ГЕРБ и ДПС харизват политиката на маститите олигарси

Ако някой някога е имал съмнения, че ГЕРБ се опитват да изкормят политическата система на България и да поставят под своя политически и корпоративен монопол, то всички колебания вероятно са изчезнали напълно след като хората на Бойко Борисов съвсем официално тези дни подкрепиха идеята на ДПС да падне таванът за даренията за партиите. Българският законодател в началото на този век бе предвидил всички политически формации, които са минали 1 процент на парламентарни избори да получават финансиране от държавата, но за сметка на това да има ограниченията за дарения до 10 хиляди лева. Този баланс, макар и мразен от хората заради системното насаждане на телевизионна омраза, работеше сравнително добре. Въпреки шоуменския хейт към субсидиите, трябва да кажем откровено, че точно това перо в държавния бюджет никак не е толкова голямо, нито пък ощетява хората по някакъв болезнен и безпардонен начин. Целият този разговор обаче отиде по дяволите в мига в който Бойко Борисов реши да се прави на гневен и изкомандва своите парламентарни марионетки веднага да намалят партийните субсидии до 1 лев на глас. Вместо да срещне поне половин опит за съпротива, парламентарната му група под строй си промени мнението и веднага окълца финансирането на партиите, което вероятно скоро ще мине окончателно в пленарна зала. Черешката на тортата обаче дойде, когато се разбра, че коалиционните партньори ДПС и ГЕРБ за пореден път подпечатаха своето прекрасно сътрудничество с приемането на идеята, лансирана от Делян Пеевски, че таванът на даренията трябва да падне. По същество това е опит за убийство на нормалния политически процес и приватизация на политическата система. Да го кажем по ясно - ГЕРБ харизаха всички важни решения, стратегии и визии на бъдещето на олигархията, а голяма част от медиите и телевизионните шамани популистки заръкопляскаха от екраните, натровени от слугинаж и верноподаничество. Всичко това бе опаковано с рекламен блясък - България щяла да въвежда "американския модел". А от народа се очакваше единствено да слюноотделя радостно и да си мисли, че вижда как се осъществява негово тайно въжделение.

Дори самото обсъждане на идеята за безлимитно финансиране от страна на фирми е политически капан, защото подписва алиби на тази криминална инициатива. Това не е въвеждане на американския модел. Американският модел на финансиране на политическите кампании е свързан с много правила и регулации. Например - там не е възможно директното даване на пари на избрания кандидат, да не говорим, че в Америка има специален закон за лобизма, който се опитва да въведе правила в тази неясна и тъмна сфера. И въпреки че говорим за страна с утвърдени традиции, институционална стабилност и опит в демокрацията - този модел предизвиква много спорове, недоволства и гняв, а доста радикални активисти смятат, че той е в основата на загниването на политическия процес в САЩ. Достатъчно е да изгледате няколко минути от филма "Капитализъм. Любовна история" на Майкъл Мур, за да се убедите в това. Режисьорът е събрал на едно място редица примери как наливането на финанси в политическия процес по този начин е буквална опора на статуквото и държи системата в усмирителната риза на големите пари и хищните интереси. Казваме всичко това, за да видите, че фразата "американски модел" съвсем не е толкова безпроблемна, колкото ни я рекламират афектираните телевизионни рекламни агенти. А в България, страна без работеща съдебна система, с прокуратура, която е бухалка на властта, и контролни органи, пълни с калинки, това ще даде пълен контрол на олигархията над политическата система. Да, знам, че това звучи банално, изтъркано и вече никой не се трогва от голямото предупреждение. Но това не го прави по-малко болезнено и истинско. В държава като разграден двор да махнеш тавана за корпоративните дарения е все едно да махнеш защитите на ядрен реактор. Въпрос на време е радиацията от този процес да убие всичко. В политически смисъл това означава само едно - опозиция със затихващи функции, финансово обезкървена и задушена и осигуряването на пълен монопол на партиите, които държат властта. Въпрос на време е бизнесът официално да ги превземе като раков тумор отвътре и по този път не е далече деня, когато целият парламент ще бъде реден в офиси, а не от гласа на хората. Реалната демокрация изисква несъгласие, яростна опозиция като върховен коректив, но инженерният замисъл на ДПС и ГЕРБ ще издуха всичко това на боклука. Това не е само обезчестяване на демокрацията, това е обезглавяване на държавата. В политическа система, където финансовите дарения са неограничени, безконтролни и несанкционирани избирателят моментално губи думата, неговата тежест изчезва и идеята за свобода започва да изглежда абсурдна. Интересът на хората напълно изчезва, за да бъде подменен с хищни бизнес-апетити и корпоративни наслаждения.

