Едва ли някога в историята на прехода е имало друг такъв парламент - Народно събрание в което опозицията има много повече проблеми, разделения, драми и интриги отколкото управляващата коалиция. А това е сериозно заключение като се има предвид, че управлението се състои от партии, които само допреди няколко години се биеха до кръв, атакуваха се непрестанно, изчегъртваха се една друга и се клатеха с улични протести. И това не е разказ за подлостта на политическите формации пред избирателите в стил "досега играеха театър, а сега ги събра келепирът". Това е разказ за обратната истина - че понякога е много трудно да постъпиш отговорно, това боли до вой, обезкървява те електорално, печелиш си злостни виртуални хейтъри и тролове, трябва постоянно да се самодоказваш пред вечно кисели гласоподаватели на съвсем други партии, които се правят на симпатизанти, но понякога такова действие ти печели наистина терен за действие и въздух за дишане. Виж тези, които избраха пътя на перманентния скандал, вечните парламентарни маймунджулъци и безкрайната конфронтация се оказаха в капан, защото изключително бързо изчерпаха целия опозиционен арсенал и в момента са в пълна безпътица как да продължат.
За целите на този текст ще оставим към момента настрани ПП/ДБ, защото в момента те са разпънати на кръст от своята шизофрения и корупционното блато в което сами се удавиха. Тяхното разкрачено положение е повод за тъга, а не за присмех. Те не са управляващи, но са длъжни да залягат в окопа, когато другата опозиция иска вот на недоверие, защото, ако гласуват с "Възраждане", това означава да обезсмислят целия си смисъл на съществуване. Това снишаване пък ги праща директно в политическата спалня на Делян Пеевски, но градското дясно отдавна е като разпътна кралица на нощта, която не забелязва как, къде и за колко я употребяват.
В 51-ото НС обаче се оформи един креслив, телевизионен, шоуменски и протестен "опозиционен блок", който се състои от "Възраждане", "МЕЧ" и "Величие", които вече имат достатъчно депутати, за да събират постоянно подписки за вотове на недоверие. Така миналата седмица още преди да бъде гласуван третия вот на недоворие към правителството (за провал във фискалната политика) стана ясно, че ще има четвърти, този път за "провал в политиката по околната среда". Изобщо имаме един конвейр за вотове на недоверие, който върти на пълни обороти, за да трупа медийно внимание и политически адреналин, без обаче да се усеща, че разрушава политическите устои и на без това съвсем крехката българска демокрация.
Вотът на недоверие е върховното оръжие на опозицията. И използван правилно, внимателно и прицелено той може да се превърне в мощна платформа за очертаване на алтернатива, за бъркане с пръст в раната на проблем, който управлението се прави, че не вижда, в реална възможност за представяне на друга възможна гледна точка към ситуацията и печелене на електорални симпатии. Ако започне да се злоупотребява с това оръжие обаче то става абсолютно нефелно и разкрива доста повече мизерията на самата опозиция, отколкото да е бухалка срещу управлението. Точно това се получи в България днес. Злоупотребата с вотовете на недоверие направи изключително голяма услуга на правителството. То и без това не почива върху особено голяма легитимност, но подложено на толкова карикатурни парламентарни атаки, изведнъж се сплоти, обедини и дори получи известна симпатия. Това, не е симпатия по любов, а по обърнато отношение: "Защо да сваляме тези като ще дойдат онези другите, които не знаят какво искат".
