Ако идеологията
излъчваше политически аромат, то в България постоянно щеше да цари налудничав
хаос от миризми и ухания. С годините идеологическите микстури станаха така
сложни и трудно разбираеми, че обикновеният човек прилича на сираче пред скъпа
витрина пред която подсмърча със засиленото усещане за невъзможност за достъп.
Ето тези дни пак АБВ се проявиха с едно прогресивно идеологическо послание.
Кметицата на Перник Росица Янакиева разтревожи обществеността със следното
описание на формацията към която принадлежи: "Хората, които АБВ привлича,
са хора с ляво самосъзнание, с либерално отношение". В политически смисъл
подобно разтваряне на идеологическото ветрило се родее с опита на пияница да
опита от всеки алкохол в произволен хипермаркет.
Лявото
самосъзнание не изключва либералното отношение, но опитът тези две
словосъчетания да се представят като синоними, издава някакъв страхотен
политически бълвоч. Това е опит за летен флирт с всички възможни
гласоподаватели, но подобна свалка не издава добро здраве на обществото. Тук
идеите се подхвърлят само като примамка за телевизионни наивници, за да бъдат
изконсумирани по-късно в бурните изборни дни. Подобно освежително отношение към
идеологията обаче подсказва един доста метафоричен характер на АБВ. Партия,
която отчаяно иска да се хареса на всички в крайна сметка е обречена да завърши
като брошурка в кофа за боклук. Идеологията не може да бъде единствено и само
парфюм, който сменяш при добро желание или при капризно настроение.
Защото в
противен случай може да се стигне до абсурдни ситуации. Главният герой в романа
"Парфюмът" на Патрик Зюскинд, човек, роден без миризма, най-накрая
измисли съвършеният парфюм, който кара всички да го обичат. Резултатът е - че
от обич той бива изяден до последния кокал. С подобно ляво самосъзнание и
либерално отношение, размесени в палавия парфюм "Идеология", АБВ
съвсем не е далеч от тази съдба.
Ама съвсем.
No comments:
Post a Comment