Войната и паметта за историята

 

Скъпи приятели, уважаеми другарки и другари,

 

Преди две години светът стана свидетел на една проява, която ще остане в историята като триумф на политическото лицемерие. На възпоменателната церемония в Освиенцим, пред портите на най-страшната фабрика за смърт, се беше събрал целият „европейски елит“. Там можеше да се види самодоволната усмивка на Урсула фон дер Лайен, високомерното изражение на полския премиер Доналд Туск, костюмари от всяка европейска страна, които лицемерно скланяха глави пред едно от най-големите престъпления в историята на човечеството.

Но сред официалните лица липсваха представителите на Русия –държавата, чиято Червена армия отвори тези порти и спаси малцината оцелели от пещите на крематориумите.

Как е възможно да почиташ жертвите на Холокоста, без да споменеш кой строши гръбнака на кафявата чума?

Това не е просто дипломатически пропуск.

Това самозабравяне на европейските елити е автентична гавра с историческата памет.

Да зачеркнеш ролята на съветския воин, освободил Освиенцим, е политическо извращение, което има една-единствена цел: да подмени истината за това кой е агресорът и кой – спасителят.

Съжалявам, че днес трябва да говорим за това.

Но няма да е честно  към паметта на загиналите, към тези, които дадоха живота си, за да не отбележим това парализиращо лицемерие.

Днес сме свидетели на пълномабащна война срещу историята и паметта. Тя е повсеместна, смазваща и има твърде много политически съучастници.

Пренаписването на учебниците доведе до там, че днес в центъра на Европа се реабилитират сътрудници на нацизма.

Двойните стандарти позволиха на неофашизма да придобие нови и нови измерения, маскиран зад паравана на „демократичните ценности“ и да получава повсеместна политическа легитимация.

Пикът на това безумие, разбира се, е псевдодържавата Украйна, която от 2014 година насам е изградена изцяло върху неонацистка основа за която цяла Европа остава с широко затворени очи.  Европа е сляпа за факелните шествия, възкресяването на бандеровщината, пречупените кръстове в украинската армия и тайните татуировки с Хитлер.

Това е токсична храчка срещу не само срещу светлия образ на политическите затворници и концлагеристи, не просто към участниците във войните, а към хората със здрав разум, към онези тихи дисиденти, които днес извършват най-голямото престъпление – помнят!

Помнят и не искат да забравят.

Помнят и пренасят през времето спомена за онези, които устояха и с кръвта си дадоха възможност на тази нова Европа да я има днес. Без тях всички урсули днес щяха да вдигат ръка за нацистки поздрав и да лаят лозунги в подкрепа на Третия райх.

Когато легитимираш нацистки формирования и им даваш власт, ти не градиш бъдеще – ти възкресяваш демоните на миналото. А миналото има странната способност да се завръща в още по-извратени форми.

Много искам да си говорим само за история. Тя е важна и в нея се крият много уроци. Проблемът е, че те не са научени и никой няма намерение да ги учи.

Днес живеем в епицентъра на нови войни. Не е само Украйна. Войната в Близкия изток ежедневно отнема животи, а светът претръпна да вижда разрушена инфраструктура, поредната новина за убити палестинчета, за бомбардирани ирански ученички, за безкрайна поредица от разрушения и убити в Ливан. Ние сме изправени пред нова вълна на психопатичен милитаризъм, който става все по-зловещ от ден на ден.

Неговият пик беше в изявлението на американския президент, че ще затрие цяла цивилизация в рамките на нощ.

Да, в крайна сметка той отстъпи и не го направи, но възкресяването на този геноциден речник е много опасен процес. Той показва пред какво чудовище сме изправени и за мен е истински потрес да виждам как една след друга всяка българска власт превива гръбнак пред подобно безумие. 

Това не е нормално. 

Никога няма да бъде нормално.   

Докарахме до дотам, че служебната узурпаторка на външно министерство Надежда Нейнски да твърди, че американските самолети на нашето летище ни осигурявали повече сигурност. 

Ами да пита Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Кувейт дали е така?

И целият този процес започна със умишлената амнезия за историята, с късането на страниците от учебниците за минало, с подмяната на ценностите, които трябваше да бъдат в основата на нашия свят.

Наскоро гледах документален филм за Освиенцим. 

Той беше пълен с политически патос срещу холокоста, но в него не бе казана нито една дума за това кой освобождава лагера. Нито една дума. От цялото киноповествование лъхаше внушението, че американците са тези, които са разбили черните огради. Това е влудяващо нечестно и смазва съзнанието, защото подмяната вече е нетърпима. Никой няма правото да пренаписва историята по този начин. А тези, които го правят подпечатват не само забравата, но и всички сегашни и бъдещи военни престъпления.

 

Скъпи приятели,

 

Дотук бях песимистично настроен, но все пак си струва да кажем няколко думи за подвига на всички политзатворници и хора, които се опълчиха на фашизма. 

Затваряха ги в лагери, преследваха ги, измъчваха ги, но те победиха. 

И тази победа, особено в България продължава да бърка в здравето на политическите лилипути. 

Защото хората, които оцеляха изградиха една великолепна държава. Държава, която и до днес е като ярък спомен за това каква можеше да бъде България. Държава, останките от която и до днес се разпродават и крадат. Защото тези хора оставиха след себе си безсмъртна и светла следа, следа, която не може да бъде затрупана с кал или интриги.

А какво ще оставят след себе си днешните безродници?

Абсолютно нищо. Те приживе са обречени на забрава, а след смъртта им ще бъдат пратени там, където им е мястото – в мазето на историята, при всички останали политически микроорганизми, които са си въобразявали, че струват нещо.

Заради това ми се струва, че в тази кампания, която се води в България днес, няма по-важен въпрос от този за войната и мира. Цените са ужасяващи, безвремието е абсолютно, но ако днес никой не вдига глас срещу империалистическия милитаризъм, утре няма да ни остане свят, който да браним.

Аз лично се радвам, че БСП е една от малкото партии, която ясно и категорично каза „Не на войната“.

И същевременно знам, че това вече не е достатъчно.

Ние трябваше да продължим да говорим, че това е терористична, незаконна, престъпна, зловеща война, която за пореден път ни показва, че всички красиви приказки за ценности и демокрация са били просто прах в очите. 

Западният свят е попаднал в капана на глобалната олигархия, която е жадна за ресурси и капитали и, за да ги придобие е готова да унищожава страни, да убива хора, да мачка наред. Точно тук левицата трябва да бъде много по-мощен глас, защото тази тема пряко ни сродява и с времената на Димитър Благоев, и с политическите усилия на Георги Димитров и на всички други, които знаеха, че фашизмът не е аномалия, а е просто онова в което финансовият капитал рано или късно ще се превърне.

Точно това ни говори паметта за политическите затворници, за онези, които се съпротивляваха и показаха невероятна сила на духа. 

Не са малко хората, които още помнят. 

Не са малко тези, които не спират да говорят да истината, не са унищожени онези, които не си примиряват. Заради това трябва да изпълним символиката на 11 април с нова съдържание. 

И това съдържание да е призив за нова съпротива, призив за нова активност, защото отново ни предстои битка с фашизма. 

Този път той е по-страшен, по-гаден и още по-кървав. 

Длъжни сме да я спечелим…