Да не говорим и за друго. В България няма законодателство, което да гарантира прозрачността на процеса, а познавайки местните нрави мислите ли, че някой изобщо би се осмелил да финансира опозицията. Нали след това ще бъде сполетян от данъчни проверки, контролни органи и всички други инструменти с които държавата разполага. Това е инструментът за осигуряването на пълно всевластие на коалицията на ГЕРБ и ДПС, както и на олигарсите, които потриват ръце зад нейното вечно добруване. Присвояването на целия политически процес и попадането му под олигархичен контрол е най-лошото възможно развитие на една държава, а то със сигурност ще се случи, ако решението бъде прокарано докрай. Отвратителното в цялата история е, че всичко това се прави с хиперпопулистко хълцане и се разказва като история за слушането на хората докато по същество е точно обратното. Това е криминален грабеж на истинска политическа воля. Политиците са длъжни да поставят въпроса за субсидиите и тяхното намаляване на дневен ред, но дадеш демокрацията в ръцете на едрия бизнес е морално изнасилване на цял един народ и неговите надежди за по-добро и качествено бъдеще. Но ми се струва, че олигархичните партии нещо лошо са си направили сметката. Защото, както още през 1899 година е предрекъл Кирил Христов - българският народ е много търпелив, но когато ножът удари до кокал гневът му е изпепеляващ. С криминалната продажба на цялата политика на едрия бизнес и маститите олигарси ГЕРБ и ДПС удариха кокал. 

Тепърва ще има да го усещат...

Психодесните инженери на памет

В последните десетина дни една тема обхожда екраните на телевизиите като венерическо заболяване. Всеки, който има телевизор няма как да е избягал от нейните отровни пипала и гърчове. Дори в противоядрен бункер да се затвори човек тя сигурно пак би се добрала като призрак до него, за да го тормози, измъчва и инквизира Става дума за нестихващия вой на вечно изциклилата секта на психодясното, че в учебниците по история комунизмът не бил представен както трябва.  Този вой не е спирал от години насам, но сега придоби особено апокалиптични нотки и вече започва да прилича на ръмженето на фентъзи-чудовище. Няколко са основните говорители по темата – „журналистът“ Христо Христов (това е един особено скучен екземпляр, дидактичен като проповедник на екзотична религия и вечен стипендиант на държавните пари), „професор“ Евелина Келбечева, историческата попфолк-звезда на психодясното, наскоро избраният за евродепутат Александър Йорданов, създание от мрачните подземия на прехода, както и знайни и незнайни фейсбук-активисти, които прекаляват с удивителните, защото смятат, че те ги правят много модерни и граждански активни. Към този мрачен хор се присъединиха СДС, Демократична България и други политически отпадъци от канализацията на историята. Изобщо пред нас имаме един токсичен коктейл от разюздани истерици, които в един по-добър свят отдавна щяха да са подложени на медикаментозно лечение, но в този минават за съвести на епохата, макар че обикновено търсят думата „съвест“ в речника, защото не са много наясно какво означава.

Нека да уточним нещо. Това не е текст в който ще се занимаваме с въпроса какво има и какво няма в учебниците по история. По тази тема вече се появиха няколко много добри статии, които ясно показват абсурдът на телевизионните хленчения и антикомунистическата бесовщина. Няма да се заяждаме дори с цифрите, които колективното психодясно настоява да попаднат в учебниците, защото те също бяха обект на задълбочена критика към която просто няма какво да се добави. В този текст ще се занимаваме с политическите изявления на основните критикари, с техните пропагандни писъци и неистовата лакомия за олигавяне на учебниците по история с политически опорни точки. Защото въпросът отдавна напусна полето на образователната експертиза. Там повелителите на медийния вой бяха разгромени и унищожени морално. Но това не ги сваля от екраните, а дори напротив – задълбочава техните полуморални гърчове.

