Долу ръцете от сергиите на „Славейков“!

Тези дни центърът на София отново напомня на бойно поле в Сирия, на останки от град след като Ислямска държава е минала през него. Този път военните действия, които ръководството на столицата води срещу гражданите засегнаха емблематично място - площад "Славейков". Тръгна новата реконструкция на пространството пред Столичната библиотека, което от началото на прехода е свързвано с едно-единствено нещо - сергиите за книги, изпъстрили цялото място. За познавачите "Славейков" е нещо като обетованата земя - там човек може да отиде и да потърси всяка книга, която е била издавана у нас. И най-важното - може да е сигурен, че ще я получи, макар и на толкова солена цена, че ще му избият сълзи. Но това е цената за страстите на потайните букинисти. Именно на площад "Славейков" човек е в състояние да разбере, че книгите имат отделен живот, а търговците на книги са тайна вселенска секта, която има достъп до различни измерения на битието. Разбира се, понякога се прецакват. Навремето като студент-първокурсник в София един от букинистите ми продаде рядкото тогава издание на "Параграф 22" от Джоузеф Хелър на цената на автобусно билетче. Май дори и самият той не знаеше какво точно ми продава. Разказвам тази история като градска легенда, защото за първи и за последен път в живота ми търговец на книги се прецака пред мен, неосъзнавайки стойността на книгата. Години по-късно се опитах да си открия издание на "Пътешествие до края на нощта" на Луи Фердинан Селин и търговецът веднага разпозна в мен лесна плячка. Поиска ми толкова пари, че вероятно трима пенсионери можеха да изкарат със сумата половин месец. Тогава разбрах, че човек не бива да се шегува с тези хора - в момента в който разкриеш каква книга желаеш ти им даваш код за достъп до душата си, а те са наясно, че влязат ли на тази територия вече си техен.

Разказвам тези литературни спомени, защото съм изпълнен с тежкото подозрение, че след поредния ремонт сергиите за книги повече няма да бъдат върнати на площада. А те ще ми липсват, макар че от години купувам книги основно от книжарници. Винаги е добре да знаеш къде да отидеш, когато ти потрябва рядко издание от 1960 година, потънали завинаги в прашните библиотеки на софийската градска пустиня. И заради това не съм сигурен, че войната, която столична община се опитва да води срещу търговците на книги е правилна и праведна. Сергиите не загрозяват мястото, а му придават интелектуално-търговски колорит. В края на краищата всеки голям град трябва да има своите книжни местенца, където човек може да се сдобие със стари издания. Нима, когато случаен турист попадне в Париж не тръгва да търси щандовете на букинистите? Нима в Прага истинския ценител не обикаля антикварните магазинчета и щандчета, за да си намери, ако небесните сили са негова страна, първо издание на Кафка или останал в тайна негов разказ? Защо в София да няма подобно обособено място? И в края на краищата тези търговци не пречат на никого - те се опитват да си изкарват хляба почтено. Да не говорим, че вече няколко поколения софиянци свикнаха със сергиите, възприемат ги като част от градския пейзаж, като специално място, където човек може да се поразходи и да поразгледа разсеяно заглавията. Вероятно много случайни литературни запознаства са се родили точно от такива разходки. Понякога бърз поглед към корицата на дадена книга е достатъчен, за да пламне искрата. Казвам го от опит.

Ако махнат сергиите от там площад "Славейков" ще изгуби душата си. Ще сложат пейки, ще засадят дървета, но душа едва ли ще остане. Може би преди десетина години след поредния ремонт там заради това общината не се реши да махне сергиите. Все пак те са емблемата. Запазената марка. Столицата няма много традиции с които да се похвали и заради това ще е голяма глупост сама да разруши една от тях. Книгите под каквото й да форма могат да носят единствено смисъл, а не проблеми.

Много медии пуснаха тържествуващо снимки на това как изглежда площада след като сергиите за книги вече ги няма. Честно казано на фотото аз видях единствено тъга. Защото този площад завинаги е свързан с книгите, с търговците на книги и всеки опит да се промени това може да носи единствено позор на хората взели подобно решение. Сега чуваме някакви уверения, че търговците щели да бъдат върнати, че отново ще има сергии, ама столичани вече се научиха, че когато някой от хората на Фандъкова каже "добър ден" значи навън е непрогледна вечер. Гледах по новините репортаж за махането на сергиите. Един от търговците я разглобяваше със знанието, че повече няма да се върне, защото продавал учебници. Те нямало да имат място на ремонтирания площад. Защо? Кой го е решил? Как така? Промените извършвани от общината рядко водят до нещо добро. Нека да си припопним, че след последния ремонт фонтанът на площада (той от години стои запечатан като присъда) уби млад човек, защото се оказа, че там удря електрически ток. Тоест - идеите на Столична община имат фатален край. А с търговец на книги колкото и да се караш за цената такава опасност няма. Той ти е намерил съкровище и ти му дължиш благодарност. Заради това не мога да си представя площад "Славейков" без сергиите. 

Долу ръцете от тях!