Конституционните терористи и тяхната медийна амнезия

 

 

 

И така - хващаме машината на времето и се завръщаме на 21 декември 2023 година. Култовият графоман на психодясното Даниел Смилов ощастливява за пореден път "Дойче веле" с този текст. 

Заглавието хвърля в поетичен възторг: "Учудващо смислени: промените в Конституцията са добра новина"....

Бих могъл да не пиша нищо, а буквално да ви залея с цитати от Смилов. Очевидно е, че през декември той е бил заклещен в практически нарезрешима задача. 

Как да изкараш най-некадърното правителство в историята на прехода смислено и как да представиш най-голямата лъжа, праскана в лицето на българските граждани като парламентарен успех. 

Така идват фанфарите за промените в Конституцията. "Това е политически успех", пръска невъзможни слюнки Смилов.

И заради това сега сложете си скафандрите и дайте да видим какво пише основния всичколог на републиката за служебните правителства. Сигурно мощен ум като неговия е схванал скритите капани и подводни мини, които виждаме да избухват днес?

"Новото решение", чеше се по темето Смилов, "променя ситуацията и прави фигурата на служебния премиер наистина "служебна" - той ще е много по-свързан с парламента, на който ще служи, отколкото на президента, който формално ще го назначава. Това не само не променя парламентарната форма на управление на България (че да изисква ВНС), но напротив - укрепва я и изчиства нейната логика..."

С оглед на това, което стана трябва да предположим, че Смилов си представя "свързаният с парламента премиер" като персонален лакей на Бойко Борисов. (Защото, всички видяхме, според психодесните поправка на Конституцията Бойко Борисов вече има правото да си поръчва кой да е и кой да не е министър. Да си го поръчва открито, нагло, арогантно, а авторите на тази идея, юридическите криминални типове, чийто отпечатъци са по основния закон, да дават интервюта и да се оплакват.

Чудно ми е защо ли сега Смилов не отиде при ПП/ДБ и да им обясни, че промените в Конституцията са добра новина и стига толкова са хленчили, а да бъдат добри момичета и да се стегнат, както трябва.

Всъщност по точно такива текстове можем да схванем каква епична катастрофа са експериментите с Конституцията. Банда от недоучили юристи се опитаха да сложат Конституцията на операционната маса, а след тях останаха кървави тампони, скалпели, бинтове, пълен хаос и почти издъхнал институционален баланс в държавата. Със своите нелепости и интелектуални експлозии те превърнаха служебните правителства в инструмент на Борисов/Пеевски и нямаше да чувствам такова озлобление, ако десетки и десетки хора, чието мнение трябва да се чува, не ги предупреждаваха, че ще стане точно така.Само че насреща си ние нямаме нормални хора. 

Това са политически екземпляри без съвест, разум или интелект. Парламентарни паразити, неспособни да развият истинска политика и резултатът днес е служебно правителство на Борисов. 

Такива ще се окажат и всичките им други тъпи поправки. 

Бъдете убедени.

След като прочетох пак текста на Смилов смятам, че за следващите поне 10 години трябва да има национален консенсус. Ако която й да е партия предложи пак "промени в Конституцията", тя трябва да бъде лишавана от право на участие в изборите. Да, знам, тежко решение е. 

Но благодарение на полезните идиоти на Борисов вече се превърнах в ожесточен конституционен консерватор. 

Тази Конституция навремето е писана от титани. 

Днешните лилипути могат да имат само правото да я учат наизуст :)))

 

Политическите терористи

Кабинетът "Главчев" започна да се разпада в движение. Като самолет, който влиза в свредел д висока скорост, частите му започват да се късат и предстои грандиозния сблъсък с повърхността.

Борисов отстреля външния министър. После вдигнаха мерника на земеделския, а кой знае още колко скрити бомби ни чакат до края на това правителство. И подозирам, че това е само началото, защото ние сме в постмодерна ситуация.

Главчев е премиер по домова книга. Една телевизионна кукла на конци.

Истинският премиер е Беевски (Борисов+Пеевски), двуглава партийна хидра, израсла в недрата на Сглобката, смукала жизнени сокове от евроатлантическата власт, подобно на Пришълеца, който използваше човешките тела за свой инкубатор.

Всичко, което става го дължим на тази диригентска палка. Служебното правителство бе превърнато в партиен инструмент, а клещите на модела "ГЕРБ" отново щракнаха. Тази арогантна наглост вече бе препрана, боядисана и върната отново на политическия терен. Паралелната държава отново извади управленския смокинг от прашния гардероб. Вече не й се налага да управлява през биороботи като ПП/ДБ, а институционализира своите любимци съвсем официално.

Мелодрама и половина. 

Или филм на ужасите. 

