Едва ли някой някога е очаквал, че парламентът ще се превърне в любимото телевизионно шоу на широката публика. Но България е страната на невъзможното. Първите две заседания на 45-ото Народно събрание събраха толкова много интерес, аудитория, коментари и страсти, че частните телевизии, ако не беше неудобно, със сигурно щяха да насочат най-скъпите си реклами към този сегмент от програмата. Такова внимание към парламентарните дискусии не е имало от времената на Великото народно събрание в мъгливото начало на прехода, когато хората залепваха пред екраните и радиоприемниците, за да не изтърват реч, обяснение или спор. Този интерес е лесно обясним - след десетгодишното безвремие на Бойко Борисов и ГЕРБ, след опаковането на повечето медии в корупционно-властовата паяжина, политическият живот у нас беше на път да се мумифицира. Да не говорим, че най-накрая в своето политическо битие Борисов започна да се изживява не като премиер, а като фейсбук-инфлуенсър, който пали гумите на джипа и бърбори до отравяне едно и също като истинска кифла, която проси внимание. Но на 4 април триковете, номерата, медийната мачовщина, платените лакеи напълно забоксуваха, защото още в нощта на вота се разбра, че партията на Бойко Борисов се е превърнала в радиоктивен отпадък до който никой не иска да се приближи. И макар ГЕРБ да бяха първа сила, те останаха в страховита изолация. Киселите лица на основните говорители, които обясняваха колко хубаво е щяло да им бъде в опозиция, ясно показваше, че лъжат. Започна нова парламентарна ера.
Именно за тази нова епоха е добре да обясним няколко неща, защото във всеобщата еуфория много от детайлите остават скрити и незабелязани. Всички парти извън ГЕРБ - БСП, "Има такъв народ", ДПС, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" сформираха спонтанен общ фронт и само за два дни успяха да изберат различен шеф на Народното събрание, да гласуват оставката на Бойко Борисов, да го призоват в парламента, за да разясни Плана за възстановяване и развитие, както и да и изберат три постоянни комисии, които да се занимават с големите теми на България вън от промяната на модела "Борисов". И точно дебатите по тези теми приковаха вниманието на българските зрители, защото чуха какво ли не. Чуха премиерът да бъде наричан "страхливец", чуха да го наричат "Джипко Бибипков" (за ужас на придворните медии, които опищяха света, че са отвратени, ужасени и сломени от това прекършване на изящната парламентарна словесност). Изобщо, ако имаше състезание по омраза към ГЕРБ вероятно "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън" щяха да се окичат не само с републикански отличия, но и със световно злато.
И насред тази телевизионно-политическа вакханалия се случи нещо върху което ще трябва да помислим по-задълбочено. Защото БСП от позициите на единствената партия, която в последните четири години абсолютно самичка водеше тоталната битка с ГЕРБ и тяхното корупционно самодоволство беше наясно, че приказките срещу Борисов не обезсилват ГЕРБ, нито сразяват управленския тумор, който представляват те. Само за едно заседание след изборите кабинетът "Борисов -3" раздаде доста концесии на килограм, а според много други информации в отделните министерства текат някъде преназначавания, а другаде чистки. Така се стигна до предложението на социалистите като отделна точка в проекта за създаване на комисия по ревизиране на сделките на властта специално да се включи мораториум върху действията на правителството. Защото честно казано това е единственият начин за реална битка с модела на ГЕРБ - пълното прекъсване на техните възможности за назначаване, сключване на сделки и всичко останало. И изведнъж маските паднаха като мъртва кожа. Точно тук ситуационната анти-ГЕРБ коалиция изведнъж се разпадна, защото ДПС, "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" гласуваха против мораториума. А дайте да не се лъжем - въпреки целия медиен шум и изпълнения, тази идеята беше единствената, която можеше да удари Борисов и кликата му в сърцето. Тя обаче не беше приета. Странното е, че не бе приета от партии, които на думи са най-яростните отрицатели на модела на Бойко Борисов. Защо не поискаха да му вържат ръцете? Защо не пожелаха да покажат на практика, че са срещу политическата корупция? Очевидно отвъд телевизионните образи тепърва има да виждаме някои сенки, които блуждаят като призраци из парламентарната зала.
Между другото - подобно нещо се видя още на втория ден след вота, когато Корнелия Нинова излезе и в специално обръщение към всички останали партии призова за действия срещу концесията на летище "София". Това беше нейният начин не просто да предаде урок по опозиционно поведение на новаците в парламента, но и да им подскаже, че място за тържествуване и мълчание няма. България излиза от безвремието ГЕРБ с кървящи рани, които искат спешни действия. Тогава много анализатори и интелектуални паразити на свободна практика се опитваха да злорадстват, че Нинова видите ли искала да се включи във фронт, който нямал нужда от нея. Парламентарната практика показа точно обратното - БСП не просто е незаобиколимият фактор. БСП е партията, която знае къде да стреля, за да улучи Борисов в сърцето. Идеята за мораториум върху сделките беше единственото ефективно нещо пратено срещу Борисов в онзи ден. Протестните партии обаче не издържаха изпита. И, защото ГЕРБ бяха наясно, че новаците ще гласуват "против", те се направиха на благородни и подкрепиха идеята на БСП по време на вота. Понеже бяха сигурни, че няма да мине.
Всъщност фактът, че ръцете на Борисов не бяха вързани му позволи той да се окопити в достатъчна степен, че в неделя рано сутринта да се появи на пресконференцията и да сгорчи последния почивен ден на излъгалите се да си пуснат телевизия. Той видя, че срещу него стоят или хора без опит, или просто хванати по друг начин депутати и доби кураж да продължи с телевизионните изстъпления. И пак в основната си част те бяха срещу БСП. Което беше повече от ясен знак откъде го боли най-много и кой знае как да го изчегърта реално от политическия живот на страната.
След парламентарния провал на новите партии чухме много обяснения за гласуването. Ама предложението на БСП било юридически некоректно. Ама подобно предложение щяло да бъде гледано в следващите дни. Всички тези излияния бяха направени, защото добре видях настроението на реакциите във фейсбук. Изведнъж като закъснял махмурлук доста хора осъзнаха, че са гласували за партии, които изпуснаха като кифладжии единствената реална възможност за удар срещу Борисов. Или пък, че са гласували за формации, които нямат никакво желание да правят този удар. И изкарват яда си от това като нападат публично БСП, защото гафът им стана твърде очевиден.
Всъщност в такива телевизионни мигове като този най-ясно се вижда кой е истинска опозиция и кой е само театрална такава. Това е големият залог на следващите избори, когато и да бъдат те. Защото от един момент нататък хората няма да оценяват това кой най-добре е обиждал Борисов, коя партия наистина е направила нещо, за да зачертае завинаги този модел, който удуши бавно държавата и все още продължава да я дави в телевизионна арогантност и лицемерие. Заради това ще интересно да се гледа парламента. Отвъд крясъците и шегичките. Защото този път кучето наистина е заровено много дълбоко.
No comments:
Post a Comment