Ако един ден цивилизацията ни се изпържи в термоядрен
взрив и глобална война, или пък зомби-апокалипсис ни сполети като
геополитическо венерическо заболяване, бъдещите поколения (ако оцелеят) ще
трябва да съдят за нас по остатъците от нашата телевизионна, литературна и
медийна култура. И още отсега студена пот ме облива каква ли версия за
обществото ни ще има в техните учебници по история. Защото е достатъчно само да
попаднат на произволна телевизионна програма в България, за да си кажат, че
нашата цивилизация е имала само един основен стремеж - да търка талончета като
изоглавена и да участва в репортажи, които ни разказват колко е готино да
търкаш талончета. Или както един актьор наскоро ни каза - това било правото да
имаш мечти. Очевидно България така е обсебена от търсенето на такива мечтания,
че абсурдният доскоро виц, че 80 на сто от доларовите банкноти имали следи от
кокаин по тях, което обаче било нищо, защото 100 процента от българските
стотинки имат следи от търкане на талончета, май вече е абсолютната и
незаобиколима истина.
Най-лошото, което можем да направим в тази ситуация е да
стоварим отговорността върху всички онези, които с треперещи пръсти отделят
последните си пари и ги разпределят - малко за хляб и мляко, другите за
едно-две талончета. Пред очите си съм виждал пенсионерка, която отвори празното
си портмоне и направи точно такава покупка. Тъжното е, че това не е някакво
модно увлечение по хазарта. Това колективно търкане е израз на огромно отчаяние
и обществена безпътица. В една страна, където шансовете за успех за сведени до
минимум, ако човек не принадлежи към някоя политическо-корпоративна паяжина,
единственият път за изход, единствената светлинка в тунела остава надеждата за
финансово чудо.
И точно тук на помощ идват талончетата и тяхната версия на
света. Ако човек възприема телевизионните новини сериозно ще си каже, че до 10
години няма да има българин, който да не се е облагодетелствал от игрите на
щастието. Постоянно гледаме истории на хора спечелили умопомрачително
количество пари, които разказват пред камерите как животът им ще се промени,
как изведнъж всичко ще тръгне по друг начин, как най-накрая ще имат какво да
оставят на децата и на внуците. Тук няма страст към хазарта, тук има синдром на
човека, който е оставен без изход. Човешката психика е такава - дори да
притиснеш човек до стената, да му отнемеш шансовете и възможностите, в него пак
ще остане малко светлинка и надежда, че някакво чудо ще дойде, за да го отърве
от този мрак. И настава голямо търкане. Хора бедни, не толкова бедни, дори хора
с възможности тръгват към обетованата земя на талончетата, обзети от внезапна
страст, че небесата са милостиви точно към тях и те ще бъдат поредните герои на
телевизионен репортаж. И точно тук нахълтват хищниците, тези, които прекрасно
знаят как да се възползват от тази слабост на хората. Търговци на мечти.
Продавачи на илюзии. Те прекрасно знаят, че за да може хазартното им фентъзи да
получи статут на надежда се нуждаят от безкрайните истории за успех и то винаги
на хора, които са ударени от живота. Това е холивудски блян, който отново и
отново е материализиран пред очите на отчаяните. И всъщност циничното е, че на
гърба на бедните се трупат такива несметни богатства. Защото талончетата
наистина правят хората богати. Това са трима или четирима човека, който отново
и отново си играят с безизходицата на българите и продават на българите
"мечти". Всички знаем техните имена - някои ги виждаме по телевизията
или четем по вестниците. Всъщност само на тях талончетата осигуряват безкраен
купон, финансови приходи и сбъдва мечтите им. Останалите имат утехата на
търкането. И това е цялата надежда и мечти, които могат да получат. Същите
мечти в друга форма вероятно ги осигурява хероина.
Точно заради това ограничаването на рекламата на
талончето и свеждането на продажбата им до специализирани за това места е само
първа стъпка в битката за нормализацията на нацията. Скриването на талончетата
от погледа на отчаяните може би ще удари леко по джоба търговците на
"надежда", но по никакъв начин няма да ги отстрани като фактор от
живота на България. Голямата битка срещу тази страст може да дойде единствено
през подобряването на положението в страната, през отпушването на ужасяващото
чувство за безвремие и безнадеждност, което кара хората да търкат като
полудели, защото виждат в това единственият шанс за спасение. Общество в което
хазартните босове могат да си направят кампания за запазване на доходите
очевидно едвам се крепи на ръба на нормалността, но може би повече от всякога е
времето да поставим тази тема на дневен ред и да назовем диагнозата по
радикален начин. Още от самото начало на прехода се появиха хора, които
забогатяха продавайки фалшиви илюзии на хората. То не бяха финансови пирамиди,
псевдопредприемачи и каква ли не друга клептоманска фауна. Сега сме стигнали да
префинения етап на бъркането в джоба - абсолютно законно, опаковано в розови
сънища. Може би е време да се събудим от тях. Наркозата на търкането трябва да
приключи. Защото е време да потърсим виновниците за безвремието и да потърсим
сметка от тях.
Само това може да е истинската мечта на един отчаян и полудял от
търкане народ.
No comments:
Post a Comment