Заради това нека да дадем думата първо на „професор“ Келбечева, която една от първите разтовари душата си като камион за боклук на градско сметище. Дамата даде пространно интервю за „Дневник“. Мъчно е да изразиш критика, когато няма за какво, но тя се справя добре с тази задача, защото очевидно от години е правила сухи тренировки. Още в отговора на първия въпрос това се изяснява с драматична жестокост. Самата Келбечева го признава като казва, че учебниците формално спазвали изискванията, но им липсвала „теоретичната норма и съдържанието, което да обясни смяната на цивилизационните модели“. Още тук „професорката“ настъпва първата мина. Значи след 9 септември има цивилизационна смяна и това е нещо кошмарно и престъпно. Но коя цивилизация точно остава в миналото? Ами онази в която България е съюзник на Хитлер и участник в Тристранния пакт. Което ще рече, че всички оплаквания оттук-нататък са една жалба по времената на Хитлер, една мощна носталгия по нацизма и не мисля, че пресилвам с това твърдение. Келбечева и сие ненавиждат комунизма, защото той им отнема хитлеристка България, а те толкова много си я обичат.
Някъде тук в разсъжденията на „професорката“ отново се появяват любимите й врагове – „историци, свързани с бившата БКП“. Тези тъмни фигури отдавна тормозят нейното въображение, защото откакто се появи на обществената сцена дамата не спира да говори за тях. Това придава на нейните хленчове героичен блясък в очите й. Така тя вече излиза от позата на гневна дружинна ръководителка на квартален клуб и се превръща в някакъв морален супергерой, който се бори с демони. Та тези историци, свързани с бившата БКП саботирали тезата й за това, че Червената армия окупирала България и не били изяснили в дълбочина какво е това „евроатлантически ценности“. Същите космически гадове много малко била говорили за същността на комунизма, а нашата медийна звезда настоява учениците от малки да разберат за „античовешката същност на тази идеология“. Велико.
Честно казано изкуших се и прочетох един от уроците, които така възмущават сектата. Според мен авторите са подходили в най-добрите традиции на холивудското кино, чийто основен закон гласи: „показвай, а не обяснявай“. Те дават достатъчно факти и оставят учениците сами да извадят своите изводи, както би трябвало да е във всеки образователен процес.  Само че това се оказва недостатъчно и е причина за медийното торнадо, което наблюдаваме. Защо фактите изведнъж се оказаха ненужни? Ами простичко е.
Сектата настоява в учебниците по история да се учат не факти, а готови идеологически постановки и клишета. Това не е осигуряване на знание, а претопляне на полуфабрикат, сътворен в някаква незнайна лудница. Всички леещи сълзи съвсем не искат обективност на знанието. Точно обратното – те изискват училището да бъде превърнато в пропагандна централа, а учебниците по история в радикална пералня за промиване на мозъци.  Това по същество е черно повторение на образованието от миналото, просто всички политически изводи сега са представени с обратен знак. Ако не беше 10 ноември съвсем спокойно можехме да си представим „професор“ Евелина Келбечева като основен цербер в дисциплината „История на БКП“, която със садистична страст пише двойка на всеки студент, който не е наизустил и последната запетайка.
Вероятно точно това черно сходство кара Келбечева днес да пръска гневни слюнки, че не била представена добре и социалистическата икономика. На учениците трябвало да им се каже, че това е „икономика на невъзможност“. Ех, тази красива невъзможност, която извиси България до челните места в света по развитие. Защото точно тук е голямата подмяна и големия ужас. Накратко. Комунизмът в България е изключително мощен модернизационен проект, който свърши онова в което българската буржоазия се провали. Той индустриализира и урбанизира България . Цената за това не е малка, но навсякъде по света тя е била жестока. Точно заради това, между другото, у нас социализмът не преживява нито една реална политическа криза, нещо, което се признава дори от Збигнев Бжежински. Във всички други страни от соцлагера кризи има, но в България не. Това ще го напишат ли в учебниците? Ще напишат ли в тях, че в България няма и реално дисидентско движение, а всички несъгласни, чиито имена знаем днес всъщност са си автентични комунисти.
Това е проблемът на фактите. Те са безкомпромисни и битката срещу тях издава определен страх от миналото. Панически ужас от историята. Психодясното иска да бъдат изучавани не фактите, а пропагандата, защото май се страхува от изводите, които ще си направят учениците. Заради това иска вместо история в главите на младото поколение да бъде изливана една политическа помия в която няма логика и никаква познавателна стойност.  Самата Келбечева се издава за това като говори за „създаването на памет“. Аз си мислех, че паметта не е инженерен продукт, тя почива на личното преживяване и осмисляне. Тук се говори за някаква алтернативна памет. Такава, каквато я измислят и сътворят групичка от психари. Всичко това прилича на един разказ на Филип Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“. Те искат да ни имплантират памет, а не да разчитат на автентичната такава. Защото автентичните спомени жестоко опровергават дървените политически тъпотии, които днес ни бълват от всеки телевизионен екран. Сталин беше казал навремето, че писателите са инженери на човешките души. Пред нас днес имаме ново явление – инженери на памет. Щеше да е тъжно, но май е повече смешно.
Александър Йорданов в своята свещена и неподправена простота го изрази най-добре: „Учебниците трябва да бъдат написани така, че децата се отвратят от комунизма“. Ами, ако децата не искат? Ами ако те се не отвратят от него, какво правим тогава? Ще ги оставяме да повтарят докато не заобичат искрено евроатлантическите ценности?
Няма как някой да превърне училището в политическа лаборатория, защото този морализаторски патос е толкова архаичен, че прилича на отпечатък от динозавър в древна скала. Келбечева например се гневи, че и времето на Жан Виденов не е представено добре. Ами да им представим в цялостна пълнота и епохата на Иван Костов, а? Пикът на корупцията, престъпната приватизация, унищожаването на цели сектори от икономиката. Да им разкажем за стоманения авторитарен обръч в който трите управления на Бойко Борисов превърнаха България, какво ще кажете? Историята е коварно занимание – който си позволи да танцува подло с нея, трябва да е наясно, че рано или късно може да се удави, особено, ако се изживява като неин върховен господар.
Нека да ви припомня, че днес се занимаваме с темата за учебниците, защото именно психодясното я взе на въоръжение като необходимост за своето паразитно оцеляване. Тоест – те никога няма да са доволни, защото в мига в който признаят един учебник за успешен, необходимостта от тяхното съществуване ще изчезне моментално.
Ще си призная честно, аз откровено си мечтая Келбечева и сие наистина да напишат учебниците за които говорят в своите телевизионни халюцинации. Настоявам! Дайте им да се упражнят. Те са толкова бездарни, че ще направят комунизма привлекателен отново. Напълнете гимназиите с млади революционери! Скучното образование непременно ще ги роди.

