Вестник „Капитал” се обърнаха към мен с три въпроса по темата за
евроскептицизма. Видях, че не са използвали много от отговорите ми заради това
си позволявам да ги пусна в моя блог. Видях, че вестникът се е опитал да опише
някаква грандиозна евроскептична завера в България, но смятам, че подобен опит
е обречен на изначален провал. Българският евроскептицизъм не е инжеренер
продукт, а е част от мисловната нагласа на народа по всяка тема във вселената.
Но тяхна работа си е да борят с меч вълните, както е правила римската армия по
времето на Калигула, когато той обявява война на бог Посейдон. Ето обаче моите
отговори:
- Защо
твърдите, че ЕС трябва да ни дава повече средства? Длъжен ли ни е с нещо
Европейският съюз, а Германия, например? Ако равно третиране на страните
членки, крайното й проявление би означавало България да не получава нищо?
- Не приемам въпрос,
зададен по този начин. Защото кресливите националисти обръщат този въпрос с
хастара нагоре и питат: "Защо да сме длъжни на ЕС?". Което е пълна
тъпотия. Разбира се, че сме длъжни пред ЕС - ние сами пожелахме да влезем там,
а и европейските правила са тези, които промениха България към добро. Но ЕС
също трябва да покаже ангажимент към нас. Като например развиване на добра
регионална политика, за преодоляване на диспропорциите. Смятам, че ще можем да
говорим за равно третиране на страните, едва, когато социалните разлики между
България и ЕС бъдат намалени. В кризисни за страната ни мигове като кризата с
бежанците ЕС също се забави с помощта. Разбира се, усвояването на средства е й
български проблем. Но има и политически проблем в самия ЕС, свързан със самата
идея как трябва да се развива съюза.
- Защо смятате, че България е третирана по
различен начин? ЕС ли е виновен, че надеждите на българите не са се оправдали
или това е национален, български проблем?
- Европейският
съюз има своята вина за несбъднатите български надежди. Разбира се, че
основният проблем е в нашата собствена държава. Но къде е вината на ЕС?
Европейският съюз, по-скоро неговите ръководители, приложиха най-неадекватните
методи за справяне с кризата. Европейската комисия на Барозу пет години се
опитва с един и същи метод да се справя с проблемите на отделните държави -
фискални ограничения, посегателства върху социалните права и нито косъм да не
падне от главите на банките. Виждаме какъв е резултатът от тази политика -
масов взрив на евроскептицизъм и възход на популистки партии, които поставят
под съмнения ЕС. Навремето Джеръми Рифкин, един американец бе написал книга с
поетичното заглавие "Европейската мечта" в която бе прогнозирал, че
тя ще замести американската. Къде е днес европейската мечта? Кой я погуби по
този начин? Европейската идея бе погребана от костюмари, десни политики и
абсолютна безидейност. Но това не означава, че мечтата за Европа е предала
богу-дух, просто е необходима промяна. В този смисъл България бе оставена в
периферията на ЕС. И дори и да кажем, че това е български проблем, с
гласуването на резолюция срещу "Южен поток", макар и незадължителна,
се създава усещането, че някой в ЕС наистина си мечтае за Европа на две
скорости. Нима това не е опит за удар и срещу България? При това доста
скандален.
- Доста хора биха казали, че критикувате ЕС,
защото не можете открито да заявите че сте про Путин. Това така ли е?
- Разбира се,
че не е така. Това е най-дразнещето на псевдоевропейското говорене в България -
в момента в който се опиташ да разсъждаваш за ЕС в критични, тоест съвсем
нормални категории, винаги ще се намери някой кандидат за лакей, който да те
обяви за путинист. Това е все едно аз да обвиня всеки, който не харесва краката
на Памела Андерсън моментално за гей. Логиката е радикално сбъркана. Критиката
на ЕС не означава анти-ЕС, а е битка за различен Европейски съюз. Аз не приемам
безличната политика на Барозу и фискалните ограничения като основен отговор на
всеки проблем. ЕС беше общност от социални държави и трябва да се върне към
своето предишно състояние. Дори не виждам какво е мястото на Путин в този
разговор. Ние сме направили нашият политически избор като страна отдавна.
Опасявам се, че тези, които стават и лягат с идеята да търсят агенти на Путин
по-скоро издават своето политическо безсилие. Ако не си в състояние да бъдеш
европеец и без непрекъснато да размахваш някакви халюцинирани заплахи, значи ти
си този, който реално е срещу ЕС. Десният модел на ЕС не може да продължи безкрай
и битката е именно срещу него. Какъв ти тук Путин, какви ти Евразии?
No comments:
Post a Comment