Финансовата загадка на протестърите

От първия ден на протестите една икономическа загадка занимава ума на страничните наблюдатели. С какво се издържат професионалните протестиращи, които дефилират по екраните на телевизиите като манекенки, рекламиращи нова сензационна диета. Това не е интригантски въпрос, а изключително съществено питане. Колко души могат да си позволят така всеотдайно да се посветят на една кауза, без да бъдат уволнени от работа или гледани накриво, че редовно отсъстват? Никой не се съмнява във високоморалния характер на описваните личности, но въпросът за тяхното финансиране не е икономически, нито личен, а обществено-политически.

Отговорът на мистерията стана очевиден. Повечето неправителствени организации за хората с професия "протестиращ" се финансират от фондация "Америка за България". Институтът за развитие на публичната среда (ако някой ми обясни какво означава това, печели колекцията ми със снимки на Че Гевара) на госпожа Антоанета Цонева е получил 194 хил. лв. Това си е доста добра сума, както и да го погледнеш. Професионалните протестиращи твърдят, че парите по никакъв начин не влияят на техните убеждения, че сърцата им чисти, хладни и непоколебими и не могат да бъдат насочвани от призрачната сила на капиталите, но все пак всички се чудим защо, когато въпросът за парите бъде поставен на масата, професионалните протестъри вдигат вой, все едно са видели Йосиф Сталин да се надига от гроба.

И не е ли парадоксално, че именно тези, които са се самообявили за съвест на нацията, всъщност са като стипендианти, които не могат да обяснят дали някога са полагали истински труд в живота си? Няма да изпадаме в подозрения, че когато получаваш пари от чужда държава, е трудно да твърдиш, че си изпълнен с най-патриотични намерения, но протестърите дължат ясен отговор каква независимост можеш да имаш, когато друг плаща за твоята музика. Или може би, когато парите идват от САЩ, те са божествени по своя изначален промисъл и не подлежат на дебати изобщо?

Не бих се осмелил да твърдя, че причини за протест няма. Има. Винаги ще има. 

Това, което всички се питаме обаче, е дали продължаването на протеста до линията на неговия окончателен абсурд и унищожение на смисъла всъщност не е било обект на плащане. Защото ние живеем в реалността. Там, където има толкова много пари, със сигурност има диригенти и задкулисие. 

Фактът, че постоянно отричат, че го има, само ни прави по-подозрителни.

Политиката като спорт

Медии, депутати и общественици обичат да говорят за политиката като за спорт. Че еди-кой си бил голям играч в еди-кое си политическо пространство. Че някоя партия е като отбор от шампионската лига. Сигурно е опияняващо да се чувстваш като състезател, особено когато в ръцете ти е реално животът на хората.

Заради това едва ли е изненада за някого, че вече и букмейкърите активно се намесиха в политиката. Вчера стана ясно, че вървят залози за това дали Георги Първанов ще бъде изключен от БСП или няма. Всеки любител на политическата тръпка може да заложи и да види дали политиката поне веднъж ще му се отплати с взаимност и малко допълнителни приходи.

Отстрани изглежда леко смешно, но не е. Дори е логично. Всяка игра е самодостатъчна сама на себе си. Тя няма нужда да мисли за нещо извън себе си, а представлява една пълноценна и самозатворена реалност. Някои си представят така и българската политика. Тя е самоизолирана и съответно е в състояние да се занимава с години с техническите детайли на живота, но не и с неговите основни цели. Обсебена е от бързите резултати и бляскавата еднодневна слава. Да не говорим, че напоследък започнаха да се отварят и едни трансферни прозорци, да се създават нови отбори и да кипи треската на емоционални фенове.

Заради това се случи този естествен процес - политолозите бяха подменени от букмейкърите. Техните коефициенти могат да ни обяснят за политиката повече от всеки професионален анализ. Защото все пак са заложени пари, тръпка има. Какво повече му трябва на един фен?

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

Георги Първанов - въображаемият приятел на БСП

Още откакто на 11 ноември 2010 година Георги Първанов стартира проекта си АБВ и го обяви като надпартийна платформа за граждански дебати и "коалиция на духа, лаборатория за алтернативни политики (всеки, който обясни смислено какво може да означава това печели гола снимка на Искра Фидосова) беше ясно, че той вече си има собствен дневен ред, не се чувства обвързан с никаква партия и, че рано или късно амбициите му ще блеснат като фойерверк за Нова година. Властта в нейния див и първичен български вариант очевидно действа като кокаин и след няколко години по върховете всеки политик започва да се изживява не като обикновен партиен деец, а направо като несменяем глава на църква, чийто членове са длъжни да мият краката му с миро по три пъти на ден. Още през 2010 година стана ясно, че Първанов си е въобразил, че може да съществува управленско пространство над политическите идеи, нещо като върховна сапунена опера, където леви, центристи и десни в братска прегръдка вовеки всекидневно леят загрижени сълзи и създават коалиции в името на България докато банковите им сметки нарастват като бюста на поредната съпруга на Коко Динев. Именно през 2010 година Първанов произнесе ключовата за разбирането му като човек фраза: "Няма ляв и десен изход от кризата". Ако трябва да преведем този новговор - политическите идеи вече са непотребни, лидерът сам по себе си е сила, управлението е само технология за упражняване на власт без цел. Заради това Първанов е така силно влюбен в прилагателното "експертно". То предполага радикално отдалечаване от идеологиите, технократизиране до лудост на всяка власт и по този начин убийство на политиката на идеите и възцаряването на разбирането, че партиите са само кухи обвивки, нещо като фабрика за доставяне на бюлетини в урните и нищо повече.

Три години по-късно Георги Първанов не показа, че е мръднал дори и един ден в политическото си развитие. След като изгуби (а по-точният израз е - избяга) прекият двубой със Сергей Станишев през 2012 година, лидерът на АБВ потъна в безвремието на партийните тихи води и въпреки че никой не вярваше, че той се е примирил с тази роля в миманса, повторната му поява като партиен инженер успя да изненада.

Преди две години в разгара на битката му със Станишев някой интернет-шегаджия бе направил легендарна видеокарикатура на двубоя в левицата. Сюжетът на клипчето беше гениално прост - Първанов и Станишев като руски боляри участват в дуел, Първанов не може да улучи, а Станишев изрича станалата култова реплика: "Я не архар, дорогой". (Аз не съм ти архар, драги).

Никой не може да каже дали Първанов не възприема целия свят като потенциални архари, но обявяването на 14 януари на повторния живот на АБВ разби три мита за него. Първо, че е стратег, второ, че знае да изчаква подходящия миг като опитен ловец и трето, че е верен син на своята партия.

Много от критиките на Първанов към ръководството на БСП не само са верни, те се въртят от уста на уста поне от 2009 година насам. Проблемът е съвсем друг. Станишев е политически продукт на Първанов. Именно експрезидентът в рязко противоречие с цялата традиция на левицата си остави наследник в БСП в далечната 2001 година. И заради това днешната драма на Първанов е като древногръцки спектакъл - той страда от последствията от собственото си решение преди толкова много време.

С други думи - критиката към Станишев трябва да почне с разкаяние за неговите собствени действия, а тоновете натрупано самочувствие и медийно лустро показват, че Първанов вече не е способен на това. Това е и причината стратегията - "внезапно обявяване на АБВ - хиляди симпатизанти на БСП търчат с радостни сълзи в обятията на Първанов" да се провали напълно. Ако Първанов имаше нервите да изчака евроизборите и след тях да заяви повторния си политически живот, може би ситуацията щеше да се развие по друг начин. Но очевидно АБВ бе използван като опит за съхранение на много хора, които знаят, че си отиват, изтласкани от вълните на безмилостната политика и време. С това Първанов сътвори истинската новина - стана първият лидер на БСП, който се обърна срещу партията си и то в името на конюнктурен интерес. Дори сатанизираният Жан Виденов (човек за когото историята тепърва има да дава истинската си оценка) не си позволи да цепи БСП, а имаше силите, възможностите и влиянието да го направи. В политиката, оказа се, смирението е най-дефицитната валута.