Венсеремос и ротфронт!

 

Прибързаният некролог, който написаха на БСП

"Г-н Борисов, "От тук, до края на света" цялата власт е Ваша! Корнелия уби БСП!". С тези думи откри последното си предаване водещата Илиана Беновска. Цитираме мнението й не само със садистични цели и кръвожадното желание да го изкормим с хастара навън, а като доказателство, че не остана човек, който да не даде мнение за процесите в левицата. Цели два дни колекционирах анализаторски бисери и мозъчни експлозии за оттеглената оставка на Корнелия Нинова, но на третия, признавам си, се предадох. Реших, че животът е твърде кратък, за да преглеждам толкова спам, пък било и то с научни цели и психиатричен интерес.

Всички, които присъстваха в зала 1 на НДК обаче със сигурност са на мнение, което е коренно противоположно на това на Беновска. БСП не само не се свлече в предсмъртна агония и не запали клада за лидерката си, а прояви завиден политически имунитет и моментално унищожи привнесените отвън вируси. Тази конгрес свърши преди изобщо да е започнал. Ако имах художнически талант щях завинаги да увековеча лицата на т.на. "вътрешна опозиция" в мига в който разбраха, че битката за която се готвят е напълно измислена, защото зад тях няма никаква армия. Безценен миг: изражението на Георги Гергов, когато си даде сметка, че всички замислени интриги са обезвредени, че заложените политически мини са се оказали ментета, а подготвената засада е демаскирана. Веднага след форума маститият бизнесмен обяви Корнелия Нинова за лош ученик на Костов, но в неделя в зала 1, убеден съм, съвсем други мисли му се въртяха из главата. Той обича да сяда на първия ред по конгресите, но точно тогава това беше лоша стратегия, защото всички фотографи и камери следяха за реакциите му. Всъщност в деня на конгреса станаха ясни няколко неща - че вътрешната опозиция е предимно телевизионно явление, което трудно даде доказателства за съществуването си на широк форум. В продължение на няколко седмици от всеки телевизор изскачаха до болка познатите лица от миналото на БСП, авторите на не едно и две поражения, участниците в не една и две загуби, които даваха акъл, морализаторстваха, поучаваха, назидаваха, размахваха пръст, обвиняваха, стенеха, мелодраматично извиваха глас, кършеха ръце, съскаха, когато се налага и апокалиптично бърчеха вежди. От целият този телевизионен петмез можеше да се разбере, че Корнелия Нинова е някакъв върховен демон на левицата, опиянена от желание за власт маниачка, която води БСП към бездната и към високовъглехидратно политическо меню, включващо национализъм, популизъм и тероризъм. Медиите дадоха широка трибуна на такива мнения. Не остана непосетен сутрешен блок, не остана неразтревожена следобедна телевизионна водеща, не остана неразтърсен политически коментатор. И целта на целият този телевизионен ажиотаж беше само една - конгресът на БСП. Всички стрели, хлипания, мнения и анализи бяха насочени като вирус към делегатите на форума, която трябваше да бъдат химически обработени и зомбирани да изхвърлят Корнелия Нинова от лидерското място. Съвсем спокойно можем да наречем това - медийна спецоперация по смяна на ръководството на БСП. Имаше я. Беше организирана. Ясни бяха и изпълнителните на деянието. И това съвсем не е теория на конспирацията, нито пък засилване на съществуващите факти. От години насам левицата не е била подлагана на такъв медиен обстрел. От години насам съществуващите политически факти не са били така морално изнасилвани както в рамките на тази спецоперация.

