Sunday, February 14, 2010

Има ли смисъл да гледаме "Аватар"


Нека в началото да кажа - отидете и гледайте "Аватар". Отидете не, за да доставите удоволствие на интелектуалеца в себе си, а на естета. Дори сюжетът да не ви хареса (това е възможно), удивителните пейзажи на планетата Пандора могат да пленят всяко сърце и да го накарат да забие силно. Смайваща природа, летящи планини, стряскаща джунгла, странни създания и животни - изумително е. Разбира се, това е филм замислен за 3D и трябва да се гледа на 3D, ако желаете да схванете умопомрачаващата епичност на събитията, както и невероятната визия на Джеймс Камерън. За да стане патетиката пълна ще споделя и нещо, което съм си мислил, че никога няма да кажа - отидете да гледате този филм дори и да не ви харесва фантастиката и сюжетът, защото те не са толкова важни - този филм ви дава възможност за кратко да станете част от друг свят и напълно да се потопите в него, а това е най-вълнуващата част от правенето на кино. А и може би е основната причина хората да проявяват интерес към киното. Такива работи. Сега обаче ще се опитам да поговоря сериозно за другата част от филма.


Джейм Камерън е снимал три от най-добрите филми, които съм гледал, както и един от най-слабите. Сред неговите велики попадения, разбира се, са Терминатор 1 и Терминатор 2, както и най-ужасяващата и грандиозна част от филма "Пришелецът", а именно втората. Заради това дълго време не можех да повярвам, че точно Камерън се е навил да снима плоска боза като "Титаник", филм, толкова нещастен, че дори нестандартната красота и много впечатляващо присъствие на Кейт Уинслет не можеха да го спасят. Естествено моето недоволство не попречи на това "Титаник" съвсем доскоро да бъде най-гледаният и касов филм на всички времена. Камерън обаче победи собствения си рекорд като удари всички в земята с "Аватар".


Сюжетът на този филм не е нито оригинален, нито ще ви смае с нещо сензационно ново. Всъщност този сюжет през годините сме го гледали стотици пъти, но Камерън го разказва със смайваща виртуозност. Много напред в бъдещето, когато хората са изтощили и почти прецакали Земята, те намират райската планета Пандора. На Пандора виреят всякакви странни видове, но има и специфичен проблем - триметрови синкави аборигени, същества, които отказват всякаква помощ от земляните. Местните просто живеят в съвършена хармония със своята планета и връзките между отделните биологични видове са непоклатими. Изобщо този холистичен подход е обагрил целия филм. Хармонията на природата срещу безмилостната душа на техническата цивилизация. В крайна сметка именно един от хората, който може да контролира специално генетично моделирано тяло на местен абориген се обръща срещу своята раса, за да тържествува природния ред и справедливост. Сюжетът, както казах, не е нов, въпреки, че е поднесен на места доста оригинално и красиво. Във филма познавачите могат да открият преки препратки към Кастанеда, лично аз за себе си открих, че има и препратки към един много любим мой роман на Урсула Ле Гуин "Светът се нарича дъбрава", изобщо Камерън си е научил урока и резултатът е един невероятен свят. Истината е, че историята не подлежи на анализ, а и не си струва да бъде анализирана. Друго обаче ми стана интересно. Докато гледах филма в главата ми възникнаха няколко въпроса, които ще се опитам да споделя с вас. Не, не към филма. Към световъзприемането.


Забелязвам, че в западното кино все повече се очертава тази тенденция - идеята, че хармонията в света и природата е нарушена, а Земята е поела по грешния завой на развитие. Дори е леко смешно, ако помислим. Филм като "Аватар" сниман с революционни технологии отправя послание за това, че единението с природата е отговорът на терзаещите душата въпроси. Технологии срещу природен ред. Не знам защо във времена на криза тази тема винаги излиза на бял свят и започва да тормози хората. Особено напрегнато това усещане става в епично кино като "Аватар". Защото големият сблъсък е изразен по впечатляващ начин, а разрешението на конфликта е почти брутално в своя край. Защото хората се оказват лошите, те се опитват да технологизират природния рай и дори един от хората се обръща срещу своята раса. Дали можем да наречем това "усещане за нередност на вселената". Тя обхваща като колективна лудост много хора едновременно и в резултат на това холистичният заряд на киното достига до наситеността почти на лазер. В този смисъл обаче киното, особено това с големите бюджети, не само не отразява реалността, а се опитва да й се противопоставя. Културата на един абориген може да има повече отговори за света, отколкото културата на машините и автоматичните оръжия, това май е смисълът на цялото съвсем неоригинално послание на "Аватар".