Именно липсата на смирение задейства обаче друг механизъм в БСП. Изведнъж Станишев получи индулгенция за всичките си грешки и повечето социалисти реагираха гневно на действията на Първанов. Което си беше и съвсем естествено. Думи като "предател" и "ренегат" отново се разлетяха в пространството, но те не бяха израз на някакво допотопно хардлайнерство, а на съвсем естествено и човешко разочарование на хората, които на два пъти с гласовете си бяха направили Първанов президент. Да не говорим и за това, че позицията "аз ще работя за АБВ, но оставам в БСП" е все едно да кажеш - аз ще си взема втора жена, въпреки, че си имам първа. Съвсем естествено е едната от половинките да реагира с хвърляне на чинии, изхвърляне на дрехите от балкона и късане на семейните снимки. Просто АБВ не само не разширява влиянието на левицата в други пространства, ами е все едно БСП да признае живот на въображаемия си приятел.

Фиксацията върху Първанов е съвсем умишлена, защото АБВ без експрезидента просто не може да съществува. Дори обявеният за суперзвезда Ивайло Калфин има миниатюрно влияние сам по себе си в левицата, защото бягството му от БСП през 1997 година, нито е забравено, нито напълно простено от обикновените социалисти. Проблемът е, че този път сблъсъкът не е идеен, а изцяло на личностна основа- конфликт за пространства, влияние и власт. А това е битка, която можеш да се опиташ да водиш от моралистични позиции, но ще звучиш все едно си кръчмарска певица, която твърди, че прави висока култура. Именно, защото не може да каже, че той е носител на някакво различно европейско усещане за левица, Първанов се опита да възкреси и една друга подла идея на прехода - идеята за двете писти в левицата. През 1990 година това сигурно е бил последен писък на модата на започващия преход, но през 2014 година е ясно, че тази втора писта може да се появи само, ако има кой да гласува за нея. А Първанов и компания си представят леви избиратели, които просто не съществуват в реалния свят. И мисля, че на втория или третия ден от обявяването на АБВ, бившият държавен глава май загря, че подходът му е радикално сбъркан. Всички нелепи приказки за АБВ като пушката на стената, която се надявал да не гръмне всъщност са театрален реквизит и политически грим на истината. Не можеш да кажеш, че нещо, което си смазвал всеки ден, купувал си му нови амуниции и си се занимавал половин ден в игра с него е просто пушка на стената. Това си е било подготовка за война, независимо от развоя на събитията. Война срещу собствената ти партия. Иронията на историята е непоколебима.

И заради това нито Първанов, нито Бойко Борисов трябва да се обиждат от описваната между тях връзка. Няма да твърдим, че заговор между тях има, но подходът им е удивително един и същ. Независимо от техните думи те са в състояние да си представят един свят, който е лишен от политика, но пълен с управленска потентност. И Борисов, и Първанов разбраха, че не могат да плуват като древноиндийски божества върху облаците на политическата безплътност и заради това всеки от тях се сдоби с партия по свой образ и подобие. Партия, моделирана изцяло по личността на водача си, която да изчезне от този свят в мига в който божеството се разтвори в небесната синева. Първанов, чийто изречения все повече заприличват на дзен-коани отчаяно се опитва да преоткрие някакви остатъци от социалиста в себе си, за да заплени поне малка част от електората на БСП, но точно в такива мигове на откровения, хората са най-склонни да виждат под маските и да разбират горчивата истина.

Борисов и Първанов са съвършен образ на политиката на прехода. тази политика, която доведе страната до задънената улица на интелектуалната депресия. Вероятно можем да ги прочетем и като трагични образи. Те показват как властта напълно пресушава хората, изцежда ги откъм смисъл и оставя от тях само картонени опаковки, които се опитват да се самоубедят, че са живи. В този смисъл БСП показа съвършен инстинкт и не се поддаде на фалшивата алтернатива, защото последното нещо от което се нуждае България е римейк на старите филми.

Режис Дебре, брилянтен френски философ с афористична мисъл и самокритично мислене, е направил един от най-добрите и разтърсващи портрети на Франсоа Митеран, чийто съветник е бил над 10 години. „Митеран беше услужлив и продуктивен егоцентрик, защото никога не превърна „егото” си в затворена догма. Той го отвори за всички”, твърди Дебре. В тези думи можем да открием съвършен потрет на Първанов от 2014 година. Той създаде партия на своето его, опакова я в красиви леви думи, но дори и зад Калфин единственият продукт, който може да предложи е самия себе си. А на пазара точно тази стока вече не се търси.

Евроизборите най-вероятно ще го потвърдят безапелационно.

Опорните точки на неокъпаното бъдеще

Наскоро станах свидетел на много интересна случка в трамвай 22. Това е култовият трамвай, който прекосява подуенските земи и винаги е източник на дзен-истории, но тази си беше чисто политическа, със съвсем лек привкус на истерия.

Дама в края на средната възраст тръгна из мотрисата, за да раздава вестник "Атака". При това давайки го на всеки казваше по няколко думи. Загледах я отдалече с респект. Така се върши идеологическа дейност сред хората, с лека завист заради собственото си темерутство си казах аз. После дамата се спря по-дълго пред жена на нейната възраст. Започна лек политически спор. Постепенно се очертаха идеологическите различия - атакистката очевидно беше попаднала на социалистка и въпреки сходството си на тревожност за това, което се случва у нас, двете се разминаха по основната тема - трябва ли да се продава земя на чужденци или не. Атакистката доста упорито защити тезата, че това е уникален национален нихилизъм и, че няма народ, който е позволил да се случи такова нещо и да не е изчезнал в дълбокото блато на историята. Социалистката споделяше нейните опасения, но от позициите на един мек европеизъм й сподели, че все пак нещата не се толкова драматични, че те чужденците и сега купуват земя макар и като юридически, а не като физически лица, изобщо заформи се един спор, който бе доста интересен, воден в толерантен тон и - о, чудо!, за трамваен разговор - доста информиран.

Точно тогава някакъв младеж с козя брадичка и писклив глас скочи от мястото си и като водач на секта, чието пророчество не се е сбъднало, изкряка на двете жени, че такива като тях нямат място в България и, че страната щяла да бъде по-добре и да диша свободно без такива робски психики. Жените доста смаяно изгледаха натрапника, а тоя пич вече направо хвърляше плюнки - те били остарели останки от черното минало, непотребни човешки същества за модерната епоха, динозаври, които нямали правото на живот. Крякащият очерта себе си и някакви като себе си направо като различна и по-еволюирала форма на живот, която обаче съдейки по вида му, очевидно нагло пренебрегва банята в името на собствената си модерност.

Младежът смело обяви двете спорещи жени за агенти на Путин, изписка, че е европеец, а най-накрая удари последният пирон в спора: "Един ден ще остареете и аз ще плащам вашите пенсии, но никой не ме пита дали искам да ги плащам. А пък аз няма да искам да работя за такива като вас".

В този момент ми идваше да стана и да го перна зад ухото, защото по същата логика двете жени можеха да му кажат - "Хайде сега, малко капутче, да слизаш бързо от този трамвай, защото той е платен с парите, които ние сме дали на тази държава и ние не искаме ти да се возиш в него! Ти, ако искаш бачкай за нашите пенсии, ама моментално напусни това пространство, защото нямаш никакъв шибан принос за този трамвай".

Вероятно младежът се усети, че електоралния превес не е на негова страна понеже всички го загледаха гадно и се изнесе бързо от превозното средство. Но история като тази е в състояние да скапе целият ти ден и да те накара да се чувстваш брутално гадно, защото виждаш как с очите си едно общество е придобило интелектуално ниво пред което дори амебите изглеждат като професори по философия.

Едва ли тази случка щеше да ми направи особено впечатление, ако този микроразговор не беше продължение на една истерична и слюноотделяща тема, която срещам по форумите и в общественото пространство от юни насам. Нотките станаха истерични по време на първата окупация на СУ през 2013 година, когато божествените създания, които я направиха се самоопределиха едва ли не като различна раса. Заради това се появи плакат, че те са бъдещето. Никой с нормален разум няма да отрече, че това е вярно. Но ако бъдещето се отнася така към всеки, който не мисли като тях, това вече не е политическо мнение, а обикновен социален расизъм. Не мисля, че преувеличавам - светът не почва от сегашните млади, както и няма да свърши с тях вероятно. Но тази тяхна опорна точка, че те щели да изработват пенсиите на старите хора е деградираща и тъпа. Все едно пенсионерите са някакви търтеи, които лежат на труда на младите божества. Все едно настоящите пенсионери никога не са работили през живота си. Ето защо този тип говорене е уникално просташко. Въоръжени с подобни тези един ден младите поколения направо могат да захвърлят на боклука старите хора с тезата, че бъдещето не се нуждае от миналото и няма смисъл изобщо да се занимава с него.

