Карнавал на гражданските квоти. Така по-поетично и възвишено можем да определим предстоящата на 4 април изборна битка. Нито една от парламентарните партии не направи сериозни рокади в политическата част на своите листи. И вероятно това е разбираемо. Вотът днес не е с нови параметри, а втора част на изборите от 2017 година. Противопоставянето е същото, напрежението е същото, същият е и сблъсък на привържениците на статуквото и нетърпеливите за промяна. Всеки, който е очаквал кардинални размествания в политическата част може веднага да подаде молба за членство в клуба "Наивник на столетието". Въпреки наличието на нови проблеми като пандемията, икономическите последици от нея, перманентните разходки с джипа доведени до предизборен оргазъм, политическата ситуация не е претърпяла радикална промяна. Потретването на ГЕРБ във властта събуди нови играчи, но не и нова ситуация. Този път просто нивото на нетърпимост е по-високо, а екстремният фон на вота донася допълнителни тръпки на всички участници в него. Но понеже нито една партия не може да си позволи да се повтори изцяло, голямата картина на промяната се очерта през гражданските квоти. Стигна се до такава ситуация, че фейсбук-зевзеците започнаха да уверяват своята публика, че на тези избори са решили да не се явяват, а ще почакат до следващите, защото напливът от кандидат-депутати е станал непоносим. И май наистина е така. Ако си направите труда да проследите медийното отразяване на реденето на листите, вън от дребните вътрешнопартийни интрижки, които ги е имало преди и ще ги има завинаги (да се свети тяхното безсмъртно име), основните заглавия се въртят около това кой гражданин в коя листа влиза. Това или е пълен разцвет на гражданското общество или е точно обратното - доказателство, че такова животно у нас няма и всеки активен гражданин дебне край политическото шосе, за да си избере подходящата листа и партия на която да пристане. Ще оставим този проблем на телевизионните анализатори и шамани, които и без това напоследък са се превърнали в по-зализана конкуренция на Гала, отколкото в някакви обективни наблюдатели, които искат да ни ориентират в политическата джунгла. Ние ще се опитаме да се гмурнем в мътните води на конкретните личности и ще се опитаме да разберем какво искат да постигнат различните партии сред тях. И понеже в повечето случаи това наистина е карнавал не обещавам, че няма да има ирония, гърч, хейт и подигравки. Човек живее само един път, за да си спести подобно удоволствие.
Най-ярката гражданска квота в ГЕРБ определено е Любен Дилов - син, който оглави листата на Бойко Борисов в Бургас. Политическата биография на Дилов е пълна с партийно строителство, завои, маневри и няколко зрелищни провала. Най-големия от тях, разбира се, е разгромът на Петър Стоянов на президентските избори през 2001 година. Много малко неща подсказваха това фиаско. Зад Стоянов като армия от орки се бяха наредили "демократичните сили", дори и НДСВ. Един вестник излезе с гръмкото заглавие: "С подкрепата на НДСВ Стоянов печели служебно". А Любен Дилов беше шеф на щаба на кандидата. Подозирам, че резултатите от вота са му подействали като душ с киселина. Преди това партията му "Гергьовден" влезе в коалиция с ВМРО за парламентарните избори и въпреки социологическите проучвания не успя да попадне в парламента. Интересно е, че това не доведе до политическия край на Дилов-син. Той все пак успя да стане депутат от Обединените демократични сили в 40-ото Народно събрание през 2005 година пак от морския Бургас. След това ми е трудно да проследя пътищата на "Гергьовден", но ги забелязах през 2014 година, когато започнаха да гравитират край Николай Бареков. По онова време обаче Дилов-син вече беше напуснал политиката официално с уверението, че освен данъци вече не дължи нищо на българската държава. Защо ГЕРБ са се спрели на него сега е въпрос с много отговори. Вероятно го виждат като контратеза на антисистемния дух на партията на Слави Трифонов и кохортата му сценаристи, която виждаме на водачески места. Подозирам, че във фигурата на един симпатичен човек ГЕРБ се опитват да търсят и по-човешко лице на своята партия, която е сериозно ерозирала от толкова години в управлението. Подобно присъствие не просто изморява, то изхабява. Друг е въпросът дали точно Любен Дилов - син може да бъде абсолютния отговор на този въпрос. Днес народът псува целия преход, а той е лице от прехода. И бизнес и биографично. Изобщо склонността да се рециклират стари муцуни и да ни бъдат рекламирани като нещо абсолютно ново, като пик на антистатуквото е интересен подход, който обаче може да гръмне в лицата на своите инженери. Защото отношенията на българите с изминалите 30 години са драматични, гневни, напрегнати и отчаяни. Паметта не е почит по нашите земи, но използването на едни и същи лица в различни роли вече опасно много прилича на перверзия.
