Про-те-стни бо-клу-ци!

В момента в който стана ясно, че прословутата Протестна мрежа, политическото образувание, което се прави на небесно явление, но пък сяда да пие кафе с Лютви Местан при първи повод, организира протест срещу избора на Мая Манолова за омбудсман се запитах едно единствено нещо. Дали ще чуем пред парламента викове "Про-те-стни бо-клу-ци!". Защото нали във виновното лято на 2013 година виновни на умните и красивите бяха червените боклуци, тия гадни комуняги, които пречат на морала да се развихри институционално и чистите евроатлантически съвести да се уредят с държавна заплата. Сега кой е виновен?

Сега управляват техните хора. Това е тяхното управление. Протестърско-реформаторското. Именно тези същите протестъри подпечатаха новия мандат на Бойко Борисов и извиха гръбнаци пред него като древни куртизанки. Това са същите тези, които заразиха държавата с реформаторски сини пъпки, които се оказаха като тежко венерологично заболяване. И колко е удобно, когато твоите собствени хора прецакат абсолютно всичко, ти веднага да се правиш на гласът на вечната политическа невинност. Има една групичка от хора, която като наркоман си е въобразила, че цялата политическа воля на държавата може да произтича единствено от нея, въпреки, че нейната численост, в зависимост от размера на изпитата бира е между 50 и 100 човека.

Така че преди да протестират срещу Манолова протестърчетата дължат много други отговори. Например - къде бяха, когато техните собствени любимци скопиха президентският референдум. Нали това беше най-великата кауза на земята. Нали знайни и незнайни псевдограждани се разхождаха из сутрешните блокове на телевизиите и ни обясняваха как прогресът може да дойде само чрез такова допитване. Къде остана тяхното морално възмущение от това? Къде бяха, когато Реформаторския блок и ДПС сключваха своя исторически компромис, така неотличим от сцените в полунощните кабелни филми? Къде им бяха протестите, когато политическите принципи, които твърдяха, че защитават бяха изнасилвани брутално и многократно? Къде им бяха моралните пози, когато тази власт алчно взе заем от 16 милиарда или пък допусна някаква си американска чиновничка да ни нарежда сред фронтовите държави?

Тези псевдограждани са диагноза. Те са вирусът, не лечението. Полуинтелектуални отворковци без дори грам съдържание. Пукнати балони. Всеки път, когато тези се намесят в политическия живот на държавата, тази държава се влошава все повече и повече. Защото протестърската номенклатура пет пари не дава за истински ценности. Те просто искат да са в медиите. Жадуват за своите пет минутки измислена слава и поредното грантче, което да им подсигури паразитното съществуване. Един път си признайте, че сбъркахте бе, хора! Поне веднъж! Сгафихте яко. Сега вече е късно да ми леете сълзи. Или поне да бяхте събрали смелост да протестирате срещу Борисов. 

Но как се протестира срещу този, който ви плаща заплатите.

ГЕРБ се завръща на местопрестъплението

В старите криминални романи на Агата Кристи винаги беше ясно едно - убиецът се връща на местопрестъплението. Най-малкото, за да заличи следите и да измие кръвта.

Тези дни пред очите на целия народ се състоя парламентарна екзекуция на президента. Депутатите от неговия собствен кръг - ГЕРБ и Реформаторския блок обезкостиха идеята му за референдум като опитни масови убийци от холивудски филм. Трябва да бъдем справедливи - това е сюжет в който няма добри. Нито президентската идея беше светла и вдъхновяващата, нито последващата й екзекуция се прослави със светлина и възторг, освен с мрачното чувството за някаква закъсняла справедливост, че лошите се сръфаха гърло за гърло.

В пика на проливането на политическа кръв тежката артилерия на ГЕРБ Десислава Атанасова изрева във фейсбук, че се заформила спонтанна коалиция между БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и била насочена срещу ГЕРБ и ПРЕЗИДЕНТА (тя го написа точно така с големи букви, което е еквивалент на истеричният писък). Статусът на Атанасова не изясняваше обаче най-важното - намалената бройка на депутатите от ГЕРБ при гласуването. В едното от тях участваха само 55 души, а парламентарната група на ГЕРБ е от 83-ма. Къде останаха другите? Ваканция ли си взеха?

Очевидно цяла вечер са кипели трескави разговори в мрачната цитадела на ГЕРБ и на сутринта Атанасова имаше нова версия за основния виновник за екзекуцията - развалените пултове. Депутатите от ГЕРБ искали да гласуват и за задължително, и за мажоритарното гласуване, но коварната техника като истинска пета колона провалила техния благороден опит.

Сюжетът е точно по Агата Кристи - убийците се завръщат на местопрестъплението, за да сложат фалшиви улики. Но можем да недоволстваме от съшито с бели кръпки обяснение. И заради това можем да помогнем на ГЕРБ с допълнителни оправдания. Лошите хороскопи на депутатите от партията на Бойко Борисов са виновни. Или пък - магнитните бури на Меркурий са били толкова силни, че са причинили технологичен срив и така не са успели да гласуват. Трябва да има повече спецефекти, повече екшън. Липсващите депутати са били отвлечени от извънземни например, които са говорили с руски акцент. Цялото психодясно ще повярва...

Но останалите хора така или иначе видяха истината. "Историческият компромис" ясно се очерта - ДПС подкрепя окастрената съдебна реформа, а ГЕРБ и Реформаторския блок екзекутират президента. Управляващата коалиция набъбва като гнойна пъпка, а междувременон всички приказки за морал в управлението, нови ценности и евроатлантическа бодрост отиват на боклука. Каква ли драма се ражда в протестърските сърца ми е чудно. Че толкова подтискаща тишина рядко е било. 

Или както каза един квартален философ в Банишора - тия може и да са красиви, ама се окахаза твърде тъпи. 

Копелетата на съдебната реформа

"Копеле, не вярвам, че стигнахме дотук". С тези поетични, абе направо библейски думи, които ще бъдат увековечени през 23 век в ревизираното издание на "Кама сутра" за реформатори от последния ден, се бил обърнал правосъдния министър Христо Иванов към лидера на ДСБ Радан Кънев. Поне така гласят самопризнанията на самия Кънев, дадени докато консумираше последиците от неочакваната грешка да се качи в една и съща кола с Диана Найденова. Дайте да бъдем честни, когато чуе реплика като казаната в началото, конспиративното съзнание на пролетариата ражда картини на тайни оргии, малолетни проститутки и бичуване пред портрета на Иван Костов, сцени достойни да бъдат описани с толкова драматично възклицание. А, истината се оказа доста по-банална. Христо Иванов и Радан Кънев се поздравявали с успеха на съдебната реформа, разбираш ли, копеле.

Този успех на реформаторите започнаха да ни го обясняват от всички медии на "Америка за България". Десните шамани излязоха от перманентния махмурлук и започнаха да заработват кинти за нова пиячка като обясняваха, че всъщност включването на ДПС и отпадането на две-трети от първоначалните идеи всъщност е голям успех. "Че конституционната поправка не е панацея (все едно някой я смята за такава), че е "имитация" и т.н. ще се пише денонощно в голяма част от пресата. Равносметката показва друго", дръпна моралистично заключение Даниел Смилов. Равносметката всъщност била добра. Първата крачка била направена. Отваряйте шампанското направо. Смилов, разбира се, солидно изкривява реалността дори и в това заключение, защото съдебната реформа бе представяна именно като върховната панацея на българския успех и след нея се очакваше бедността да намалее, политиците да спрат да крадат, Азис да пропее опера, а естествената големина на бюстовете на българските жени да се увеличи сред с пет сантиметра. Съжалявам за тази шегичка, но ако си направите труда да проследите интервютата на представителите на Реформаторския блок от времената преди да катастрофират с реалността, ще видите, че те представят съдебната реформа точно като някакво грандиозно космическо събитие. Това е симптом за политическата лудост на дясното пространство, но и симптом за българската журналистика, защото нито един, ама нито един журналист не се опита да изиска целенасочено отговор от представител на РБ - ама какво ще правите и докъде сте в състояние да стигнете с компромисите в търсенето на митичните 160, а всъщност 180 подписа.