Младежът, който най-вероятно беше от кръгът симпатизанти на втората окупация, а всички знаем, че там интелектуалното ниво беше сравнимо с това на хлебарките, е като лабороторна бактерия с внушени мисли. Протестърите хвърлиха много пяна по изтеклите опорни точки на БСП, но май това беше начин да вдигнат димна завеса, около своите собствени опорни точки, които изстрелват без грам угризения на съвестта.

Двете жени в трамвая може и да не са били прави в своето мнение. Но пък некъпаното божество с истеричните крясъци не само няма право да се държи така с по-възрастни хора, то просто трябаше да си замълчи, защото това е основата на едно демократично общество - да приемеш, че има хора, които мислят различно от тебе. Некъпаният не само не искаше да приеме това, той не желаеше да приеме факта, че живее в страна в която е прието поне веднъж седмично да си переш дрехите.

Именно този комплекс за пълноценност, тази самодоволна и небесна триумфалност прецака напълно не само протеста, но и всяка смислена идея от него. А такива идеи имаше. Проблемът е, че опорните точки дойдоха в повече на кварталните идиоти, които станаха основни говорители на промяната. И ексцесията в революционния трамвай 22 не е нещо изолирано или странично, това си беше част от всеобщото попълзновение на интелектуалните хлебарки, които си въобразиха, че всяка мисъл изтекла от мозъците им е някаква ценности. Особенно пък мислите според, които те едва ли не дават като милостиня пенсиите на предишното поколение, което има наглостта и нахалството да не мисли като тях.

И тогава схванах контраста. Двете жени не бяха съгласни една с друга, но спореха и се слушаха, а крякащият се опитваше да командва и да бичува с език. Ето това е проблема - няма как да си морален и светъл, когато основното ти оръжие е крясъка и нежеланието да чуеш някой друг, освен себе си. Това е тъмен нарцисизъм, мощна форма на окупация не само само на здравия разум, но и на всичко смислено, което да спаси тази държава. Честно ще си призная - така бях излобял, че си казах, че всъщност, ако основно такива ползват прословутия "Терминал 2", трябва да им дадем безплатни билети и да ги пуснем да си развяват срамотиите из света. Разбира се, че не е правилно да си кажа това, но пък кажете ми - нима е правилно да крякаш като допотно едноклетъчно на две жени, които могат да ти бъдат майки. И това ли ще е нашият избор за светло бъдеще - постоянно размахания пръст, пръскането на слюнки и системната липса на баня.

Почувствах се стар и леко тъжен. Но бързо ми мина. Вероятно, защото жените бързо се върнаха към основния си спор. Поиска ми се да отида и да им кажа - не се променяйте, може и да не мисля като вас, може и да не ми харесват вашите идеи, но мисля, че спасението на света лежи в ръцете ви. Или хайде, може и да не е на целия свят. 

Но спасението на тази държава със сигурност.

Окупаторите – по-лоши от ислямски терористи

Написах, или по-скоро изговорих текст в деня преди окупацията да падне. Не го сложих в блога си, защото си казах, че събитията вече са изпреварили думите ми. Вчера обаче цял ден ми се обаждаха хора, за да ми кажат, че текстът им е харесал и аз се върнах към него, за да видя какво пък толкова съм написал. Мисля, че малко съм прекалил с крайността на тезите си, но пък от друга страна, когато злоупотребяват с обществената психика, човек не може да се държи като всеопрощаваща монахиня. Както и да е. Стана ми ясно, че един автор никога не може да контролира кой негов текст ще се чете и кой не. Този очевидно се прочете и заради това ще си позволя лукса да го поставя в блога си, дори и след като неговата актуалност е минала.

Настоящата окупация на Софийския университет е абсолютна перверзия. Още от първия миг стана ясно, че окупация номер 2 не може да спечели нито грам обществена подкрепа. Стигна се дори дотам, че преподаватели, които подкрепяха първата окупация, в момента взеха остра позиция срещу окупацията номер 2, защото тя представлява сбирщина от полуидиоти. Краен съм, но настоявам на тази дума.

След като видях, че едно от основните лица на новата окупация е неосъщественият студент, проваленият интелектуалец, псевдопоетът Манол Глишев, ми стана ясно, че тук са замесени страшно нечисти интереси. Глишев е човекът, който в края на юли 2013-а написа статия, в която призоваваше за крайна радикализация на протеста и обясняваше, че той и неговата групичка са някакъв просветен елит и трябва да набиват мнението си на всички. Казваше и че наесен протестът трябва да се радикализира, като под това той имаше предвид чупене на полицейски глави и хвърляне на павета срещу парламента.

Когато полицията го потърси, той орева света, че му нарушават правата. Това е човек, който се е поставил вън от закона. Та затова тази втора окупация е перверзия. Тя извращава самата идея за демокрация. Тя унищожава окупацията като форма на протест. Орешарски е голям късметлия, както и този кабинет, и това мнозинство. С такива окупатори те ще изкарат втори мандат.

Новите окупатори са по-лоши от ислямските терористи. Те държат като заложници не - 10-15 души, а студентите от целия университет. Студентите от СУ, които участват в окупацията, са абсолютно малцинство - един-двама души. Всички останали са хора, които вероятно не биха влезли по никакъв начин в Ректората, освен ако не го окупират. По лицата им личи, че са случайни маргинали, чийто нарцисизъм ги кара да бъдат непременно в центъра на вниманието на медиите.

Тази окупация е и форма на медийна абстиненция. Те не могат да понесат, че обществото най-накрая започна да се занимава с други по-важни проблеми като управление, бюджет, социални проблеми, а не с техния измислен протест. Това, което те правят, е психологически и морален тероризъм. Както и ректорът проф. Иван Илчев каза - те извършват престъпление - т.нар. самоуправство. Затова е правилно прокуратурата да се занимае с тяхното поведение и да ги разследва. В СУ има предмети, които са за милиони. Там има материално-отговорни лица. Тези псевдо студенти нарушиха закона. Те извършват престъпление и всяко треперене пред тях е грешка.

Не казвам, че полицията непременно трябва да влезе в университета. Те самите биха изпълзели като хлебарки от леговището си, като видят, че никой не ги подкрепя. Но, от друга страна, тази държава трябва да даде знак, че законността се спазва. Част от протестиращите искат полицията да влезе в Алма матер и да се разиграе театърът как сатанинската власт пребива невинните ангели, които по една случайност са извършили престъпление. Но е факт, че ако се стигне до полицейско навлизане в СУ, вината за това няма да е на властта, няма да е на ръководството на университета, няма да е обществото, а на самите протестиращи, които не си оставиха никакъв друг избор. Ако бяха разумни хора, щяха да напуснат в момента, в който виждат, че имат подкрепата на около 25 души. 

Тероризмът е диктат на едно малцинство. Същото се прави сега.

Трябва да има граници в нашата толерантност към обществената лудост. Ако някоя партия припознае тази терористична лудост за нещо правилно, заслужава да бъде на политическото бунище. Тук разделителната линия не е власт - протестиращи, а протестиращи - здрав разум. Ако заемеш страната на лудостта, самият ти си за психиатрия. Това трябва да знае всяка партия, която се опитва да се заиграе с тези протестъри, легитимирайки тяхната лудост като нещо значимо. Това не е значим факт. Те извършват престъпление. Легитимацията на престъплението също е престъпление.

Само социалисти в листите на БСП!

Пробвайте и ще видите, че е невъзможно да обясните на един французин или на един германец какво е това "гражданска квота". Хората изпадат в политическо изумление от тази екзотика. "Защо не влезе в партията, която го издига?", е въпросът, който може да се чуе най-често. Защото европейският подход не е да се размиват политическите очертания с някакъв псевдограждански грим. Политиката печели от ясните образи, ясните идеи и ясните хора.

Случаят с попадналия в гражданската квота на Коалиция за България Румен Йончев, който сега се изживява като барековец, е повече от показателен. БСП не може да си позволи да бъде заложник на хора, които се изживяват като политически пеперуди. А и в крайна сметка, хайде да си го кажем честно - силата на партията не е в приходящите хора, а в тези, които упорито, идейно, ден след ден работят за своята партия.