Интересен е и подходът на ВМРО към гражданските квоти. Те са партията, която гръмко обяви, че 30 процента от листите им ще са гражданска квота. Проблемът там също е в лицата, които бяха рекламирани като граждани. Като такъв например ни посочиха Боян Чуков, който само дни преди да бъде обявен като кандидат за депутат от ВМРО напусна БСП. Същият подход воеводите приложиха и към депутата от БСП Иван Иванов от Варна, който в края на миналата година бе изключен от левицата. Това твърде много прилича на ровене в боклука, а не на ярък кастинг за нови физиономии. Просто ВМРО очевидно са решили, че всеядността може да сработи при тях, защото еклектиката в подбора буквално подпалва мозъчни клетки. Заедно с Чуков и Иванов, воеводите си харесаха като кандидат-депутати и телевизионният водещ Кузман Илиев, известен с хардкор десни икономически разбирания, бившият директор на НСБОП ген. Кирил Радев, бившият депутат от партията на Жорж Ганчев Христо Смоленов и още много други. Особено внимание привлече и номинирането на миската Жени Калканджиева и музикантът Искрен Пецов. Това също е ход на камикадзето. Калканджиева освен със своята красота в последните години е известна единствено със свадите със своите съседи и с участията си в риалити-формати, а последният хит на Искрен Пецов е бил преди толкова време, че младото поколение би го помислило за набор на динозаврите. Този букет от кадри също подлежи на многостранен анализ. Според мен през такъв гръмокипящ коктейл ВМРО се опитват да се спасят от въпросите за своето участие в управлението, за неизпълнените обещания. Кресливия тон и вечното кавгаджийство не могат да заместят липсата на ясна алтернатива на сагашната ситуация. Пъстрата палитра от граждани и нагаждачи обаче няма да спрат съмненията, че ВМРО се опитва в следващия парламент единствено с идеята да дублира коалицията си с Бойко Борисов. Което показва, че те не са научили най-важното - да правят анализ на собствените си грешки. Дори Калканджиева да направи гола фотосесия за "Плейбой", това пак няма да ги спаси от въпросите и подозренията. В случая виждаме гражданите като димна завеса, а не като реален принос в политическия процес.
Още по-голямо впечатление прави привличането на спортисти в листите. Ако предишните избори бяха надпревара с интелектуалци и журналисти, сега виждаме спортно състезание. В това се отличи особено много коалицията между "Воля" и НФСБ, които разтресоха медиите с новината, че Димитър Пенев ще бъде кандидат-депутат. Гледах едно телевизионно участие на Пената - за 20 минути той сигурно 15 пъти повтори името на Веселин Марешки. Култ към личността? Или намек за основния вербовчик? Предстои ни да видим.
Този текст няма да е обективен, ако не добавя, че БСП също заложи на спортисти. В столичните листи на левицата един до друг място намериха левскарят Емил Велев - Кокала и Христо Марашлиев от ЦСКА, в Пловдив пък футболистът от "Ботев" Георги Георгиев - Гецата и локомотивецът Любо Корадов. Тук ясно си личи опитът БСП да покаже своята консенсусна сила. В едно раздрано от интриги общество социалистите се опитват да обединят непримиримите врагове на терена, обединени от ясна кауза, програма и визия. Което няма да спре шегите и бъзиците, но пък е действие, което си струва да бъде уважавано. Като контрапункт на спортистите социалистите номинираха и интелектуалецът Иван Гранитски като кандидат за депутат, очевидно, за да покажат, че въпросите на културата също не са далеч от тяхното внимание.
Този пъстър парад на личности носи в себе си заряд, но същевременно издава и някакъв проблем в политическия процес. България се нуждае от ярки политически промени и обединителна идея, ако иска да намери някакъв нормален път към бъдещето. И гражданските квоти са начинът да си помечтаят за това възможно утре, което все предстои, ама никога не идва. Но надеждата умира последна. Така ще стане и този път. Месецът преди изборите е вълшебен, защото всичко изглежда възможно, дори и промяната. В този смисъл гражданите все пак са някакво решение. Дано да е за добро.
No comments:
Post a Comment