Покрай политическият експеримент "проф. Николай Габровски" за пореден път цялото общество разбра, че в България напълно отсътва реална анализаторска мисъл. Вместо трезв поглед върху ситуацията българските телевизионни зомбита, пардон, зрители получиха смъртоносна комбинация от намеци за подмолни конспирации, оргазмични въздишки от възхищение, тънки възторзи за безкрайната мъдрост на ГЕРБ и лично на ген. Бойко Борисов и всичко това омесено в безкрайни часове на сутрешни и следобедни блокове. Нито един анализатор не каза това, което се виждаше от първия ден - че правителството няма да мине, че достойният лекар Николай Габровски е пуснат като камикадзе в игра, чийто залог е толкова по-различен от осигуряването на редовно правителство, че чак е страшно. Вместо това видяхме безкрайни тиради за мъдроста на единствената и неповторима партия, за това как тя се опитвала да се отвори към нови групи от хора, как демонстрирала ново "интелектуално" лице. Направо човек да се чуди откъде тези телевизионни сенки събират нови и нови сили, за да използват толкова патетични прилагателни.
Навремето великият и страшният Венедикт Ерофеев се обезсмърти в паметта на човечеството с няколко уникални коктейла, носещи поетични имена като "Сълзата на комсомолката", "Ханаански балсам", "Момина сълза сребриста". Нека да ви припомня - "Сълзата на комсомолката" беше палава смес от лавандулов спирт, розова вода, одеколон, лак за нокти и лимонада. Изобщо смес, която е истински тероризъм за мозъчни клетки, нервната система и културния дух. Но точно така се получи и с проекта кабинета на ГЕРБ. Това си беше нов вид коктейл - "Алцхаймерът на Габровски". Защото трябва да си поразен от Алцхаймер (този тъмен и черен венец на неврологичните заболявания), за да видиш, че целият този политически микс бе съставен с цел да обезсили в зародиш всяка възможна критика. Няколко капки политическо ренегатство, мултипартиен ликьор за притъпяване на сетивата, щедро ръсене на знаци във всички посоки и обилно подлютяване с експертно-неизвестни имена, за прикриването на сянката на българския Меси и елементът на изненада - възкресяването на фигури от правителството на Тройната коалиция. Пълен култ. И всичко това ни беше поднесено от задкулисните сервитьори с обяснението, че кабинетът е личен избор на Габровски. Извинете, но дори и първолак с романтично въображение и страст към фентъзи-четива би разбрал, че това е опашата и мелодраматична лъжа.
И точно тук си струва да отговорим на въпроса на въпросите. Кой и как даде имената на тези министри в ръцете на Габровски? Тоест да се опитаме да отговорим кой е дърпал конците на цялата спецоперация зад сенките. Очевидният отговор е Бойко Борисов. Това изцяло се вписва в неговия стил. Борисов е парадоксален политически играч. Митът за неговата "силна ръка" е пиар-постижение, но и проклятие. Защото запазването на този имидж го обезсилва напълно в миговете в които трябва да се поеме отговорност. Борисов изчезва, стопява се, става сянка на себе си, когато се появи някоя криза. При една от първите от тях, още по време на кабинета му от 2009-2013 година той влезе в болница с диагноза "високо кръвно". Когато уличното напрежение се повиши на 20 февруари 2013 той хвърли оставка. Послед през 2020 година в разгара на протестите Борисов пък тръгна да предлага проект за нова конституция. Това юридическо уродче отдавна е забравено и погребано в канализацията на историята, но е факт, че пак се опита да избяга от отговорност. Между другото - тогава придворната политология обяви това за гениален фход.
Година след това ГЕРБ не номинираха свой кандидат за президент, а извадиха от ръкава проф. Анастас Герджиков е го хвърлиха в измъчена и обречена битка. Герджиков загуби с доста, но да ви припомня, че политологията пак ръкопляскаше френетично и пускаше любовни слюнки във въздуха. И така стигаме до пиратката "Габровски", чийто далечен ефект е в това, че Борисов и неговите лакеи ще имат опорна точка за следващите избори - ето ние предложихме експерти, прекрасно правителство, но всички останали посякога нашето желание да сложим ред в хаоса. Още не бяха се появили резултатите от гласуването за проектокабинета в парламента, когато проф. Антоанета Христова вече се беше хвърлила на барикадата с твърдението, че БСП, ПП, "Възраждане" и ДБ губят от това, че не са подкрепили мистериозния професор. Схващате ли логиката - каквото й да стане по света ГЕРБ винаги печелят, а останалите губят. Това не е наука, това е религия.
Според друга теория мандатът на ГЕРБ е бил даден на концесия и хвърлен в ръцете на президента Румен Радев. Тази теория е трудно защитима с доказателства, но може да получи логически завършек. Трудно можем да кажем, че Радев и Борисов днес с в студено временно примирие, както се опитват да твърдят трубадурите на ГЕРБ. Очевидно отношенията между тях са в някакъв нов период на ухажване. Радев, например, даде достатъчно време след изборите на ГЕРБ, които да се прегрупират и да измислят как да представят своето парламентарно безсилие като някакъв вид стратегически номер. От своя страна ГЕРБ обикновено се разливат от вежливост и внимание, когато трябва да говорят за президентската институция и изобщо бойната лексика от преди две години днес е захвърлена в прашния килер. От тази гледна точка Борисов нищо не би загубил, ако даде своя мандат за правителство под аренда на "Дондуков" 2. Провал на президента да осигури кабинет му осигурява солидно оправдание за това защо няма управление. Ако "Габровски" беше минал, той той има правителство, което все пак ще реализира неговите политики в една или друга степен.
Който и от двата варианта обаче да е верен, експериментът "Габровски" беше обречен на неуспех. Това беше една предизвестена политическа смърт, защото и Борисов и Радев, в техния политически валс, все повече отказват да забелязват реалността. Заради това днес смятам, че се намираме в постмодерна ситуация. Ние нямаме парламент, а симулация на парламент. Както Габровски беше симулация на кандидат за премиер. Просто големият въпрос за управлението към момента не може да получи нормален отговор, а и разположението на парламентарните сили е така блокирано, че изход от този капан и лабиринт просто няма. Играта с мандатите обаче е друга. Това не е просто тупкане на топката, за да се нагласи правилната дата за изборите. Нищо подобно. Това е залог за бъдещето устройство на държавата, както и подготовка за нови опити за разбиване на традиционните партии и подмяната им с нещо лигаво, недостойно и смешно. Всъщност днес нямаме игра за правителство, което да управлява, а тиха ъндърграунд битка за опазване на парламентаризма и смисъла от съществуването на нетелевизионни партии, които прииждат с всички нови избори и тръгват безславно след тях. И докато трае тази тиха и подле война ще се нагледаме на всякакви политически експерименти, фигуранти и странни фигури. Обречени сме да сме на първия ред в прожекцията на трилър, който не е за хора със слаби сърца.
Тоест фойерверките не са свършили.
Те едва сега започват.
No comments:
Post a Comment