Най-добрите резултати за БСП са идвали, когато БСП е залагала на социалисти. Социалисти са най-разпознаваемите хора за избирателите, и защо трябва всячески да се мъчим да избягаме от този факт?

Левицата може да увеличи своя резултат не като търси външни за нея хора, а като просто изважда най-доброто от себе си по време на избори. Политиката може да бъде идейна, а не да е просто аритметика на електорати. Защото когато аритметиката вземе връх над идеите, стигаме до такива казуси като "Йончев", които така или иначе правят политиката противна в очите на хората.

А може да е съвсем различно. 

Ама наистина различно.

Ако Волгин го нямаше, спешно трябваше да го измислим

Вече имам безпогрешен инстинкт за това кога Петър Волгин води следобедната емисия на "Хоризонт". Даже мога да не си пускам радио. Знам, че Волгин води

- когато дежурните политкомисари на психодесницата започнат да пускат гневни статуси и да искат уволнението на шефа на БНР, както и на половината радио, защото с парите от техните данъци (хахаха, все едно десните плащат данъци - тия са пълни скатавки в тази сфера) се извършвали политически престъпления в ефира. Превод: за българския десен престъпление е всичко, което не съвпада с неговото мнение.

- когато либертарианците почнат гневно да се възмущават как социалистическата пропаганда плъзвала като вирус на птичи грип из народа, като почнат да пишат статии като тия левите дебили нищо не разбирали от икономика, изобщо не схващали пазара и не им стигали мозъчни клетки да проумеят как всяко ново Ламборджини в гаража на шефа буквално давало храна на бедните гета из Сомалия.

- когато истериците на пост край виртуалните останки на протеста почнат да пишат шизофренични статуси, че всички, които имат идеи различни от техните са слуги на марсианската олигархия или на зъболекарската мафия, или поне марионетки на Асоциацията на блондинките.

- когато антикомунистите с треперещи ръце успеят да отделят ръце от бутилките с втора водка и започнат да кълнат, че комунистите са живи, че техните извънземни легиони бдят в орбита край Марс (Червена планета - как го мислите вие), че изчадията сатанински чакат само прогресивните сили да заспят, за да пуснат Алла Пугачова по радиото.

- когато параноясалата русофобия почне да блъска тежки текстове на тема как Евразия ни чака зад ъгъла, а пипалата на Путин бъркат под полите на достопочтените български европейки, тормозейки техните еротични сънища за тройка с Жозе Барозу и Херман ван Ромпой.

Този виртуален процес е цикличен и се повтаря с нарастващо ожесточение като ежегоден коледен концерт на Весели Маринов. Човек може да защити докторат по психиатрия с анализ само на два произволни статуса, а ако прочете всички, сигурно за него няма да останат тайни за мрака в човешкото подсъзнание.

Истинският Петър Волгин, разбира се, няма нищо общо с тази картина. Той май остана един от малкото журналисти, които казват това, което мислят, без да дават пет пари за господстващите интелектуални моди и това го прави зверски неудобен.

Интелектуалната мода в България винаги е агресивна, което е страничен продукт на изявената провинциалност на българската мисъл. Понеже мнозинството от интелектуалците са неспособни да произведат мисъл вън от удобните клишета, те започват да мразят неистово всеки разрушител на интелектуално статукво. Защото разрушителят напомня на самите тях, че те, а не той, са в задънена улица без изход и под небе сиво като поглед на стар пияница.

Именно Петър Волгин стана символ на това, че България наистина живее в два свята. Единият е истеричен и психарски и, ако слушате него като някакъв мерител, сигурно отдавна щяха да са пратили журналиста да копае в урановите мини, за да не замърсява тяхното обикновено състояние на полусамоубийствена меланхолия. Другият свят обаче, светът на обикновените хора, необременен с комплекси и мании, гласува масово, че Волгин е най-добрият журналист на "Хоризонт". Едните си имат субсидиите на своите НПО-та, другият си има обичта на хората. Аз завиждам на втория, защото знам, че не е лесно да накараш българите да те слушат, но той го е постигнал. При това го е направил по най-трудния начин - като ги предизвиква да мислят, като не ги щади, като им казва в истината в очите, като им представя своето мнение и очаква от тях не сляпо послушание, а активна дискусия.

Някъде бях чул, че първият свят, тоест на тези на които Волгин им действа като албум на Андрея Бочели на Азис, системно заливат СЕМ със сигнали срещу него. Което е особено иронично - най-големите демократи са в състояние да възстановят доноса само и само да удовлетворят най-мръснишките си политически страсти. Това пак не е повлияло на оценката на хората. Те избраха Волгин. Това трябва да бие камбаната за това какво мислят хората. Защото Волгин не е крепител на политическо статукво. И тези, които го обвиняват, че симпатизира на кабинета май всъщност абсолютно нищо не са разбрали от неговите статии. Той е разрушител на клишета, защото очевидно е осъзнал, че не се ли премахне диктатурата на догмите, тиранията на лицемерието, авторитаризма на готовите истини, никога няма да дойде истинска промяна в този свят. Заради това да виждаш във Волгин идеолог на статуквото е пълна тъпотия, която няма никакво доказателствено потвърждение.

Фактът, че наградата на публиката отиде точно в този радиожурналист обаче показва, че голяма част от обикновените хора вече са узрели за неговите думи. Думите, които носят радикална промяна и, които никога няма да се примирят с това състояние на света. Заради това, когато се появят описаните в началото статуси аз чувствам едно лекомислено щастие.

Знам, че те злобеят, понеже много, ама много ги боли.

Документите на виртуалната душа

Близо половин месец не съм пускал в блога си статуси от Фейсбук. Направих го нарочно. Времето сега тече с такава скорост, че човек започва да не вярва в силата на своите думи и, че те са в състояние да спрат тази лудост. Пък и всеки ден носи нов скандал, нова истерия, нова интрига. Когато днес се върнах да прочета какво съм писал в началото на годината обаче вместо разочарование от мислите си, получих усещането за меланхолия. Хей, това е суперстранно. Все пак говорим за период от две седмици. В лудотто време обаче това ми изглежда като две години. Май че Буда беше казал, че времето е относително нещо. Социалните мрежи доказват категорично тази аксиома. Но те доказват и друго. Думите са единственият ни начин да запазим себе си от миналото. В този смисъл чудно ми е каква памет имат за себе си хората, които не пишат. Пишещият човек ми е симпатичен. Той е наивен, смотан, доверчив и гневен. Заради това си струва да бъде запазван. И тук не говоря само за себе си. Говоря за всички, които в мрачните времена се възправят срещу стихиите въоръжени единствено със своите мисли. Човешкото мнение е преходно и крехко и това го прави велико. Не точно документ за времето, а документ за душата.
Малко ли е?

Според мен не.

Този път окупацията удари на камък. Което е съвсем естествено, когато кварталните идиоти си повярват, че са политическа сила. Представяте ли си - Манол Глишев, известен като Оня кретен, дето искаше да чупи черепи на полицаи, какъв рев ще хвърли, когато го изведат от СУ. Убеден съм, че ще бие с три обиколки всяка крякаща страдаща девойка от сапунен сериал. А откъде знам, че това са кварталните идиоти на протеста ли? Първо - дори Александър Кьосев не подкрепя окупацията, което е все едно Джордж Буш да откаже да подкрепи инвазията в Ирак. И второ - тези дни прочетох една многоооо нежна статия за новата реколта окупатори. Там те казват: ""По никой начин не призоваваме към насилие, но по никакъв начин не се разграничаваме от хора, на които им е дошло до гуша". Което е все едно да кажеш - по никакъв начин не призоваваме към изнасилване, но не се разграничаваме от всеки, който тръгне надървен в нощта :))))

----------------------------------------------------

Хахахахах, "Алфа рисърч" са обявили зверско проучване според, което АБВ стартира със 7 процента подкрепа. Нее, няма да коментирам дали проучването е вярно или не. Има време за тази злобичка по-нататък. Но, ако приемем, че то е вярно, "Алфа рисърч" дават на АБВ двама евродепутати, пък на Реформаторския блок - един. Баси, ще взема и аз да регистрирам една партия. Поне да докажа, че който и да се появи на политическата сцена все е в състояние да нарита "традиционната десница" :))))))

----------------------------------------------

Eдин стар виц от ендесевейско време, който май пак става актуален:

Някакъв пич в един бар пийнал доста. Натряскал се като окупатор на СУ по време на морализаторска лекция срещу алкохола и забил Ралица Агайн, а после я завел в къщи. На сутринта се събудил, погледнал в леглото до него, изпищял от ужас като Люба Кулезич пред брой на вестник "Галерия" и казал:

- Ауууу, Ралица Невър ъгейн! :))))))))

--------------------------------------------------------------

"Реалността е едно прекрасно място, което искаш да посетиш, но където не искаш да живееш.“ Джон Барт. Като гледам обаче как поетично се сипе снегът над невинната София и как призраците на Кулезич/Бареков изплуват зад всеки виртуален ъгъл, не съм сигурен, че ще се съглася с американския писател. По-добре реалност, отколтото неделно телевизионно предаване :)))))

-------------------------------------------------------------

Преди два дни свалих окупацията на подуянската кръчма. Днес радикалното ми крило отива да я окупира отново. Изчетохме декларация срещу олигархията на сервитьорката, която се отказа от минижупа и обосновахме искане за безплатна ракия и оставка на тези, които не черпят. Може са сме само един окупатор, ама пием като за пет..:)))))

--------------------------------------------------------

Скандално! Вижте есемесът на Люба Кулезич до Бойко Борисов, който разтърси Куртово конаре и накара кметът на Долно Нанагорнище да се задави с маринована камба. Есемесът гласи: "Бойко, тази вечер няма да ти идвам на гости. Метлата ми се повреди и не взима правилно завоите" :))))))

------------------------------------------------------------

В Ягодинската пещера (мистично място, което напомня на нещо, извадено от въображението на Толкин) има два сталактита на които екскурзоводите им викат Кирил и Методи, защото го докарвали на форма като тях. Офф, гледах, гледах, гледах сталактитите, но вместо Кирил и Методи виждах само Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Реших да спестя на народа обаче своите визуални наблюдения. Просто ме беше страх групата да не побягне и да ме оставят в тази пещера, а още дълги години из Ягодинския край да се носи легендата за духа на Марксиста, който броди из пещерата и дебне изостанали туристи да им чете цитати от революционното си творчество. Хаха.

И още един факт от родопските пътешествия на стария репортер, ден 3. Оказа се, че има цяла сюрия луди англичани, които бродят из Родопите, за да гледат птици. Птици? Птици, сериозно? Луд народ. Виж, ако беше за гледане на цици, щях три континента да обиколя...:)))

-----------------------------------------------------

Безценният миг в който за първи път в живота си повеждаш родопско хоро и успешно го караш да заприлича на орда от носорози, която блъска маси и чаши, но пък нито за миг не спира да следи екзистенциалните гърчове на смолянските девойки, които пеят "Дали да му дам..."

------------------------------------------------------------

Да продължа с религиозната беседа за която днес само загатнах. Пътешествия на стария репортер из Родопите, ден 2. В село Старцево имах религиозно преживяване. Видях Богът на кулинарията. Той се материализира от нищото в човешки образ като собственикът на механа, наречена по религиозному "При Къдрин". Една порция в тази механа е толкова голяма, че може да нахрани половин Сомалия. С една салата обикновен подуенец можеше да изпие две бутилки с ракия, без да го хване, защото алкохолът нямаше да се намести в кръвта от толкова много ядене. Погледнах Го, тоест Богът на кулинарията с поглед на новопосветен.

"Поведи ни, Боже", казах аз, "поведи ни срещи тиранията на гурмето, репресията на фюжън китчъна и срещу диктатурата на тия, където умишлено правят порциите малки.

Бог ме погледна мъдро и ми отговори: "Чедо, човек като хапне добре, не вижда никакъв смисъл да се бие, става миролюбив и ведър!" Записах си тези думи, за да разпространявам словото Му сред вас, неопитвалите никога нещо, наречено "гювече в омлет", дълго колкото половин магистрала Люлин и дебело като китката на Искра Фидосова :))))))

----------------------------------------------------------------

В село Старцево срещнах бога на кулинарията. В механата порцията може да нахрани половин Сомалия. Казах на соственика, че ще му направя параклис.

------------------------------------------------------------------

Пътешествие на стария репортер из Родопите, ден 1. На влизане в Пампорово грееше слънце и дори се оплаквах, че ще хвана тен и след това никой няма да повярва, че не съм бил на Хаваите. Половин час по-късно беше натрупал трисантиметров сняг. Снегът в Родопите владее един основен кинотрик - да вали епично сякаш някаква невидима певица разтегля родопска песен. Величествено е да гледаш как снегът прехвърча във въздуха, а ти си толкова далече от политическата истерия, че все едно си в алтернативна вселена. Малко по-късно в центъра на Смолян, в историческия музей попаднах на едни стари фотографии на родопски семейства. Старите родопчани са владеели друг трик - да гледат така все едно земята им принадлежи. Това са хора, брулени от живота, историята и политиката, ама иначе властни и с ясното знание за това кои са, къде принадлежат и, че довечера у тях си ще ядат готвено. Пробвайте да накарате мъж да гледа сега така, никога няма да успеете. Днешните мъже залиняха също като така и непоявилият се сняг тази зима...:))))))

---------------------------------------------------------------------------

Случи се нещо за което не бях подготвен. Телефоните ми днес прегряха от обаждания на социалдемократи от цялата страна, които се чувстват обидени от последните ми опуси за левицата, които междувпрочем съм писал за собствен кеф и вътрешен радикализъм. Заради това много искам да изясня три неща:

1. Независимо от иронията, аз категорично уважавам социалдемократите. Никога не съм се възприемал като социалдемократ и на стари години няма да почна да го правя, но все пак не съм стигнал все още до величествената злоба на Смирненски към Кръстьо Пастухов с репликата куршум - "той приживе покрит бе с храчки и пак не се свенеше от това".

2. Спорът социалисти - социалдемократи, за разлика от спора БСП - АБВ, е здравословен за левицата като цяло. Има много социалдемократи станали жертва на комунистическия режим и трябва да си спомняме тяхната светла памет с уважение и респект. Но пък лично аз днес смятам, че социалдемокрацията е остарял и архаичен път на развитие на левицата. Просто тя изпълни историческата си задача. Левицата днес трябва да е радикална в икономическите си възгледи, защото съществува в среда на абсолютен диктат на десните мракобесни клишета.

3. Горчиво се кая, ако някой социалдемократ се е почувствал обиден от моите текстове, никога не съм целял да наранявам чувства и да ритам чувствителни рани, но пък никой няма полза, ако водим дебатите с политкоректен език. Трябва да си изговорим истината докрай. Както казах - АБВ ще остане в историята, БСП ще се промени още много пъти през годините, но има някои вечни политически стойности и за техния смисъл трябва да си говорим. :))

--------------------------------------------------------------

Алкохолът не помага като превенция срещу грипа, гневно реагираха здравните власти вчера. Мамка му! Вселената е устроена несправедливо. Сега единствената възможна превенция срещу грипа остава посещение на концерт на Кичка Бодурова. Забелязал съм, че българската естрада освен противогрипно, действа и противопаразитно. Просто няма форма на живот, която да не се изнесе моментално при първите трели на произволна песен :))))

----------------------------------------------------

Не е лесен животът на репортера - пристигнах в Пловдив по обед. Навън вече се смрачи, а аз още се занимавам с писане на дописки вместо тържествена делегация да ме посрещне на по каса бира и да ме поканят за жури на "Мис "Пловдив-минижуп". Пък после разправят, че репортерската професия била бляскава, като е бляскава защо няма чаша с уиски в ръката ми, а? :)))))))

--------------------------------------------------------------

Старият репортер се връща изморен и жаден в светите подуенски земи, където блондинките дори посред зима ходят с минижупи и си правят татуировки на Че Гевара и виждам, че един приятел ми е пратил поредният статус на Камен Алипиев (а.к.а Черният лорд на неутронната бомба, който ме е блокирал демократично във ФБ). Статусът почва с думите: "Александър Симов е срам за занаята...". И точно тук ще се съглася с това лице. Наистина съм срам. За неговия занят на унищожител на мозъчни клетки, хейтърство и мечтания за масови убийства аз съм срам. Изпълних се с оптимизъм от това изречение. Щом мегаидиотите не ме броят за достоен за техния занаят по черни шаманства, то очевидно за мен, въпреки биреното ми шкембе и бързия говор, все още има шанс за спасение :)))))))