Разликата вече не е много голяма.

Но целият този спектакъл го дължим на юридическите беснотии на ПП/ДБ. Те разрушиха крехките баланси в държавата и поднесоха властта на ГЕРБ. Не се опитвам да пиша апология на президентските служебни кабинети и те не бяха цвете за мирисане.

Но това сега е нещо като нищо друго на света. С мазните си пръсти юридическите лилипути буквално занулиха градените с години отношения между институциите и заложиха толкова много бомби, че е наистина страшно. Беззаконието бе узаконено, а телевизионните папагали на бившата Сглобка и до днес се опитват да ни мамят колективно, че промените в Конституцията били добри и свършили своята работа.

Може би наистина я свършиха. Ако целта е била да дадат цялата власт на Борисов и Пеевски, то могат да отварят шампанското и да се къпят в него като парламентарни стриптизьорки.

Когато хора с неясна политическа идентичност почнат да пипат основния закон, резултатите са катастрофални и кошмарни.

Надявам се, че Христо Иванов спи добре, защото в политическата реалност днес се разиграва политическият хорър, който той сътвори. Това е неговата фантазия за България, това е юридическият лабиринт на абсурда в който ни вкара. И всеки път, когато десницата точи лиги за промени в Конституцията, трябва да сме наясно. Тя изпълнява поръчки на статуквото. Защото градското дясно е част от паралелната държава. Нейният челен отряд за мокри поръчки и политически глупости. С това разполагаме като държава днес. Пълно юридическо блато, минно поле, разрушени институции, обезсмислен парламент и безкраен ужас от икономическото бъдеще. 

А казваха, че промените не залагали бомба.

Може би са прави.

Това не е бомба.

Това е терористичен атентат.

 

Мътилката

 

Поругаването на гроба на патриарх Неофит е смазваща метафора за насипното състояние на българското общество днес. 10-те месеца на Сглобката не просто нагнетиха психиатрична атмосфера, те отпушиха патологично противопоставяне и напрежение, което разтърсва обществото като електрически ток.

И на фона на всичко това не остана нищо незасегнато. 

Навремето лиричната душа на Дебелянов дори и по време на война беше стигнала до прозрението, че "мъртвият не ни е враг". 

Днес вече дори и смъртта не е спасение от разделението. 

Някакъв психопат разбива кръста на гроба на патриарха, за да ни покаже колко дълбоки и неистови са българските демони. 

От видеото си личи, че човекът, който го прави е с психични отклонения, но някъде там в сенките има друг, който снимка цялата сценка. 

Ето този пърформанс е мътилката в която ни се налага да живеем. 

Този морален здрач, който е нахлул не просто в политическите процеси, а в душите на хората. 

Патриарх Неофит беше една от последните обединителни фигури в страната. Посмъртната атака срещу него е храчка в идеята, че можем отново да станем нормална страна. 

Това не дело на буйстващ луд. 

Това си е ясен план за давенето на цялото общество.

България вече е страната на поруганите паметници, изнасилената история, а вече и държава на осквернените гробове.

Дотук води битката с паметта.

 

Десните съучастници на паралелната държава

 

 

 

 

Виждам въздишките, охканията, стенанията и болезнените стонове от страна на колективното психодясно желе във фейсбук по отношение на последната корица на "Капитал". Тя представлява ефектен колаж озаглавен "Пулт за управление на завладяната държава". Яко!

Наясно съм, че живеем не в епохата на постистината, както би казал някой киселяк като Гого Лозанов, а във времената на меме-политиката, но ми се струва, че дори и в това визуално изкуство се изисква минално количество честност.

Да, държавата е завладяна. Похитена, порутена, смазана, взета за заложник от орките на паралелната държава. Ноо, точно "Капитал" и всички гласуващи за десницата нямат никакво право да се оплакват. Защото през цялото време те бяха съучастник в похищението. Най-верните пудели на Борисов.

 

И сега да припомним. 

Възходът на Борисов във висшите етажи на българската политика започна през 2009 година. Тогава ГЕРБ стана първа политическа сила. В онова митично 41 НС т.нар. "Синя коалиция" имаше 14 депутати воглаве с Иван Костов. И те активно подкрепяха Бойко Борисов. "Сестрински партии сме", въздъхна Костов през 2010. В същото изявление той дори се похвали, че неговите депутати много често изнасят дебатите срещу БСП вместо ГЕРБ. Тоест имаме партии, които са буквално взаимозаменяеми. Един и същи политически организъм. Да не говорим, че точно бизнес-кръгът на "Капитал" имаше министри в кабинета, а неговите политически пипала се гордееха, че редовно пият кафе с Борисов и го насочват в управлението.

