Алхимия на любовта: Овчаров и Станишев

(Едно алхимическо пътешествие в дебрите и околностите на БСП)

Откакто имах неблагоразумието си да кръстя моя блог „Алхимичната лаборатория на Александър Симов” поне четири пъти съм получавал много странни писма по електронната поща с въпроса дали наистина съм алхимик и възможно ли е авторите на текстовете да попият мъдрост за това изкуство от мен. Очевидно в древната шарлатания на алхимията и до днес се крие някакво очарование щом има хора, които се хващат и за графоманската сламка на правещ се на оригинален репортер. Покрай тези ексцентрични писма си направих труда да проверя какво точно значи алхимия. Бях изумен. Всъщност най-дълбокият корен на тази „наука” идва от древногръцките „хееин” и „хумея”, които съответно означават изливам и смесвам, сплавям. В дълбочината на тези думи можем да открием древното като света желание да свържем и невъзможните неща в едно, да трансформираме един предмет в друг без те да имат нещо общо, тоест да покажем, че в основата на света лежи някаква магия, която сама по себе си ще свърши всяка работа, ако сме достатъчно упорити и произведем достатъчно огън и миризлив дим...

Сетих се точно за алхимията и нейната способност да възпалява мозъците и да обърква съзнанията, когато четях едни много остри, силни, почти симфонични думи. „Образът на корумпираната партия е директно свързан с образа на Станишев” и още: „Подменихме промяната само с приказки за промяна. Мръсотията в партията е станала толкова много, че заличи всякакъв шанс да се открият чистите личности”. Нека да не спираме дотук, нека да поставим още един акорд: „Ако наистина искаме да бъдем партия, тя трябва да решава проблемите на хиляди хора, а не на десетина човека около Сергей Станишев”.

Автор на тези гръмки изявления е лидерът на БСП-София Румен Овчаров, който официално оттегли оставката си, която бе имал неблагоразумието да подаде след частичните местни избори в София през ноември 2009 г. Всъщност дали някой някога е вярвал, че Овчаров ще си отиде? Аз съм наивен и дълбоко в сърцето си вярвам, че вероятно някъде из Родопите бродят еднорози, както и, че в един летен ден Анджелина Джоли ще се събуди и ще произнесе моето име, което й е нашепнато от небесните ангели, но никога не си позволих да повярвам дори и за миг, че Овчаров е сериозен в своето намерение. Всъщност тук неговото обяснение бе изключително хитро и умилително показателно – той сподели, че е подал оставка като опит да започне промяна в БСП, но това не се е осъществило и заради този провал той я оттегля отново. Социалистическата партия е станала дотолкова постмодерно явление с абсурдистки привкус, че нейните първи хора дори вече не комуникират, а си говорят със знаци като някаква секта от фанатизирани семиотици и самотни почитатели на Умберто Еко. Единият дава знак, а другите трябва да го разчетат. БСП се е изгубила някъде в комуникационните канали на продавачите на знаци и даващите сигнали към обществото. Ето тук се намесват парадоксите на алхимията и нейната коварност. БСП съществува в състояние на някаква сплав, необяснима с думи, до която днес дори не можеш да се докоснеш, защото ако социалистическата партия има основен грях пред себе си – това е грехът на мълчанието. Неизказаните думи тежат по-тежко планински връх, а липсата на дискусия и реална политика ни доведе до постмодерната шашма да се чудим как да тълкуваме това, че Сергей Станишев си е наместил очилата със средния пръст и дали поредната изява на Корнелия Нинова по някоя телевизия е знак, че нещата в партията се нормализират.

Истинската ирония обаче е, че проблемът „Овчаров” е изцяло проблем на Сергей Станишев. Защото днес вдъхновените фенове на това ръководство, а дори и тези от тях, които показват медийно вдъхновение в лично качество са скептични, меланхолични и отчаяни, се опитват да натоварят Овчаров с всички отговорности и вини в БСП. Всички знаем, че лидерът на БСП – София не е ангел. И сигурно няма да се класира в първото купе във влака за рая, но големият въпрос е – а къде е бил Сергей Станишев през това време? Сергей Станишев е лидер на БСП от 2001 година и имаше цялото време на земята, за да се отърве и прочисти партията от хората, които смята, че пречат. При това можеше да го осъществи елегантно и фино, без да бъде обвинен в нищо. Вместо на действия обаче Станишев заложи активно на вдъхновяващи речи, реши като американски пастор да наблегне на думите за вдъхновението на левицата и за състояние на съвременната социалдемокрация, а днес вече хората му отново са изненадани от изявленията на Овчаров. Ало, минаха 9 години, може би е време да започнете да забелязвате нещата, а? Може би е време да си признаете, че се провалихте и то с гръм и трясък?

