Черно море - българската болка

Скъпотия, бетон и пияни англичани са обичайна гледка по нашите курорти

Напоследък чувам все повече българи, които казват, че предпочитат да си стоят по градовете, вместо да отидат на почивка на Черноморието. Тези от тях пък, които са успели да съберат пари и да отидат в чужбина, са категорични, че вече винаги само там ще ходят. Известно време се отнасях скептично към такива крайни оценки, но тази години изживях наистина културен шок при сблъсъка си с Българското Черноморие.
Но всъщност едно кратко описание на

пътуването ми до Слънчев бряг

ще даде възможност на всички да се ориентират с какво точно може да се сблъска човек. Експресът, който хванах към Бургас, незнайно защо и без обяснение спря малко след Ямбол и стоя неподвижен в адската жега около час и половина. Никой не даде обяснения защо - повреда ли е имало, на машиниста лошо ли му е станало, релсите ли са се ризширили от жегата. Видях как хората нервно се питат защо им е било да гонят експреса, след като той ще ги закара с два часа закъснение. Между другото във влака имаше и чужденци, които изобщо не успяха да се ориентират в драмата.
След това в Бургас набързо се затичах да хвана автобус до Слънчев бряг и успях. На излизане от авгогарата обаче шофьорът се блъсна в друга кола. Водачът на автомобила нервно изскочи от МПС-то си и гневно зарита бронята на автобуса. Шофьорът на автобуса прокле фамилията на ритащия до девето коляно и добави още малко пеперливи изрази дори и за по-далечните му роднини. Обидената страна отвърна с тежки обвинения за цинични неща, които да се надяваме никога няма да бъдат осъществени в нашия свят. Шофьорът на автобуса слезе да се разправя по-отблизо, но не отвори вратите на автобуса, за да не му избягат пътниците. Така около половин час всички станахме свидетели на драматична свада, напомняща по-скоро сцена от италиански неореалистичен филм. Най-накрая катаджиите дойдоха, стана ясно, че автобусът скоро няма да потегли, шофьорът с трагично изражение отвори вратите, а аз се затичах да хвана друго возило. Пак успях да се вмъкна в него и дори си намерих място да седна. Съотношението чужденци-българи в автобуса беше пет към едно. До мен стоеше една около седемдесетгодишна старица, германка, вероятно от рок поколението, защото беше татуирана цялата. Старицата държеше бира в ръката си и я отвори. Не знам дали успя да изпие и глътка от нея, когато заспа и доволно започна да подхърква на моето рамо. Очевидно бирата в ръката й съвсем не й беше първата. Няколко пъти деликатно се опитах да избутам рок бабичката от рамото си, но деликатно, за да не ме обвинят, че развалям туристическия климат в страната, но това се оказа невъзможна задача. Бабата си бе харесала моето рамо и половин час изкара кротък сън върху него. Ако чужденците редовно минават през такива пътешествия, чудя се как изобщо още идват у нас.
Така драматично успях да попадна на Слънчев бряг. Въпреки че вече не е ясно кое точно е Слънчев бряг. Защото на практика разлика между Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас и Равда вече не съществува.

