Богословски особености на непостоянното време

Най-краткият месец февруари се проточи като френски екзистенциален роман. Наистина е вярно, че времето се движи относително - то забавя на някои завои, на други прелестни и дълги участъци се движи като скоростен влак, а има мигове в които напълно се губи и човек остава да виси в емоционалния и политически вакуум с усещането, че вечността би си струвала, но единствено, ако има начин да я изкараш в постоянна еуфория.

Тези дни се бях замислил, че в първоначалната електронна епоха, тоест в епохата в която хората се върнаха към писането, съществува един особен богословски проблем - ако приемем, че бог е слово и бог е вечност, то думите трябва да са атрибут на вечността. Значи непостоянното време е единствената възможност хората да се докоснат до божественото начало, но все пак да си останат хора....

Това, което написах, разбира се, са пълни глупости. Но това е страничният ефект от разтеглените месеци - човек се отпуска в джакузито на своята мисъл и се наслаждава на балончетата като малко дете. Мисленето разведрява хората, дори и когато е несериозно. Докарва пролетта преди самата пролет.

Купон.

Чета заглавие, че заголеният крак, който Анджелина Джоли демонстрира на церемонията на Оскарите вече ще си има собствен профил в Туитър. Новината не ми даде мира, защото се зачудих какви ли туитове би пускал този прословут крак. Наум ми дойдоха само няколко варианта: "Брад пак цял ден не свали ръка от мене. Злобно го питах дали така е пипал и Дженифър Анистън. Той се депресира...". Или: "Анджелинааа, няма ли да ме събереш поне един пък с колегата от другата страна". А може и да има депресиращ туит: "От толкова снимки и светкавици хванах тен, мама му стара, сега бебето от Конго няма да иска да се отдели от мене" :))))))

-----------------------------------------------------------------------

Носи се прелестният слух, че руски турист е набил премиерът Бойко Борисов в Банско. Хей, знам, че е политически некоректно. Хей, знам, че не бива така. Хей, знам, че не трябва да съм злобен. Но просто изведнъж усетих как моята русофилия се засили до неподозирани нива. Къде спи президента? Този руснак заслужава орден - той направи това, което всеки българин си мечтае :)))

----------------------------------------------------------------------------

"Полицията не флиртува с престъпниците. Тя има сериозна връзка с тях.". Нинус Несторович :))) Този сръбски образ е отгатнал това, което романтичните гимназистки веднага ще ви кажат - любовта е навсякъдееееее :)))))

---------------------------------------------------------------------------

Аххх, направих голяма грешка. Предозирах моята основна работна дрога - ментовите бонбони. От един час в мен цари ледникова епоха в неподозиран размер. Така се ментовизирах, че ако дъхна по-силно ще превърна езерото "Ариана" във вечен ледник :)))) В момента трябва да ме регистрират като биологично оръжие - само да леко дъхване и ще докарам на Ахмадинеджад снежна буря и ще накарам пингвините да се преселят в Иран...:))))) Даа, очевидно свръхздозата с ментови бонбони има обичайните странични ефекти - потъване в пълен мързел и налудничави геополитически видения :)

--------------------------------------------------------------------------------

От два дни живея с интересното усещане, че халюцинирам на живо, което е сюрреалистично изживяване, но прави вкуса на бирата леко нереален. В списание "Тема" прочетох жестока статия на Любослава Русева срещу идеята на образователното министерство да се дават държавни пари на частните училища. За първи виждам журналистка, която десните в България боготворят, да се обявява срещу всички остатъчни идеи на зомбито на Милтън Фридман (идеята за ваучерите е негова, а следователно по някакъв начин е демонична и черна). Днес пък в "24 часа" чета загрижена статия на Евгений Дайнов, че ЕС в цялата криза загърбва образованието като приоритет, а това е най-сигурният начин да превърне целият континент във военен полигон. Боже мой, някой трябва да ме ощипе! Или аз халюцинирам или част от дясната мисъл в България най-накрая е започнала да пие правилните хапчета и за първи път вижда света по истински начин....:))))))

---------------------------------------------------------------------------

Прощавам изгодно. Дори издавам касови бележки :)))))

-------------------------------------------------------------------------------

"Съдията е педераст! Това мотивира допълнително играчите ни!" Нинус Несторович :)))))))) Велик!

------------------------------------------------------------------------------

Кратък светски-битов анализ на положението в БСП до момента. Чета интервю на Георги и Зорка Първанов пред "Труд". Първанов обобщава, че винаги се е допитвал до мнението на съпругата си за важни решения и тогава Зорка култово казва: "И задължително го приема (има се предвид мнението)... когато то съвпада с неговото". А сега съпоставете това поведение с разказа на Станишев, че дрехите му още стоят в кашони в апартамента на Моника и цяла зима е студувал без ръкавици, защото не може да си ги намери в кашоните.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми се струва, че Първанов набира сила дори и по този фронт. Единият е мачо-историк, а другият иска да се бори за справедливост, ама даже не може да си извоюва едно гардеробче вкъщи :)))))) Станишев, мисля си, спешно се нуждае от клюка за любовница, ако иска да възстанови кармичния баланс, защото иначе конгресът ще свърши преди да е почнал :))))

-----------------------------------------------------------------------------

Казват, че имало световно правителство, което в мрака на историята контролирало цялата планета. Защо обаче трябва да ни пука за него, ако държат цените на бирата ниски? Твърди се, че илюминатите никога не са пускали тайната си власт и все още въртят геополитически интриги. Хей, щом ги кефи да се събират в полутъмни стаи и да се правят на мащабни - тяхна воля! :))) Има книги, които твърдят, че половината световни лидери са гущери, дошли от далечните звезди, които се крият с нас с неизвестна цел. Мен тази идея не ме притеснява много, стига гущерите да се държат прилично и да докарат на Земята малко от техния вариант на "Плейбой" :))) Единствената истинска конспирация в която вярвам обаче, май френдс, е, че има демонична секта на съседите, които винаги се сещат да правят шумен ремонт в 8 часа в събота сутрин...Тези коварни пичове наистина могат да прецакат целия свят. Сигурно си имат и тайна книга: "Протоколите на шумните бормашини" :))

------------------------------------------------------------------------------------

"Всичко е възможно. Кой век сме вече? Всичко е възможно....Арабите имат черно злато, газ, петрол, нафта...

Гледам телевизия като има интересни новини. Преди да взема вестниците сутрин, аз вече зная, имам информация почти от десетки страни...

Арабската пролет ме изумява малко, защото като гледам тук още е малко хладно времето. Дали пък още войната не изстинала? Или пък северните ветрове нахлуват през тази топла страна? Учудващо е - в края на февруари в Либия температурите да са около нулата...."