И сега наистина големият въпрос - а защо цивилизацията се страхува от своето технологизиране? Защо винаги се стига до идеята, че машините не са отговор. Ясно ми е, че във всеки човек се крие по един лудит, който подозира технологията в поробване, но все пак откъде произтича нашия страх от машините? Защо природата да е по-универсален отговор на емоциите от технологиите? Нека да цитирам едно мнение, което не споделям, защото е твърде крайно, но показва една различна линия в развитието на културата. Линията, която считаше, че техниката е пътят на човека. Тази мисъл е на италианският футурист Филипо Томазо Маринети и гласи следното: "Войната е прекрасна благодарение на противогазите и мегафоните, на изригващите ужас огнепръскачки и на малките танкове, демонстриращи превъзходството на човека над поробилата го машина. Войната е прекрасна, тъй като полага основите на отдавна бленуваната метализация на човешкото тяло".


Метализацията на тялото срещу природния ред. Всъщност това ли е точно конфликтът? Не съм много сигурен. Филмът "Аватар" дава кратък, ясен и дразнещ с убедеността си отговор. Когато този преоткрит холизъм поръсен с Кастанеда и солидна доза мистика стане водещ принцип на мейнстрийм киното, това най-вероятно означава, че отговорът на технологиите е бягство в нереалността. Защото, ако погледнем трезво - сюжетът на "Аватар" се нуждае от далечна планета, за да може да осъществи своето основно морално послание. С други думи - много е вероятно точно тази кауза да е обрачена. И това прави филмът да звучи като приказка, да изглежда банален, а идеята, че диваците могат да победят технологиите е красива в киното, но невъзможна на практика. Камерън едва ли си е давал сметка за това докато е работил върху филма. Но имам неприятното усещане, че тепърва ни чакат цяла поредица от ала-Аватар филми, които ще ни проглушат ушите от морални послания за безсмъртната връзка човек-природа.


След като изгледах "Аватар" отидох да си измия ръцете. Чешмата беше с фотоклетка. После си купих кафе от близкия автомат. Всичко това се случваше в столичен мол в който сигурно имаше 7 или 8 хиляди души. Магазини, мобилни телефони, компютри и всякакви други ултраскъпи джаджи. Капитализъм и блясъци. Тогава схванах и друго. "Аватар" е опит за приказен отговор на една система, която сега изглежда вечна. Защото етиката на извънземните аборигени от филма беше, че всичко е от значение, че всеки от тях е важен и никой не може да остане назад. Едва тогава оцених моралното послание на Камерън. То е приказно, но ме развълнува едва тогава. Защото беше в такъв нелеп контраст със света наоколо. В света в който се вдига толкова шум, че никой не може да бъде важен. В истинския свят, където успяват само малцина, а останалите се давят в осреднeното море на моловете. Едва там схванах идеята. Почувствах я и пак ще повторя - дори се развълнувах. Моля се тя да развълнува и вас.


1 comment:

Lyuben Lyubenov said...

Здравейте ! Прочетох статията ви за "Аватар" и съм страшно учуден! Като журналист, как не сте разбрали истинското послание на филма? Камерън прави абсолютно точен паралел на това, което американците правят в цял свят. Толкова е прозрачно! Една корпорация, която си служи с армията за да завладее полезните изкопаеми на туземците. При това създава конфликт без да се интересува от жертвите.Това го има дори в монолог на главния герой. Моля изгледайте, ако имате време пак филма. След 3 години надявам се да го видите по друг начин.
С уважение : Любен Любенов