Рекет

Безсмъртното определение на Амброуз Биърс за това какво е беда гласеше - нещо, което никога не те отминава. Американският сатирик не е бил известен с пророчески способности, но би могъл да бъде обвинен почти в опозиционно изявление за Бойко Борисов. Едно е сигурно обаче. И нашият премиер е като бедата - никога не те подминава. Той винаги има нещо да каже, нещо да обясни, както и да обвини друг за проблемите си.
Последният му ход вече напомня на апотеоз на отчаянието. След като разбра, че обясненията му за кризата катастрофират едно след друго, сега Борисов се ориентира към нови политически подходи. Тръгна да плаши хората. Обяви, че ако си отиде сега, държавата щяла да фалира. Българите трябвало да стиснат зъби за една година, но пък бъдещето се очертавало бонбонено розово. Иначе той можел да пусне фискалния резерв, ама след това държавата щяла да бъде в руини.
Номера със стискането на зъби вече го играха в българската политика. Царят искаше 800 дни. Нищо не се случи. Същото ще е и с Бойковият емоционален рекет. След година ще се окаже, че е искал да направи всичко, ама злите сили са пречили на светлото му управление. Тъжното е, че Борисов започва да става предсказуем като политик, а това бележи и началото на неговия залез. Политическите му фази вече са почти медицински изчислими. Това са фазите на отчаяния човек, който изведнъж разбира, че май не става за работата, която се е нагърбил да върши.