Името им е Легион

(десните икономически талибани и техният заговор за прецакването на България)

Изключително много се радвам, че скандалният и шокиращ списък с 28-те идеи на кабинета, които в болният им свят минават за антикризисни мерки, стана обществено достояние. Тази икономическа атомна бомба в чист вид показа истинското лице не само на кабинета, който си е позволил дори и на хартия да обсъди такива варианти, но и на цяло едно поколение от млади и нежни икономистчета. Тези момченца от години тровят общественото пространство с фанатично десните си идеи, представяни пред стреснатите погледи на хората, като връх в икономическата мисъл. Повечето от псевдоспециалистите никога не са си позволили да доведат до край своята логика, но се видя ясно, че когато опре до тайна конспирация срещу доходите и работата на всеки един от нас, точно тези типове нямат равни в предлагането на фашистките си разбирания.

Първият ми сблъсък с идеята на тези самозванци за икономиката беше статията на една от младите икономисти в Института за пазарна икономика, озаглавена "10 аргумента срещу минималната работна заплата". Авторката я беше написала високопарно и умишлено сложно, но предадена с няколко думи идеята й беше, че минималната работна заплата не стимулирала бизнеса и поощрявала мързела сред работниците. Особено ефектно беше това, че този текст е излязъл изпод перото на човек, който едва ли е положил смислен труд дори за пет минути през живота си.

Мисленето на тези либерални икономисти обаче е нещо като триумф на десните клишета. Всичко е за продан, държавата не е добър стопанин, ако има начин богатите не бива да плащат данъци, а такова нещо като социални помощи е някаква древна останка от социалистическата епоха. Ескалацията на тази дясна патетика през годините ставаше все по-очевидна. Вина за нейното възвеличаване обаче имат и медиите, които с инат, отново и отново, всеки път по икономическите въпроси канеха именно тези самозабравили се експерти. За тях всичко беше ясно: държавата трябва постоянно да намалява данъците и осигуровките и това ще гарантира мястотото ни завинаги в рая на благоденствието и просперитета. Разбира се, работодателите трябва да имат правото да уволняват работниците когато си поискат (в зловещия им свят това се нарича "гъвкавост") без да им плащат обезщетения. Идеята да няма минимална заплата също я споменахме. А, да, повече от тези талибани са настроени подозрително към всяко споменаване на синдикатите, защото дори и с мижавите си действия българските синдикати все пак развалят красивата картина на измисления от тях свят.

Сега вече всички видяхме, че фанатичната им философия не само може да бъде доведена до своя логичен край, но и че финансовото министерство кани именно такива специалисти за консултации. Резултатът: намаляване наполовина на срока за майчинство, облагане на пенсиите с данък, задължителна неплатена отпуска на държавните чиновници и цяла редица други античовешки идеи. Този път обаче българското общество усети навреме заговорът срещу него. Защото това е класически заговор, който протича под формата на икономически трилър с конспиративни елементи. Изведнъж обаче авторите се отказаха от идеите си, финансовото министерство опищя света, че някой се опитва да провокира напрежение, а част от икономистите взели участие в сътворяването на демоничния списък се ожалиха, че имената са им намесени в нещо подобно. На практика се получи обратното - за първи път се видя истината за тези паразитни организации, които носят клиширани юпи-имена като Институт за пазарна икономика и Център за либерални стратегии. В първата от тях под пазар се разбира да вземем едни пари от проекти и да сътворим поредния начин да прецакаме България, а във втория либерализма се свежда най-вероятно до желанието на мъжете от центъра да носят женско бельо и да си слагат червило на устните.

Всъщност това, което те ни предлагат не е дясна политика. Това е античовешко управление. Защото дясно все пак не означава да оставиш всички гладни, без пари, без дом и без социална сигурност. А, ако обществото бе оставило на икономическите талибани и техният фен Симеон Дянков да осъществят идеите си, точно такава щеше да стана картината в България. Безумието на ситуацията идва от там, че десните правителства по света никъде не провеждат предписаната ни тук политика. Когато има криза, чудно защо, десните правителства вместо да режат доходите на хората се стараят да стимулират потреблението, защото това е единственият сигурен начин за излизане от кризата. В ситуация на крайна криза, такава каквато преживяхме през последната година и половина пък, изведнъж десните си спомнят за стари социалистически практики и дори прибягват до национализация, когато се наложи. Естествено, нашите псевдоексперти по никакъв начин не коментират тези факти. Те предпочитат да живеят в измисления си свят, с големите си заплати, без да си дават сметка, че вредят на всеки един българин. Защото зад сухите цифри на бюджета и зад фанатичните идеи, стоят човешки съдби. Всяка орязана социална програма означава стотици безработни хора, повечето от които са единствените работещи в семейството. Всяка закрита болница означава повече болни хора, повече опасност за техния живот и лишаването им дори от физическа сигурност. Всяка орязана пенсия увеличава бедността, немотията и отчаянието на хората. Всяка замразена заплата подклажда социално напрежение и чувството за несигурност. Всичко това в комбинация може да струва на една държава в милиарди пъти повече от някаква си осъществена иконимия.