"Толкова дълго отлагахме и не регистрирахме никакво движение по реформата, че сега, когато ни се налага да препускаме, трябва да се радваме, че можем да ходим", написа всичкологът Илиян Василев пак с цел пусне адреналин сред унилият десен електорат, който така и не успя да разбере как така Лютви Местан и Радан Кънев се оказаха не само първи приятели, но дори и съвносители на промените. Трябва да разберете, че след две години усилена пропаганда в очите на психодесните това изглежда така все едно Джак Изкормвача да се подпише в подписка за по-добри условия на труд на сексработничките в Лондон.

"Започнахме без гласове да прокараме реформата, сега имаме 180 гласа, независимо че пакетът е редуциран", обяви и правосъдният министър Христо Иванов, обявен от либералната преса за нещо като реформаторски Супермен, лудият, който е тръгнал да прави толкова радикална реформа, че е чудно как досега не е бил пометен с базука. Изобщо пред нас се разкрива картина на един чудовищен успех. На страхотна победа. На нечуван консенсус. Направо на един исторически компромис, който ще изпотява един ден студентите, които кандидатстват с история. Това за което не си дадоха сметка реформаторите е, че този народ вече лъган безкрайно толкова много години, че надушва лъжата като обучено прасе скъп трюфел. Не напразно фразата "исторически компромис" стана синоним на политическото порно, а шегичките за реформаторските лидери придобиха толкова лют характер, че евротатлантическите им души ще се сгърчат от политкоректен ужас, ако ги прочетат всичките.

Дайте обаче сега да видим истинските измерения на този "голям успех", защото иначе рискуваме напълно да затънем в блатото на лъжите, а оттам, копеле, излизане няма.

Някъде в късната есен на миналата година, когато стана ясно, че реформаторите клонят към идеята реформата да стане не чрез промени в Закона за съдебната власт, а чрез промени в Конституцията, започнаха да ни проглушават ушите с това как реформата в основия закон била толкова радикална, че даже Троцки щял да се уплаши, ако я прочете като писмен текст. Какви бяха идеите - разделяне на ВСС на прокурорска и съдийска квота, засилване на ролята на съдебния Инспекторат, явно гласуване във ВСС и няколко други за цвят. Общото между тях е, че когато ги чете обикновен човек по никакъв начин не може да схване къде го тоз пусти радикализъм, къде е тази тотална реформа. Това, което се предлагаше от реформаторите бяха някакви технически промени, но рекламирани като невероятно юридическо постижение. Както написа някой във фейсбук - цялата реформа прилича на преместване от единия в другия крачол и единствените луди са тези, които се ловят на поредната въдица за лековерни съзнания. 

Ако реформаторите обичаха да слушат някой друг вместо себе си щяха да разберат и друго. От първия ден беше ясно, че точно в края на мача ДПС ще се намеси в тази игра и ще изземе инициативата от тях, защото управляващата коалиция не е между ГЕРБ и РБ, а между ГЕРБ и ДПС. Това пролича седмица преди окончателното внасяне на промените. Точно тогава Местан се намеси в мача и не само се намеси, ами подаде топката на Бойко Борисов, който почна да прави совалки и да търси политическа подкрепа сред опозицията. Именно тогава прозвучаха първите гневни коментари срещу Христо Иванов, чу се, че той е подвел премиера и се изясни, че ако управляващите искат да привлекат подкрепа трябва сериозно да редуцират промените, които предлагат. Така се получи пълен цирк. Половин година се обсъждаше един законопроект, правеха се кръгли маси за неговата презентация, а точно преди финала той бе орязан с две-трети. Направо окастрен. Единствената идея на реформаторите, която остана непроменена е тази за разделянето на ВСС на две. И това трябвя да е успех? Това е все едно да си обещал да направиш от една барака стройна пететажна къща с красиви балкони, огромни стаи и басейн, а най-накрая да се окаже, че всъщност си боядисал наполовина прозореца в тоалетната. Ако това може да бъде наречено успех, това означава, че в последните години и България бележи сериозни успехи по футболните терени.

Парламентарните маневри за промените в Конституцията обаче се записаха в историята с още едно величаво постижение. Подписите на Радан Кънев и Делян Пеевски се оказаха в един списък - този на съвносителите на промените. А това е най-голямата ирония. От две години насам Радан Кънев става и ляга с името на Делян Пеевски на уста, той бе станал неговият личен образ на злото, на видимата фигура срещу, която въстават неговите идеали. Всичко това сега бе захвърлено в огъня.

"Историческия компромис" се оказа другото лице на грандиозният провал. Но това поражение не се дължи единствено на интригантската харизма на ДПС. До него доведе политическата подлост на хората на Кънев. Защото цяла половин година те бяха впрегнали своите собствени медии-бухалки, партийно-грантовата си преса, да се опитват да извиват ръцете на всеки, който каже дори и думи срещу техните идеи. Техните действия не бяха опит за преговори, а чист медиен рекет в най-брутална форма. Но най-накрая този подход рухна, защото все пак политиката има правила срещу, които трудно може да се въстане. И поражението на реформаторите бе в това, че се прегърнаха с ДПС с такава страст и целувки, че десните анализатори все още не могат да вземат този завой както трябва. Стана ясно, че те не са самостоятелен политически фактор, а просто марионетка. Всички клетви, че ще се оттеглят от властта, ако реформите не минат бяха забравени.

И кой, пардон, #КОЙ, се оказа виновен за порнодраматизма на Реформаторския блок? Ами как кой - лошата БСП. БСП отказала да се включи в подписката и така принудила жадната за любов десница да потърси утешение в прегръдките на Местан. Не напразно всички дефилиращи по телевизията политически пеперуди на десницата почнаха да говорят, че БСП се поставила в изолация, партията постъпила драматично грешно и сгафила отново. Всъщност отдръпването на БСП от опита за този натрапен консенсус е изключително идеен ход. Играта на промени в конституцията, водена по този начин, е част стария филм за България и той се прожектира в опит статуквото да спечели още малко време и за пореден път да се опита да продаде дясна утопия на разгневените избиратели. Какво да правиш в политическата оргия, където се преплитат телесата на толкова мното партии, че подобно на Оруел човек може само да каже: "животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е".

Равносметката за парламента след реформаторската победа прилича на маса в черноморска закусвалня, където са вилнели пияни англичани. Тези, които най-много настояваха за истински прозрачност всъщност се договориха по един изключително задкулисен начин. Тези, които най-много твърдяха, че са носители на морала се спаразиха като крайпътни кралици на нощта. Тези, които твърдяха, че ще борят мафията всъщност направиха сделка с нея, за да могат да скрият факта, че техният исторически компромис е поредният медиен балон, който гръмна трагикомично. Лютви Местан се оказа реформатор, а Бойко Борисов човек на консенсуса.

Гласуваш за Радан, получаваш Шиши и Местан. Това трябва да е лозунгът на съдебната реформа. Стегнат, ефектен, страстен.

Ех, копеле, направо не мога да повярвам, че стигнахме дотук!

Политическото ГМО на България - #психодясното

Някаква джаджа в главите на българските министри и политици изпушва мелодраматично всеки път, когато те се окажат в САЩ. Ако някой си направи труда да проследи историята на прехода ще види колко много глупости са издрънкани във Вашингтон и неговите околности от наши представители и веднага ще заподозре, че най-малкото им сипват нещо в храната там, което ги кара да се държат като главни герои от треторазреден психотрилър. Или пък лиричното усещане за пряка възможност да се подмажеш на своите господари ги кара да забравят задръжките подобно на ексхибиционист в късен есенен парк. Можем да припомним, че именно в САЩ президентът Росен Плевнелиев обяви пред българската емиграция там, че вече смятал да пътува само в западна посока вероятно, за да демонстрира на живо, че не само е изпълнен до козирката с евроатлантически ценности, но е готов да поеме и още и още. Пак там навремето отишлия си от този свят Стоян Ганев с милиционерски патос обясняваше как иска да съди СССР, малко преди да се отдаде душевно на сектата на Мун, изобщо примери колкото искаш.