Фундаментален геополитически и медиен анализ на Димитър Пенев за революциите в арабския свят, климата и стратегическите ресурси на планетата :)))))

---------------------------------------------------------------------------------

Тези дни си направих труда да изчета всички (засега май са четири) програмни статии на Владимир Путин за бъдещите президентски избори. Няма да коментирам демокрацията, протестите и цялата западна истерия срещу Путин. Аз не съм му фен, но и не го смятам за най-големия европейски злодей, което е любим спорт на остатъчната десница у нас. Какво ми направи впечатление? Първо - това са статии на много високо мисловно ниво. Путин почти не се занимава с политически клишета - "национално единство", "национална мисия" и тути кванти. Всяка един от текстовете му е пълен с конкретни идеи и то съвсем очевидно насочени към класическата, ама най-класическата дясна цел - подсигуряване на съществуването на средна класа. Изумителен е и мащабът на мислене, който е интересен, особено на фона на провинциалността в България. Изобщо - западните медии представят един Путин, ама май ще се окаже, че Путин е друг. И най-накрая - наскоро си говорих с един руски кореспондент у нас, който след около 15 вица за тяхната власт ми каза едно нещо: "Путин има всякакви кусури, но даде на руснаците свобода, която те никога не са познавали в своята история - икономическата свобода, просто ги направи по-богати". Аз си мисля, че той е прав.

---------------------------------------------------------------------------------

Заглавие във вестник "Монитор" - "100 хиляди се събират на ПУТИНГ днес". Преди да алармирате копоите на Зукърбърг, за цинично поведение на виртуален профил, нека да обясня - "путинг" очевидно е журналистическа фантазия, която комбинира думите "Путин" и "митинг" в едно. Единствената ми реакция беше - дано никога не се налага този вестник да пише за митинг в подкрепа на Курникова :)))

------------------------------------------------------------------

Хахаха, чета сега една брилянтна статия за това, че ЕГН-то отпада вече от бюрократичните простотии, а вместо него в личната карта на всеки ще бъде сложен чип :))) Ехее, човек и да не иска пак ще се оплете в радикална конспирация. Да си нося постоянно чип в мене, за да улесня властите да слушат, а? :))) Хахаха, после се сетих за един гениален разказ на Ивайло Дичев от началото на прехода. Главният ...герой на този разказ, неформален дисидент в тоталитарните години, има едно кротко удоволствие в своя живот - да вдигне слушалката на телефона и да изрече няколко пъти фразата: "Старши, да ти го начукам в ушенцето, старши!" :))) Разказът гениално разказваше за това, че знаейки, че го слушат дисидентът всяка вечер уважавал жена си по много пъти, за да се късат от яд ченгетата, че трябва да подслушват на дежурство вместо и те да правят същото :)))) А може би това е идеята на чипа в личната карта, а? Да вдигне рязко еротичната активност на нацията...:))))

---------------------------------------------------------------------------

Във Франция вече няма да се употребява думата "госпожица". Феминистките скочиха срещу нейната употреба и извоюваха победа. О, май френдс, да не си мислите, че навремето тази дума е била въведена от някакъв радикален нечовешки сексизъм. Според мен едно време, в невинните времена на света, са разделяли жените на "госпожи" и "госпожици", за да могат кавалерите да са наясно на коя жена да направят комплимент колко е чисто в къщите им и коя да жена да поканят а гости, за да може един ден в квартирите им също да стане чисто...:)))))))

---------------------------------------------------------------------------

В политиката е като кармата - злодеянията, които си извършил винаги те настигат като вампир с бляскави зъби при пълнолуние. Всъщност точно това се случва на ГЕРБ през зимата на техните бонуси. Проблемът, както го виждам аз, не е че някой чиновник е получил бонус, а че принадлежат към партия, която обяви бонусите за нечисто злодеяние, присъщо на Тройната коалиция, а не на тяхната неопетнена нематериална душевност. :))) Това е то кармата - появява се като метеорит от небето и те праска по черепа като бухалка на мутра. При това да си дава бонуси точно партията, която замрази доходите на всички останали хора е все едно вегетарианец да бъде спипан с пържола в едната ръка и с хамбургер в другата. Знаете ли кое е най-интересното. ГЕРБ са извършили хиляди пъти по-големи престъпления и дивотии. Но точно бонусите могат да ги взривят...Карма, братче. :)))

--------------------------------------------------------------------------

"Няма как да хвъря ръкавица на президента Първанов. Наскоро се преместих и всичките ми дрехи още са в кашони. Заради това цяла зима ходя без ръкавици". Сергей Станишев. Лелеее, забелязал съм едно желязно политическо правило - проговорят ли с метафори в една партия - войната вече е започнала. Метафората е политическо оръжие, каквото и да ме убеждават. С други думи - битката се води, ние репортерите, които отразяваме БСП всъщност трябва да си сменим статута на "военни кореспонденти" :))))

-----------------------------------------------------------------------------

Докато социалистите си заседават, старият репортер реши да бойкотира неолибералните тенденции, които витаят из въздуха и заседна в една сауна, а после се топна в един басейн и веднага получи политическо прозрение. Схванах защо богатите живеят дълго. Че то от хубав живот кой иска да бяга? :)))))))

---------------------------------------------------------------------------

Още една калинка изгърмя в това земеделско министерство. Едно ми е чудно - как става този номер: в петък шефът на "Напоителни системи" беше Бил Гейтс (и двамата са без образование - повод за гордост очевидно в епохата на ГЕРБ), в понеделник вече е отстранен, а във вторник Мирослав Найденов е невинен като сълза на монахиня по време на сутрешна молитва :)))) Господарят на калинките и на щастливите прасета! Абе, в този кабинет са се събрали егати шантавата компания. Понякога дори се обърквам - аз управление ли гледам или американска ситуационна комедия, сътворена от сценарист, който системно прекалява с екстазито :)))

-----------------------------------------------------------------------

И така да обобщим пътя дотук: на магистралата, точно край Пловдив, бусчето с журналистите трагично спука гума и един час чакахме да дойде помощ, която да ни извади от магистралната криза. Напразно оглеждах небето за "Кугъри" с които лично премиерът да ни спаси, но очевидно премиерът точно днес имаше други ангажименти. Получих обвинителни погледи от колегите, защото по целият път не спрях да плюя властта и да измислям цинични шегички за ГЕРБ - заподозряха, че заради мен е станал целият инцидент, просто на Цветанов му е писнало да ми подслушва простотиите....А, иначе Хисаря е все така хубав, както го помня - снежец, хотели и надежда за ракийка и салата на всеки ъгъл. Абе, човекът е човек, когато е на път, но и когато знае, че в края на пътя го чака салатка...:)))

---------------------------------------------------------------------------

Днес съм настроен антидарвинистки. Убеден съм, че някъде в началото Еволюцията е поела по грешния завой на битието. Ако никога не бяхме излизали от вълните - сега животът щеше да е страшен купон. Винаги си на море, винаги си на курорт. Лайф! Да не говорим, че във водата винаги си легнал...Слънчев кеф и морски възторг! Ах, тази еволюция - защо все трябва да бърза...:))

-----------------------------------------------------------------------------

Днес се чудех дали журналист е единственото нещо, което ми се работи. Замислих се и с лека меланхолия установих, че от света са изчезнали толкова прелестни професии, които биха ми прилягали идеално: пустинен звездоброец, дворцов магьосник, кралски философ, племенен шаман на тропически остров, квартален интелектуалец, дегустатор във фабрика за бонбони, професионален пускач на хвърчила, съдържател на оазиси...:))))) Изобщо стигнах до извода, че моята универсалност би се пласирала във всяка една епоха. Това ме изпълни с оптимизъм :)))

Има ли експлоатация в България?