Всичко е застроено с хотели

и превърнато в някакъв мегастроителен комплекс. Хотел до хотел правят всяка разходка изненадваща, защото никой не знае откъде може да се мине и улиците на курортите са превърнати в своеобразен лабиринт. Вярно е, на строежите всяка дейност беше вече спряла, но построените хотели са толкова много, че са превърнали Слънчев бряг в бетонна джунгла. Да не говорим и за постоянните проблеми с канализацията. Тя е направена за около 30 хиляди легла, а днес има около 300 хиляди. Пречиствателната станция не успява да се справи с целия обем и заради това фекални води постоянно преливат в морето, което превръща плуването в особено екстремно занимание.
Застрояването е толкова болезнен и реален проблем, че просто вече не се вижда начин как може да бъде решен. Ако някои от хотелите умишлено не правеха свои собствени градинки, никъде вече не може да се види зеленина или пейка, където човек да поседне. Тези морета от бетон, които са заляли Черноморието не могат да не отвратят.
Новопостроените хотели пък приличат на кошмара на архитект-постмодернист. Кулички, фонтанчета и разни други финтифлюшки загрозяват и без това странните фасади. Повечето хотели вече са се снабдили с големи басейни, обаче тези съоръжение са само на една ръка разстояние от свръхнатоварените улици. Изобщо - пасиансът е пълен.
Друго нещо, което прави впечатление по морето, е напливът на чужденци. В Слънчев бряг повечето бяха такива. Черноморието е станало любима дестинация на англичани, германци, руснаци, поляци. Има обаче една фундаментална разлика. У нас не идват най-платежоспособните туристи, а точно обратното. България е любима дестинация на западноевропейските монтьори, фризьорки, бармани, таксиджии. В тези благородни професии няма нищо лошо, но цялата индустрия сякаш

работи единствено за чужденците

Ресторантите, които са на всяка крачка, вече са се научили по чужд маниер да изкарват хора пред своите входове, които да примамват туристите. Проблемът е, че те приканват на всякакъв друг език (Бите, плийз, пожалуйста), но не и на български. Сякаш на българите се гледа като ненужен придатък към великия курортен туризъм. Това съвсем не е измислица. Повечето от викачите като разпознаят българи млъкват ведната, защото очевидно те не са сред желаните клиенти.
Скъпотията на Черноморието пък е достигнала нови висоти. Рекетът с цените е непрестанен. Концесионираните плажове искат по седем лева, за да се настаниш под чадър. Ако туристът реши да използва и шезлонг, трябва да даде още седем лева. Така за една почивка от 10 дни, ако човек е решил да ползва всички екстри, само за чадърче и шезлонг отиват 140 лева.
Разходката до което и да е павилионче за ядене също ще ви струва много нерви. Едно обикновено парче пица струва 3 лева. Един дюнер - 6 лв. Кафе за под 2 лева и нещо никъде не видях. По пътя към Слънчев бряг чух следния виц - какво са 2 лева? Банкнота, с която не можеш да си купиш нищо по морето. По-вярна шега от тази не е измисляна. Има и изключения - в някои заведения алкохолът, по-специално бирата, нарочно е пусната евтина. Очите на чужденците веднага блесват при този факт. Защото за някои от тях

12 бири на ден

са само загрявка за истинското пиене вечерта. Специалистите у нас твърдят, че няма такова животно като алкохолен туризъм, но очевидно никога не са се сблъсквали с пиян англичанин или датчанин по улиците на някой курорт. Заради голямото пиене лекарите в Слънчев бряг също не остават без работа. Съвсем не се редки случаите при тях да попадат хора с истински изгарания само защото пияни са заспали на плажа.
Това, което някога беше елитен курорт, днес се е превърнало в пиянско сборище, колкото и да е тъжно като констатация. Естествено не всичко е толкова грозно, но гледките предимно не са приятни. Да не говорим за това, че повечето от чужденците почиват по-евтино на Черноморието от българите, защото ползват някакви преференции.
Вечерно време по крайбрежната улица на курорта човек просто

не може да се размине от навалицата

Ресторантите светват, атракциите започват да действат с пълна сила, а търговците предчувстват печалби и потриват ръце.
На този фон съвсем не е ясно доколко печеливш е туризмът у нас и дали с необмислени действия не затриваме такъм солиден източник на доходи. А може би рано или късно собствениците на хотели по Българското Черноморие ще се сетят за българите. Част от търговците вече го правят. Едно барманче в заведение на плажа ми сподели своя новооткрит националистически възглед: "Каквото и да ми разправят, аз досега бакшиш от англичанин не съм видял". С горчива ирония младежът разказа, че надеждата му е в българите, защото благодарение на тях скърпва бакшишите. Може би такъв патриотизъм никак не е лош.