на тази битка веднага поляризираха политическото пространство.

Мелодраматичните души видяха в битката държавен преврат. Незаконно избрани партии притискат единствената машина за справедливост КС да не вземе решение, за да могат да държат държавата в кървавата си хватка. Обичайните заподозрени насочиха обвинителни палци към прокуратурата - ето, България отново е в клещите на най-мрачната институция, която се опитва да унищожи последната преграда срещу произвола на държавните обвинители. Основната част от управляващите партии обаче поставиха под въпрос и действията на конституционните съдии, които в седем протокола отбелязаха по нула гласа, въпреки, че има доказателства, че хора в тези секции все пак са гласували. Възникнаха съмнения и около начина по който са броени повторно бюлетините и всякакви други дребни и дяволити подробности. А най-накрая на терена излезе Бойко Борисов, който обвини президента, че се опитва да разклати правителство и то точно, когато държавата е на прага на еврозоната. За да не останат по-назад десните конспиратори се появиха на театралната сцена и доразвиха конспирацията - президентът, Пеевски и "Възраждане" клатели лодката в тези размирни геополитически дни. Нека да си даваме ясна сметка, че това не е политическа теория, а рекламна кампания. ПП-ДБ просто виждат шанс да бъдат прибрани в управленското мнозинство и то точно в окото на бурята, заради това са тези бурни политически стенания, протести и конспирология.

Ако погледнем обективно към процесите обаче трябва да се отърсим от всяка пристрастност. Пред нас не стои държавен преврат или ефектна комбинация, която иска подмолно да отврати българите от всички възможни избори. Пред нас виждаме революция на некадърността. Естестественият резултат от години в които държавната администрация бе препълвана с калинки и всякаква друга фауна. Много години по-късно държавата рухва поради силата на собствената си некадърност. Това е еволюционният край на всяка политика. Мъртвата точка в която разрушението и интелектуалната деевоюлиция се сливат в едно.

Да, решението на КС ясно показа нещо, което всички знаят от години - изборите у нас са нечестни, в тях играят големите пари, купените гласове, корпоративния вот и политичедските паяжини. Но с такъв извод едва ли ще изумим средностатическия българин, който от години се дави в това блато от подозрения и очевидни наблюдения. Последните избори не се новост или аномалия. Те са пик на това към което България се е запътила от години и заради това романтичните очаквания за някакво събуждане на хората се родеят с научната фантастика. И това не е обвинение към заспалия народ. Това е обвинение към политическите елити, които отдавна знаят за този проблем, но му обърнаха внимание едва сега, когато секирата опря до кокал.

Истината е, решението на КС едва ли ще изиграе ролята на реактив, който да събуди обществото и да прогори като взрив апатията. Най-малкото, защото на хоризонта не се очертават никакви предсрочни избори. И това е другото видение, което трябва да бъде опровергано. Мнозина започнаха да сънуват нов вот през лятото, но логиката сочи съвсем различен развой на ситуацията. Нито ГЕРБ, нито ИТН, нито БСП, нито хората на Доган имат интерес от ново гласуване и то по средата на ваканционния сезон. Парламентарната шарада е твърде пъстра, за да се провали при първия проблем или изстрел отвън. Защото макар и мнозинството да се свива до 120 гласа (121, но при трайно контузена депутатка от ГЕРБ още един глас изхвърчава за неопределено време), достатъчно на брой партии все още не искат край на този парламент. Най-малкото, защото предстои конвергентен доклад, най-много, защото Пеевски ехидно заема и опозиционното пространство, което изпълва с протестна лексика, както и ролята на опора на мнозинството в най-кризисните мигове.

Всички политически анализатори започнаха да разглеждат влизането на "Величие" като проблем, но ако само малко се опитаме да медитираме политически ще видим, че е по-скоро шанс за стабилност. С падането на комфортното мнозинство управляващите ще трябва всеки ден да си дават ясна сметка какво искат да постигнат в управлението, а подобно самоосъзнаване е началото на всяко политическо дълголетие. "Величие" ще подейства като политически пургатив и на "Възраждане", които започват да вият към луната всеки път щом чуят за новата партия. А "Възраждане" неутрализирано по този начин означав по-кротки дни и повече шансове за оцеляване. И най-накрая управляващото мнозинство има страхотен шанс всеки път да бъде предпочитано електорално на фона на своите парламентарни и политически алтернативи. Всеки знае, че комбинацията БСП - ГЕРБ - ИТН и АПС е противна. А какво да кажем за коктейла "Възраждане" - ПП-ДБ - Пеевски - Меч и "Величие" Ако първите предизвикват презрение, вторите обричат всеки избирател да постоянно гадене и повдигане. И това, макар и пренебрегвано от традиционната политология, е също шанс за мнозинството да прескочи тази кризисна ситуация и да засияе ненадейно в решителните мигове.