(Гневен анализ на поредната изцепка на сатанинската фабрика  Институт за пазарна икономика )

Способността на кадрите на Института за пазарна икономика, известен като гнездо на най-реакционната мисъл в познатата ни вселена, мисъл така допотопна, че може да разяде ръждиво желязо по-успешно от сярна киселина, да раждат статии които приличат на чернобилски мутант, е уникална. Все повече почвам да си мисля, че няма начин един мой приятел да не е прав – той пръв заподозря, че тези образи си имат специален софтуер за статии в който вкарват единствено ключова дума по избор (високи цени, ниски заплати, никакви доходи), а виртуалната памет сама ражда останалото в смисъл – световното положение е толкова прецакано, можеше да бъде толкова по-зле, държавата е най-големият злодей на земята, така че изобщо не се обаждайте, ами търпете това, което ви се случва.

Институтът за пазарна икономика е мощна политическа машина, чиято цел е с експертен юмрук да смаже предварително всяко социално недоволство или поне да го насочи във възможно най-неправилната посока. Това е отдавна изобретен механизъм за прецакване на социални каузи, но в България той просто е идеално оголен и си личи отдалече като гола манекенка върху подиум.

Поредният бисер в поредицата от изстрели срещу българският народ се оказа статията на младото „експертче” Петър Ганев „Наистина ли българите работят много, а получават малко”. Статията, написана в злостен и черен тон, е посветена на тържествуващото желание на Ганев да натрие носа на целия народ и да опише неговата мизерия като нормално състояние на света. Икономистът се гневи, че медиите представяли ситуацията неправилно и тръгвали да говорят, че „капиталистите изцеждат заплатите на хората”. За него това е все едно атомна бомба да удари федералния резерв на САЩ или централата на фондацията от която си получава парите – болезнено, нетърпимо и палаво.

Воден от тази вътрешна болка Ганев се хвърля на амбразурата с тялото си да брани бизнеса и да твърди, че медийните приказки за жестоката експлоатация в България не отговарят на истината. За да подкрепи тезата си кадърът на ИПИ отново вади шаманската мантра за „приозводителността на труда ” в страната и прави извода, че бедността се дължи на това, че тя (производителността) е ниска. Изводът е зашеметяващ като удар с чук по черепа – това е реалността, ще тънете в бедност поне докато свят светува.

Дори и без да е икономист обаче, човек не може да не си зададе няколко въпроса, които са съвсем логични и не са монопол само на назначените експерти. Тази митична производителност дали всъщност е проблем на самите работници?  Според Ганев и неговата политическа фабрика за абсолютен мрак – в България тя е на 42 % от нивото на ЕС.

Да, но в съвременната епоха, поне така сочи здравият разум, производителността не е продукт единствено на здрави мускули, яка физика и 20 часа упорито бъхтене, а на високи технологии, инвестиции в хората и развитие на работната среда. Тоест обвинението, че в България няма производителност по никакъв начин не може да бъде стоварено като бомба върху обикновените хора, а пръстът на прокурора трябва да се насочи срещу бизнесмените, които системно си спестяват инвестициите в своите производства, а държат на производителност като тази в Люксембург. Това е невъзможно, нерално и е гадно като изискване, защото е една от идеологемите с които да се оправдава непосилната и зловеща бедност в страната. С ниската производителност се обяснява всичко у нас – от високите цени до това защо бизнесменът, който работи по три часа седмично, защото просто толкова му остава между изборът на 15-ти джип и 12-та любовница, има толкова много пари, а тези, които смъкват по три кожи от гърба си заради него, се чудят как да си купят хляб в края на седмицата.

Всъщност, ако производителността е ниска, то проблемът е на самия бизнес. Той бе възнаграден с най-ниския подоходен данък в Европа, но какво получиха хората насреща – няколко поредни намалявания на заплатите, защото било криза, а поредната любовница на шефа се нуждаела от лифтинг.

Разбира се, ще постъпим много глупаво, ако решим да очакваме отговор от ИПИ на огромните противоречия в техните мнения. Тяхната перманентна защита на зловещото статукво изисква постоянна слепота за нормалната социална логика, защото в противен случай тези като Ганев трябваше да си купят калашници на черно, да сложат тениски с Че Гевара и да се отправят на землянки по Витоша с желанието да сринат капиталистическата власт. Защото като си говорим за доходи, заплати, цени и експлоатация, не може да не ни направи впечатление колко ехидно и двулично, платените икономисти подминават други теми, свързани с доходите и заплатите. Например – никога не съм видял статия от Петър Ганев в която той да бичува системното неплащане на заплати, нещо, което се среща почти навсякъде в България. Сърцето на истинският капиталист би трябвало да кърви при идеята, че някой обикновен човек е продал труда си, а не е получил насреща нищо. Истинският фен на пазарната икономика щеше да пише статия след статия за това, че бизнесмен, който лъже работниците си и не им плаща, би трябвало да лежи в затвора, защото това е кражба в най-изчистен вид. Очевидно обаче софтуерът на статии за ИПИ не допуска нито за миг дори и зрънце съмнение в неизменната и непоклатима святост на бизнеса.

Винаги съм се чудил и на друго – кой ли е адресатът на тези статии, които ИПИ произвежда в своя сатанински конвейр.

Какво ли мисли Петър Ганев: „ще напиша една статия, която ще прочете работник с 350 лева заплата и веднага ще му се изясни принципът на пазарната икономика и вместо да недоволства радостно ще отвори книга на Милтън Фридман?

Да описваш мизерията като нещо нормално и правилно е политическо престъпление, защото внушаваш на хората, че от този свят няма никакъв изход. Всъщност вероятно точно това е далечната цел на ИПИ – трябва да се промият мозъците на обикновените хора до степен до която да престанат да се надяват, че е възможна реалност в която техния труд ще бъде добре заплатен, а животът – достоен и истински.

Целият прах очите с числа от статистиката, шаманските фрази и разните други идеологеми всъщност идват като опит да се замаскира нечовешката експлоатация в България. Хората са принудени да се гърчат по 10 или 12 часа дневно, а в резултат получават жълти стотинки, които едва подсигуряват тяхното физическо оцеляване.

В този смисъл България изобщо не съществува като държава, защото тук просперират единствено платените експерти на чужда издръжка или висшите партийни сановници на държавни постове, които си делят апетитните бонуси. Всички останали са като роби на тръстиката, а от ИПИ се опитват дори да им отнемат надеждата, че един ден е възможна някаква форма на освобождение.

Чудно ми е колко много ли трябва да мразиш обикновените хора, за да можеш системно да произвеждаш текстове в които ги описваш като мързеливи и неподготвени за реалния свят? А може би това не е омраза, а просто страх?

Защото – историята го е показала – търпението има своите граници и един ден граничните бариери падат, тишината се пропуква като язовирна стена, а гневът на хората се отприщва като природно бедствие, защото животът не може да е безкрайна мизерия и нечовешка експлоатация

Нека в ИПИ да нямат никакво съмнение.

В дните на големия гняв все ще се намери кой да ги ограмоти в основите на революционното светоусещане.

Като за начало можем да ги накараме да поработят малко, а?

И то за минимална работна заплата.

Нека статистиката да ги топли, че не могат да си дояждат.

Неописуемото опиянение на живота във въображение

Литературните полети от книга към книга, от думи към думи, са нещо много удивително. Книгите са единственото нещо, което има достъп до бездните в главите ни. Те летят като чайки в тази пропаст, над този бурен океан, който плиска постоянно, неуспокоен от забравата и с вълни, които биха разтупкали сърцето на всеки романтик по земята. Този достъп до бездната е най-близкото нещо до магия, което някога ще познавам в този свят.

