Дайте да бъдем честни, ако от изборите на 4 април се роди някоя добра хейтърска новина тя със сигурност е в това, че социолозите отново се издъниха. Не, защото не познаха победителя, а защото нито един от тях не предвиди второто място на странната медийна партия, наречена "Има такъв народ". Не е като да нямаше вселенски и световни знаци, че това е възможно. Във все по-бързо изчистващия се от реални политически идеи свят, вакуумът винаги се пълни от риалити-звезди, комедианти и всякакви екзотични телевизионни фигури, които заместват с бърборене и абстрактни антисистемни лозунги липсата на реален смисъл в действителността край нас. Слави Трифонов не е нова фигура на политическия терен, той е символът на изминалите 30 години, но точно тук се оказа неговата коварна сила и мощ. Той е кръстникът на прехода, но понеже винаги е съществувал в политическите покрайнини, изведнъж изплува на изборите и се възкачи до ниво на отговорности, които едва ли някога е подозирал, че ще има. Българите гласуваха срещу всичко в техния живот и Дългия се оказа най-близкия възможен отговор. А това стряска. Това сериозно плаши. Защото вече е много късно да анализираме какво ни паркира в този край на абсолютния абсурд и нелепост. Анализът днес вече е просто форма на мазохизъм. Което не е причина да не се опитаме да надникнем по-дълбоко в процеса, който превърна Слави Трифонов в незаобиколим политически фактор.
"Има такъв народ" възникваше бавно, досадно, протяжно като лигава-чалга песен, която не може да ти излезе от главата. Нека да бъдем честни - още от мига в който Трифонов и компания родиха своите идеи за референдум те влязоха в предизборна кампания и днес, 6 години по-късно, това им се отплаща щедро и пребогато. Социолозите всъщност предвиждаха обратното - те си мислеха, че цифрите за Слави в техните проучвания са завишени, защото повечето декларирали, че подкрепят формацията всъщност нямат изборни навици и не беше ясно дали ще си дадат труда да отидат до урните. Е, дадоха си го. Резултатът тепърва ще го изпитваме на гърба си.
Успехът на ИТН показва и една различна трансформация на българското общество. Чалга-културата се сля с политиката. Поколението, което расна под звуците на "Радка-пиратка" предаде своят културен код на своите наследници. И днес една част от тях избраха Трифонов за свой политически месия. Чалга-културата е дълбочинен процес. Тя укрепваше незабелижимо и от щракането с пръсти и късането на салфетки преля в идеята, че парламентът трябва да е от 120 депутати, а партийната субсидия - 1 лев. Най-лошото е, че нищо от нейните репери не може да бъде оборено с логическа аргументация или позоваване на здравия разум. Многократно ми се е налагало да споря със запенени фенове на Слави, че подобна инициатива обслужва управляващата партия и тлъстите олигарси. Управляващите, защото те по никакъв начин не зависят от държавното финансиране, понеже като хищник са стиснали бизнеса за врата. А олигарсите, защото оставени без финансов гръб останалите формации буквално излизат на борсата. Една част от тях ще успеят да се продадат на едрите капиталисти, а останалите ще загинат безславно, защото във времената на ГЕРБ всеки, който се осмели да даде пари на тяхната опозиция ще бъде преследван безмилостно. Това не е начин политическият процес да се освободи от зависимости, а точно обратното - по този път железните и ръждясали вериги ще се впият в гърлото на всяка политическа формация и ще я обезкървят. Не напразно в средата на 2019 година Бойко Борисов изкомандори своите депутати да направят субсидията на партиите 1 лев - това беше неговия начин да обезкости финансово опозицията точно преди местните избори. И това е красивият абсурд на ситуацията - несистемните идеи на антисистемните антисистемници буквално обслужиха еротично системата, довеждайки я до политически оргазъм.
В този текст танцуваме около идеите за референдума на Слави, защото вън от тях партията буквално не е обявила абсолютно нищо. Да, вярно е, в нещо като телевизионно риалити Дългия представи обстойно тяхната програма за развитие на отделни сектори, но хващам бас, че три-четвърти от гласувалите за ИТН не могат да разкажат или да пресъздадат нито една от идеите. Защото това не е партия на разума или осмислянето. Това е политическата чалга, която е получила плът. Тя се движи от емоциите, от телевизионното ръмжене и заканителното въртене на главата. Не напразно една от силните идеи на ИТН беше да се скрият от всякакви дебати по време на кампанията, освен от тирадите по тяхната собствена телевизия. Очевидно някой в партията си е дал сметка, че народът не иска да бъде убеждаван, а прелъстен. Между другото - вероятно точно в обратното разбиране се крие голямата грешка на БСП по време на същата абсурдна кампания за изборите. Левицата успя да си въобрази, че ако се позове на логиката, че ако разкрие в детайли програма, че ако пренебрегне емоциите за сметка на хладната логика, това ще я изведе до победата. Проблемът е, че България се намира в състояние на емоционално изтощение и пренагрята нервна система. В това състояние никой не иска да мисли, а иска отново да се потопи в сладостта на емоцията, която да го освободи от неприятното задължение да разсъждава. Само така можем да си обясним, че партия, която очевидно отсъстваше от протестите буквално иззе целия протестен вот от лятото на 2020 година. "Демократична България" не ги броим. Те се не разширяват. Те си взимат своето, защото по изключение не се явиха на изборите скарани.
Успехът на ИТН, разбира се, е нож с две остриета. За подобни партии е от ключово значение да стоят в опозиция и да не стигат до нивото на големите отговорности. Защото подкрепата за тях е свръхемоционална и изтерзана, което означава, че разочарованията ще започнат почти веднага. Вероятно някъде из "Има такъв народ" разбират това, защото само така можем да си обясним помпозните обяснения с кого няма да се коалират. По този начин те буквално и много рязко свиват възможностите си да стигнат до реалната власт, но чалгата има нужда не от власт върху управлението, а от власт върху душата.
Пред очите си ние видяхме един истински и автентичен разгул на най-мазния популизъм. И това не е оценъчно разсъждение - българите си пожелаха точно това. Те започнаха да разрушават ГЕРБ по най-лошия възможен начин, защото избраха за свой инструмент хора, които са показвали, че могат да бъдат първи приятели с Бойко Борисов, а и честно казано - много рядко са му били автентична опозиция. Но тук самото понятие за "автентичност" изчезва напълно. Телевизионният образ победи реалността. Телевизионната България на джипа беше поставена в зависимост от телевизионната България на вечното шоу. Резултатът от цялото това усилие роди един пъстър и политически невъзможен парламент. Само ми е чудно дали някой може да си представи Слави Трифонов като депутат, който ходи всеки ден на работа и се бори като лъв за интересите на своите избиратели. Това е капанът за популизма. Реалните действия изискват не концерти, а усилен труд. Не тиради на сценаристи, а реално усилие по диалог и осъществяване на идеи. А чалга-политиката е наистина безсилна в това отношение. Тя може да ражда усещания, но не и решения. Тя е като песен, която си припяваш пиян и се чудиш какво изобщо си харесвал в нея, когато разяждащия махмурлук долети. "Има такъв народ" доказа, че няма такава държава, написа някой във фейсбук и пред дзен-абсурда на тази шега можем да видим в какъв странен крачол на вселената се оказахме. Чалга-културата получи политическо представителство.
Според мен един качествен роман на ужасите може да започне с това изречение...
No comments:
Post a Comment