---------------------------------------------

Сори за циничния статус, но тази седмица може да бъде описана като порнофилм. Първанов изненада БСП отзад. БСП метна Първанов по гръб. Реформаторите заподозряха ДПС в мастурбация с език, ДПС отговори със съмнения в майсторска степен в ръкоделието от страна на тъмносините. Цветан Цветанов изпъхтя, че го слушали вкъщи и му разваляли еротичния живот, Борисов обяви, че никога не е виждал Първанов в кенефа си. Най-накрая марсианеца го заподозряха в интимни отношения само с един бизнес кръг, а той опроверга, че винаги е отворен за нови участници в тази любов...Най-накрая всичко завършва с оттегчение :)))))

-----------------------------------------------------------

От цялата драма с АБВ изненадващо в най-голямо блато се нахендри не кой да е, а Иво Инджев. Пичът попадна в драматургичната ситуация той и Станишев да говорят едно и също и от текстове на Инджев се забелязва една мистериозна нервност все едно кандидатка за мис "Вселена" се е усетила, че конкуренцията също е преспала с журито. Сега основната задача на миската/Инджев е да докаже, че той е бил с едни гърди напред във всяко начинание, което вероятно, ако наистина се касаеше за мис "Вселена" поне щеше да става за гледане, но когато го пренесем в журналистиката се превръща в психодрама с графомански мащаб :)))))

-----------------------------------------------------------------

Малко странични наблюдения. Вижте колко интересно се получи - когато политиката избухна, а драмите в БСП, скандалите около подслушвания, бъдещи коалиции са си запазана марка политика ала булгар, изведнъж дори и мижавия химн на протеста вече не може да събуди интерес в изтерзаната публика. Не знам дали Първанов и неговия ход ще убие БСП, ама, че доуби протеста е сигурно. А може и да го е оглавил, знае ли човек :))))))

--------------------------------------------------------------

Сега нека да си кажа позицията за листата на АБВ, за да няма съмнения и недомлъвки. Категорично не приемам действията на Георги Първанов и Ивайло Калфин. Не това е начинът за освежаване и модернизиране на лявото пространство. При това, опасявам се, Първанов надценява солидно влиянието на Калфин в левицата. Калфин беше добър кандидат през 2011 година, защото на фона на Плевнелиев приличаше на интелектуален титан. Калфин днес обаче избра да прилича на себе си и за втори път в кариерата си предава БСП. А е получил всичко от БСП - прошка, кариера, министерско място, водаческо място в евролистата. Изборът е негов. Той пак ми е симпатичен, но просто няма да гласувам за него. Не можеш да започнеш прочистването с калташки номер. Но това с Калфин е добра основа да си поговорим за случващото се в БСП. Още през 2011 година много хора приеха със скърцане на зъби кандидатурата на Калфин за президент, а тя бе наложена почти силово. И с право. Той един път беше заплювал своите гласоподаватели в очите. Кой, кой, кой ни го нахака тогава? :))) Така че нищо ново на хоризонта. Както се казва - европейските избори са на един хвърлей разстояние, там ще се види кой откъде е...

Но стига толкова политика. При посещението си в светите пернишки земи вашият репортер налетя на стария ерген на село Еловдол. Някаква дама го попита защо не се е оженил, а той отговори с нещо като дзен коан: "Е па, щото, не съм намерил жена да пие колкото мене". В този отговор има магически реализъм. И политически привкус. Левицата няма да бъде обновена от костюмари, а от революционери. Така че да кажа по пернишки - га го намеря революционеро, може и да гласувам за него :)))))

------------------------------------------------------------

Фактът, че българските плетени обувки са моден хит в САЩ продължава да предизвиква удивление в мен. Приличам направо на Маноло Бланик (хехе, гледането на "Сексът и градът" се отплаща с непотребно знание), който гледа как някоя жена е предпочела гуменки преди неговите шедьоври. Очевидно е, че българската цивилизация е мощна. Дори и ние да си заминем след нас ще останат плетените обувки, шкембето и идеята, че анцугът е дреха с която можеш да се движиш из центъра на града. Таке that, Америка. Ако сега накараме Обаме да хапне и шкембе, бъдете убедени, че Азис веднага ще бъде назначен за вицепрезидент...:)))))

-----------------------------------------------------------

Случайно налетях на поредното изявление на "бъдещия премиер" Николай Бареков, което буквално гласи следното: "Петков, Станишев, Първанов, Дончева, Цветанов, Волен и Бойко са отвратителни, а Люба Кулезич ги продуцира!". Хахахахах, не мога да не отбележа, че с всяко следващо изявление списъкът с враговете му расте. Опасявам се, че до края на кампанията за евроизборите в списъкът с отвратителните хора ще е набъбнал до размера на телефонен указател, а само на бабите от Забърдо, които възпяват деянията барекови може да им се размине влизането в черния списък :)))))

-----------------------------------------------------------

"Понякога ми се струва, че Волен Сидеров има задачата да създава лоша слава на уискито. Или може би на кокаина? Нека не съдим, защото всички си имаме своите слабости, но не всички имаме смелостта да се снимаме по хаванска пура". Валери Найденов. Още не мога спра да се хиля :)))))

----------------------------------------------------------

"Телевизията е опит за колективно небитие". Виктор Пелевин. Заради това не гледам телевизия, а пиратствам филми. "Пиратстването на филми е индивидуален антикапитализъм". Александър Симов :))))))))))

---------------------------------------------------------

Никога, никога, никога повече няма да оставям страстта ми към културно воайорство да взима връх в мен. Станах рано специално да мина и на живо да се насладя на филма "10 януари II - орките отвръщат на удара с павета". Бродих из жълтите павета като библейски пророк из пустинята, бродих из софийската мъгла като Волен Сидеров на варненското летище, бродих из столичните потайности като мис "Юни" на "Плейбой" в търсене на имението на Хю Хефнър, ама така и не успях да намеря радикалните протестъри. Замислих се да не би пък да имам фалшиви спомени от предишния 10 януари и тогава парламентът да е бил щурмуван от трима души? После научих, че протестът бил отложен с пет дни. Дотук с тържествените дати. Почувствах се ограбен като Искра Фидосова, която чете книга с диети...:))))

--------------------------------------------------------------------

Видях заглавие "Сексът умря" и душата ми простена като Деница Гаджева пред предаване в което плюят Волен Сидеров. И с'я кво? Нима всичкото четене на "Космо" е било напразно? Тъкмо научих какво е петинг, а дълго време смятах, че това нестандартен начин за приготвяне на мусака, и обявиха сексът за мъртъв. Тъгувам, тъгувам като Иво Прокопиев при новината, че няма да лети с президента до Китай...:))))

-----------------------------------------------------------------

ПИК са пуснали серия от снимки на Деница Гаджева по купони (очевидно щедро предоставени им от евродепутата Димитър Стоянов). Ситуацията в света, а и у нас е такава, че всяка снимка в подобно състояние е политическо обвинение. Замислих се какво ли бъдеще ни чака. И стигнах до първия извод - скоро политици ще могат да стават единствено хора без фейсбук. В мига в който си направиш профил и сложиш снимки вече няма спасение за политическата ти душа :))) Другият извод е - никога не се жени за Капка или, ако се ожениш при развода не оставяй нито снимка при нея :))

-----------------------------------------------------------------

Ходих на митинга на Волен, за да видя пристъпите на националистическа мисъл. Събрани около 80 мрачно гледащи хора. Стоят в студа и мълчат. Изведнъж гръмва музика: "Давай, Волене, ние сме с тебе". Водачът пристига. Белокосото му теме се мярка сред тълпата. Тълпата кряка: "Волен". Пичът се изкачва на една трибунка и почва с крясъците. Медиите са фекаломети. Журналистите са измекяри. Държавата иска да го мачка. Турското посолство, БСП, ГЕРБ, ДПС всички му скачали по топките. Той крещи, че не търпял натиск. После казва на Цацаров да не се подава на натиск и да му иска имунитета. Кряка срещу "Стандарт", че написали заглавие "Сидеров кацна на Цацаров". Гневи се. Тогава на трибуната се качва оная дългокраката руса депутатка, чието име няма да се сетя. Шепне нещо в ухото на Сидеров. Сидеров вече крещи истерично - разбрал е, че Цацаров му е поискал имунитета. Вече цял свят му е виновен. "Атака" съществува в свят в който всички са им врагове. Сидеров проронва въздишка. Спомня си за годините 2006-2008 година - тогава пак го тъпчели, преследвали и тормозили. Той не се поддал. Издържал героично в името на България.