Две години след като Борисов овладя държавата Синята коалиция тръгна да се прави на сърдита и да "сваля" доверие от кабинета, но овладяването на държавата беше приключило. Нещо повече - групата на Костов започна да се лющи като мазилка положена по европроект, защото Борисов един по един превземаше неговите депутати. Класика в жанра.

Хората не са глупави. 

На предсрочните избори през 2013 година те пратиха десницата в парламентарна отпуска и тя реши, че единственият начин да получи реванш е като върне Бойко Борисов начело на държавата.

През 2014 година се случи точно това. "Синята коалиция" беше пратена в моргата, а на хоризонта се появи новото ГМО "Реформаторски блок". Влязоха с 22 депутати в НС.

Те превиха гръбнак пред Борисов и за пореден път го институционализираха като премиер. Очевидно е - когато трябва да имат министри държавата не е завладяна. Те се сещат за похищението само, когато Борисов ги остави вън на студа да зъзнат от ужас и без държавни заплати. За втори пореден път градската десница би адреналин на ГЕРБ. Христо Иванов стана министър, а разни други костюмарчета също се уредиха с постове.

После гледахме втора серия на блобастъра "Многострадалната дясна Геновева". ДПС и ГЕРБ торпилираха нелепият пиар на РБ с Конституцията и верните следовници на Костов тръгнаха да прилагат неговите номера. Пак уж напускаха коалицията, ама повечето им кадри останаха във властта.

Избирателите отново показаха завидна стратегическа мъдрост. Наритаха тази нелепост и я оставиха извън парламента.

През 2023-24 наблюдаваме пореден римейк на това. ПП/ДБ отново върнаха Борисов и Пеевски във властта. Съвсем целенасочено, абсолютно арогантно.

И резултатът е логичен - пак хлипат, че са ги излъгали като камилчета. Мамини сладки!

Припомням всичко това, защото десницата е най-големият съучастник на Борисов в похищението на държавата.

Ама най-големия.

Всеки път, без изключение, тя е била негова парламентарна опора и стратегическа силиконова кукла за многократна употреба.

Градското дясно е част от пулта за управление на похитената държава. Те имат собствен ключ и бутон за него. Защото никога не са били автентична опозиция на този процес. Тяхната единствена съпротива идва по линията на това, че те не участват пълнокръвно в похищението.

Толкова е простичко.

Толкова е гадно.

Толкова е мизерно.

Иранската следа в американските избори

 

Имам една екзотична хипотеза. 

Атаката на Иран срещу Израел е директна намеса на Техеран в американските избори. Ограниченият мащаб на отговора, даването на време и възможност на Израел да прихване почти всички дронове и ракети. Това не е елемент от пълномащабна агресия или маниакално желание за ескалация на конфликт. Иран беше заставен да отговори на провокацията в Дамаск и го направи с по-далечна цел и стратегия.

 

Ракетите над небето в Йерусалим, Тел-Авив и другите градове - само си представете какъв заряд ще даде това на кампанията на Тръмп. Той започна с артилерийската стрелба още преди атаката, а сега ще звучи като гневен пророк от пустинята, който громи неверниците, Байдън и всичките му медийни марионетки. Подобна атака сплотява републиканците, а декларираната подкрепа за Израел по никакъв начин не помага на единството на избирателите на Демократическата партия. Геноцидът в Газа не е спрял, безчовечните атаки срещу цивилното население също. Гладът, мизерията и целенасочено предизвиканата хуманитарна криза не са си отивали. Това драматично разделя демократите и напълно ги демотивира от участие в изборите.

 

И в това, че Иран тласка Тръмп към президентския пост няма никакво противоречие, то е само привидно. Яростно произраелски президент в Белия дом означава повече влияние за Иран в Близкия изток. Нищо не сплотява дори довчерашните противници пред картината на общия враг, особено ако той прилича на злодей, който е изваден от комикс. Американски президент с колебание по отношение на Израел не върши работа. Необходим е някой като Тръмп. Той изчиства картината, свежда я до черно и бяло, преподрежда балансите в Близкия изток по друг начин. Заради това му дадоха епичен политически коз в ръцете. И виждам, че той загрява да го детонира като ядрена бомба...

 

Не познавам Иран в дълбочина. 

Но преди време прочетох едно интервю на Ориана Фалачи с аятолах Хомейни, направено през 1979 година (да, екзотични времена - Ислямската революция е в началото си, а журналистиката все още беше истинска професия). В него Хомейни гневно казва на италианката: "Нашата революция е само на 6 месеца. Тя е революция, извършена в една страна, разсипана от злочестини, като житна нива, опустошена от скакалци, ние сме в началото на пътя си...Нуждаем се от време. Искаме време".

Вече се убедих, че с годините Иран се е научил как да печели политическо време за себе си.