В този списък тези дни влезе и външният министър Даниел Митов, който реши във Вашингтон да демонстрира нискочелата си геополитическа визия и да покаже мускули като обяви Русия за "сериозна заплаха за нашата сигурност". От една година насам обществото като че ли претръпна пред опитите на българската управляваща класа да въведе езикът на геополитическите ястреби като норма у нас. През какво ли не мина страната в това отношение. През съсканията на същия този външен министър, че действията на всички, които не искат чуждо въоръжение у нас граничат с криминалното поведение, през любовното изригване на Николай Ненчев, че България е съюзник с по-добрата част от света и се стигне до всекидневните публицистични спазми на една дузина десни шамани, които са превърнали своята русофобия в добре платена професия, въпреки, че повечето от тях страдат от очевидна липса на антидепресанти.

Със своето поведение в САЩ Митов реши окончателно да узакони тази лексика на безумието като водеща линия на българската държава и точно поради тази причина сред изявленията на министъра може да открием бруталното настояване санкциите срещу Русия да останат "без значение от всички реални и мними недостатъци". Никога няма да ми омръзне да гледам как един български министър е в състояние да екзекутира реалността. Значи воплите на туроператорите за драстичното намаляване на руските туристи са нещо мнимо и пренебрежимо? Официалните данни на Министерството на туризма са за спад от 20 на сто, което само по себе си е притеснително, а още по-притеснително, защото най-вероятно истинският отлив е поне 50%, данни, които вероятно ще ни спестяват до края на местните избори, за да не се види как политиката на правителството е като раков тумор за един от малкото живеещи сектори на българската икономика. Позицията на България в подкрепа на санкциите вероятно може да бъде разбрана като част от обща политическа посока на страната, но дори и тогава нормално мислещия човек би очаквал всички министри колективно да настояват за общо сваляне на санкциите, защото те са в остър разрез с икономическите и емоционалните интереси на българите. Нито дума за това обаче. В САЩ Митов се държи като американски гражданин, разсъждава като американски гражданин и май само в края на своите изявления се е усетил къде ще му се наложи да се прибира и добавя мелодраматично: "ние всички искаме да търгуваме, да имаме добри отношения с руснаците". В контекста на ястребщината му обаче това вече не звучи като дипломатически знак или опит за някакво разширяване на примката около гърлото, а по-скоро напомня на прословутият опит на бай Ганьо да съвмести несъвместимите световни вектори в едно изречение. Случката е от "Бай Ганьо се върна от Европа" и когато героят на Алеко Константинов трябва да роди максимално ефектната царедворска формула, която да му отвори вратите към бъдеща политическа, а и журналистическа кариера се ражда фразата: "Да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците и да ни турят, ако не по-горе, то поне наред с великите европейски сили". Усещането за тази байганьовщина се засилва и от подозрителното разпределяна на роли в правителството. Митов е зализаният ястреб, генномодифициран политик от новата костюмарска школа, а Бойко Борисов прагматикът, който се опитва, където има възможност да се оплаква, че санкциите носят вреда на България. Съвсем разбираемо е правителството между гербаджии реформатори да се държи като диагностициран шизофреник, но понеже точно по тази тема никога не прехвърчат искри, то трябва да е приемем за актьорска игра. Единият чете лекция във Вашингтон с комсомолски, пардон, евроатлантически блясък в погледа, другият дава интервю за ИТАР-ТАСС, където намеква, че Путин може би е имал право да разкритикува България. Какво е общото в това поведение - ами дори и надрусан с презряла марихуана тийнейджър няма да се върже на този патетичен театър. Защото крайният коефицинет на полезно действие е нулев. България не е получила и няма да получи компенсации от Европейската комисия за щетите, а междувременно отношенията с Русия са във възможно най-мъртвата си точка от десетилетия насам.

Описахме подробно този случай на абсолютно погазване на здравия разум, националните интереси, политическата логика и доброто управление, за да можем да идентифицираме още един проблем в нашата разкапана политическа среда. Даниел Митов е любимец на една прослойка в българското общество, която също миналата седмица бе изтеглена под парещите лъчи на слънцето и тя запищя като вампир сбъркал радикално времето си за лов. Става дума за така нареченото психодясно, появило се на плакати из големите градове като част от плакатната война покрай съдебната реформа, която разтърсва политически активните граждани.

Психодясното е една малобройна прослойка, която има няма 1500 души в цялата страна, концентрирана приоритетно на жълтите павета, но която разполага с медийно влияние и западни ресурси. То е източник на истеричен антикомунизъм, яростна подмяна на политическите послания с лигав псевдоморализъм и русофобия, която на моменти достига до карикатурни нива. Последната кауца на психодясното е съдебната реформа и плакатите, които се появиха всъщност правеха опит да изобличат двойните им стандарти в отношението към света. Съвсем не се наемам да твърдя коя от двете воюващи страни е правата, но понеже разобличените реагираха много отстро, когато техните собствените методи бяха обърнати срещу тях, трябва да изобличим лицемерието моментално. Психодясното е американски проект за България, една паразитна прослойка, която вече се е отучила да работи каквото й да е, но за сметка на това се ползва като улично оръжие за защита на всякакви удобни за зализаната олигархия каузи. И понеже повечето от настоящите представители на този антропологичен вид имат тежки корени в предишната номенклатура те не са се разделили и със съзнанието си за някакъв богопомазан елит. Психодясното не може да живее, ако не се възприема като някакъв възвишен, отделен еволюционен вид, който е надраснал с толкова много простолюдието, че може да ги наблюдава единствено със зле скрито презрение и омраза. И тази омраза се наблюдава най-добре, когато някой се опита да се противопостави на вълната на това грантово статукво. Едва ли някой друг е в състояние да роди толкова токсична лексика, колкото представител на психодесните, когато трябва да си защитава грантовете. Тази лакейска отдаденост и нейното медийно надуване като политически балон всъщност ражда феномени като Митов. Това е лабораторията, която ражда пламенност, но в името на статуквото, революционни фрази, но в услуга на олигархията, обществена патетика, но обслужваща идеологията, която не иска промяна.

И авторите на клипа за #психодесните много правилно бяха посочили тяхната активна дейност срещу Русия. Те съществуват основно и единствено заради това. Опитите да иронизират най-верния аспект от атаката срещу тях, показва, че този път наистина бяха изкарани под светлината на лазерния микроскоп. Именно психодясното и лабораторията на кадри, която представлява то е най-големият опит за подмяна на традиционни политически ценности у нас и начин всяка идея за радикална социална промяна да бъде осмяна, охулена и наритана. Тази паразитна класа е в основата на слугинския елит, който губи ума и дума във Вашингтон и започва да ражда глупост след глупост. Заради това темата за невъзможността на България да формулира ясен национален интерес и темата за психодясното са свързани в неразривен съюз. "Преди да ни направят бедни ще ни направят глупави", беше казал един път в пристъп на голямо вдъхновение проф. Андрей Пантев. Психодясното е инструментът за масово изглупяване. През тях се прокарват всички тъпотии, които скапаха нашия живот и превърнаха България в основния лузър на ЕС. Именно психодясното в неговата върховна истерия прецака възможността за автентично обединение на гражданите за различна държава. Те всъщност не искат различна държава, защото там, където има разум няма да им отпускат никакви средства и грантове. Но в държава, където Митов може да е министър, в държава, където недоучили могат да дават акъл по всяка тема във вселената - това е идеалното поле за експерименти.  

Бог да пази “Америка за България”, защото поне знаем на кого може да сме благодарни за всички тези паразити. 

Политическа находка

Проф. Михаил Мирчев като кандидат за кмет на София е истинска политическа находка. В българската политика често сме свикнали да живеем с най-оптимистична цел "избора на по-малкото зло" и заради това е трудно да се зарадваме на политическо решение, но в този случай си струва. Мирчев е човек без маска, казва това, което ми мисли, посочва проблемите в тяхната острота и не ги посипва с псевдолиберална пудра или общи приказки. Той никога не е бил клакьор на статуквото, а човек със собствена битка за по-добър свят. И успява да намери онези нови проблеми, които вълнуват левите хора. Видя се, че бръкна в червата на десницата със своята дума "просоросоиден". Мога да ви кажа защо е така. 