За миг се изплаших, че пак ще иска да си размята фалоса. Този път се въздържа. Стигна се до особено ироничен момент - когато бе обявено решението на Цацаров групата от 30 протестъри аплодира, а "Атака" викат "Оставка". Сред протестърите е Найо Тицин в любимата си роля на Волен Сидеров. После пак гръмва музика. Едните викат "Уууу", другите и те викат "Уууу". Сидеров се кани да се тръгва. Край мен задъхан минава депутатът Чуколов - бърза да се озове в орбитата на лидера си. Гледа го с обожание. Русото дългокрако парче гледа журналистите с подозрение. Тръгват по "Витошка", а аз тръгвам в обратна посока. Така де - човек рано или късно трябва да си тръгне от цирка...:))))

------------------------------------------------------------

Настоявам за Нобелова награда по икономика. И то заради трактата, който ще ви представя по-долу. Той е озаглавен:

За икономическите вреди от ранното ставане. Всички истини, които ИПИ ще ви спестят

Когато човек стане рано удължава деня си. Днес станах в 6.30 и вече имам чувството, че е 17 часа. Ние можем да излъжем времето, но тялото няма как да измамим. Тялото се чувства все едно е 17 часа и вече настоява поне за един голям коняк. Ерго - като стане човек отрано, почва да пие отрано, а това носи вреда на националната икономика. Защото, когато тялото почувства, че е 5 следобед вече нищо не е в състояние да го накара да работи отново, а това пряко вреди на увеличението на БВП. Следователно - пролетариатът трябва да става късно, за да може икономиката да расте :)))))

-------------------------------------------------------------------------------

Имаме новина. Следващият водач на евролистата на левицата вече е ясен. Все пак от баницата ми се падна късмета "На работа в чужбина ще заминеш догодина". Очевидно е, че дори звездите на късмета настояват за моята кандидатура. Вярно е - моите радикални планове за европейска реформа (Преместване на европарламента в Ница, задължително ходене на евродепутатките по бански на работа, задължаването на Найджъл фарадж да пие по бутилка българска ракия преди изказване и въвеждането на приниципа - за всеки пролетарий блондинка) все още срещат отпор в консервативния български политически живот, но важното е, че поне имам начало на идеологическа програма..:)))

--------------------------------------------------------------

Лично мен фактът, че песента "Ако си дал" на Емил Димитров е станала първа в класацията на 500-те велики песни на България, много ме трогна. Само чуйте: "Ако си дал на гладния дори трошица хляб от твоя хляб, ако си дал на скитника дори искрица огън...". Текстът на Иля Велчев е отрицание на всеки "рационален егоизъм", "моралност на печалбата" и други айнрандистки трафаретни оправдания на върховния егоизъм. Тази песен е прозорче към една друга емоционалност - която оценява света не по това колко е свила от него, а по това как се е раздала на всички останали. Вероятно заради това този факт трябва бъде отбелязан. Имам усещането, че българите са в някаква мъгла - знаят отчаяно, че обществото в което живеят е нередно, че това, което им предлагат като система е отвратително и тъпо, но не не са открили все още речника с който да го изразят и заради това на помощ им идва една песен от миналото, която е запазила чистия дух на невинността, който вярва, че човек се осъществява не чрез приватизация на ресурси, а чрез тяхното даряване на света...:))))))))))

Телевизионната антижурналистика

Достатъчно е човек веднъж да си пусне телевизора по време на уикенда и да попадне на т.нар. "публицистично" предаване, за да се изпълни с мисли за самоубийство през остатъка на седмицата. Това, което минава за телевизионна журналистика у нас не само е деградирало до нивото на махленски скандали с прикрити псувни, то подрива вече напълно доверието в толкова изтънчена и смислена професия като журналистиката. Просто за журналисти у нас се обявяват най-кресливо хора, които в друга държава биха били държани в психиатричен изолатор.

Тази подменена журналистика се характеризира с няколко неща. Вместо на информацията залага на истерията. Подменя фактите с вопли, а анализът с интриги. Ерзац-журналистиката е безпаметна и умишлено неграмотна. Само в такава атмосфера човек като Мирослав Найденов може да си позволи да шества из телевизионните екрани и да си създава ореал на борец срещу тиранията. Хей, говорим за човека, който е записан как се подмазва на Бойко Борисов и чака да получи указания как да се държи на делото срещу него. Фалшивата журналистика обаче е безсловесна срещу това безобразие. Тя е сляпа за истината и жадна за жълтината.

Истеричният свят на телевизионната публицистика бе обагрен в жълто и от изплувалите есемеси, които прословута журналистка е пращала на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Когато човек тече поразителните й съобщения остава с усещането, че някой наистина е подменил целия свят. Гласовите кресливци за морал се оказаха зависими от властта егоманиация. Вероятно заради това в неделя най-обсъжданата тема във фейсбук бе интервюто на същата тази тв-журналистка с Николай Бареков. Едночачасово шоу за камикадзета на които им е омръзнал живота. Журналистиката на размахания пръст и истеричната нотка най-добре демаскира всичко нередно около нас. Маските падат, когато хората разберат, че им пробутват не журналистика, а сапунена опера с киселинен привкус. Това е направо антижурналистика, която сама по себе си е като раков тумор в едно общество. И не се учудвайте, че държавата не върви напред. При такава деградирала медийна среда в която всички лъжат на поразия, в която виреят само клоуните и клюкарките, държавата не може да отлепи напред. Медиите могат да дадат крила, но могат да бъдат воденичен камък, който тегли към дъното.

Трябва ли да се учудваме тогава, че всички стават жертви на унизителната публичност. В името на това да задържиш медийното внимание се стига до най-големите лъжи и шашми. Още един пример - "Алфа Рисърч" пускат проучване, че АБВ стартира своята политическа дейност и ще има направо 2 депутата. С един повече дори от Реформаторския блок. Когато цялата журналистика се е запътила по нанадолнището към бездната на безкрайната интрига, очевидно социологията се стреми да я изпревари по пътя. Това е свят като конспирация. Всички се стремят да унищожат сетивата на нормалния разум в България и да институционализират постоянната лъжа като принцип. В този смисъл най-дисидентското нещо е понякога просто да си изключваш телевизора. Антижурналистиката може да умре само, когато никой не й обръща внимание. 

Иначе клонингите на Люба Кулезич и Мира Радева ще ни преследват с години, без никой да може да си вземе дъх от тях.

Възможната и различна българска левица

(изказване на конференцията на Лявото крило на БСП)

Трябваше да говорим по други теми, трябваше да развиваме идеи за различна Европа, за различна левица, но очевидно днес времената са такива и отново ни тикат в коментар на ежедневните проблеми и станалите банални политически интриги. Заради това ще говоря основно по актуалната тема за БСП - опитът за възкресяване на АБВ и действията на хората около Първанов.

Тези дни си направих една политическа разходка в миналото. Прегледах пресата от началото на 1997 година, когато бе осъществено преминаването на някои хора от БСП в "Евролевицата". Ивайло Калфин е един от тях, от тези, които на 10 февруари казват "чао" на предишната си партия и си тръгват, давайки громящи интервюта в които напълно отписват БСП от света на живите. Нещо повече - поразих се от това, че езикът им тогава е същият като езикът им днес. И тогава са ги дърдорили същите - че разширяват базата на левицата, че не цепят БСП, а "обогатяват лявото пространство с идеи", изобщо рецептата за политическия миш-маш е останала абсолютно същата. Сякаш нищо не е променено от тогава. Плашещо е да видиш възкресяването на този подъл политически дискурс, който отново се опитва да натика БСП някъде в ъглите на обществения живот и да рестартира за пореден път биографиите на тези, които го използват.