Бюджетът не може да бъде само цифри, които трябва да са изравнени, бюджетът това са човешки съдби, а десните олигофрени знаят да работят единствено с калкулатори, но не мислят за хората. Мозъците им работят само като интегрални схеми, без грам хуманизъм и загреженост за обществото. Всъщност за тях хора са само тези с високи доходи и никои други. А истината е, че изброените тук институти съществуват само, за да обслужват бизнес-интереси и мании на богати хора. Нищо друго.

Десният малоумник дори не признава логиката, когато трябва да си изпълни мисията и максимално да обслужи богатите. Когато става въпрос за данъци, т.нар. икономисти от либералната сфера започват да пищят, че всеки данък е продукт на сатана, а колкото по-малко пари събира държавата е толкова по-добре за бизнеса, който алтруистично и почти на ръба на фалита ще започне да открива работни места. В този случай данъците не само за зло, ами са нещо срещу което трябва да се вдигат икономически революции. В същото време на единият от този античовешки легион - Георги Ганев не му стана лошо, докато в интервю се оплакваше, че България била единствената държава в ЕС в която пенсиите не са обложени с данък. Логиката на тези хора винаги е – бедните са проблем и заради това трябва да си платят. Другият интересен факт е, че повечето от идеите на тази мрачна банда са се провалили с гръм и трясък. Така рекламираната ни в годините на прехода приватизация се оказа едно обикновено обирджийство, дори и тогава когато бе извършена по перфектен начин и без политическо инженерство. Идеята, че държавата не може да стопанисва добре се продъни величествено, защото видяхме, че частникът никога не мисли за интересите на потребителите, а само за своите собствени, особено когато е успял да се добере до някой естествен монопол като електроразпределителните дружества или водоснабдяването в някоя община.

Всъщност кабинетът на Бойко Борисов и в този случай прояви завиден политически усет, защото, ако бяха упорствали в налагането на античовешките идеи, щеше да постави рекорд по бързо падане от власт. Тогава дори заклинанията за тройната коалиция и пожарникарския талант на министър-председателят не биха спасили управлението. Така се стигна до контра-идеята за „данък-лукс”, тоест богатите да понесат своята част от кризата и да платят, поне един път да платят за нея. Чуйте ми думата – очаквайте диви статии от „либералните икономисти” срещу тази идея. Талибаните си знаят работата, ще писнат, че този данък поощрява бедните, а те – богатите и инициативните за пореден път щели да станат жертва на българската завист и злоба. Защото псевдоикономиката, която те проповядват няма нищо общо с реалността, тя е тяхна налудничава фантазия, която се родее с шизофренията.

След 20 години на експерименти, може би е време да се отървем и от другата част от налаганата ни митология – че това, което е добре за бизнеса е добре за държавата. Това е коварна лъжа, която можем да причислим сред 5-те най-големи измами на всички времена. Държавата трябва да подпомага бизнеса, да го стимулира, когато може, да не му пречи, но не бизнесът трябва да определя правилата на играта. В крайна сметка богатите имат своите отговорности пред обществото и в мига в който откажат да ги понесат, те вече дискредитират самата идея за държава и управление. У нас предприемачите получиха статута на глезени деца, които знаят само да искат, но не и да дават. Такава едностранна връзка няма никъде по света. Те се радват на най-ниския корпоративен данък в Европа, но платената им кохорта от икономисти сега реве, че осигуровките били много и трябвало да се намаляват. Вероятно един ден някой от тези либерални гении в крайна сметка ще даде интервю в което ще каже, че бизнесмените не бива да плащат нищо, защото са солта на света. Техните изтекли в обществото идеите почиват горе-долу на подобна идеология.

В Библията има един велик момент. Исус среща мъж обладан от зъл дух и го пита: „Как ти е името?”. Бесът отговаря: „Легион ми е името, защото сме много”. Историята може да бъде открита в евангелията на Марко и Лука. Талибанските десни икономисти ми приличат на хора обладани от точно от зъл дух. Проблемът е, че този зъл дух премина като стихия през нашата държава и ни остави точно в тази точка в която сме в момента. България като държава днес е типичен десен талибански проект – окрадена, ошмулена, олигархизирана и смутена. И не ми вадете теории за ДС, ченгета, досиета, номенклатура и други – дясната политика е път без изход, който те захвърля в пустинята и те оставя в ръцета на бесовете, чието име винаги е Легион. До мига в който не скъсаме с десните догми и бесовщина, винаги ще бъдем жертва на подобни талибани, появили се от нищото на кошмара, които ще искат от нас едно-единствено нещо – да се разкараме от тази държава и да я оставим само на богатите...Те са гневни, защото знаят, че това е битка, която няма никога, ама никога да спечелят обаче. Нека се гневят...