Прикрива ли корупция служебния кабинет?

 

Тези дни гледах министъра на икономиката Никола Стоянов, който като някакъв телевизионен сатрап се обясняваше за поредното абсолютно неморално и незаконно уволнение на служебното правителство – този път за цялото ръководство на Комисията за защита на потребителите. Медиите бяха дали възможност на случайния парашутист с камшик в ръката да се обяснява самодоволно и да ръси цяла поредица от глупости в опит да прикрие поредното безобразие…

И тогава се зачудих – докога ще продължава този нагъл и самодоволен парад. Колко време им беше необходимо на медиите отново да попаднат под различен вид цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите скандали, които раздират нашето общество. Повод за тези мисли ми даде ипоредица от предавания, които Сашо Диков направи – в тях той буквално изобличи заместник-регионалния министър Захари Христов в корупция.

Нека да припомним – Христов стана заместник-министър в МРРБ още по време на първия служебен кабинет миналата година. След това гръмва скандал – Христов е изобличен, че е поискал близо 100 хиляди лева рушвет, от строителна компания, за да може тя да си получи плащането. Действията му придобиват публичност, става голяма драма, аферата стига дори до тогавашната регионална министърка Виолета Комитова и Христов е отстранен. За да може да се появи на същия пост отново в правителството на Гълъб Донев. Все едно никога не е искал подкуп, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, защото според злите езици Христов е изключително близък на президентския секретар Николай Копринков, а през него и на мастития бизнесмен Георги Гергов. Което като светкавица над блато ясно показва кой и как кадрува в едно служебно правителство, което си е въобразило, че ще управлява една вечност, че и малко отгоре.

В предаването на Диков бяха извадени конкретни факти, хора застанаха с лицата си, за да посочат ясно корупционните афери на Христов, показаха нишките на паяжината, които стигат чак до президентството. Но след това следва оглушителното мълчание на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, който е стъпил върху черепа на свободното слово.

Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков – всички мълчат по този казус и се правят, че той не съществува. А самият Захари Христов е изваден като от роман на Кафка. Той започва своето политическо битие като член на БСП, но под крилото на Гергов/Копринков и присъства в листите на левицата не просто като пълнеж, а като на човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на същия, който е завършил филология му се дава възможност да управлява милиарди левове за пътища и ВИК и той става част от недосегаемите. Недосегаем, защото корупционните скандали не се отразяват на неговия кариерен възход. По някое време той се усеща дори, че няма никаква нужда от БСП и напуска партията. Вече има друг гръб, вече има достъп до колосални средства, вече даже няма нужда да се явява на избори, за да управлява нашите измъчени пари. И най-важното – той вече знае, че чадърът над него ще го спаси от всичко – дори и от медийното внимание. Дори и от задаването на елементарни въпроси за присъствието му във властта. Само си представете, че някой друг беше изобличен в такива афери – всички медиите щяха от сутрин до вечер да се занимават с темата. А сега аферата „Христов“ изгасва постоянно въпреки опитите на последните свободни журналисти да се опитат да извадят на светло този притаен в политическите сенки корупционен скандал.

Разказваме тази история, за да се видят истинските очертания в мъглата на части от служебното правителство. На къпещите се в медийна любов медийни сенки, които са решили да ритат по БСП с надеждата напълно да прекратят възможността за истинска промяна в България. Но ние трябва постоянно да питаме за такива като Христов, защото подобни фигури завинаги ще са най-голямото доказателство, че истинската промяна у нас пак беше подменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.

Хайде стига толкова, а!

 

В тайния свят на политическата реклама на партиите

 

Когато дойдат избори всички анализатори хипнотично се опитват да разчетат вселенските знаци за това какво точно искат да постигнат политическите партии във вота - стратегии, бъдещи партньори, възможни ходове, смяна на идеите, политически окраски и всичко останало. Никога обаче, или това се прави, когато вече е твърде късно, нито един от телевизионните самознайковци не се опитва да вникне в това как партиите се явяват на избори и какво правят преди деня за гласуване. Тоест обикновено изпускаме голямата тема за политическата реклама и нейното позициониране в обществото, а поглед върху нея може да ни каже как всяка партия възприема себе си и каква е в своите тайни подсъзнателни щения. "Ние сме това на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим", казваше главния герой в романа "Майка нощ" на Кърт Вонегът и винаги ми се е струвало, че това важи с особена острота за политическата реклама по време на избори. Заради това си направих труда да прегледам как политическите партии се държат на това подценявано предизборно поле.