За първи път имаме ляв кандидат, който не се страхува да се обърне и да води битка с истинския противник - грантовата паразитна прослойка, която като радиация се опитва да прокарва като безалтернативни своите истини. Самата номинация на Мирчев е успех, защото дава нова възможност на левицата да докаже автентичност, а не да съществува като някакво евроатлантическо ГМО.

Второ - за първи път в София има кандидат, който не е продукт на апаратна игра, а на номинация на обикновените членове. Това е подходът, който работи при левите партии, защото им дава възможност да се разширяват наистина, а не да съществуват в някаква дзен апаратна нирвана. 

Успехът не винаги е възможен бързо, но много често той започва със знанието за това къде точно искаш да стигнеш.

Човекът, който страстно мразеше Делян Пеевски

Няма да ви казвам засега кой е казал това, но дайте да се насладим на една цяла серия от цитати за Делян Пеевски. Вземете си пуканки, защото ни предстои едно изобличително пътешествие пълно с бликащ от страст морализъм, поучения, размахан пръст и прокурорски разобличения. Не отговарям за сърдечни пристъпи или бъбречни кризи, получени в резултат на минаването през това минно поле от тежки думи и люти лозунги. Всички тези изявления принадлежат на един-единствен човек:

"Делян Пеевски е само обемистият връх на айсберга в целия начин на управление на ДПС" (9.06.2015)

"Има достатъчно сведения в интервюто на Цветан Василев за престъпленията на двама души, Делян Пеевски и Цветан Василев, за да се самосезира прокуратурата по случая" (1.04.2015)

"Прокуратурата да се самосезира и да провери ролята на Делян Пеевски за фалита на КТБ" (30.03.2015)

"Пеевски самодоволно излезе от залата, когато гласуваха. Много хора от ДПС мечтаят да бъдат в управлението. Ние се стремим да не стигнат отново до там, защото видяхме какво донесоха на България" (20.12.2014)

"ДПС се правят меко казано на проевропейска партия и те нареждат втори в листата си собственикът на медийна империя, която бълва антиевропейска кампания в България" (17.04.2014)

"Искам искал да видя истината за отношенията между Делян Пеевски и Цветан в съдебна зала" (10.07.2015)

"Георги Кадиев лъже, че имаме връзки с Делян Пеевски" (13.09.2013)

"България трябва да има дясно управление, което включва ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако ГЕРБ искат Делян Пеевски очевидно ще трябва да се откажат от Реформаторския блок" (16.10.2014)

"Ние не споделяме позицията на ГЕРБ, че проблемът на ДПС е Делян Пеевски. ДПС е проблемна изцяло и е нужно да се промени, защото те не са либерална партия, която защитава малцинствата. Това е мафиотска структура" (18.10.2015)

"Назначаването на медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС е арогантен знак за превземане на институциите от мафията" (15.06.2013)

"Не може българските турци и мюсюлмани да бъдат унижавани с кандидати като Делян Пеевски!" (9.04.2014)

"Оглавяването на ДАНС от Делян Пеевски не е същината. То е демонстрацията" (14.06.2013)

"ДПС е и ще продължава да бъде ключовият дестабилизиращ фактор в настоящия парламент....Не трябва да лъжем хората - ДПС има влияние. Те имат влияние и отстраняването на това влияние е процес, а не случка. Това е дълга борба" (9.03.2015)

Всички тези категорични, безкомпромисни, силни, развълнувани, направо хирургични заявления принадлежат на лидера на ДСБ Радан Кънев. Налага се да ги припомним заради цяла серия от изявления от страна на реформатори и верните им болончести шамани, че това, което ще бъде прието от парламента като промени в Конституцията е не само "исторически компромис", но и повод да се отваря шампанско заради успеха. Страхотна победа - имената на Делян Пеевски и Радан Кънев стоят под внесените промени в основния закон. Дори и само това е повод за истински политически гърч на стомаха и повик за повръщане. Къде останаха ценностите, къде останаха принципите, кой уби и зарови в полунощни гробища идеята за морала?

Ако точно тази власт не бе дошла на пика на една вълна, която се самообяви и етикетира като "умна и красива" сигурно моралният гърч щеше да е по-малък. Но в парламента влязоха истерици на свободна практика, които ставаха и лягаха с това, че няма да предадат избирателите си и ще бъдат парламентарни рицари на реформите. Страхотно! Епохално! Сега Пеевски и Кънев вече са първи приятели, депутатски другарчета, участници в един и същ отбор. Честито на всички, които повярваха. Ако това е революцията на умните и красивите, то това означава, че от първия миг те са дрънкали врели-некипели. Ако това е голямата реформа на Реформаторския блок, трябва спешно да проверим дали всички тия не са избягали от лудницата. Грантаджийските статии и самоуспокоения не вършат работа. Да клекнеш пред този който си обявил за най-голям враг (Пеевски, ДПС) във всяка една страна по света минава за абсолютен провал, за тотален крах, за морален фалит. Само тук в България е възможно след подобно порно на живо, Радан Кънев да седне в колата на Диана Найденова и да обяснява как Христо Иванов му казал: "Копеле, не мога да повярвам, че успяхме". Ама наистина успяха - сега Кънев и Пеевски вече са първи приятели, ДПС е част от реформаторското мнозинство, Бойко Борисов е основен глас на конституционната промяна и от такъв хепи енд всеки реформатор трябва да помисли сериозно дали да не подаде в полицията жалба за изнасилване.

"Обемистият връх на айсберга" вече е част от техните пориви. "Дестабилизиращият фактор в настоящия парламент" стана първа дружка с реформаторите. Скоро ще ги видим всички на една снимка - дължат си я просто след толкова фундаментален успех и след такъв "исторически компромис".

Но тук има и друг проблем, който трябва да отбележим. Радан Кънев изглеждаше много време като някакво ново, смислено лице на дясното, което ще се опита да я откъсне от нейните психокорени и да й открие различен и разбираем път към бъдещето. Вместо това се оказа, че едва ли има друг политик изрекъл толкова много лъжи до момента. Клетвите срещу ДПС се оказаха театър. Хей, театър са - сега ДПС вече е половин коалиционен партньор. Атаките срещу Пеевски просто балон - сега Пеевски е направо приятел. Кънев излъга и в предизборната кампания, че няма да гласува Бойко Борисов да стане премиер и получи 30-те си сребърника - свръхпреяждането с власт на Реформаторския блок. Последната жертва стана съдебната реформа. Тя никога, ама никога не е била смела, нито пък решителна, още по-малко радикална. Но след оргията с Пеевски и ДПС от нея не остана нищо.

Десните шамани ще лъжат до побъркване, но няма как да скрият истината. Подписите на Кънев и Пеевски под един документ са изгарящото очите доказателство за това. Сега вече РБ може да предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Очевидно те силно и страстно вярват в катарзиса. Очевидно мафията си е почистила зъбките, сложила си е лигавниче, започнала е да гледа мило, купила си е роман на Георги Господинов и сега вече може да бъде дружка с умните и красивите и техните небесни, честни, последователни, уникални лидери.

Исторически компромис, нали, така братче?

Само защо не виждам да отварят шампанско и да пируват с революционни песни?

Вероятно все още не могат да седнат на задните си части.

Минижупът като съдебна реформа - как функционира психодясното

Психодясното отдавна е елемент от психиатричния пейзаж на софийските потайности, околности и изтрезвители. Но смятам, че автентичният електорат все още не наясно с механизмите по които работи тази лудост. Трудно е човек да се ориентира в грантовата логика, най-малкото, защото почти никой в тази държава освен тези паразити не получава пари, за да не работи. И понеже на хонорарния лист на "Америка за България" са се наредили подобно на шимпанзета на палма, доста маймуни, дайте да опишем как точно работи писходясното. Важно е да се знае това, особено с оглед на слюнките, които хвърчат из медиите и писъците, които ни заливат всеки път, когато някой попита какво точно работи Асен Генов, или пък Антоанета Цонева.

И така, какъв точно е механизмът на действие.  Взимаме един важен, но страничен проблем и го превръщаме в светая светих на градските сноби. Например - "време е фризьорките да ходят само с минижуп на работа". След това се натиска бутонът за действие.