Истината е, че дали с конспирация или без нея, управляващото мнозинство трябва да се прости с идеята за безоблачен мандат и политическо лидерство без бури. Разпарчетосаният български политически живот унищожава моментално всяка идея за бъдеще без проблеми. Но кризата с новата партия съвсем не означава, че управленският потенциал на БСП - ГЕРБ и ИТН е разклатен. Точно обратното. Пред очите им е криза, която може да ги сплоти, защото основният залог в тази игра, колкото и банално и патетично да звучи, не е оцеляването на партиите поотделноу, а бъдещето на България без постоянният кошмар на политическата криза. В такава ситуация управляващото мнозинство, дори и под обсада, може да оцелее, защото днес вече не говорим за поеединично спасяване, а за спасяването на остатъците от демокрация и здрав разум в страната. 

Ето защо цялата драма с новия парламентарен коктейл няма никакво значение. 

Залогът беше ясен от първия ден.

Предстои да видим дали играчите в тази рулетка са го разбрали наистина.

 

Комплексарщина и безсилие

 

Ако човек се заслуша в лексиката на лидера на МЕЧ Радостин Василев, без да знае кой говори, като едното нищо ще си помисли, че интервюират някой страдалец със синдром на Турет. 

"Квазимодо", "маймуна с бомба", "запалени къщи" - Василев инжектира толкова мощна доза цинизъм и в без това западналия политически език, че вече стана страшно. 

Българската демокрация отдавна страда от липса на приличие, но лидерчетата на странните партии вече напълно са се развихрили в хвърлянето на токсични слюнки срещу своите противници.

Тази цинична и хулиганска лексика не е симптом за сила. 

Точно обратното - тя издава политическа мизерия, абсолютна парламентарна безпомощност и непознаване на основните принципи на демокрацията. Разрушаването на уважението е удар срещу нея и радостинвасилевците по света прекрасно знаят това. 

Никой не иска от него да бъде съгласен с Киселова, но в момента, в който преминеш прага на приличието, всъщност демонстрираш единствено тежка комплексарщина.

Въпросът с принизяването на политическия език изобщо не е страничен. Думите са основният инструмент на демокрацията. 

В момента, в който ги потопим в киселина, ние унищожаваме и тях, а и свободата на словото. 

Законността няма нужда от безкрайни обиди. 

Виж - политическите джуджета могат да живеят единствено и само от тях. 

 

Кървавият огън на войната

 

Български гражданин беше убит в Газа. 

По възможно най-болезнения начин на страната ни бе напомнено за чудовищната война и геноцида, които от близо две години са всекидневие за хиляди. 

Но как, по дяволите, реагира България в тази ситуация? 

В официалното съобщение на МВнР трагедията бе описана с евфемизма "загинал". 

Не убит, а загинал. 

Сакън да не заемем позиция, да се възмутим, да поискаме отговорност. 

Българинът е загинал. 

Толкова.

След това външният министър провежда телефонен разговор със своя колега от Израел. 

Израелецът казва, че страната му не носи отговорност и не е виновна за тази трагична смърт. 

Отговор от България пак няма. 

Държавата приема наготово версията на чужда страна, въпреки че шефът на агенцията на ООН, към която е работил нашият сънародник, обвини Израел за зверската атака. 

И дори изрази подозрение, че служителите на ООН целенасочено са таргетирани от израелската армия. 

Такава тема за България обаче не съществува. 

Вина за тази смърт няма. 

Тя се разтваря абстрактно във въздуха и до ден-два това убийство ще бъде забравено.

Поредната мрачна статистика. 

Поредният българин, оставен на произвола на съдбата, за чиято смърт няма да има виновни.

Пред очите си имаме една беззъба и дори нелепа държава, която не е в състояние да поиска отговорност за смъртта на свой гражданин. 

А точно в такава ситуация трябва се реагира остро и безкомпромисно. Връчване на дипломатическа нота, привикване на израелския посланик, искане за последователно, детайлно и безпристрастно разследване. Защото един българин не може да е статистика, не може да оставим тази смърт да мине и да замине, защото така обричаме всеки български гражданин в чужбина. В такива мигове личи не просто националният суверенитет, а усещането за държавност.

Но тук определено вина имат и медиите. 

Защото при голямата трагедия в Северна Македония всички телевизии изпратиха репортери на място, разговаряха с местни, роднини, началници.

Защо не можем да направим същото за българина Марин Маринов, станал жертва на желанието на Нетяняху да удържи властта, като занули примирието и започна войната отново? 

Война, чиито кървави пламъци стигнаха и до нас. 

И това не е пристрастно мнение. 

Много израелци мислят по същия начин.

Тези дни гледах майката на един от заложниците, които "Хамас" държи. 

Тя обвини своя премиер, че не дава пет пари за живота на пленените, а се е вкопчил във властта като удавник.

В името на тази алчност за власт един наш сънародник заплати най-високата цена. 

Но България дори не е в състояние да поиска справедливост. 

В името на неговата памет. 

А и заради собственото си име.

Докога? 

Докога!