И така тези дни препрочитах части от книгата "Спомени" на Надежда Манделщам, която е уникално добра. Едва ли някъде другаде човек може да попадне на описанието на толкова страшен, тежък и същевременно великолепен живот. Надежда е жена на Осип Манделщам, един от най-големите, най-развихрените арт-поети на Русия, човек, роден в толкова бурно време, че съдбата му е направо ужасяваща. В сталинските години семейството броди от град на град, в заточение от заточение, докато най-накрая НКВД не прибират Осип, пращат го в лагер, където той умира през 1938 година.

Тогава жена му прави нещо удивително. Тя решава да пренесе през времето спомена за своя съпруг, спомена за нечовешките времена, да запази живо неговото творчество, неговите идеи и колкото й да е парадоксално – успява. Човешката памет успява да надделее над цяла една система. Надежда доживява да види как спомените за Осип се завръщат, как хората отново започват да четат поезията, как неукротимостта на идеите побеждава времето. И всъщност „Спомени” е книга за всичко това. Невероятна е.

В същият текст Надежда Манделщам пише за близкото приятелство и преклонение пред великата руска поетеса Ана Ахматова, която също е сред жертвите на терора (нейният син е арестуван и пратен в лагер). Докато четях за Ахматова обаче аз кой знае защо (вероятно боговете на литературата със сигурност са наясно) се сетих за едно очарователно стихотворение на съпруга на Ахматова Николай Гумильов, човек, чието творчество доста спорадично е било представяно в България.

Стихотворението се казва "Жираф" и за първи път вероятно го прочетох още като ученик, в учебника си по руски език. Само аз си знам колко пъти отново и отново съм се връщал след това към него, защото е уникално, дори и в толкова вселенско явление каквото е руската поезия. Поразрових се из интернет и го открих във великолепния превод на Бойко Ламбовски:

"Жираф"

Днес погледът твой е печален и тъй непознат,

ти с толкова тънки ръце коленете обви…

Чуй: някъде там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.

   

Той с нега и стройност изискана е надарен

и има по кожата пъстри, вълшебни петна,

с които единствено може да бъде сравнен

ликът на танцуваща върху вълните луна.

Прилича на шарен, чудат платноход отстрани

и сякаш не тича, а плавно се рее в степта.

Щом привечер в ниша от мрамор пък се подслони,

то като че ли с красота омагьосва света.

Знам весели приказки от екзотични земи,

за вождове, страсти, красавици с черни тела…

Но ти вярваш само в това, че отново ръми,

ти дълго си вдишвала само отровна мъгла.

И как да ти кажа за дивния, гъст аромат

на тропика с палмите, с буйните, странни треви…

Ти плачеш? Чуй: там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.

Трябва да кажа няколко думи за самото стихотворение, без да се опитвам да го анализирам, защото, ако поезията се нуждае от анализ, то значи доста се е провалила в идеята да надникне в бездната и да събуди океана в нея.

Жирафът тук няма нищо общо с жирафите в действителността. Жирафът е описан като център на цялата вселена, като обект, който може да бъде сравнен единствено с луната – той е толкова голям и свръхистински, че не трябва да бъде разбиран, а видян. И понеже няма такива жирафи в действителността, за да можеш да видиш такъв жираф е необходимо да се събудиш, защото само с невероятно въображение, само с опиянение от действителността можеш да се доближиш до така представеното съвършенство.

Гумильов е един от основните идеолози на едно странно течение в руската поезия, наречено акмеизъм. Зад сложната дума по чийто произход още се спори, стои едно просто културно разбиране – че светът трябва да бъде описван извън историята и социалните процеси. Тоест това е строгото разбиране, че изкуството може да съществува само за себе си, без да има непременно досег с друга реалност, освен с поетичното въображение. Точно това разбиране прави възможно един жираф да бъде надарен със свръхстойност, защото той символизира именно тоталната липса на необходимост да се съобразяваш с установени социални правила. А пък подобна идея придава една известна романтичност на творчеството на целия Гумильов, който е опиянен от идеята за силната личност, която живее живот на ръба на оцеляването. Неговите, особено по-ранните му стихотворения, са пълни, нека да употребим съвременната дума, с екшън, защото това е крайната изява на силната личност.

Мисля, че всичко казано си личи от стихотворението „Жираф”. Акмеизмът е един опит светът да бъде живян като поредица от безценни моменти и заради това всяка картина е надарявана със свръхпрелест и един жираф става символ на цялата мощ на въображението, единствената сила, която е способна да промени планетата. В момента в който можеш да видиш един предмет, освободен от целия свят, останал сам за себе си в студената вселена, няма начин да не се изумиш от красотата му, защото самото съществуване на предметите е чудо.

Заради това стихотворението за жирафа се случва като разказ към една жена, която не иска да повярва в идеята, че въображението е най-смисления живот, който може да съществува.

Стихотворението на Гумильов винаги ми е напомняло на една картина от Дали – „Слоновете”.

При целият риск от това човек да се опита да съвмести мисленето на двама толкова различни творци, трябва да отбележа, че общият мотив е един и същ. Поетът говори за изяществото на жирафа, който се движи като платноход край екзотично езеро, а художникът рисува два нереални слона, които в крайна сметка са символ на същото – че опиянението от въображението е трансформираща сила. Жирафът е като красив сън за различен и възможен живот. Слоновете са част от от друг, не по-малко силен сън за живот като сън. Творчеството е силата, която е дала живот на образите, събудила ги е от бездната, океанът ги е пуснал, вълните са се разпенили и резултатът е пред нас – има други светове стига да искаш да ги видиш и да попаднеш в тях, опиянен и завършен.

Жестокостта на времето посича и Гумильов. Той е един от първите поети станали жертва на революционния терор – разстрелват го през 1921 година, по обвинение, че е участвал в контрареволюционен заговор. И досега не се знае дали това е истина или не. А и след толкова години изобщо не е важно. Жалко е, че един толкова мощен творец си е отишъл рано. В крайна сметка въображението никога не е достатъчно, за да те отърве напълно от реалността, но пък поне ти осигурява живот, който е в състояние да те възвиси до звездите.

В книгата, която ме накара да се сетя за стихотворението „Жираф”, Надежда Манделщам е описала цялата жестокост на епохата. Това е най-силната й част, защото тя е безпощаден свидетел на терора, разпадането на хората и изсивяването на цялото общество. Силата й е в това наблюдение.

Доста страници обаче в „Спомени” са посветени и на друга тема, тема, в която според мен Надежда Манделщам се проваля напълно – нейният опит да разбере природата на творческото вдъхновение на съпруга си. Тя отчаяно документира ситуациите, които са накарали Осип да напише едно или друго стихотворение, но това никога не е било и няма как да бъде обяснение за цялата сила на поезията и литературата изобщо. Просто въображението винаги изпреварва реалността с няколко светлинни години. На Надежда Манделщам се изплъзва разбирането,  че конкретната ситуация няма начин да надникне в човешката бездна, но думите и въображението могат.

Това е, което опиянява. 

Кабинет на лакомията

Ако днес някой си направи тежкия труд да изчете програмната декларация на кабинета "Борисов", самонарекъл се "правителство на европейското развитие на България", ще остане шашнат от безумното разминаване на поетичните политически клишета със смазващата управленска реалност.