И така - нека да започнем с "Продължаваме промяната". Избирам ги не защото спечелиха предишните парламентарни избори, а защото именно на техния щаб се дължи най-глупавата и патетична реклама, която някога съм гледал през живота си. В нея Асен Василев стои в кадър и обяснява как ГЕРБ говорели, че дават свинско със зели на народа, но за свинското било само за някои, а за другите основно зелето. Социалната политика на ПП дала свинско и зеле на всичко. Рекламата е толкова тъпа, че в началото си мислех, че някой прави подли номера на младежите в политиката и им бие медийни подсечки. После загрях, че, уви, цялото клипче е брутално истинско. Нямам представа дали е дело на Найо Тицин, за когото чувам, че е поел рекламата на ПП. Ако е негов продукт - направо да го уволняват. Ако не е - да почват разследване кой е коварният изверг, който е родил идеята и я е реализирал. Толкова плоска реклама и послание рядко е удряло колективните български мозъчни клетки и не подхождат на партия, която иначе се изживява като гласът и съвестта на модерна България. И тъкмо, когато щях да отпиша напълно ПП и да спомена, че с подобни субпродукти са обречени само на извънземен живот, те рязко се върнаха в мача с песента "Депутата Христо" на Ицо Хазарта. Да, знам, мнозина ще кажат, че това е солов проект, че песента не е свързана с изборите, но текстът е толкова як и политически, че със сигурност трупа точки за ПП. В последния момент се оказа, че Ицо Хазарта е най-голямото трансферно постижение на Кирил Петков, защото именно рапърът може да ги извади от интелектуалното блато в което бяха затънали. Междувременно върху певецът бяха хвърлени не едно и две павета - изкараха го бард на властта, подмазвач на статуквото, човек, който заобикалял истинските проблеми. Не чух нищо такова в песента му - тя е доста качествен разрез на политическия живот у нас, при това направен с достатъчна доза самоирония, че да работи. Вероятно заради това жертвите на бича му се разпищяха из политическото пространство. Достатъчно е да отворите произволна страничка на симпатизант на "Възраждане"...В крайна сметка точно Хазарта представлява това, което ПП искат да бъдат - модерните градски хора, които са на ръба на бунта, но още не могат да го осъзнаят политически. Стигането до тях обаче трябва да става по естествен начин, защото в противен случай нагазваме в свинското със зеле и стигаме до пропастта...

Опитах се да прегледам и политическата реклама на ГЕРБ и стигнах до извода, че такава няма. ГЕРБ са партия, която е замръзнала във времето, пространството и фантазиите на своя лидер. Самият факт, че те повториха лозунга си от предишните избори ясно показва липсата на каквато й да е креативност в техния отбор. "Ред в хаоса" е слоган, който буквално е на границата на мистичната философия. ГЕРБ се изживяват като канарата на стабилност в сезона на бурите. Нещо като свещен храм на просперитета, затворен от мрачните сили, но който ще възроди буквално след следващите избори. ГЕРБ се самофантизарат като стабилност, защото това е начин да се успокоят пред техните очевидни провали. Те заради това се възприемат като консервативна партия - тоест ние не сме хора на революциите, приемаме старото статуквото и стъпка по стъпка го правим наше. Заради това срещите им из страната основно са фокусирани върху обиколките на Лидера. Ето го идва - пророкът на Реда. Проповедникът на стабилността. Дори и слугинските медии на ГЕРБ са прихванали тази опорка - те описват управлението на ГЕРБ с езика на древните легенди. Еех, времената в които водата беше студена, животът спокоен, а жените - дългокраки. ГЕРБ се опитват да се митологизират като носители на експертност и икономическо спокойствие. Заради това в техните думи, речи, тиради и откровения няма нито една дума за корупцията и схемите. Това е част от стабилността. Тяхната рекламна стратегия показва, че те вече смятат, че народът им е простил кражбите или ще се примири с тях. Нали ще има ред...

Цялата рекламна стратегия на ИТН пък създава усещането за сюрреалистично кино. Гледах клипчето в което зомбита преследват случаен избирател, който е спасен от тримата самураи, които би трябвало да са седем. Преди свинското със зеле това беше фаворитът ми за най-тъп клип в историята на преходна България. Не съм наясно какво целят ИТН със своята рекламна стратегия "Сами срещу всички". Това е политическо самопрострелване в крака, особено за партия, която записа в своята кратка история вече три разрушени парламента и едно разрушено управление. ИТН наистина са сами срещу всичко, но се опасявам, че те са зомбитата от клипа, които още отказват да повярват, че не са в света на живите. И заради това на тези избори телевизионната партия няма единно послание. Те разчитат на серия от индивидуалности на водачите с надеждате, че активността ще е достатъчно ниска, за да доплуват отново до парламентарните банки. Това е тактиката на удавника, който знае, че се намира на 35 секунди от смъртта.

