Подозирам, че дори в родната й Румъния няма такъв култ към личността, какъвто е развит у нас към Лаура Кьовеши. Нейното име е станало нарицателно в надеждата на народа за решителна битка с корупцията и олигархията, както и за неясния копнеж рано или късно български премиер да търка затворническите нарове. Социалните мрежи и сайтовете за фалшиви новини са пълни с информации за Кьовеши, някои верни, други откровено лъжливи, но всички неизменно патетични и пълни с надежда, че в мига в който румънката се появи на българска територия Бойко Борисов ще получи инсулт, а Иван Гешев ще се запише в будистки манастир и ще изкара остатъка от живота си на пост, молитва и биене на череп в тибетския пясък. Устойчивостта на този мит се подхранва и от сектата на градските десни, които отдавна говорят за Кьовеши все едно тя заслужава да получи едно "света" преди името си. Света Лаура Кьовеши, ужасът олигархичен, бичът европейски, кошмарът на прогнилите прокурори. Тази групичка, която Петър Волгин много ефектно и вдъхновено нарече "Свидетелите на Кьовеши" отдавна сънува посред бял ден как румънката идва у нас като терминатор, измита лошите, поправя несправедливостите и коронясва Христо Иванов за пожизнен премиер с небесна благословия. Легендата за смелата румънка, която стресирала румънския политически елит и го възпитала в законопослушание стана толкова голяма, че заживя собствен живот. Кьовеши се превърна в мит, в градска легенда за десни полуинтелектуалци, в религиозен символ за всички, които очакваха отмъщение за зловещия преход, а не го получиха. И както винаги реалната Кьовеши няма нищо общо с тази колективна фантазия на българския дух. А това винаги е рецепта за трагедия.
Мисля, че тази трагедия се разигра, макар и и не в такъв голям мащаб в който се очакваше. Защото реалната Кьовеши реши, че първата страна, която ще посети като нов европейски главен прокурор ще е България. Колективната виртуална душа закипя от радост, щастие и възторг. Много хора започнаха да говорят с придихание как нейното идване тук ще е зрелищно като холивудски филм с много спецефекти, които напълно да замъглят съзнанието на публиката. Очакването се подхранваше от медийни фанфари, самозвани анализатори и протестите, които за пореден път разтърсиха София, за да покажат, че промяната само е започнала, а не е довършена докрай. Проблемът е, че реалната Кьовеши, а не нейният библейски прототип по никакъв начин не беше на висотата на очакванията. Тя не коментира проблемите на България с прокуратурата, не се впусна в разтърсващи обвинителни речи, нито даде коментар върху политическите гърчове в страната, които показват колко трудно метастазите на ГЕРБ напускат тялото на държавата. Тя се срещна с правосъдния министър Янаки Стоилов, проведе разговор с Иван Гешев, даде брифинг и отлетя като несбъднато видение за различен живот. От нейната пресконференция стана ясно, че оснавната тема, която я е вълнувала по нашите географски ширини е непопълнената квота на България в европейската прокуратура. Тема самотна, но изключително важна. Тема не толкова бляскава и коментирана пространно и в дълбочина единствено от БСП в рамките на миналата година. Това беше основния лайтмотив на Кьовеши. Нейните обожатели и журналисти се опитаха да я притиснат и да я накарат да коментира нещо от българския прокурорски и съдебен хаос, но тя като един истински спартанец издържа на натиска и не си позволи да даде оценка за абсолютно нищо. "Кьовеши беше в България. Защо?", написаха след това няколко души във фейсбук, а цитирам колективната им оценка просто, за да видим колко мъчителен е сблъсъкът на романтичното въображение с жестоката реалност.
Всъщност поетичната визия за гордата прокурорка веднага беше оплетена в титаничното политическо противопоставяне у нас. Дежурните по любов към ГЕРБ сайтове моментално и по команда започнаха да стенат, че Кьовеши всъщност е дала рамо на Иван Гешев, защото не е казала нито една критична дума за него. Всички останали като религиозни фанатици пък започнаха да повтарят, че изборът на първа страна за посещение не е бил случаен и това е знак, че тя, св. Лаура знае какво се случва тук и рано или късно ще се задейства и ще дойде да отмъсти за всички нас. Това е големият проблем на настоящата политическа ситуация у нас. Всички колективно винаги се нуждаем от някакво външно напътствие, за да проведем докрай важните битки за очистване на държавата. Кьовеши щеше да се самоунищожи като европейски фактор, ако беше дала дори и половин политическа оценка на каквото й да е в България. Беше пълен абсурд някой да се надява, че тя ще се появи тук и веднага ще раздаде справедливост. Румънката не е светец, а човек, който добре осъзнава отговорностите на своя висок пост. Тя няма всесилната власт да раздава оценка и да е кадровик дори и в страна като България. Заради това патетичните надежди бяха абсурдни от самото начало. Не напразно тя отказа да заеме позиция дори и за това необходимо ли е специализирано правосъдие у нас и как функционира то. Всъщност Кьовеши като символ можеше да е много полезна, ако тя беше дала стимул на вътрешните сили за съпротива и на реалната битка у нас за различна прокуратура и дори за различен прокурор. Проблемът както винаги дойде от факта, че много хора очакваха точно тя да свърши мръсната работа, а ние само да се черпим с резултатите.
Заради това Кьовеши никога не е била отговорът на нашите проблеми. Колкото и да е тъжна тази констатация. Защото съдебната система у нас е затлачена от политически страсти, но вината за това се простира доста назад във времето. Нещо повече голяма част от хората, които днес постоянно стават и лягат с идеята за съдебна реформа, пропускат, че техните политичеси предци са в първоосновната на яростната политизация на системата. Съдебната реформа не е нов слоган в мътното блато на прехода. Тя е като кошмар, който се повтаря. Както и нейната победа, която един път вече беше оповестена някъде в началото на 90-те години, когато демократичните сили бяха спечелили с малко, но завинаги. Гешев е крайният продукт на една много дълга мутация и точно заради това Кьовеши нямаше какво да направи. Прочетох няколко анализа, че тя е демонстрирала у нас "мека сила" - тоест стимулирала е процес на бавна промяна, на нещо като "Гешев с човешко лице". Аз лично смятам, че Кьовеши по много начини се опита да ни каже, че промяната е възможна, но трябва да бъде осъществена от цялото общество. И проблемът не е просто Гешев. Той е персонализацията на един режим, който овладя всички властови лостове и може да бъде премахнат с общо усилие на много политически формации, които иначе трудно си говорят една с друга. Както казваше Че Гевара: "Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават". Точно в този смисъл българската битка за различна държава няма нужда от Кьовиши, няма нужда от митове, градски легенди и фентъзи-икони. Тя има нужда от обединение и действие. Българско действие. Местно. С цялата възможна енергия. Гешев не се страхува от Кьовеши. Повече го е страх от такова обединение и колективно действие. Убеден съм.
No comments:
Post a Comment