На всичкото отгоре пред очите си имаме опозиция, която може да бъде единна единствено по отношение на събирането на подписи за вотове на недоверие. В момента в който тази парламентарна спецоперация бъде извършена единството се разпада и започва да си личи колко разединена и скарана помежду е опозицията. Нека да бъда разбран правилно - и в други народни събрания опозицията не е била единна и е имала конфликти помежду си, но винаги ги е обединявало това, че основният противник е било управлението и нищо друго. Днес не е така. Всички виждат, че депутатите от "Възраждане" с много по-голямо удоволствие атакуват партия "Величие" и правят засади на лидера й в кулоарите, отколкото да се занимават с правителството или БСП, която са решили да изсмукват по най-нефелния начин. И за това си има обяснение. "Величие" е автентичния враг на "Възраждане", техният политически двойник, възникнал по абсолютно същите популистки схеми като тях. Те са истинската заплаха за тяхното разширяване. "Възраждане" вече започна да си чупи зъбите с БСП, защото като партия изсмука каквото можа от левия електорат, но тези, които останаха не се поддават само на лозунги и маймунджулъци, те искат реална политика, истински леви послания и автентично социално поведение, каквото хората на Костадинов дори не могат да имитират, а какво остава да бъдат истински в него. И следователно остава голямата кеч битка - "Възраждане" срещу "Величие", която дори и общите вотове на недоверие не могат да прикрият като димна завеса.
В тази компания "МЕЧ" леко се губят и заради това лидерът на партията Радостин Василев е решил да се бори с политическата самота като вдига грубостта на реториката и навлиза сериозно в пустинята на хулиганския език и тъпотии. Там, където може да има истинска политическа битка, Василев винаги е насреща да се държи като градско локалче, които псува, пуши вейп и се друса с амфетамини. Това придава особен сюрреализъм на неговото политическо поведение и стилистика, но с подобни изхвърляния никой не е разширил електорат. Има някаква дребна ниша за почитатели на хулиганите в политиката, но понеже всички усилия на кресливата опозиция са насочени само натам, то битката за този електорат става все по-ожесточена и злостна, а точно това печели допълнително време на управлението.
Това си личи и по падащия брой на гласовете при всеки нов вот - последният път само 54 гласа бяха "за" вота, а това е рекордно ниско ниво, защото този път дори и хората на Доган подвиха опашки и не участваха в гласуването. Така опозицията вместо да трупа мускули и доверие всъщност съучаства в стабилизирането на правителството, защото не е в състояние да очертае дори и елементарна алтернатива. Което е най-тъжното в този разказ, защото протестната енергия срещу приемането на еврото, която беше впечатляваща и ярка в началото, започна да изтлява. Вероятно хората по пътя на опита разбраха, че протестите трябваше да бъдет преди четири или пет години и то като част от осмислена алтернатива за друго развитие на България. Днес те се превръщат в лаборатория по създаването на поредната партия-недоносче, която да вкара своите лидери в парламента, ако успее, а след това да се върне обратно на бунището на историята. Точно като позабравенето "Отровно трио", която танцува един сезон, а днес е в призрачното мазе на русофобията и политическата истерия, ненужно на никого.
51-ото Народно събрание започна с предчувствието за нови, бързи и светкавични предсрочни избори, а става все по-ясно, че този парламент поне до президентските избори няма как да бъде разклатен, разнищен или смазан. Най-малкото ключът към всичките тези процеси не се намира в опозицията, а тя дори и не знае как да посегне към него. Резултатът е очевиден. И това не е оптимистичен извод, защото подобна политическа ситуация издава големият капан в който е заседнала България. Това е капанът на липсата на алтернативи, на стегната усмирителна политическа риза, която не позволява голям размах на духа и фантазията. И опозицията реагира на този задух само с клоунада, скандали и парламентарни къчове. Това никога, ама никога няма да бъде път към предсрочни избори. А май и най-големите парламентарни хулигани всъщност не искат такива. Защото нито един от тях няма представа какво да прави, ако властта дойде в ръцете му.
Ето това е голямата трагедия.
На думи всички са смелчаци, но всъщност истински подвиг извършиха тези, които се осмелиха да управляват.
Вероятно ще платят най-тежката цена за това.
Но поне си спестиха участие в безкрайния цирк с нещастните вотове на недоверие.
No comments:
Post a Comment