В декларацията си, изчетена в края на юли 2009 г., Борисов щедро обещава прозрачност, принципност, последователност и високи доходи. На втората седмица доходите бяха замразени, принципността изчезна след третото появяване на премиера в сутрешен блок, а прозрачност - оказа се - съществува единствено в тоалетите на по-младите депутатки от ГЕРБ.

Европейското развитие на България" бързо се сведе единствено до развитие на доходите на висшите гербаджии, които взеха за заложник целия народ. Поредният епизод от бонусиадата, която разтресе страната, се оказа особено потресаващ. През 2010 г., когато ГЕРБ тържествено обявиха, че спират практиката министри и техни заместници да взимат пари от бордове, целият висш ешелон се е нагушил с финанси като маймуна с банани. Докато всеки ден е трябвало да слушаме месиански поучения за това каква криза е, съвсем антикризисно хората на Бойко Борисов са взимали безконтролно пари и са си уреждали европейския начин на живот. Само за тях.

Това прилича направо на ситуационна комедия. В опита си да оправдаят своята лакомия и чернота, ГЕРБ се опитаха да покажат, че преди тях всички останали също са били черни. Нима това е оправдание? Нима можеш да извиниш собствената си мизерия с философската идея, че светът принципно е кофти.

От правителството на европейското развитие не е останало абсолютно нищо. Няма Европа, няма развитие. Няма и правителство.

Има само алчни за пари партийни кадри. 

Кое какво е

След дълъг езиков и политически хаос у нас, постепенно нещата взеха да се изясняват. Започнаха да получават истинските си имена.

Например, да уволниш някой, който си е раздавал бонуси за десетки хиляди левове, е популизъм, каза Дянков. Да надничаш в канчето на същия този с бонусите, също е популизъм.

Да искаш свалянето на ДДС-то обаче вече на лекарствата е безотговорност. Да говориш срещу повишаването на цените на какво ли не, е антипазарна истерия. Да искаш вдигането на данъците за хората с по-високи доходи е безбожна анархия. А пък ако попиташ защо доходите от три години са замразени започват да те гледат накриво като саботьор на идеални икономически теории.

Обаче. Да си носител на всички мрачни рекорди у нас, и по доходи, и по болести, и по необразованост и прочие, е плод на финансова дисциплина. Да получаваш пенсия от 200 лева, от която даваш 100 за лекарства, си е мъжество и разбиране на природата на кризата. Да понесеш поредното вдигане на цената на тока само с един микроинфаркт е национално отговорно и е свободолюбиво преклонение пред мистиката на икономиката.

Да държиш хазарта с ниско ДДС е национално отговорно отношение към икономиката. Да държиш ДДС-то на учебниците високо обаче е полезно, защото приучаваш родителите към правилата на либералния пазар.

Някой трябва да се сети да издаде речник за отговорното, държавническо поведение към икономиката. Ама като му треснат 20 процента ДДС едва ли някой ще може да си го купи.

И безотговорните елементи ще продължат недоволно да ръмжат без да са наясно кое какво е.  

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви) 

Зимата на техните бонуси

И в политиката очевидно има някаква обществена карма - злодеянията, които си извършил, винаги те настигат като вампир при пълнолуние. Точно това се случва с ГЕРБ в момента.

В зимата на техните бонуси вълната от обществено недоволство ги заля като цунами и единственият възможен отговор на този гняв стана лавината от уволнения и оставки, за да се опитат да изградят бент около себе си и да се спасят.

Темата за раздаването на бонуси наистина е проява на обществена справедливост. И причината съвсем не е само в размера на сумите - въпреки че близо 50 хиляди лева за шефката на Агенцията по вписванията и 13 хиляди за шефката на НЗОК никак не изглеждат малко на фона на постоянната финансова мантра за постна пица, която Дянков редовно вади като коз от ръкава си. Чиновниците съвсем не са някакъв богоизбран елит, който по цял ден търка безполезно бюрата си. Те са обикновени хора с по 500-600 лева заплата. В този смисъл бонусите са начин да бъдат стимулирани за по-добра работа и е хубаво да ги има.

Проблемът изригна заради алчността на висшите представители на ГЕРБ, които са насочили най-много средства именно към себе си. За каква ли полезна работа се е самостимулирала шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова? За допълнителен хъс в обичта си към премиера?

Второ - раздаването на бонуси избухна като мина, защото идва от партията, която обяви бонусите за нечисто злодеяние, присъщо на тройната коалиция, а не на тяхната неопетнена нематериална душевност. Бойко Борисов като гневен библейски пророк се разхождаше от телевизия в телевизия, но не да обяви излизането от пустинята, а да обвини за пустинята всичките си предшественици. Изведнъж обаче се оказа, че е лесно да караш обикновените хора да затягат колана, но е трудно да принудиш собствените си кадри да не щипят от народните пари. Ако ГЕРБ бяха дали парите на обикновените чиновници, едва ли щяха да събудят толкова гняв и ярост. Но те са ги дали на самите себе си.

При това да си дава бонуси точно партията, която замрази доходите на всички останали българи, е все едно вегетарианец да бъде спипан с пържола в едната ръка и с хамбургер в другата. Заради това общественият гняв започна да клокочи като колба, в която кипят взривни вещества.

През своето управление партия ГЕРБ е извършила много по-големи дивотии и потенциално много по-опасни неща за бъдещето на държавата. Но именно темата за бонусите може радикално да обърне настроенията срещу тях. Защото тук си проличава уникалният двоен стандарт, разминаването на управленска и обществена реалност и най-вече блясъкът на парите от бонусите веднага освети всички лъжи, които властта изсипа от началото на своя мандат. А наглостта в оправдаването на грабенето е направо фантастична. Хората с големите бонуси се изкараха жертви на маниакалния популизъм на бедните хора. Това е антисвят, както и да го погледнеш. Но фактът, че започнаха с горещите сълзи и обвинения, все пак трябва да ни изпълва с лек оптимизъм.

Зимата на техните бонуси се оказа неочаквано люта.

Как Наоми Клайн би описала България?

В книгата си „Без лого” Наоми Клайн описва една плашеща реалност, която вече се случва навсякъде край нас. С окото на точен наблюдател от фронтовата линия, тя анализира експанзията на марките в целия свят. Говори за това, че корпорациите вече брендират целия живот и тотално заличават границите между търговско и нетърговско пространство. Целият социален живот на хората е взет на прицел от страна на маркетинг-експертите и корпоративните фанатици.

В книгата си, която излиза през 2000 година, Наоми Клайн описва пределната виртуализация на корпоративните стоки. Мегакомпаниите, пазарните мастодонти, вече започват да не работят в света на предметите, те се отдалечават от грубата реалност и инвестират всичките си бизнес усилия в увековечаването на марката. Марката сама по себе си става стока и символ.

Заради този експазионистичен, виртуален капитализъм корпорациите започват своята атака върху всички културни пространства. Те брендират културата, за да изкарват повече пари. Всичко се превръща в маркетингов снаряд. Изчерпаният пазарен потенциал се презарежда отново и отново с всяка нова идея и културен феномен, който се появи в обществото. Нещо като безкрайно презареждане на матрицата, която да изстрелва виртуалните капиталисти в космоса на мегапечалбите и рая на марките.

