В държавата има един октопод. Той е протегнал пипала навсякъде и знае само да смуче - власт, пари и всичко останало. За този октопод вестниците пишат с обожание, журналистките измислят нови прилагателни, фолкпевиците му посвещават песни. Този октопод е българското правителство.
Той се опитва да се разрасне властово, и то по плашещ начин. Ето поредният изблик на управленска мъдрост в тази посока. Промените в закона за отпадъците задължиха кметовете да отделят пари от такса "Смет" и да ги превеждат в специална сметка под контрола на Министерството на околната среда. Целта била тези пари да се използват за изграждането на следващи клетки за депата за битови отпадъци. Това е все едно в едно домакинство съседът да дойде и да ви заповяда половината заплата да дадете под негово разпореждане, защото блокът се нуждае от нови улуци.
Кабинетът системно започва да отнема права от общините и да си присвоява тяхната власт. Същото се случва и с натиска на държавата за концесионирането на водния сектор. Изобщо октоподът държи да изсмуче всяка възможност за истинско управление вън от себе си. Кметовете вече недоволстват. И има защо. Защото утре октоподът може да реши, че общинските бюджети трябва да се разпределят пряко от премиера. Каквото Той каже - това да става. Идеята, че всяка власт трябва да произтича от една-единствена личност е в такова противоречие с демокрацията, че няма накъде повече.
Но пък какво ли разбират от демокрация октоподите?
No comments:
Post a Comment