Първо се активират блогърите. Нервната акула пише сълзлив текст, че докато на фризьорките се забранява да си показват краката, това общество на потни мачовци винаги ще бъде под ботуша на Кремъл и Путин ще коли и беси у нас. Иво Инджев се включва със статия - "Фризьорките с дълги поли - последния остатък от съветския социализъм". Иван Кръстев дава дълбокомислено интервю пред "Дневник" със заглавие: "Провалът на минижупите при фризьорките ще отвори път за политическия екстремизъм". Илиян Василев ще напише безкраееееен геополитически анализ в който ще докаже, че дългите поли при фризьорките досега са пряко следствие от монопола на "Газпром" на европейския пазар и опит за намеса на Кремъл в автентичните пориви на българската еротикъ. "Кога ще отстоим своята идентичност и суверинитет от ръцете на рубладжиите. Министър Николай Ненчев като активен минижупец подкрепя тази прогресивна кауза, защото Ненчев е Той, а дългата пола е КОЙ", ще напишат в сайта си от реформаторското БЗНС. Ивет Добромирова ще напише яростен статус, че баба й партизанката всъщност се е борила не за социализъм, а за минижупи при сервитьорките и ще нарече "гниди" всички, които не се съберат в името на прогресивната кауза пред парламента.

След това Протестна мрежа подхваща акция - "Търсим поне 160 фризьорки, които да бъдат с минижуп". Идеолозите на групировката минават по всички телевизии и твърдят, че всеки, който е против тази кауза е слуга на олигархията и лакей на КОЙ. Веднага се намира някой тежък либерално-грантов анализатор, който в "Дойче веле" да даде мнение, че българското общество е разядено от тежък патриархално-битов дискурс, но модерните граждани вече не искат да търпят тоталитарното иго на дългата пола. Юлия Берберян се появява в сутрешен блок и твърди, че дъщерите й играели тенис с мини-поли в знак на протест срещу нечовешкия комунизъм, който ги тъпчел с пари и привилегии по най-гнусен начин. Едвин Сугарев обявява гладна стачка докато и последната сервитьорка на тръгне с къса пола. След това обявява, че ще напише седемтомно разследване за комунистическите далавери на шивачите на дълги поли и ще издаде стихосбирка "Откачалката си иска своя розов минижуп".

Парламентарната група на Реформаторския блок чете декларация в парламента. Радан Кънев казва, че централният въпрос на нашето общество е докога няма да виждаме краката на фризьорките и допълва, че гражданите вече се борят за ценности, а не за някакви презрени социални права. Виктор Стоянов кара филхармонията да изпее заедно с Васко Кръпката песента - "Ти си моята фризьорка, аз съм твоят минижуп". Огнян Минчев изригва във ФБ, че путинистките отрепки се опитват да спрат волята на българското общество, но фризьорките с минижуп са последния шанс за отстояване на националната идентичност и ценности. Калин Янакиев пише статия в портал "Култура" - "Евроатлантическата телесност срещу евразийския дискурс в контекста на хибридната война".

Феновете на ДСБ почват да пишат с хаштага #ShowMeYourLegs, за да покажат, че нямат нищо общо с българските селинджъри, които не само имат наглостта да не знаят английски, ами и нехаят за най-важния въпрос във вселената без който мирозданието ще рухне. Преподавател от НБУ обявява, че с фризьорки без къси поли България директно отива в евразийските лапи на газовата мечка и на нейния върховен Сатана. "Представяте ли си сега, ако не бяхме в ЕС - щяхме вече да сме задължени да носим бурки", казва проф. Евгений Дайнов в революционно есе с мистичен характер. Българските либертарианци и следовниците от сектата на Айн Ранд и богаташите от последния ден почват да твърдят, че етатисткият социализъм, който задушава свободния дух на предприемачите и болшевишки ги принуждава изобщо да плащат данъци са довели до комунистическия консерватизъм без който икономиката не може да дръпне. Институтът за пазарна икономика праска анализ, че държавата всекидневно губи по 790 милиарда долара от това, че фризьорките не носят минижупи и допълват, че Стиглиц и Кругман са комунистически агитатори и нищо не струват, защото тройкаджиите от УНСС в ИПИ са къде-къде по-качествени икономисти.

Свиква се протест пред парламента. 25 души начело с Йоло Денев викат срещу путинисткото мракобесие. "Дневник" пуска специална рубрика: "Скандалът с минижупите". В Медиапул се прави разтърсващо разследване "КОЙ блокира новите минижупи".

Психодясното изтрещява...

Бунтът на роботите. Ще има ли нова 1968 година в Европа?

През 2008 година списание "L'Еuropeo" направи един специален брой посветен на 1968 година, наречена там "най-дългата година". По онова време главен редактор е Калина Андролова и заради това целият брой е готин, естестетски, съвсел леко меланхоличен, революционен и изпълнен с една тиха тъга за идеализма на онези отминали времена, които сега изжглеждат като случки от различен крачол на времето. Сега и да искате повече никога няма да има такъв брой на списанието, защото сегашният главен редактор Димитър Стоянович е пленник на своите мизогинични обсесии, а списанието е потънало в някакво снобско самодоволство, нарцистично мърморене по повод и без повод и духът отдавна е напуснал тялото. Онова на Андролова беше списание за политически идеи, сегашното е списание за градски сноби. Разликата е огромна.

Както и да е - ако си намерите онзи стария брой за който казват, че вече е колекционерска рядкост ще усетите духа на 1968 година. Онази година в която статуквото просто повече не можеше да бъде търпяно. Хората искаха промяна и от двете страни на Желязната завеса. Чехите се опитаха да направят своята пролет, френските студенти излязоха по улицата, защото мисълта да живеят според правилата на миналото ги влудяваше до безкрай. Година на поезия. Година на бунт. Година, която и до днес тези, които продадоха съвестите си след това си спомнят романтично, защото дори и предателите се нуждаят от някакви мигове на автентичен порив назад в битието си. "Забранено е да се забранява" - обичам да си спомням за този надпис в Сорбоната от онези дни, защото именно той ни разкрива в какво извратено време живеем сега.

Сетих се за 1968 година, защото тези дни се появи едно разтревожено интервю на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който обяви, че гръцката криза е довела до предреволюционна обстановка в Европа. "За мен сегашната атмосфера прилича на онази, която бе в Европа след 1968 година", обяви Туск, с което показа, че видял буреносните облаци, но по никакъв начин не е разбрал защо са се появили.

Днес 1968 година е невъзможна. Тя не може да се повтори. 1968 година беше възможна единствено и само в епохата в която се градяха социалните държави и Европа поне за малко бе забравила образа си на хищница в който я виждаше лиричната душа на Александър Вутимски малко преди Втората световна война. Онзи бунт беше романтичен и прелестен и защото беше бунт на интелектуалците и мислещите, които обаче живееха добре. Те просто искаха да живеят без ограничения.

Днес, през 2015 година обаче политическите настроения, които тресат Европа съвсем не носят поетичният дух на 1968 година. И не гръцката криза донесе предреволюционните ветрове. Европа стана жертва на своето политическо статукво, на десните икономически догми и на зашеметяващият финансов неолиберализъм, който като торнадо покоси светлите пориви и превърна ЕС във фабрика за осреднени и клиширани бюрократи, непрекъснати производители на статукво. Днешният бунт е от безнадеждност. Пропагандната машина дълго време работеше толкова ефективно, че заглуши крехкият глас на съпротивата. Когато дълго време ти обясняват, че няма никаква алтернатива, че независимо от световните вълнения историята наистина е приключила със създаването на германските банки и тяхната алчност оттук-нататък ще бъде водещият политически мотив за съществуване е съвсем естествено да се бунтуваш.

Гръцката криза стана катализатор на процес, който съществува в ЕС поне от 10 години насам. Обезкостяването на една страна, поставянето на колена на една нация, превръщането на Германия в някакво финансово Гестапо, което е готово да унищожи Евросъюза в името на своето статукво извика бога на политическите гръмотевици. Хубаво е, че поне един от ръководството на ЕС е видял и усетил електрическата буря, ама, братче, статуквото в ЕС вече дори не може да прави качествен анализ на проблема. Според Туск проблемът идвал от крайнолявата реторика, която съчетана с високата младежка безработица можела да бъде крайно взривоопасно съчетание.