Обществото, което Клайн описва, е така барикадирано от този щурм, че всяка нововъзникнала контракултура се използва най-безпощадно и се изсмуква до дъно, за да може отново и отново марките да тържествуват, а виртуалният капитализъм да навлиза успешно в ежедневието на хората, в градската среда, в образованието докато не остане небрендирано пространство. Процесът е съвсем естествен, но доста плаши – освободеният от вещите капитализъм не може да се обновява по друг начин освен чрез културните идеи. Така той се заиграва с модерните градски идентичности, с революционните откровения, с меланхоличните пейзажи, изобщо с всичко, което до момента на пределната виртуализация никога не е било обект на подобен идеологически щурм.

Резултатът е плашещ. За първи път в историята имаме обществена система, която наистина е в състояние да изсмуче един човек като вампир – от социалните му стойности до душевните ми пориви.

Българската бездна

Всъщност – нека да бъдем честни – Наоми Клайн описва тенденции, които са непознати все още у нас. Северноамериканският континент отдавна е полигон за прилагането на корпоративни техники за манипулация и талибански маркетинг. България обаче се оказа имунизирана срещу част от тоталния търговски поход , което е парадоксално и доста интересно.

Ние в България обаче сме все още далече от нивото на експанзия, което виждаме в САЩ или Канада. Тук е парадоксът на ситуацията. Надъхани юпита отдавна са попили техниките на фанатичният маркетинг и вече много години по всякакъв начин атакуват нашите съзнания с марки и символи, но процесът не тече дори и близко до моделът на американците. Сякаш българското съзнание има психологическа бариера, която му пречи да приеме това последно и окончателно културно нашествие в границите на ума му.

Ако някой от новоизпечените пазарни специалисти у нас – това са нова порода уеднаквени и видиотени хора – си бе направил труда поне за един момент да прелисти книгата на Клайн може би щеше да се усети какво точно липсва в тяхната рекламна атака срещу българското общество.

Брендирането на пространство и изпълването на социалните структури с търговски марки може да протече на базата единствено на автентична култура. Защото не се е появила все още техника на манипулация, която да пришие в едно общество нетипични културни стилове и идентичности.

Западните рекламни специалисти отдавна се опитват да насадят глобална идентичност в света, но се вижда, че всеки опит е свързан с такова яростно количество на отпор, че в момента са я докарали доникъде. И именно заради провалът на нашествието на маркетинговия свят ни кара да се запитаме по драматичен начин – а коя култура всъщност е водеща у нас? И какви идеи възпламеняват обществото ни, за да могат да станат един ден прекрасна база за експанзия на марковия капитализъм.

Водени от снобското усещане, че в България нещо не е наред, рекламните специалисти, тази орда от преродени манипулатори, която се изживява като движеща сила, заложи на интегрирането на западните модели у нас.

Нека да не твърдим, че те не работят, защото ъндърграунд културите на западния свят имат мощни канали по които достигат до нашите ширини и съответно стават база за идентификация на една известна част от младото поколение. Тази имплантация  на културни кодове обаче работи доста неефективно и се проваля в най-голямата си цел – да привлече максимален брой публика. Ето защо рекламната атака с тази културна идентичност е в състояние да достигне единствено до младото поколение, при това без да го обхване изцяло.

Точно тук българският маркетинг достига до своя абсурд, защото се опитва да брендира нещо, което не съществува.

Автентичната култура

Ако за миг бяха свалили западните очила и бяха погледнали на света от истински ъгъл, специалистите у нас щяха да забележат, че за добро или лошо у нас има единствено две автентични култури, която се развиват от само себе си  - меланхолията и попфолка. Нека все още да не слагаме знак за оценка на тези специфични явления.

Част от големите фирми се опитаха да го впрегнат в своя полза и така видяхме реклама на „Глобул” с Азис.  Проблемът на тази реклама обаче беше, че тя използваше скандалната известност на личността, но всъщност отказа да й признае културен авторитет. Ако Азис бе използван като носител на култура, той при всички положения щеше да бъде много по-ефикасен като рекламно послание.

Но Азис е само брънка в тази верига, която дошлите отникъде западни фирми и клонове не искат да видят.

Всъщност независимо, че музиката, която представлява е апотеоз на кича на наша почва, то именно тази музика е интелектуалната съпротива срещу опитите да се насади чужд културен модел в нашето съзнание.

Българската десница се провали, защото не схвана, че нейното презрение към народа, продиктувано от фетишизирането на западните архетипи, не е начин да промениш националното съзнание, доколкото изобщо можем да говорим за такова.

Българската левица също се провали, защото пък не разбра, че възприемането на западноевропейските леви кодове също никога няма да проработи едно към едно в България. Изобщо българското общество има силна имунна система срещу насаждането на чужда, фалшива идентичност. Всички възприемаха това като проблем, без да разберат, че това можеше да бъде част от решението.

Меланхолията също е българска културна черта, защото българската политика досега винаги е била битка за миналото, никога опит за развиване на идеи за бъдещето. Само че тази територия е трънлива и взривопасна, защото никой никога не може да победи по историческа меланхолия, тоталитарната епоха. Независимо от проблемите в онова време, хората излязоха от българският социализъм с носталгия, защото българският социализъм все пак отговаряше на националната менталност. Всъщност проблемите на социализма у нас започват в мига в който той също започва да се опълчва срещу културните кодове, които душата на българина разбира най-добре.

Политика за емоциите

Ако знаем това, което обобщихме по-горе можем да направим много по-добър анализ на ситуацията в страната – от тихото негодувание срещу кабинета на ГЕРБ до експлозията на социален гняв покрай случая в Катуница и чак до подмяната на социалния гняв с откровените фашистки лумпени и расистка реторика. Просто западните модели на политика, обяснения и анализ напълно фалираха на българска почва. Това е провал както на големите фирми у нас, така и цялостен проблем на политиката.

Одобрението от Брюксел на една политика никак не я прави автентична в очите на българите. Особено, когато контрастът политически думи / зловеща и феодализирана реалност е толкова голям. Голям колкото контрастът цени в моловете / средна заплата в България.

Ступорът пред тези контрасти парира всеки активизъм на гражданското общество. Това позволява и в кризисни ситуации гражданското общество да не знае как да спре фашистите, които сами узурпират техният протест, но подменят техните искания. Заради размитите идентичности и абсолютното незачитане на българската културна ситуация, политическата система ни доведе до реалната опасност един ден да се събудим общество, което е управлявано от неонацист. Тази опасност никак не е пресилена.

Всъщност единствената рецепта за справяне със ситуацията е връщането към емоционалната политика. Към политиката на идеите.

Ако размиваме границите между политическите идеи, то значи унищожаваме цялото общество, цялата публичност. Заради това ми е трудно да приемам днешният управленски свят на България, защото идеите са размити, а десните догми са приети на въоръжение дори в левицата. Нашата левица е по-дясна в класическия смисъл дори от някои европейски десни партии. Нашата десница пък не знае на кой свят е. И заради това България се нуждае от някакъв вид катарзис. Не може да се стои безкрайно дълго в неопределено състояние.

Когато емоционалната политика проработи, ако проработи някога отново изобщо, ще се види и нещо друго. Българското общество не понася капитализма в неговия чист вид. Това е, което все още никой не усеща именно заради размитите културни идентичности и хаотични идеи.

