В късното лято на далечната и политически мъглива 1992 година в парламента трябва да се гласува вот на недоверие към правителството на Филип Димитров, дошло на власт с "малко, но завинаги". Времената са бурни, ожесточени, яростни. Коалицията зад СДС е разтресена от вътрешни противоречия и скандали, а ДПС постепенно започва да се настройва срещу премиера и да изпада от мнозинството. Правителството оцелява при вота, но Ахмед Доган (лично той) знаково гласува "против", за да даде знак, че ситуацията не е розова. Историята след това е като парламентарна сапунка. Затворен в своя собствен балон от мании, фобии и видения Филип Димитров иска вот на доверие от парламента, за да заздрави властта си, а вместо това пада мелодраматично от коня. И до днес полулибералната преса и новото поколение десни шамани леят сълзи за тази политическа лудост и я изкарват плод на тъмни заговори, зловещи интриги и подмолни планове. Защото иначе ще трябвя да се застрелят, ако признаят истината...
Но целта не е да се връщаме във виновното минало. Просто тези "знакови" гласувания са оставили траен белег върху парламентарната снага на родината, а от Маркс знаем, че историята никога не се повтаря едно към едно. Тя се повтаря като фарс. Точно като фарс беше гласуването на ПП/ДБ по време на поредния вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. ПП решиха да го подкрепят, ДБ (вечните девственици) не участваха в гласуването, а само единият от лидерите на ДБ Божидар Божанов "знаково" гласува "за" вота. Проблемът е, че Божанов не е ранният Доган. Ранният Доган, преди да се превърне просто в телевизионен образ, потрет от стената и разрушен мит, беше човек със стратегия, повратлив и коварен, който знаеше как и кога да удари така, че да нанесе максимални щети. Днешните издънки на градското дясно са обречени да живеят в такава монументална сянка и никога, ама никога да не я повторят. Останалите съпартийци на Божанов тръгнаха да обясняват, че те нямало да се качат на "руското влакче" и заради това предпочели гордото неучастие вместо заявяването на позиция.
"Величие", фактическите вносители на вота за провал в политиката по околната среда, побързаха да го обявят за "най-успешния сред неуспешните вотове", защото там освен самотникът Божанов се наредиха и остатъците на Ахмед Доган, но и те просто зомбита, които напомнят за предишни времена, които никога повече няма да се върнат. Проблемът на десницата е, че те живеят в политическа самота в която сами са си вързали ръцете зад гърба и не знаят какво да правят в ситуация, която упорито и прокурорски работи срещу тях. Корупционните скандали около ПП не са просто театър. Всеки, който го говори има причини да разиграва бурлеска. Очевидно и в София, а и във Варна има нещо гнило, което тепърва ще излиза на бял свят. ПП дори трябва да са благодарни на Пеевски, ако той стои зад всичко това. Защото бруталните акции и таргетирането на партията на Асен Василев ги превръща в жертви в очите на случайните зрители. Всеобщото недоверие към институциите, политическия процес и катастрофалният рейтинг на всички правоприлагащи органи и съдебна система прави така, че всяко обвинение звучи като литература, като някакво политическо фентъзи, което се използва с конюнктурна цел. Градското дясно има и достатъчно медийни паяжини, които работят на пълни обороти, за да внушат, че удрят най-добрите, най-чистите и подготвените, дори и когато ги има записани как извиват ръце за пълнене на партийната каса. Въпрос на десетина дни беше да излязат от блатото най-гласовитите шамани на десницата и да обявят, че разговорът за корупция е психологическа операция срещу ПП/ДБ и по темата трябва да се мълчи. Въпрос на време е някой от тях да излезе и да каже, че корупция няма, а всичко това е зловеща измислица на Путин и на неговите пипала в България. Да, толкова са предвидими...