БСП също има изграден определен образ за себе си. Цялата рекламна стратегия на левицата е концентрирана около това, че социалистите не дават обещания, а изпълняват. Всъщност те имат основания за това - единственият качествен скок на България през последната половин година беше в социалната сфера. Проблемът е, че всички останали партии са накичиха с тези постижения и днес левицата трябва да се бори, за да защити собствените си рожби. Това е тежка медийна битка при това в неравностойни условия, а БСП на този вот е заела нишата на единствената реална социална партия, която мисли в други термини освен в проклетите геополитически коловози. Заради това тяхната кампания не е от впечатлителните, но в случая с БСП това е по-скоро добър знак. Последната реална кампания на БСП, която направи впечатление (клиповете със секирата през 2009 година) донесоха със себе си унизителен разгром и то след доста успешно управление. Има партии, които са признавани да бранят здравия разум, а не да залагат на нарцистични внушения.

И като заговорихме за нарцисизъм - няма как да не ви е направило впечатление изобилното море от билбордове на "Възраждане". Всъщност това са билбордове не на партията, а на Костадин Костадинов. Всички останали зад него са представени като неясни и замъглени сенки. Като някакви привидения, които не можеш да различиш. Като говорим за лидерски формации - пред нас е суперлидерска такава. Партия, възникнала от ума на един-единствен човек, който с кампанията си показва, че не признава никой друг за равностоен саратник. В света на "Възраждане" съществува само Костадинов. Началото и краят. Единственият и неповторимият. Очевидно е какво е посланието към електората - няма значение кой ви пращаме за кандидат, вие гласувате само за Единственият. Само той е важен и смислен.

ДПС и ДБ на тези избори нещо ми се губят. Първите, защото винаги се губят или се появяват с поредица от еднотипни послания за единствено и преодоляване на кризата. Но за вторите ми е загадка. Май ДБ се изтощиха от избори, изтощиха се от разпъването на шатри и раздаването на листовки. Което не означава, че няма да имат избиратели. Но електоратът, който ще даде гласа си за тях, ще излезе да даде глас, дори и утре някой да извади доказателства, че Козилата е таен майор от ФСБ. Просто така е устроена вселената.

Опитах се да прегледам рекламите на партиите, защото във всички тях е отразена и колективната умора на България от избори. Всички приказки са изприказвани, всички обещания са дадени и никой не смее да отстъпи от своите идеи, защото игратата е дълга, позиционна и свръхтелевизионна. И всичко това обещава свръхбуреносна есен. 

Което може би не е чак толкова зле.

 

Кралица Елизабет ли ще се явява на българските избори?

 

Никога досега не съм подозирал, че България е пълна до козирката с потайни почитатели на британската монархия, които знаят етикеция, история, ритуали по онаследяване и са наясно с всички потайности в живота на Уиндзорската династия. Но ето че смъртта на кралица Елизабет разкри точно това. Всички телевизии зарязаха темата за баналните български избори и високата инфланция и с наслаждение се отдадоха на разказването на истории от дългия живот на кралицата, на пускането на преки линии от Лондон, където англичани да ни разправят какви исторически дни преживява тяхната държава, на пращането на дългокраки репортерки пред английското посолство в София, които да ни обясняват световното значение на Елизабет и какво ли още не. В една от телевизиите сегментът, посветен на Великобритания продължи близо 25 минути. Бога ми, убеден съм, че същата медия не би отделила такива астрономически стойности дори и атомна бомба да бе гръмнала в центъра на София. Именно в такива мигове става ясно колко несамостоятелна държава е България и как живее по някакъв чужд дневен ред, стойности, дори и информационни сензации. И само за протокола - не разбирайте това като плюнка по паметта на Елизабет. Тя беше историческа фигура приживе, а смъртта й просто за пореден пък доказа този факт. Тук говорим за нашата неспособност като общество наистина да намерим собствени стойности и самостоятелен дневен ред. И понеже сме във вакуум, компенсираме това като привнасяме политическото фентъзи за чужди монарси и изобщо за монархията, разбирана като някакво тържество на консервативните институции. Честно казано разбирам тези българи, които в от един момент нататък започнаха да се дразнят на информационното цунами за кралицата. Елизабет има много малко общо с живота на всеки един човек у нас и заради това мътилката, която медиите запратиха като картечен огън в мозъците ни, опасно много заприлича на опит за промиването на мозъци. Но колкото и да се опитват медиите едва ли ще могат да ни накарат да заживеем живота на англичаните. Ние сме си тук на Балканите и се давим в нашия порой от проблеми, който буквално отсъства от медиите и това ражда огромного недоверие, което разкъсва нашето общество. Така че, преди да продължим нека поне малко да се порадваме на факта, че дори и тези, които шумно и патетично скърбяха за английската кралица не поискаха монархия у нас. Българският опит с монархията е силно травматичен, нащестен, нелеп, смотан, трагичен и фарсов, да не говорим за това, че нейните сенки ни преследваха дори и в новите времена. Тоест в окото на това информационно торнадо човек не може да не се зарадва, че идеите на референдума от 1946 година продължават да са живи...

