Трудно можем да анализираме вялата кампания в нейната цялост. Тя не предложи епична холивудска естетика. Вместо това все едно гледаме някакъв протяжен филм на френски постмодернист, който на десетата минута вече е забравил какво и искал да каже в началото. Заради това ще се спрем на три момента в това, което вижда България.
Очевидно нещо в синдрома на политическият чудотворец, който идва от голямото нищо и помита всичко старо, загнило, порочно и нелепо, започва да скърца по нашите географски ширини. Това си личи в момента в който обърнем поглед назад. През 2001 година Симеон Сакскобургготски се появи като комета в обществените небеса и взе 120 депутати дори и без да се напъне в кампанията. Пътят му към еднопартийно управление бе препънат две партии-отровни двойници, които общо взеха към 4 процента. След това през 2009 година Бойко Борисов мина като торнадо през урните и партията му спечели комфортните 117 депутати (в името на обективността трябва да кажем, че той едва ли щеше да скочи толкова високо, ако не беше поредният експеримент с избирателната система – тогава 31 места бяха пуснати на мажоритарен вот и новата партия ги обра на 95%, доказвайки всичко останало, но не и че мажоритарния вот работи). Ситуацията започна да се пропуква през 2021 година, когато на хоризонта се появи ИТН, телевизионната партия на изчегъртването, която блесна като свръхнова звезда, но се провали в два последователни опита да състави правителство. През април новата формация така и не опита, а през юли, когато спечели изборите напълно провали шанса си (техният кандидат за премиер тогава Пламен Николов днес открито агитира за „Възраждане“). Веднага след това като бомбардировка в Близкия изток върху ошашавения народ се стовари „Продължаваме промяната“. Те влязоха в дълги преговори, но съставиха управление от почти невъзможна позиция и с почти невъзможни съставки. Уви, правителството като нещо, родено в епруветка издържа само 7 месеца, допълнително детонирано отвътре от започналата война в Украйна и появилата се от нищото идея, че ПП всъщност са дясна партия и трябва да вървят към страстна коалиционна „любов/омраза“ токсична връзка с Демократична България.
Непосилното усещане за нови избори
Сега виждаме същото зацикляне при „Прогресивна България“. За това започнаха да признават дори и най-страстните социологически бардове на партията на президента Румен Радев. От него се очакваше да вдигне очистително цунами, но всички вече видяха, че Радев не иска да играе ролята на супергерой, а дори напротив – той извади една толкова шаблонизирана и системна програма, че част от най-запалените му фенове започнаха болезнено да стенат. Като опитен майстор на слалома Радев практически заобиколи всички болезнени теми на българското общество, всички отворени като рани политически разломи, а дори и приказките му срещи олигархията започнаха да звучат теоретично и абстрактно. Не разбирайте това като критика – очевидно „Прогресивна България“ иска да е всеядна, да привлече избиратели от всички сектори на разпокъсаното пространство и заради това не се олива в политически радикализъм. Изборите ще покажат дали това е печеливша тактика и или не. Сега с просто око се вижда, че големите протести от декември вече са напълно погребани в обществената памет, а обществото пулсира от болезнения и космически скок на цените, които разтърсиха портфейлите на хората и Петроханската афера, която ги ритна директно в съзнанието и шокът от тези две събития изтласка назад всичко останало.
Резултатът е налице.
Само преди няколко дни от ПП/ДБ остро скочиха на президента Радев. Асен Василев като уличен проповедник насочи пръст към новата партия и започна да реди клетви – Радев бил „страхлив лицемер“, после прибягна до СhaтGPT (кампанията на повечето партии тече така сякаш наистина е консултирана с изкуствен интелект), който бил обобщил, че поведението на Радев намирисва на опортюнизъм и политическо двуличие.
Радев моментално отвърна с балистична ракета на тази атака. Той ехидно попита дали за ПП/ДБ ГЕРБ все още е „маркетингов враг“, очевидно намеквайки за прословутия запис от тайното им заседание, който изтече преди три години.