Оставям ви няколко секунди да се насладите на тази върховна тъпотия. Крайнолявата реторика се появи в политическото пространство на Европа като единствен отговор на острите социални проблеми и ужасното неравенство. Ама за един десен бастун неравенството и бедността са нещо естествено, страничен продукт на политиката, която прави богатите по-богати и толкова много време борюкрацията пет пари не даваше за реалностите.

Радикалната реторика днес е просто начин за връщане на автентичността. Европейското политическо статукво представляваше един лабораторен експеримент за спиране на историческото време, но той се провали с гръм и трясък. И предреволюционната ситуация днес не е тази от 1968 година, сега политическите основи на стария континент трябва да се градят отново, защото старото статукво роди финансова диктатура, която е оплела като паяжина всички държави и в желязната й хватка са умрели хиляди надежди. Гърция показа какво се случва с недоволните. Но Гърция показа и гърчовете на медийните рупори на статуквото. Едва ли за друга държава в ЕС са били изписани толкова лъжи, проклятия и клетви. Оказа се, че когато сблъсъкът е наистина автентичен всички ресурси се впрегват в битката, за да може финансовото статукво да оцелее и отново да откаже да се промени. Хората се вълнуваха за Гърция, но мислеха и за своите собствени страни, търсеха надежда за различен живот. Традиционното ляво и традиционното дясно в европейски смисъл се оказаха двете страни на една и съща монета. Безкрайна подмяна. Днес единствено и само радикалната политика може да бъде изход от тази ситуация, защото съществуването във вакуум е невъзможно. Светът се задвижи на бързи обороти и хората в ЕС отказват да се подчиняват на старите схеми. Това ще е една много по-радикална 1968 година.

Ситуацията е марксистка до безобразие и то за радост на Янис Варуфакис - "неуморимите усилия на капитала да оцени количествено и да узурпира труда са заразили всички тези документи, пропагандиращи едно общество, в което хората се стремят да се превърнат в роботи". Тези роботи обаче, о чудо, вече отказват да бъдат такива. Един последовател на Маркс го е казал още по-добре -  масите не искат да живеят по старому, елитите не могат да управляват по новому.

Добре дошли в предреволюцията!

Не мога да се отърва и от друга картина. Когато Туск се притеснява – това със сигурност е нещо добро за Европа.

Четиво за реформатори: Публичният дом на ДПС и ГЕРБ

В разтърсващият роман на Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера" главният герой произнася една фраза, която отдавна е станала легендарна, заживяла е собствен живот, понесла се е от уста на уста и вече може да не служи освен за лиричните и за политическите момента. Репликата е: "Сърцето има повече стаи от публичен дом". Със съвсем лек лифтинг и иронична закачка днес можем да я преиначим така, че да се отнася за властта у нас и да кажем, че "Управляващата коалиция има повече участници отколкото момичета в софийски бардак край Лъвов мост". Още от първия миг се знаеше, че съюзът около ГЕРБ включва официално четири партии, но най-важният партньор на Бойко Борисов, онзи, който отново му поднесе властта в ръцете и го короняса пак предпочете да остане в сянка, прикрит в парламентарните траншеи, нещо като студен резерв, който да се възпламени, когато на хоризонта се очертае яростна нужда от него. Това е причината да не е ясно и досега как да наричаме управляващото мнозинство - четворната коалиция, петорната коалиция или просто двойната, за да стане ясно на всички, че основните участници в нея не са ГЕРБ и Реформаторския блок, а ГЕРБ и ДПС.

Миналата седмица цяла България получи официално потвърждение на всички конспиративни теории. На откриването на пречиствателна станция в Момчилград фотографите запечатаха култов миг - Бойко Борисов и Лютви Местан заедно прерязват лентичка и се гледат леко влюбено. Това е допускането на уж политическия противник в сакралната светая-светих на премиера. Той по-скоро би разделил любовта на народа с някой отколкото да допусне друг да обира лаврите от рязането на лентички. Но ето, че и това се случи и то пред очите на всички.

Местан, разбира се, не му остана длъжен. Пред смаяния електорат, събрал се на събитието лидерът на ДПС обяви помпозно: "Г-н Борисов, благодаря, че сте тук и за решението на кабинета да осигури 8 млн. лева за водоснабдяването на микрорайон Звездел. Тук се ръкопляска!".

Ако официалната политическа съпруга на ГЕРБ - Реформаторския блок имаше способността да анализира трезво, да предсказва мъдро и да съществува в тази, а не в паралелна реалност, след такава случка Радан Кънев трябваше да си строши краката, за да скъса коалиционното споразумение и да мине в опозиция преди примирението пред новооткритата истина да разкъса партията му като атомна бомба на местните избори. Нищо такова обаче не се случи. В Реформаторския блок се настани една подтискаща тишина все едно съпругата е намерила любовната кореспонденция на мъжа си със сексапилната съседка, но е предпочела да се прави, че не знае нищо и просто да изкрънка от благоверния си пари за някоя скъпа рокля.

Срещите между Борисов и Местан из прелестният кърджалийски край обаче винаги оставят след себе си много трайна следа в интригантският пейзаж на българската политика. Те съвсем не са толкова много, но след всяка една са се случвали серия от събития, които са довеждали до пренареждане на статуквото и изхвърлянето на някого в мътните води на политическото блато. 

Нека да припомним. Първата такава среща между Местан и Борисов се проведе на 22 март 2014 година в Кърджали. Тогава двамата пиха кафе пред очите на много журналисти, а самото кафене след това побърза да се възползва от безплатната реклама и си смени името на "Толерантност". Срещата им беше повече от изненадваща. През цялата 2013 година ДПС и ГЕРБ бяха в открита война. Напрежението между тях датира още по-отрано, достигна своя пик в речта на Доган, която бе прекъсната от опита за атентат на Октай Енимехмедов и се пренесе в официалната политика на кабинета "Орешарски". В пика на студената война между ДПС и ГЕРБ Сокола бе изпъстрил речта си с философски анализ за разликите между демокрацията и диктатурата и метафорично накълца Бойко Борисов вкарвайки го в образа на измислен герой-спасител.

След това обаче, малко преди решителните европейски избори през 2014 година, Местан и Борисов дадоха първия знак, че политическата ситуация се е променила. Според много анализатори тогава ДПС се чувствало неудобно като формация, когато е свързана само с левия вектор на политиката и заради това търсело всякакви начини да си отвори нови хоризонти. Едва ли нещо може да е по-далече от истината. С онази среща на кафе, както и с резултатите след нея, Местан показа, че ДПС не следва никакви вектори, а всъщност търси начини да запази своите корпоративни схеми при всяка смяна на властта. Само три месеца след първото пиене на кафе правителството на Орешарски беше паднало от власт, премиерът обяви, че се оттегля от политиката, лидерът на БСП Сергей Станишев също хвърли остава и страната се запъти към предсрочни избори. Днес вече знаем, че в тяхната основа стоеше ДПС. Това е голямата болка на всички летни протестъри, които се оказаха пионка в сложна игра, чийто правила дори не успяха да разберат докрай. Протестът им беше използван, сложен на шахматната маса, а след това чрез него Борисов отново се завърна на бял кон във властта и създаде първият кабинет в историята на прехода с таен участник. Направо магически политически реализъм. Маркес щеше да го разбере.

Въз основа на първата среща можем да направим обосновано предположение какво ни предстои оттук-нататък и защо Борисов и Доган решиха отново публично да демонстрират колко добре се разбират. Още при създаване на правителството Борисов създаде такава ситуация, че най-парливите министерства, там, където проблемите са най-яростни и наболели да отидат в ръцете на реформаторите. Това реформаторско преяждане с власт можеше да бъде обяснено на психодесния електорат по един-единствен начин - ние сме във властта да гарантираме, че реформите ще станат. Само че двете основни реформи - здравата и съдебната забоксуваха съвсем сериозно и са на път да глътнат вода. БСП бързо успя да събере опозиционни подписи, за да даде разделянето на здравните пакети в Конституционния съд, където почти сигурно ще посекат реформата на Петър Менгеле, пардон Москов. След това лично Борисов прекрати опитите на здравния министър да прокара възможността за приватизация на болниците. Той едва ли го направи от някаква новооткрита принципност, просто реакцията на хората беше много тревожна и гневна, а медийният инстинкт на премиера го пази от всякакви нови взривове.