Как да постъпваме докато чакаме нещата да се оправят. Да, това е хубав въпрос. Мога да ви дам моята рецепта.  Аз размишлявам в категориите – „това е политика, която мисли за хората” или  „това е политика, която мисли само за милионерите”.

Наоми Клайн, смея да си мисля, би харесала моето решение.

Спасение на фейсбук-думите

Откакто започнах да пускам статусите си във Фейсбук обособени като отделни текстове, видях, че заразих с тази мода и други хора ( и тук нямам предвид Любен Дилов  - син, чийто мисли аз не приемам като ФБ-явление, защото те са писани изначално с мисълта как ще бъдат публикувани, което ги прави абсолютно чужди на спонтанната природа на виртуалната епоха). Фейсбук-статусът е импровизация върху реалността, мисъл в реално време, дигитално отражение на временно настроение и заради това си е като емоция, затворена в кристал от думи.

Заради това смятам, че си струва човек да пренася тези свои мисли през времето и да ги спасява от забравата, защото в крайна сметка човек съществува основно чрез своите действия и думи. Длъжен си да запазиш думите, защото, ако изгубиш тях, то значи вече нямаш нищо. Да не говорим, че спонтанната емоция в повечето случаи е много по истинска от премислената, дори и да бърка в яростта на своето изригване.

Заради това тези текстове са като мисия на КЕЙФОР в страна с трудно за произнасяне име. Човек спасява сам себе си чрез своите думи. Един ден може и да се върна към тях и да ги възненавидя, но дотогава поне ще имам чувството за добре изпълнена мисия, която е отървала думите от най-страшното цунами. Цунамито на забравата.

Човек трябва да помни всичко.

Само така светът може да бъде истински.

Днес духчето на политико-лиричната поезия отново ме посети, защото, както хиляди пъти съм казвал, поезията пропуска величествен шанс да се разнообрази като заложи на вечната политическа драма:

От арабска пролет лудна таз земя

като попзвезда от фотографи

и, любима, аз ще те сваля

както либийците свалиха Кадафи

Европа цялата бушува

и влиза във финансов ад.

Но няма срещу теб да се бунтувам

като сириец срещу Башар Асад.

Америка и тя изпуши диво,

но какво да ми пука на мен.

Любовта май може да вълнува

като избор на американски президент :))))

Благодаря за аплодисментите. Моля пращайте имейли на Нобеловият комитет да не си затваря очите пред истинските модернисти в литературата :))))

-----------------------------------------------------------------------------------

Днес е ден за поклонение, нали така? Мисля си обаче, че самият Левски щеше да нарита изобщо цялата идея за държавна патетика, която се излива на 19-ти февруари. И то с право - когато нямаш какво различно да кажеш, по-добре си мълчи. Заради това аз ще млъкна и ще дам думата на самия Левски (призовавам Института за пазарна икономика и икономистчетата с меки китки да си водят записки): "Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме такива жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни" или "Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него". Ега ти - още тогава Левски е знаел, че въпросът за Освобождението е само началото, защото другото Освобождение - това от властта на богатите, които колаборират с всяка власт е много по-важно, наложително и необходимо...

--------------------------------------------------------------------------------------

Днес срещнах една мисъл, която най-добре обобщава плаващите времена в които живеем: "Кризата е толкова голяма, че дори и плейметките взеха да се женят по любов" :))))

Но едва след тази мисъл осъзнах, че Бохемската левица досега доста нестратегически не е начертала своя икономически план за справяне с кризата и набързо реших да нахвърлям основните му пет точки:

1. Бакшишите за стриптизьорки да бъдат освободени от данъци!

2. "Да" на ледените красавици! "Не" на замразените доходи!

3. Национализация на бирените фабрики и връщането им на пролетариата!

4. Финансови облекчения за работодатели осигуряващи мокър бар на работа!

5. Да държим фискалния резерв в непреходни и ценни броеве на "Плейбой"!

Това е само началото, но е важно да се види, че има бохемска алтернатива на неолибералната сухарщина! :)))

-----------------------------------------------------------------------------------

Един величествен сръбски графит гласеше: "Моля ви да не рисувате голи жени по стените. Целият се изпонатроших". А какво да кажа аз - "Моля, не слагайте събота и неделя в края на седмицата. Защото иначе още от сряда се чувствам в уикенд" :))))

--------------------------------------------------------------------------------

Не разбирам циничната ви ирония към фразата на Мирослав Найденов, че шефът на "Напоителни системи" Георги Харизанов е като Бил Гейтс - без образование. Това е перфектна логика. Именно по нея Цветан Цветанов е като Барак Обама - не знае български. Само така можем да кажем, че Цецка Цачева е като Памела Андерсън - използват една и съща марка боя за коса, а Симеон Дянков е като Анджелина Джоли - тембърът на гласа му е само една октава по-нисък от нейния :))) А Бойко Борисов е като Айнщайн - и двамата се чешат по гърба по един и същи начин :))

-----------------------------------------------------------------------------------------

Преди време баба ми беше гледала Азис в едно шоу и после се опита да ми разкаже какво е гледала. Нейната версия за това културно явление беше такава: "Гледах една певица, която май се казваше Оазис. Тя била жена, ама се правела на мъж, за да има успех" :)))) Точно тогава схванах какво не е наред с вселената. Бабите ни вече не я разбират. А в свят, който не може да бъде разказан на твоята баба, има нещо нередно :)))) Светът според бабите винаги е много по-готин - така че това трябва да е основната задача на всяко управление - да направим живота подходящ за разказване на бабите :))

----------------------------------------------------------------------------------

Хората по министерствата си дават бонуси. Пълнят се с пачки, нахалстват и злосторстват. Е, аз как да остана по-назад в тия смутни финансово-геополитически времена. Нямам ли право да се бонусирам с една бира? :)))) А пък, ако някой види танцьорка - нека да я упъти към редакцията..:))))

-------------------------------------------------------------------------------

Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле предложи съвсем официално изборите в Гърция да бъдат отложени. Според него Атина се нуждае от експертно, надпартийно правителство. Хахахаха! Вече живеем във времена на падните маски. Свободните избори започнаха да бъдат пречка за пазарите. Демокрацията нервира големите капитали. Очаквам скоро някой германец да обяви, че вече е задължително надпартийните премиери в цяла Европа да са служители на Световната Банка или на Голдман Сакс...:))))

------------------------------------------------------------------------------

Благодарение на една моя колежка, която ми изсипа 5-6 романа на Джон Гришъм наведнъж, се запознах с творчеството на този американец, което досега, не знам защо, отбягвах с подозрение. Голяма грешка! Не знам точно какви са първите романи на Гришъм, но последните му къртят мивки. Не, не, не заради изящество на стила или екзистенциална дълбочина на сюжета, а заради основната стратегия на неговите герои. Гришъм пише за адвокати, чиято единствена цел е да щипнат 1 милион долара и да намерят начин цял живот след това да се плацикат на Бахамите и да заглеждат мулатки. В този смисъл - трябва да му дадат Нобелова награда. Гришъм е последният човеколюбец, който има сили и желание да представя адвокатите като всички нас, с нормални човешки инстинкти и желание за бели плажове...:) Което го прави фантазьор, но поне с мащаб :)

