Демократичния реализъм на „Америка за България“ срещу миналото

Спонсориран ми излиза някакъв линк от сайт на име "Софийска платформа" на чиято първа страница хищно и голямо стои логото на "Америка за България". И там в стил тържествен демократичен реализъм стои нещо като репортаж за Весела Христова, учителка по история в Немската гимназия в Бургас, която "вместо да изисква учениците да наизустяват сухи факти за комунизма" очевидно е решила да превръща часовете си в политически пърформанс. От статията научаваме, че тя карала подопечните си да разиграват дело срещу враг на народа (якооооо!), а като правели презентации да носят и пионерски връзки. После регистърът на патетичния репортаж се сменя - авторът описва реакциите на децата. "Тийнейджърите често с шок научават, че преди 1989 година публичното изразяване на недоволство е било забранено и изключително опасно, режимът строго е контролирал външния вид (включително и дължината на ноктите), а често в магазините са липсвали дори основни стоки като месо, обувки и тоалетна хартия".

Историята е коварна наука, особено като се опитваш да я превърнеш в мелодрама, мама му стара. Интересно ми е дали някой обяснява на децата например защо сега месо в магазините има, но е пълно с антибиотици, а голяма част от хората дори и да искат да си го купят не могат да си го позволят. Защо сега, когато магазини за обувки има на всеки ъгъл хората продължават да си купуват обувки от Женския пазар? Защо някои си купуват четвърто "Порше", а други едвам събират пари за автобусно билетче? И това не е меланхолия по миналото, това е просто описание на озъбената реалност, която ни натикаха в гърлото и обявиха, че не подлежи на смяна, защото "нищо по-добро не е измислено". Дали им обясняват, че и днес, когато някой журналист реши да изрази недоволство го смачкват така, че да остане без работа, средства и възможности докато не се примири с алтернативата - леене на есета и патос за премиера Борисов?

На никого не преча да ненавижда комунизма. Тази свобода са ни я оставили в изобилие, но няма как да преподаваш история на миналото, ако не си даваш сметка какъв буламач са ни сервирали на трарезата днес. Разбира се опитните маниаци имат отговор на този проблем - "пак комунистите са виновни", но вече и кокошките на село знаят, че това е грандиозно измиване на ръцете в библейски мащаб.

И всъщност през този разказ за миналото си личи, че основната задача на демократическия реализъм не е научна, а политическа. Вместо да учиш младите хора на реална интелектуална съпротива, ти им казваш: "трайте си днес, че вчера е било по-зле". Ако гадните комуняги вземат, че се появят отново днес те ще ви отнемат мобилните телефони и ще забранят клиповете на Гери Никол. Но дълбоко не вярвам в "шока" на младите. Човек живее днес и с очите си вижда прелестният нов свят, който ни подготвиха. Тоест като едното нищо ще се окаже, че "Ам за Бъл" спонсорира създаването на новите комунисти. 

Че знаете как е - всеки некадърен и помпозен учител е в състояние да произведе стотици от тях.