След като здравната се оказа недоносче, на реформаторите им остана само един фетиш - промените в конституцията, които ще донесат след себе си съдебна реформа. Там обаче абсолютната некадърност на Христо Иванов и допингираната истерия на психодесните сериозно пресолиха супата. Почти на старта правосъдният министър се сети, че са му необходими гласовете на опозицията и започна да се среща с тях, за да ги убеждава, че трябва да му дадат подкрепа и, разбира се, не успя да убеди никой, защото предпочете да се държи като мъченик, вместо като истински реформатор. Междувременно групичката за мокри поръчки "Протестна мрежа" започна една акция, наречена "160 от 240", тоест да бъдат намерени 160 депутати от 240, които ще гласуват за промените в конституцията.

Името на тази акция или е израз на абсолютна некадърност или просто е опит за димна завеса и за пиар-отклоняване на вниманието от престоящата издънка. Истината е, че за да минат промени в конституцията на първо четене са необходими не 160, а 180 гласа (три четвърти от депутатите). Ако предложението обаче получи гласове между две трети и три четвърти, предложението се разглежда отново в период от 2 до 5 месеца. Залагането на бройката 160 в акцията подсказва, че някой се опитва да протака нещата поне до местните избори с надеждата, че реформа ще има, а пък след това я камилата, я камиларя.

Именно тази съдебна реформа и нелепият пиар около нея подсказват, че реформаторите наистина водят битката за своя последен политически дъх, защото, ако я издънят отново ще се отправят към политическото небитие. Само че увлечени от идеята да дават задъхани интервюта по сутрешните блокове хората на Радан Кънев наистина пропуснаха факта, че ДПС и ГЕРБ имат отношения по-близки от всякога. Не е случайно, че веднага след рязането на лентичката Местан даде интервю в което призова Бойко Борисов да стане движещата сила на съдебната реформа вместо РБ. Това не е случайна фраза - реформаторите вече са бутнати в пропастта, проблемът е кога точно ще усетят, че падат надолу. ДПС се появи на хоризонта точно като гарвана от стихотворението на Едгар Алън По, за да подскаже, че управленската картина сериозно ще се промени в близките месеци. Защото съдебна реформа по начина по който си я представя Христо Иванов изобщо няма да има. Не говорим за това, че идеите му сами по себе си наистина са смешни и неефективни, а това, че именно през неслучването на реформата РБ ще бъде напълно задушена и обезсмислена като формация. Те имат само един полезен ход - напускането на управлението, но и Местан, и Борисов са наясно, че преялите с власт няма да успеят да налучкат входа, който води навън, а дори и да го налучкат няма да минат през него. Опитите да се забави обявяването на новината за фаталния край можем да го тълкуваме само като доказателство, че очевидно има някакъв отвъден живот след политическата смърт и реформаторите се намират точно в него.

Оттук-нататък наесен може да видим правителство в нова конфигурация, а може и формулата на маскарада да бъде запазена - това зависи най-вече от лидерите на ДПС и ГЕРБ. Но поведението на ДПС в момента е парадоксално, защото именно тяхната игра днес ще позволи на Борисов отново да влезе в ролята на герой-спасител и България да се върне отново в мрачните дни на едноличното гербаджийско управление, без разни екзотични политически субекти да висят като камък на шията. Политиката също е като публичен дом - има твърде много стаи, където вият призраците от миналото и на човек му остава само поетичната надежда, че все в някоя от тях се крие окончателното възмездие за всички схеми. Засега обаче сметката ще плати единствено Реформаторския блок.

ПМ какво са вече? Протестна мрежа или Правосъдна мафия?

Правосъдната мафия иска да скара Сотир Цацаров и Христо Иванов. Твърдението не идва от репортер на агенция ПИК (любимият нов демон на психодясното, които плашат децата с това, че ако вземат да напишат хубав и позитивен статус за Гърция от ПИК ще го цитират и ще ги направят агенти на Кремъл и на модния дизайнер на Ана Курникова), а е на негово реформаторско величие Радан Кънев. За всеки, който е следил политическото поведение на Реформаторския блок ще е като сблъсък на хипотатам и слон да разбере, че някакви тъмни сили се опитвали да впият клин между прокуратура и изпълнителна власт в мига в който Величавата Съдебна Реформа най-накрая започвала да дава надежда за плод.

"Цацаров никога не се е обявявал против реформата, а сега пък се внушавало, че някой искал да го сменя", бяха думите на Кънев с които той зареди картечницата отново и остави бездиханни всички, които са очаквали някаква последователност от реформатор. Това все повече се оказва мисия невъзможна, нещо като да имаш очакване, че фолкпевица е чела Кант.

И така, значи сега се внушавало, че някой иска да сменя Цацаров. Дайте да видим откъде ли може да са дошли тези внушения, които очевидно са продукт на мафията в правосъдието, която иска да стопира реформата. Откъде ли и как ли тази мафия е успяла да пробута коварните си послания и да вбие клин в перфектният консенсус за работа.

Вероятно тази идея все пак е дошла от големият надпис #Оставка, който освети съдебната палата във вторник вечерта. Нека да припомним точно тогава обичайните психодесни, които успешно са се свили до 300 души, перфектна бройка за набързо поръчан уличен натиск се събраха пред Съдебната палата, за да искат оставката на главния прокурор. Това е тяхно свещенно право, както се казва в древните книги, но човек започва да се пита как така активните, спонтанни и морални граждани, които във вторник искаха #Оставка на Цацаров изведнъж след изявленията на Радан Кънев и Христо Иванов престанаха да я искат. Човек очаква малко повече енергия от грантовите търтеи, особено по темата от която им зависят издръжките...

Социалните мрежи вряха и кипяха от снимки на психодесницата, която както обичайно се възприамаше като отделен антропологичен вид, нещо като връх на социалната еволюция и примляскваше с очи пред картината на собствената си маломерност, увеличавана чрез всякакви способи на фотошопа. Заклинанията за морал, за смяна, за даване на заявка за честно правосъдие бяха толкова много и така захаросани, че случайният читател на плакатите можеше моментално да се сдобие с диабет.

А след този възторг и политическо опияние изведнъж - едно голямо нищо. Нищо бе! Човек вчера можше да търси с виртуална свещ някоя протестна мисъл срещу прокуратурата, но най-многото на което можеше да попадне е ироничен статус срещу Благо Джисъза, заловен да драска името си върху колона на Колизеума.

Дори в един момент ужасен се запитах да не би ПМ вече да означава не Протестна Мрежа, а Правосъдна Мафия. Защото може и аз да съм се объркал - навън да не се били обичайните грантови протестиращи, ами някакви маскирани мафиоти, които така да се опитат да саботират съдебната реформа.

Значи в мига в който стана ясно, че Цацаров, бил той добър или лош, е непоклатим, се оказа, че той е част от силите на доброто и сега ни остава да видим кои точно са силите на злото срещу, които са крякали от Правосъдната мафия, охх, пардон, от Протестна мрежа.

Но рязката смяна на курса е изключителна възможност да видим как "спонтанният" гняв бе изпарен под силата на политическия диктат. ПМ просто се доказа като една улична политическа бухалка, която все по-нефелно върши работата. Но най-дразнеща е инфлацията на думите, които тия пичове правят, защото те се гаврят със светлите пориви и качествените идеи като ги взимат за заложници за съвсем дребни, конюнктурни, абе направо христоивановски цели. Това е обезценяване на истинските стойности е най-голямото престъпление на маскарада.