-----------------------------------------------------------------------------

Тази вечер осъзнах една обществена липса в моя комуникационен живот - никога досега в историята на моя сблъсък с колективната философска таксиджийска мисъл не се бях сблъсквал със спортен фен. Сега попаднах точно на такъв. Първото питане на въпросния кадър беше от кой отбор съм. Неясно като министър, който подписва ACTA смотолевих, че спортът не ми особено голяма страст. Получих презрително сумтене и цяла лекция, че кризата в България се дължи на липсата на спортен дух в народопсихологията. "Докато не се оправим футбола, няма да си оправим държавата!", категоричен бе бакшиша. Кимнах с разбиране, но не се отървах. Каза ми с болка, че България паднала до 88 място по футбол в света. "Кво ми пука за някаква криза, когато ЦСКА не може да победи даже в един мач", с болка възкликна представителят на пролетариата. Опитах се да го ентусиазирам. Не се получи. Без спортен дух, какъв ентусиазъм търсиш, братче! :)))) Сега имам и нова грижа на сърцето. Няма ли да го оправите този футбол, беее, писнаха ми тия замразени доходи...:))))

----------------------------------------------------------------------------

И понеже днес съм изцяло на прогресивна вълна - един богословски цитат срещу лихварите, взет от ръкопис от 13 век: "Лихварите съгрешават спрямо природата, като искат да накарат парите да се раждат от пари, така както конят се ражда от кон и мулето от муле. Освен това лихварите са крадци, защото продават времето, което не им принадлежи, а да продаваш чуждо благо без съгласието на неговия притежател, е кражба. И още нещо, тъй като те продават нищо друго освен очакване на пари, т.е. време, те продават нощите и дните. Но денят е време на светлината, нощта - време за покой. Следователно те продават светлина и покой и значи не е справедливо да получат вечната светлина и вечния покой" :)))

-----------------------------------------------------------------------------

Пeтър Ганев, икономистче с нежна душа от Института за пазарна икономика, е написал следното в един коментар: "Комунистите (Симов) и лудите (Найденов) винаги трябва да се четат... :)))". Ако някога изобщо съм имал съмнения в правотата на антикапиталистическата си мисия, то те рухнаха в мига в който прочетох тази реплика. Най-големият проблем на ИПИ е, че ги възприемам като единен организъм и трудно ги отличавам един от друг. Но очевидно ги боли поотделно...(това бяха минутките ми за самореклама, благодаря за вниманието)

-----------------------------------------------------------------------------

Логиката държавата да дава пари на частните училища яко ме кефи. По същата логика трябва да се отпускат и социални помощи на милионери и безплатен топъл обед за министри. Нима и те не са хора? Нима и те не заслужават да видят, че държава има? А пък логиката нежните икономистчета, че безплатното образование е в полза на богатите, а платеното е единствено в плюс на бедните ме кара да вия от правоверна пазарна радост :))) Защо, мама му стара, винаги се намира някой, който да защити всяка психопатщина в България с научни термини и икономически еротизъм? :)))

---------------------------------------------------------------------------------

Чета днес, че новата битка на земеделското министерство, след масовото ощастливяване на кокошките, е прогонването на депресията от прасетата :))) Според европейските изисквания за прасетата трябва да има специални играчка, подходящо изкуствено осветление и помещения с душове, за да не бъдат депресирани и тъжни по цял ден. Скоро ще кажат, че трябва да им се пуска и музика. А представяте ли си да въ...ведат същите правила и за картофите например - ще настояват да им бъде викан психолог, който да уравновесява подземният им живот. Представяте ли си после поръчките в ресторантите: "Една свинска пържола от недпресирано прасе с гарнитура от яйца от щастливи кокошки и нарязани уравновесени картофи". Шантави времена, ей :))

----------------------------------------------------------------------

Светът шантаво се преобърна. Европа, която беше центърът на мекия капитализъм, в момента е като канибал, който твърдо е решил да обезкости възможно повече държави с психопатичната идея, че финансовите рестрикции ще донесат просперитет по мистичен начин. И никой не формулира различна идея. А да си мислиш, че ограниченията ще донесат растеж е все едно да смяташ, че като си режеш части от тялото отново ще станеш цял.

А в САЩ, царството на неолиберализма, все пак продължава да има някаква остатъчна кейнсианска съпротива. Виждам, че бюджетът, който Обама е предложил е радикално различен от идеята на Меркози, че изнасилването на една държава като Гърция ще оправи еврозоната. Обама е заложил много пари за откриване на работни места за ужас на цялата си консервативна опозиция. Може да го прави предизборно, но какво от това? Какво от това? :)))

------------------------------------------------------------------------------

Преди много години, точно навръх 14-ти февруари, във времената, когато празникът св. Валентин все още плахо пристъпваше през рухналите от глобализацията граници и се чувстваше неуютно в страна в която всички с по-голям кеф празнуват виното, в една китна пловдивска кръчма (която времето отнесе като герберски министър подкуп) чух най-великото послание за празника на любовта. Произнесе го един местен... колоритен пиянка, а след това славата на тази фраза се разнесе със скоростта на жълтият слух из града. Пиянката авторитетно изсвири на една келнерка, огледа я одобрително, а после на висок глас каза: "Хей, кукло, я сипи по една ракия на всички, които сме влюбени в мен" :))))) Тук трябва да звучи тържествена музика...

-------------------------------------------------------------------------------

Приключих книгата на Еко "Пражкото гробище". Какво да ви кажа - той е писал много по-хубави книги ("Махалото на Фуко! "Махалото на Фуко"!! "Махалото на Фуко"!!!), тази му е малко схематична, леко оплетена, защото дори и за Еко е проблем да покаже или разкаже за целия демоничен механизъм на политическото производство на една омраза (в случая - към евреите). А идеята всички герои да са истински с изключение на главния не е лоша, но дяволски го тласка към достоверност, тоест не му е позволила нито за миг да пусне на воля своето въображение и да направи от "Пражкото гробище" извор на черен и абсурден хумор. Но пък в крайна сметка ограниченията, които сам си налага възпитават един писател. Все пак книгата си струва. Навремето прочетох една супер шантава книга - "Свещенния вертеп" от Лео Таксил в която той изкарва всички папи абсолютни злодеи и демони. От романа на Еко научих невероятни подробности за Таксил и за времето, когато журналистите не са се нуждаели от реалност, а само от фантазия, за да си създават врагове...Абе - трябва да я прочетете :)))

---------------------------------------------------------------------------

Не знам дали в Иран ще има война, но като чета заглавията и новините вече съм наясно, че в Гърция има такава. Тази война никой никога няма да я признае, но тя вече се води и вероятно няма да спре скоро и то по чисто биологични причини - обикновените хора все още не са измислили начин да живеят без храна, дрехи и дом, а техният технократичен кабинет ги води точно в тази посока. Аз си мисля, че хората са прави да воюват с властта. Едва ли някой от политическият елит ги е питал докато са взимали заеми и са лъгали Европа. Сега обаче Европа не си иска парите от гръцката олигархия, а от всички гърци, дори и от тези, които са затягали колана. Как става така, че винаги бедните плащат сметката?

----------------------------------------------------------------------------

Джеръми Паксман, велик британски журналист, веднъж бе споделил, че основното кредо на старомодния английски консерватизъм всъщност е: "Няма проблем, който да не може да се реши с активно бездействие". Ако приемем, че този геодушевен подход е верен - с поведението си през тази неделя, то аз поне трябва да съм донесъл като минимум мир в Близкия изток :))))))