Една силна реплика на президента Румен Радев пред
студенти от УНСС, събуди много политически страсти по родните ширини и даде
широко поле за спекулации, предположения, анализи и откровени интриги.
Репликата беше: "Президентът е на всички българи и не може да създава
партии, но ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да
расте, ще бъдем свидетели на създаване на нови партии и аз ще разбера тези
български граждани". Веднага след нейното изричане беше ясно, че основната
част от изданията именно през нея ще отразят лекцията на държавния глава, която
остана на втори план, а беше твърде силна и смислена за подобна съдба. И бурята
започна - "Радев прави партия", "Президентът не изключи
възможност да направи партия" и какво ли още не. Разбира се, никой не се
опита да види, че тази реплика има и друг смисъл - президентът просто
диагностицира дефицитът на доверие в политическата система, експлозията на
гневно разочарование и просто казва, че може да разбере тези чувства. Именно
това е ролята на един президент - той трябва да чува този социален ропот, който
отново почна да се появява в обществото като барометър за предстоящи вълнения,
недоволства и политически драми. В България винаги има една група от хора,
които от години си фантазират президенството като фабрика за политическа
партия, въпреки, че реалността винаги им разбива сърцата, така че нека именно
на това да отдадем факта, че темата не слиза от дневния ред на медиите и
анализатори. И понеже се вижда, че достатъчно на брой хора ще се упражнят в
анализ по темата, то си струва поне като интелектуална игра да се опитаме да си
представим как подобно явление би променило българското общество.
Една президентска партия със сигурност ще подейства като
качествен реактив на заблатения политически живот у нас. И вероятно голяма част
от протестния вот, която днес социолозите дежурно подаряват на Слави Трифонов,
ще отиде при хората на Радев. Самият факт, че държавният глава вече повече от
година успява не само да запази висок рейтинга си, но и да го увеличава, говори
за неговия потенциал като лидер и като водач, ако реши да се развива в тази
посока. В България има огромно количество обезсърчени хора, които обаче са
достатъчно политически активни, за да мразят всички партии и постоянно да се
оглеждат за бляскава алтернатива, която да промени всичко. Тези хора и сега са
гръбнакът на подкрепата за Радев, която не идва от БСП. Тоест - поле за подобна
формация със сигурност има и няма да се учудя, ако тя се окаже неочаквано
успешна поне на първо време.
Наскоро в "Галерия" се появи интересно интервю
със социолога Първан Симеонов, чийто основен извод в него беше, че партия на
Радев ще е от полза на БСП. Според експерта появята на такъв субект ще разреши
проблема с политическата самота на левицата, който често се явява като кошмар,
особено в следизборно време. Казано с други думи - БСП най-накрая ще намери
партия с която да се коалира без притеснения и без да бъде натиквана в ъгъла да
се извинява постоянно. Опасявам се, че това е твърде оптимистично, безгрижно и приповдигнато
твърдение. Никой не е отменял верността на една крилата мисъл от Ленин:
"Преди да се обединим да се разграничим". Тоест преди да дойде
времето за митичните коалиции ще трябва всяка нова партия да оформя собствен
образ и да крада електорат откъдето й падне. Това е естествена среда за
конфронтация с БСП, независимо от бодрите уверения за обратното. Нещо повече -
Румен Радев бе кандидат на БСП за президентските избори и макар че не е член на
партията много леви избиратели ще видят във всеки опит за партийно
строителство, автентично предателство. И това е нещо много лесно за доказване.
С аналогичен проблем левицата се сблъска и след създаването на АБВ като партия
през 2014 година. Там случаят беше още по-тежък, защото Георги Първанов освен
два мандата президент от левицата беше и бивш лидер на БСП. След като Корнелия
Нинова дойде начело в БСП през 2016 година тя имаше за цел да примири
противоречията с АБВ и да създаде един общ ляв фронт срещу ГЕРБ. Задачата не
беше нито лесна, нито морално просто, защото при първа възможност АБВ станаха
коалиционен партньор на Бойко Борисов и бяха основен опорен лост на втория
кабинет на лидера на ГЕРБ. Нинова обаче много бързо разбра, че настроенията в
БСП са точно обратните - социалистите нямат нищо против обикновените членове на
АБВ, но никога няма да приемат Първанов, защото той се подигра и излъга техните
очаквания. Пред нея тогава се очерта избор - да продължи започнатия курс или
рязко да разкара АБВ от хоризонта. Нинова избра второто. То се оказа вярното
решение и беше един от факторите за изборната победа на Радев, защото БСП се
яви на на вота максимално консолидирана и морално обединена. С други думи -
отношенията между каквато й да е президентска партия и БСП по никакъв начин
няма да са безоблачни, романтични и изпълнени с любовни въздишки. Това ще е
нова битка за лявото пространство, защото то е единственото, което може да роди
автентична и смислена алтернатива на Борисов. ГЕРБ като раков тумор унищожи
десницата и продължава да я унищожава, но няма инструментите да деградира
левицата. И заради това лявото пространство трябва ревниво да бъде брането от
всеки инженерен проект, от всеки опит за засаждането на ГМО-политика, а партия
около Радев, възникнала докато той е президент, твърде много ще прилича именно
на това. Разбира се, в добрия смисъл на тази интелектуална игра на
предположения - вероятно има и вариант в което това действие влива политически
адреналин на левицата и тя набързо измита ГЕРБ от историческата сцена с удвоени
сили, но това прилича повече на романтичен блян, отколкото на нещо, което ще се
осъществи в реалността.
Мисля, че е крайно време да зарежем предположенията и
интелектуалните размишления, за да дадем и примера с Росен Плевнелиев. Той също
е доказателство, че хората не гледат с добро око на президенти, които почват да
си мечтаят за партийно строителство. През 2013 година неговата приятелска
паяжина му беше внушила, че сега е момента да се изгради като бъдещ лидер, като
потенциален партиен водач и го тикна да се изявява като разделител, а не като
обединител на нацията. А един път блъснат към бездната Плевнелиев просто вече
не можеше да спре и катастрофира и рейтингово, и имиджово, а и собствената му
партия в един момент вдигна ръце от него...
Всъщност мисля, че повечето от написаното тук е преливане
от пусто в празно. Това са мисловни дъвки, които едва ли някога ще бъдат
приложени към реалността. Темата с "президентската партия" в момента
се пренагрява до червено, за да бъде използвана като инструмент за атака срещу
Радев. Нищо повече. Целта на цялото това биене на тъпана е Радев да бъде
раздалечен от своите политически съюзници и да потъне в политическа самота,
която да го лиши от реален гръб. Казвам го грубо, защото атаката, организирана
по този начин, е перфидна. И добре, че от време на време Антон Тодоров се
появява по телевизията, защото през неговата уста злобата е най-добре
канализирана. Последният път в който го гледах той нарече Радев "жалък
мъник и ловец на души". А когато подобна експлозивна ярост пробие път до
ТВ-екрана, тогава ни става най-ясно, че темата за "партията" е просто
епизод от войната, реално хибридно действие, което да подкопае основите на
президентската институция. С всичките си действия дотук обаче Румен Радев е
доказал, че не е човек на импулсите, че е политик с разум и визия, който не се
влияе от телевизионното блеене, а последователно и методично изпълнява
набелязаните цели. Убеден съм, че създаването на партия не е от тях.
Твърде дребна е за него.
No comments:
Post a Comment