Можем да си говорим днес каквото искаме за Румен Овчаров, но е факт, че той първи постави и заговори за нещата с истинските им имена. Ясно е, че той също няма моралното право да заема тази позиция, ясно е, че Овчаров не е и няма да бъде идеалът за ляв лидер, но е факт и друго – това, което говори Овчаров днес е изцяло лексиката на Станишев. Просто лидерът на столичните социалисти метна всичките изговорени клишета от Станишев срещу самия Станишев. Защото – помислете – нима Овчаров и Станишев са толкова различни един от друг? Аз вече не мога да открия разликата между тях. Единият не иска да си тръгне и другият не иска да си тръгне. Единият казва, че е дал знак с оставката си, другият казва, че е показал принципи с оставането си. Единият обвинява десетината души около Станишев, другият също обича да говори за някакви неясни сили, които подривали лявата му партия. Единият тръгна да спасява БСП, другият също. Какво да си говорим? Ангелите са в БСП и искат да помагат...А може и да наречем това любов. Алхимична любов. Те толкова много си приличат, че неусетно се намразват жестоко. Двамата са като политически близнаци, които не искат да признаят, че са станали вкупом непотребни. Те са като сплав, която вече не иска да стои на едно място. Иронично е.

Истината е, че БСП изобщо не се нужда днес от дискусията Овчаров или Станишев. Тази дискусия е измамна и неистинска, защото няма между какво да избираш. БСП днес е пълна обаче с всякакви опити и магьосничества, които искат да подменят реалната дискусия. Заради това на всяка крачка можеш да се натъкнеш на бетонни клишета и въпроси, които искат да смажат в зародиш опитите за разговор. „Ох, ама кой ще смени Станишев? Няма човек, който да е в състояние” е най-често срещания аргумент. Казват го и доста мислещи хора и дори го повтарят няколко пъти с отчаяние. Този въпрос обаче е поредната клопка на полуистините с които БСП се опитва да се крепи в реалността. Защото отговорът е ясен – винаги има кой да смени Станишев. Ето вече чухме единият отговор – Овчаров. Той имаше почти куражът да го каже. Но именно отговорът на Овчаров показва колко фалшив и неистински е въпросът. Защото БСП се нуждае от разговора за това как ще се промени, за това какво ще промени, за това каква трябва да бъде. Станишев досега не е дал отговор на нито един от тези въпроси. Не ми е ясно дали около него има 10 или 20 души, може и да няма никой, но не мога (признавам си го откровено и патетично) да гледам БСП в това състояние. Дори вече не мога да напиша един свестен анализ за моята партия, защото изобщо не съм в състояние да се оправя във вихъра от клишета, абсурди и шантави идеи, които трябва днес да минат за автентична лява политика. Когато една партия остане в това състояние – в състоянието на алхимична каша, неразбираема дори и за собствените си създатели, очевидно е време за толкова голяма промяна, че да не можеш да си поемеш дъх от нея. Полулечението е равно на смърт. Липсата на лечение ще е равна на изчезване. Овчаров или Станишев е дилема – лъжа. Да сложим край на политиката с даването на знаци и да започнем да правим политика на ясните послания. Толкова е простичко, че звучи като най-голямото клише на земята.

Иска ми се да вярвам, че БСП няма да загине. Но вече съм наясно и с друго – крайно време е ерата на слепотата да свърши. Лявото пространство тръгва да се развива под напора на фашистката политика на ГЕРБ и дясно-налудничавата им стихийност. Това ляво пространство е самоорганизиращо се понякога, инстинктивно надушва несправедливостта, а вече е на път да разбере, че няма нужда от БСП, за да поставя на дневен ред своите обществени интереси. Защото въпросът на левицата днес не е дали да изберем Станишев и да се борим срещу гада Овчаров или да катурнем скапаняка Станишев, за да направим Овчаров ляв император. Левицата е загубила усещането си за хората, за автентичните им проблеми, а блясъкът на идеите се е разтопил между два семинара и три „десанта”, извършвани със скъпите коли. БСП се самозапуши и изолира в налудничави дискусии, както и в утопичната надежда, че може да я кара по старому, но в нови условия. Е, боговете на политиката, страшно обичат да се гаврят с подобни слабоумни номера. Те никога не минават.

И най-накрая, за да приключим това алхимично пътешествие в дебрите на БСП, нека да припомним една стара мисъл. Тя е родена от комбинативния мозък на суперзвездата на средновековната алхимия, човекът наречен Теофраст Филип Ауреол Бомбаст фон Хохенхайм, но станал известен като Парацелз. Същият кадър в пристъп на драматургично просветление е громял своите врагове с репликата: „Само невежите твърдят,че Природата не е създала лек за всяка болест”. Та само политическите невежите днес или пък само онези, които имат интереси от липсата на промяна, могат да твърдят, че левицата може да застине в това състояние. Левицата ще се промени. По един или друг начин. И това ще стане без Станишев и Овчаров, защото и за двамата няма място в тази промяна. Те са изхабени и непотребни. Вярвам обаче и заради това в душата ми е леко и весело, че БСП ще намери мястото си в тази промяна. Не подценявайте оптимизма – истинските алхимици май основно са вярвали в него!