Както най-големият проблем на промените в Конституцията е това, че РБ ги взе на въоръжение по един изключително шизофреничен, направо психоначин. Психодесните минираха възможността за качествена промяна, защото тя не се прави с истерии и улични пърформанси, а минава през желанието и възможностите да се чуят цял набор от идеи. Но това няма как да стигне до стъкления свят на лудостта в който са се оттеглили психодесните докато чакат пак "спонтанно" да излязат на улицата за поредната реформаторска кауза. Например - реформа на климата. #КОЙ не иска да пуска слънце през зимата? Мафията и олигархията - #Оставка на целия институт по метеорология на БАН. 

Банковият райх на Ангела Меркел

Парадоксално е. Германия удържа блестяща победа над Гърция, но пък в мига на своя триумф показа истинското си лице. Има политически дзен в това. Във върха на силата си, се разкриваш напълно и трябва посрещнеш вълната от гадене, която предизвиква собствения ти образ.

Ципрас бе смазан, унижен и накаран да приеме споразумение, което по същество превръща държавата му в подмандатна на Германия територия. Волфганг Шойбле подобно на един финансов есесовец реши с ботуш допълнително да разкърви носа на падналия. И така се оказа, че Гърция трябва да започна да разпродава моментално. Нещо повече към някаква странна фирма в Люксембург трябва да бъдат прехвърлени активи на стойност 50 милиарда, защото победителите искат с приходите от тяхното управления да се извършват разплащания по дълга и да не се позволява на някакви си там местни партии да се бъркат във висшите финансови дела. Гърция се задължи да ореже пенсии, да започне приватизация на електропреносната мрежа. Нещо повече, за да може унижението да е пълно парите не се отпускат наведнъж, а на Ципрас бе връчена цяла програма със стъпки, която да бъде изпълнява с бързи темпове, а самият премиер е задължен да признае реформите като свои, да приеме философията на остеритета като лична кауза и да не си позволява да ги изпълнява с отвращение. Те искат от него любов. Това напомня донякъде смразяващият кръвта край на романа "1984", където главният герой Уинстън Смит след цяла поредица от дисидентски мисли, най-накрая претопен обратно в колектива усеща, че обича Големия брат.

Програмата като ритник в лицето, дело на хер Хайл Хитлер, пардон Шойбле, предвижда и налудничава поредица от десни мерки - премахване на колективните трудови договори, преразглеждане на една преназначаването на чистачките в министерствата, училищните пазачи, административните служители в университетите, изобщо на Ципрас му бе сервиран коктейл с димяща отрова, която му заповядаха да изпие на екс с чувство на благодарност на лицето. После излязоха някакви подробности от преговорния процес като този, че по време на разговорите гръцкият премиер, ядосан, е свалил сакото си и го е подал на канцлерката Ангела Меркел с думите: "И това ли искате да вземете?". Вярвам категорично, че тя е искала да вземе и това...

Струва си да се напише отделна статия за действията на СИРИЗА и Ципрас, защото липсата на логика в тяхното поведение подсказва две неща - или, че все още не знаем важни детайли от техния план, както и дали не са запазили някой важен коз в ръката, или, че те през цялото време са стреляли хаотично и напосоки в пространството с надеждата, че ще улучат верния път. Много хора моралистично бърчат носове пред политическите действия на СИРИЗА, но аз лично смятам, че те нямаха шанс за никаква друга игра - тяхната единствена възможност беше да предизвикат ЕС, да подложат на съмнения финансовия ред на банковата олигархия, да се изплезят в лицето на Меркел. При този план, разбира се, възможността за провал бе 98 процента. И точно това се случи. По-силните, кредиторите, победиха и то победиха с нокаут, както изглежза засега. Суверинитетът на Гърция бе орязан до санитарния минимум, а е съвсем логично да се предположи, че условията са толкова тежки и непосилни, за да бъде наказано непокорството, а СИРИЗА унищожена веднъж завинаги. Това беше първата телевизионна политическа екзекуция с финансови средства, която се осъществи пред очите на всички. В името на това наказание обаче европейските лидери погазиха всички норми на солидарност, всички ценности на които уж трябваше да почива съюза и вкараха в употреба толкова гангстерска методика, че много хора в Европа и досега не могат да повярват на какво са били свидетели. Маските паднаха и се видя истинското лице на много от нещата в ЕС. Видя, че се намираме в банковия райх на Ангела Меркел, във финансовият затвор на Германия и, че всяка проява на дисидентство оттук-нататък ще се наказва с с бухалки по черепа. Ако не вярвате - питайте Ципрас. Той бе изпратен обратно в Гърция, за да защитава всичко онова срещу, което се бе борил. Да развива пред гърците идеи, които те решително отхвърлиха със своето "Охи". Навремето гръцкото правителство е имало силите да откаже на Хитлер минаването на германски войски през територията на държавата. Оказа се, че немските банки са по-голямо оръжие за унищожаване от танковете - те погазиха всичко и минаха. И по пътя извършиха това, което всички разтревожени европейци нарекоха "преврат". Това е германски преврат в Гърция.

Нека обаче да не се лъжем. Ципрас постигна позорно споразумение, но преди референдума той не можеше да разчита на абсолютно нищо. Европа просто не преговаряше с него, тя се опитваше да свали СИРИЗА от власт. Сега вероятно планът им напълно ще успее. Гърция се разтърси от недоволство, държавните служители и фармацевтите обявиха, че ще стачкуват, всички очакват някъде в края на седмицата Ципрас, абсолютно разтерзан, измъчен и на практика изнасилен, да хвърли оставка и вероятно завинаги да се прости с политиката. Едва ли някой ще забрави тези преговори и маневрата на 180 градуса, от която зъбите на всички се разтракаха. 

Но тук има и още един парадокс. Точно в мига в който Германия показа финансови и политически мускули, в секундите в които пусна наказателните си отряди срещу непослушните, Меркел за първи път през своята кариера стъпи накриво и унищожи с години трупан имидж на Германия. Както написа баварският вестник Suddeutsche Zeitung: "Меркел успя да съживи образа на една грозна, алчна и коравосърдечна Германия, който тъкмо бе започнал да избледнява".

Според един български журналист, който е редовен апологет на статуквото в ЕС Германия била показала на маргиналните политически групички от покрайнините на Съюза, че по-скоро би унищожила ЕС отколкото да го предаде в ръцете им. Сама по себе си тази констатация е изключително тревожна. За първи път от самото начало разривът между Германия и Франция стана очебиен, диктатът на немските капитали вече чувства цялата общност като лично своя. Жестокостта към Гърция е израз на страх. Немците поставят на колене Ципрас и насочват пистолет към главата му, за да могат всички останали бунтари да се стреснат. Оказа се, че Еврозоната е окупирана от немците и оттук-нататък всички ще живеем в банковия райх на Меркел. Ето точно това имаше предвид лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер, който крещеше на Ципрас, че не се съобразявал с това, че имало страни с по-ниски заплати в ЕС и му даде за пример България.

Днес, когато Гърция бе поставена на колене вече се вижда как ЕС се разделя на две скорости и тази раздяла се ражда със страданието на цял един народ. Беше страшно човек да види заглавие: "Оптимизъм на пазарите след сделката за Гърция". Когато някое нещо в този свят може да изпадне в оптимизъм пред гледката на толкова огромен остеритет, значи то отдавна е отлетяло в паралелни пространства на здравия разум. И това пак е вина на Германия. Тя обожестви пазарите, а остави хората да се гърчат. ЕС бе превърнат във финансов полицейски участък и това жестоко дейстивя поставя началото на края. ЕС няма да успее да съществува дълго в този вид като банков райх с тайна финансова полиция. Налагането на желязната германска воля над останалите страни довежда до политическото обезсмисляне на идеята за ЕС. Меркел все пак се записа в историята. Като жената, която постави край на мита за Европа. Днес ЕС е съюз на банките и това си пролича. Всичко се прави в тяхно име.

И как човек да не се сети за онзи политически циничен, но пък брутално истински афоризъм на Уинстън Чърчил: "На всеки 30 години Германия трябва да бъде бомбардирана. Винаги има за какво". Но аз не им желая бомбардировка. О, не. Това е милостивия вариант, желая им някой ден да опитат от своето собствено лекарство. 

Дано да се задавят с него.