Истината е, че ДБ едвам сдържат своята радост от големите интриги, защото за тях ПП отдавна са проблем. Младата и настъпателна партия за кратко време иззе цялата инициатива в дясното пространство и в началото това даде ефект, защото разду електоратът на градските либерали до невиждани и незапомнени до скоро от тях нива. Проблемът е, че случайният приток на хора в политиката винаги води след себе си не просто корупционни скандали, а цялостно корупционно разложение и то извършено в ситуация в която всички активисти на десницата постоянно се оплакват, че всевиждащия поглед на Пеевски не ги изпуска в мрака и ги дебне, за да ги обезчести. Значи пред себе си имаме клиничен случай на хора, които бъркат в кацата с меда въпреки, че знаят, че това няма как да остане незабелязано. Медийният комфорт определено разваля хората, побърква ги и ги кара да изтрещяват.
След знаковите гласувания и поредните клетви, че не учстват в руска схема от десницата обявиха, че коалицията между ПП и ДБ нямало да се разпадне, защото злите сили точно това искали. Но истината е, че първи път от своето съществуване този съюз е в агония и независимо от напомпаните приказки срокът му на годност изтича. И ако има план за това разбиване, то Бойко Борисов определено не го крие, защото в неговите тиради пред журналисти ПП винаги са сравнявани със земята, но ДБ категорично отсъстват в тази обидна лексика. Бяха споменати само веднъж, че трябвало да бъдат до него в момента в който България влиза в еврозоната, което е ясен знак какъв план се оформя в главата на лидера на ГЕРБ. ПП трябва да бъдат ампутирани като възпален апандисит, а ДБ тържествено приети в управлението, защото там очевидно не липсва желание точно за такова развитие на ситуацията.
Всъщност "знаковото" гласуване на Божанов този път съвсем не издаваше безкрайно желание за опозиционност, а при добро желание, без много свръхинтерпретация, може да се разчете не като опит за противопоставяне на кабинета, а като ясен знак, че е крайно време ДБ да почнат да бъдат ухажвани. Това е голямата разлика с миналото. Доган навремето като снайперист уцели смъртоносно правителството на Филип Димитров, а Божанов все едно произведе изстрел от пистолетче с капси.
И целият този мелодраматичен сюжет се проведе на фона на тържественото влизане на България в еврозоната. Това прави ситуацията на десницата още по-объркана и нелепа. От една страна те са жертви на някаква смазана, превзета и олигархична власт, а от друга точно тази власт получи окончателното одобрение за еврото. Това е като стария виц за руския интелектуалец, който рано сутрин винаги се чудел чай ли да пие или да се обеси. Всичко това съвсем не означава, че България няма проблем с това, че съдебната система е превърната в оръдие, което цели избирателно и се превръща в камшик, който може политически да занули всеки. Иронията обаче е, че КПК се превърна в бухалка с гласуването точно на ПП и ДБ по времето на Сглобката, въпреки, че много хора ги предупреждаваха, че ще стане точно така. Тогава десницата беше убедена, че тя ще има поне един представител в тричленката и смятаха, че това й осигуряваха политически имунитет и безнаканост. Заради това техните приказки за Пеевски днес не струват даже хабенето на въздуха, който се използва за тяхното производство. Пеевски натрупа политически мускули и самочувствие при Сглобката, защото тя го изкопа от мрака, инсталира го като балансиращ фактор в своето управление, а лидерите на десницата се надпреварваха да му пишат есемеси и да му пращат линкове. Днешните опити да се представят за жертви изглеждат лицемерни, а дори и тези, които се събраха на бдения за съдбата на Благомир Коцев най-вероятно знаят и усещат това.
Защото истината е, че градското дясно глътна вода, а иронията, че това се случи точно, когато минаха в опозиция и трябваше да се изпълнят с мощ и праведност. Периферията отдавна си тръгна оттам, а сега дори и част от твърдите ще се разочароват отново, независимо от бодряшката патетика за единство на почтените хора. Почтените отдавна не разпознават ПП/ДБ като свой пристан. Ето това се случва в България след "най-успешния от неуспешните вотове".
В България здравия разум отдавна стачкува, а неговият сън ражда кошмар след кошмар.
Но при всички положения не си струва някой да лее сълзи за десницата и нейните морфични резонанси.
"Знаковите" им гласувания говорят по-добре за това от всичко друго...
No comments:
Post a Comment