В кампания е съвсем обичайно да се стреля по политическия противник, но тук ситуацията е доста по-различна. И ПП/ДБ, а и ПБ публично заявиха, че ще работят да получат 121 депутати, а това издава изначална неприязън към всяка идея за политически съюз след изборите. Изострянето на тона, политическите фронтални атаки и яростните клетви още отсега създават ефирното усещане, че тези избори може да не са последните парламентарни избори за тази година. Тоест – идването на нова партия за пореден път може да не се окаже чаканият отговор, а просто да презареди кризата с нови играчи, но резултатът да е един и същ – кухи парламенти, липса на управление и потъване в блатото на служебните кабинети. Най-лошото от всичко е, че Румен Радеви и градското дясно са си поставили още по-голяма цел – мнозинство от 160 депутати, което да избере нови членове на ВСС, а те да изберат нов главен прокурор. Ако атаките продължават така, а е очевидно, че тонът ще се изостря все повече и повече, изобщо не е ясно дали в следващото Народно събрание ще може да се проведе какъвто й да е разговор по темата. Най-накрая ще се окаже, че следващият парламент просто ще се събере, за да продължи скандалите, които са започнали в предизборната кампания.
Медии, истерии и история
Българската журналистика като цяло, и най-вече Лора Крумова в частност, отказват да разберат, че като тръгват да атакуват Костадин Костадинов, особено на полето на което той е най-силен, той просто може да спре да прави кампания и да изчака доволно да събере плодовете пред урните. Видяхме този сюжет да се разиграва в телевизионно студио. Крумова реши, че може да затапи Костадинов на тема граф Игнатиев като цитира книга на химичката проф. Ева Соколова. При това подобен ревизионистичен поглед към ролята на граф Игнатиев в българската история се опитват да ни го наложат от 20 години насам, но все по-безуспешно. В мига в който Костадинов забеляза гафа на Крумова и отбеляза това, той вече беше победител в спора. И това не може да бъде променено дори и още 55 десни инфлуенсъра да твърдят, че тя го е размазала, че му е скрила топката, че е измела пода с него и, че го е парализирала със знания. Всъщност нито един зрител не е видял точно това, дори и десните инфлуенсъри, които обаче трябва да се напъват да се самоубеждават в обратното. За пореден път обаче много хора видяха, че критичната журналистика, яростните въпроси и упоритото дълбаене в тема е запазена марка за всички останали партии, но никога за ПП/ДБ. Костадинов е любимата мишена на този тип журналистика, проблемът е, че той постоянно извлича ползи от тази агресия. С други думи, ако „Възраждане“ имат по-висок резултат от социологическата прогноза, те трябва да пратят букет с рози на Лора Крумова, която не просто не срази Костадинов, а го валидира като пазител на българската история, към която журналистиката ала Петрохан се опитва да протегне мазни пръсти и да изсмуче нейния живец. Тази телевизионна истерия срещу всяка партия, която не се вписва в правилната линия отдавна работи в полза на не на прокурорските медии, а на тези към които е насочен обвинителен пръст.
Правителство под съмнение
В края на миналата седмица генералния адвокат Николас Емилиу пред Съда на Европейския съюз даде становище от което става ясно, че БНБ е имала правото да освободи Андрей Гюров като подуправител заради конфликт на интереси. Само решение на съда се чака след няколко месеца, но дори и от това изявление става ясно, че кандидатурата на Гюров като служебен премиер е била на ръба на закона. Нещо, което се знаеше от самото начало. Либералните медиите изпаднаха в истерия и започнаха да привеждат всякакви доводи, за да убеждават обществото, че няма никакъв проблем, че Гюров е невинен като сълза на девица. Но отдавна има едно правило – четете ли страстна защита в „Дневник“, значи ситуацията е точно обратната на това, което ви твърдят те. Така и върху абсурдното служебно правителство падна сянката на съмнението. Нещо, което се очакваше, но пак изненада всички. Имаме си едно нелепо правителство, което на всичкото отгоре е в противоречие на закона. То е пълна метафора за градската десница, между другото.
По-изненадващото беше отворената отново атака срещу Илияна Йотова, най-невинния човек в този казус. Тя от самото начало беше с вързани ръце, заключена в кошмара на домовата книга, подложена на епичен медиен натиск и честно казано изобщо нямаше никакви варианти за действие. Нито пък Гюров е нейна отговорност. С некадърните промени в Конституцията президентът бе превърнат единствено в наблюдател на процесите, без да има вариант да ги контролира. Очевидно в окото на бурята за битката в парламента доста сили не са забравили, че наесен ще има и президентски избори. А опитът за атака срещу Йотова днес и по този абсурден казус ясно посочва, че тя е големият фаворит за това състезание. Още не са я изкарали виновна и за скока на цените, но нека да дадем време на злите сили, те и до там ще стигнат…
No comments:
Post a Comment