И тогава, както и сега се появява мантрата за "двете писти в левицата", но и тогава, както и днес, едва ли не априори се счита, че БСП самичка трябва да даде това пространство, че тя е длъжна да направи място на разни партии-еднодневки, които се обявяват за носители на социалдемократическото начало. И тогава, както и сега не се казва основното обаче - монополът на БСП в лявото пространство не е изкуствен. Просто БСП е единствената партия, която може самостоятелно да влезе в парламента, а другите са само крехки сателитчета, които си въобразяват, че допринасят с нещо за победата. С което не искам да казвам нищо лошо за социалдемократическите идеи, но смятам, че социалдемокрацията свърши своята исторически роля и днес е времето да търсим наистина нови идеи, за да направим левицата действена, а не да чакаме рецептите от миналото да сработят отново. Те няма да го направят. Дори и Георги Първанов като политически шаман да търси безкрайно широките коалиции и да се заобгражда със социалдемократи, чиято основна политическа дейност е да съскат с подозрение към БСП, това няма да промени нещата. Левицата днес е на кръстопът към бъдещето, а социалдемокрацията е път към миналото.

Къде е проблемът? Проблемът е, че днешното АБВ, така парадоксално възкресило езикът на 1997 година, търси електорат там, където го няма. Ляво-център е мъртво пространство и избиратели там просто не съществуват или са много малко. Територия за развитие има вляво от БСП. Там има хора, които са безкрайно разочаровани от целия преход и вече започват да осъзнават, че не само българският капитализъм, а всеки капитализъм носи бедност и разруха. БСП трябва да се обърне към тях и да стане глас на тяхното недоволство, да бъде изразител на техните мечти и стремления. Знам, че днес това звучи утопично, но БСП е показала, че може да бъде идеологически-жизнена партия, тоест да се променя според изискванията на времето. И това е другият проблем на АБВ - той иска да консервира левицата в една идея от миналото и дори не желае, а направо да си го кажем не може да води смислен ляв дебат по основните приоритети.

В този смисъл протестите от лятото свършиха голяма услуга на БСП. Тези протести така нагло загърбиха всички социални теми, така самодоволно останаха слепи за разтърсващата бедност у нас, че БСП дори да не иска е обречена да бъде радикална лява сила. Това е неизбежно и оптимистично. БСП има бъдеще единствено като лява и радикална реформаторска сила, която да преоцени десните клишета на прехода и да наложи нов, различен поглед върху политиката. Няма да е лесно. Ще е дяволски трудно да се работи в тази хейтърска среда, допълнително стимулирана от НПО-та със съмнително финансиране.

Но пък, ако беше лесно, нямаше да интересно.

Нова окупация ли? Нее, просто медийна абстиненция на нарцисите

Кризата на протестната мисъл, крахът на пиар-криейтива, агонията на политическия нарцисизъм май се отразява абстинентно на своите носители, чиято бройка варира от 25 до 35 души. И понеже всепоглъщащото око на медиите отвърна поглед от протеста, който заприлича на ходеща карикатура, последните останали пристрастени решиха, че не могат да изпуснат своите пет минутки слава, отлетели в пространството като сутиен хвърлен по рок-звезда и решиха да повторят окупацията на Софийския университет. Дори и предният път окупацията изобщо не роди подкрепа и не събра повече от 200 души, но повторението на историята изглежда с пъти по-иронично - 15-тина души, от които само един от СУ, решиха да придобият скоротечна медийна слава като блокират сградата на целия Ректорат повторно. Абсолютна криза на идеите, тотален дефицит на свежа мисъл, тъжно е да гледа човек до какво деградира това, което се представяше за бляскаво, проспериращо, красиво, умно, богато и съвременно. Днешните образи ги видяхме всички - истерици, които не могат да се примирят с това, че никой не им обръща внимание, остатъчни зомбита на омразата, които не могат да живеят с идеята за демокрация, защото, нека да си го кажем честно, идеята за тази втора окупация е изцяло налудничава, смахната, а и буквално казано - мегатъпа.

"Историята се повтаря като фарс", е казал един много готин и много брадат мислител, а това като минимум означава, че цялата история на България е фарсова, защото повечето опити за нещо оригинално затъват в блатото на вечното повторение на всички мръсотии. Гледах снимката на новите "окупатори", които не били същите като предишните, а част от предишните се разграничиха дори от тях, и се опитвах да открия студент сред тях. Такива на практика нямаше. Интересно е друго - при обявена пълна окупация сред хората се намираше главната редакторка на "Дневник" Велислава Попова, както и Явор Никифоров, чиято вечно намусена физиономия може да бъде видяна в репортажите от протестите. Тоя пич беше човекът, който искаше да повтори 10 януари, а също така е и бивш участник в протестите, които настояваха Бойко Борисов да остане премиер. Изобщо новата окупационна вълна не само няма масовост, тя прилича на сбирка на някакви фентъзи-орки, чиято единствена задача е да изживяват комплексите си за величие пред очите на всички. Няма да се спираме дори на тяхната декларация, защото подобен поток на съзнанието е вреден не само за политиката, но и за целия смисъл на обществената дейност. Декларацията на новите окупатори, сред които няма хора от СУ, е нещо като политически чиклит, текст, очевидно спретнат набързо, отчаян опит за възраждане на безумието, някаква алабалистика на очевидната логорея.

Това, което "окупаторите" не подозират обаче е, че с повторението на фарса всъщност чертаят гранична линия не между себе си и властта, а гранична линия между себе си и нормалните хора. Този път окупацията е обречена и тя вероятно ще се срине изключително бързо, не, защото срещу нея ще въстанат всички, които имат да взимат изпити и на които бъдещето им зависи от нормалното функциониране на университета. Опитът на "окупаторите" да се правят на терористи, които нахлуват на спектакъл на "Норд-ост" и да държат цялото общество в плен на своята лудост и мании, няма да мине. Европейските избори се мержелеят на хоризонта и е интересно, защото черните лордове на окупациите не искат да ги дочакат. Да не би да е, защото те не само не могат да формулират някаква алтернатива, но и защото вече се чувстват като глезени деца на медиите и не могат да дишат, нито живеят нормално, ако някой не разказва в сълзливи есета за тях.

Минах покрай университета вчера. Не можах да издържа на любопитството. Отвън имаше пет-шест души, вечните амбъри на протеста, вериги отново стояха на оградата, но по нищо друго не личеше някакъв кипеж. Няма как да го има. Не можеш да превърнеш Ректората в обществена психиатрия. Не можеш да привличаш вниманието на хората с лудости вместо с политически идеи. Не можеш да окупираш съзнанието на народа с черен хейт и простотии вместо с някаква рационална идея за бъдещето. Това е големият проблем на целия протест. Той никога не успя да роди нещо смислено отвъд искането за оставка. Искането за оставка е легитимно, но не можеш да хвърляш слюнки от ярост, когато някой те попита: "а какво следва след това?".

Проблемът на "окупаторите", на последните остатъци от тях ("затуй сега жестоко жилиш, в предсмъртен ужас, може би") е, че България не Украйна. България е направила своят избор и всеки опит да се опиташ да вадиш чучелото на някаква евразийска заплаха е все едно да представиш секс-кукла на родителите си като твоята бъдеща булка. Всякакви истерии на тема, че антиевропейските сили са взели връх изглеждат безумно и смахнато, понеже всички виждат, че това не е така. Украйна има право да вояюва за своето бъдеще по начина по който намира за добре. България обаче е различна държава. Очевидно някои хора си представят, че Европа може да има само, ако на власт дойдат някакви неописуеми десни, които ги няма и никога няма да ги има. Заради това тази окупация е провал още в мига в който някакъв странен образ с ушанка изчете декларацията посред нощ. Братче, това, че ще ти отделят три статии в "Дневник" можеш да си го запишеш в сиви-то, ама и ти, а и дружинката си сте дотук.

Вече започвам да подозирам, че кабинетът наистина си има таен съюзник. Точно в мига в който в България започва да се говори за реална политика, правителството започва да се пържи наистина за своите управленски решения, когато започва смислен разговор, от блатото на нарцисизма на жълтите павета изплува някой луд и отклонява темата. После не се сърдете на света, че правителството е изкарало толкова време на вас. С всяка лудост, наречена окупация, с всеки опит за узурпация на обществени пространства от съмнителни хора със странни мотиви и налудничави блясъци в очите, показвате, че има и много по-лоши алтернативи. Ама много по-лоши.

Заради това след като се разходих край СУ, аз реших да окупирам една бира и да се порадвам на падащия сняг. Снегът над София валеше поетично и красиво и пет пари не даваше за лудостта наоколо. 

Видя ми се много смислен.