Ще научим ли истината за "Небесната сотня"?

20 февруари е датата, която няма да изчезне скоро от паметта на Украйна. На тази дата се роди "небесната сотня", на която днес в Киев вече има наречена улица. "Небесна сотня" - с това помпозно име получиха всички жертви, които бяха дадени в този мразовит ден. А след него знаем - Янукович избяга, дойде новата власт, Крим отиде в ръцете на Русия, Украйна затъна в политически размирици, поведе се невиждана информационна война, светът полудя увлечен в своят геополитически спектакъл, Западът наложи санкции, раздрънка се оръжие, създаде се усещането за бърз летеж към непозната и невидима пропаст. Понеже политическите събития се отприщиха с налудничава скорост след този ден, си заслужава да знаем какво точно се случи на 20 февруари и кой изби невинните жертви.

Новата власт в Киев има отговор. Набързо приключи разследването и обяви, че цялата вина се носи от спецчастите "Беркут", Виктор Янукович и руските тайни служби. Ако бяха дали и доказателствата за това или поне бяха демонстрирали желание да огледат всички страни на този случай, вероятно нямаше да има съмнения в това проучване. Руският външен министър Сергей Лавров посочи един очевиден пропуск в разследването - не е взет предвид нашумелият разговор по телефона на министъра на външните работи на Естония Урмас Пает с Катрин Аштън, в който естонецът с тревога изразява съмнението си, че снайперистите, които стрелят са наети от "някой от новата коалиция". Пает е опитен политик и поставя темата пред Аштън, защото знае, че това е ключов проблем.

Въпросът "Кой стреля?" е изключително важен за легитимността на всяка една от спорещите страни, защото отговорът предопределя кой е прекрачил моралните граници и е изпълнил най-сатанинското действие - проливането на кръв в името на постигането на политическите си цели. Нещо повече естонският външен министър не препредава свое мнение, а разказва какво е чул от хората, какви са настроенията в украинското общество. Ето защо претупаното разследване и удобният отговор вече никой не приема за истина, а са просто част от пропагандните ходове с които разклатената власт на Яценюк отчаяно се опитва да намери някаква опора.

Само че истината има едно отвратително качество. Тя рядко може да бъде прикрита. Първото пропукване дойде от една статия в "Дойче веле", медия, която едва ли някой може да обвини в русофилски настроения или пропутински изблици. В нея се говори за проведено разследване на германски журналисти, които са намерили записи на които ясно се вижда, че опозиционерите са обстрелвани от хотел "Украйна", който се намира в техния тил и е изцяло под контрола на майдановски групи в студения и драматичен ден. Нещо повече - немските репортери разказват, че адвокати на роднините на жертвите също недоволстват от резултатите от проверката, защото не са им позволили да са запознаят с експертизите, а това създава усещането за димна завеса около най-скандалните факти за размирните киевски дни.

Разследването на "Дойче веле" повдига изключително много въпроси. Може ли да се счита за легитимна една власт, която прави и невъзможното да скрие най-скандалните факти около един кървав случай? Какво ще се случи в правителството в Киев, ако се окаже, че твърденията на "Дойче веле" са истински? Кой е дал заповед за стрелба в невинните хора? Това са политически разтърсващия питания, защото може да се окаже, че истината съвсем не е такава, каквото се опитаха да ни я поднесат. В момента типично по сталински се прави опит всички злодеяния да бъдат стоварени върху спецчастите "Беркут", но новите данни, които излизат май дават основание на процесът срещу командосите да се гледа като на лов на вещици.

Изнесените от германците нови данни показват и през различна призма "демокрацията" в Киев за която трябва да вярваме, че цъфти и просперира. Първата работа на "демокрацията" там очевидно е да замете следите, които да скрият окървавените й ръце. защото в Киев май отдавна е ясно, че стрелбата по небесната сотня съвсем не беше правителствено мероприятие. Именно обществената ярост след тази стрелба не само не укрепи властта на Янукович, но и го превърна в опозорен завинаги беглец и никаквец.

В разгара на Майдана, писателят Юрий Андрухович бе разпространил едно писмо, че хората на Янукович извършват престъпления срещу човечеството в Украйна. Сега обаче Андрухович го няма никакъв да обясни как така жертвите са били застреляни от тила и да попита кой наистина е дал заповедта за позорното действие. Красиво и романтично е да се опиташ да стовариш цялата вина върху руснаците макар и чисто логически да е ясно, че те най-малко биха имали полза от едно такова действие. Реалните хора с интерес от това кръвопрелитие успяха да си останат в сенките и да продиктуват удобното прокурорско решение.

Може би заради това е тъжно да си обикновен човек в интересно време. Хората се превръщат в малки пионки в твърде мащабни политически игри, които не признават дори човешкия живот като ценност. "Небесната сотня" е невинна, виновни са тези, които я създадоха навръх 20 февруари, със жестокостта на своята мисия. А истината? Вече не съм убеден, че на някой му пука за нея. Защото в мига в който я кажеш ставаш виновен. 

Живеем в епоха на лъжата, която просто не търпи дисиденство.