Но в крайна сметка няма да си говорим за кралицата, а за атмосферата в която протичат българските избори. Свидетели сме на една от най-абсурдните кампании, които е преживявало многострадалното ни отечество. И тук дори не говорим за снимката на Антоанета Цонева, качена в ромска каруца. Говорим за удивително бедната откъм теми политическа среда в която участниците на вота се карат по теми, които засягат живота на хората, но честно казано нямат решение единствено в рамките на нашата държава. Нека да се опитаме да ги систематизираме.

Първо - преговорите с "Газпром". Служебното правителство твърди, че ще води преговори, въпреки, че министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че не няма представа кой и как ги води. Не се знае дали преговори има, което обаче не пречи на градското дясно от месец насам да е превърнало една чужда фирма в център на своята политическа кампания, която минава с пърформанси и протести. Имената на тези протести отдавна са изчерпани откъм оригиналност, но кога това е спирало градската десница в нейния ентусиазъм да бъде давана от телевизионните камери, а?

Инфлация, цени, наближаваща зима - всичко това отсъства от репертора на партиите, защото там решенията ще трябва да бъдат болезнени и някои от тях не звучат твърде привлекателно пред хората, които искат да привлекат пред урните. Всъщност това е един от козовете на БСП на тези избори. Оказа се, че цялата провеждана от левицата политика в социалната сфера вече е повод за гордост на всички партии от коалицията. ПП говорят, че са повишили пенсиите. ДБ се фукат, че направили детските градини безплатни. Даже и от ИТН в техния аутизъм чух някакви приказки как помогнали да се приеме най-социалния бюджет на прехода. А всъщност и глухите вече дори знаят, че това беше политика на БСП, беше отстоявано от БСП и постигното от БСП. Май наистина успешните мерки бързо намират повече от един баща.

Всъщност именно тук си личи, че пак повечето партии, които са тръгнали на лов за гласове избягват ефективните, но спорни решения. Давам ви пример - в края на август Корнелия Нинова предложи цената на газа да бъде замразена. Веднага се надигна дясна вихрушка от ужасени мнения и недоволство от всички партии. Няколко дни по-късно се оказа, че подобна мярка ще се приложи в половин Европа, защото в окото на бурята няма държава, която да иска гражданите й да излязат на социални бунтове и протести, както се случи в Прага. Тоест до края на кампанията няма да се учудя, ако се окаже, че всички останали партии изведнъж обявят, че точно те са родили идеята и са се борили за нея със зъби и нокти.

Може би заради това Корнелия Нинова се е превърнала в такъв обект на атака от страна на служебния кабинет. Всъщност, ако човек следи новините като едното нищо ще повярва, че предишното правителство е имало само един министър - самата Нинова. Срещу нея ден и нощ се сипят компромати и медийни бомби, дирижирани от бившият шеф на "Кинтекс" Александър Михайлов. То не беше износ на оръжие за Украйна, прехвърляне на пари на офшорка в Дубай и какво ли още не. Разбира се, това са обвинения без доказателства, но пък медиите ги разнасят и това допълнително ни показва, че залогът на вота май е леко встрани от реалната политика. Някой много иска да разчисти терена от автентични партии и политици и заради това темите за мерките не се дебатират. Дебатират се подлостите, интригите, манипулациите.

Самото служебно правителство обаче не се състои от ангели небесни. В последната седмица темата за заместник-министъра на регионалното развитие Захари Христов и неговите политически ментори Николай Копринков и Георги Гергов отново изплува в общественото пространство. Този път с конкретни обвинения в корупция. С конкретни журналистически разработки. Оказа се, че обвързаностите на Христов вече тежат като оловна котва на кабинета. Оказа се, че машинациите на Копринков вече започват да вредят на самата президентска институция и цялото това кадрово безумие няма как да бъде оправдано и разбрано.

Именно в такъв гръмокипящ коктейл се пържат българските граждани, но тези теми не изплуват в дневния ред на мейнстрийм медиите. Тези медиите предпочитат безопасната тема за кралица Елизабет и за нейното присъствие в историята на света, вместо да се опитат да погледнат в подводните течения и да видят призраците, които плуват в предизборното блато. Днес вече живеем в кампания в която се говори за всичко друго, но не и за реалните проблеми и притеснения. И всъщност точно този контраст може да взриви България отвътре. Защото е крайно време политиката да се проясни, а не да прилича на абсурдистка пиеса в която никой не е такъв за какъвто се представя. Изобщо тепърва ни предстои да откриваме много истини за нашия живот. Но дотогава нека да видим какво още не сме казали за Елизабет...