Преди да продължим нека да погледнем хладната статистика. БСП не спечели европейските избори. Въпреки това обаче в сравнение с представянето си преди 5 години ръстът е очевиден. Партията е единствената с повишен брой евродепутати. Тоест неуспехът е налице, но нямаме нищо, което можем да наречем "катастрофална загуба" или "шокиращо поражение", както обича да се изразява Георги Коритаров в сутрешните си проповеди. Въпреки това обаче резултатът беше използван като възможност за външен натиск по отстраняването на Нинова. Всеки е свободен да има каквото си иска мнение за лидерката на БСП. Но е факт, че откакто оглави левицата тя съвсем сериозно започна да диша във врата на Бойко Борисов, а неспирната й парламентарна енергия редовно вдига кръвното на оядената номенклатура, която си мислеше, че вече си е купила окончателно спокойствие. С няколко нестандартни хода и ярка опозиционност Корнелия Нинова превърна БСП в единствената алтернатива на ГЕРБ. И както във всяка истинска суперсила, нейната енергия е и нейната слабост. Защото Нинова често се увлича в политическото противопоставяне до такава степен, че не знае кога трябва да спре. Отстрани е лесно да се забележи, но когато си на бойното поле подозирам, че адреналинът е в състояние да замъгли всяка преценка. Но е факт, че под ръководството на Нинова БСП излезе от будната кома в която беше и започна да набира скорост. Заради това върху челото й отдавна има светлинка от мерник. Не ме разбирайте погрешно - не говоря за физическо ликвидиране, а за политическо приключване. Точно това не успя да разбере и не дооцени вътрешната опозиция в БСП. Предпочитам да говоря за тях като за хора, които не се разбрали какво става, защото другият вариант е свързан с мисълта за тежки зависимости и влияния, но там няма да има място за анализи, а само за псувни. БСП може да е на 127 година, но има остър усет за това кой се опитва да имплантира в партията неприсъщи за нея противоречия и разделителни линии. Между другото - това е голямата изненада на сезона. Всички очакваха конгрес на който да се лее кръв и да се носят писъци, а всичко приключи точно за около час и половина. Нямаше битки, нямаше скандали. БСП отново излезе от конгреса си по-силна отколкото влезе в него. Тези дни по студията мълчаливата конгресна опозиция отново взе думата, за да каже, че форумът бил безсмислен, но това е голяма измама. Той трябваше да се проведе, за да констатира лъжата. Че БСП не е разделена, че БСП има сила и надежда за добро представяне на европейските избори. Нинова показа класа на истински политик, защото заложи медийния си образ, но получи единна партия. Защото тя е наясно, че въпросът с оттеглената оставка ще бъде хиперболизиран, раздут като балон и ще бъде ваден като компромат отново и отново, но това е цена, която си струва да бъде платена, за да може левицата да отида на местните избори без да се раздира от конфликти. И най-важното - да изтръгне вампирската целувка на ГЕРБ от гърлото на БСП. Защото човек трябва да е роден в психиатрия, за да не види, че цялата организация на медийната спецоперация обслужваше каузата на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Очевидно е, че управляващата партия иска да монополизира целия обществен живот и по пътя към тази заветна цел има само едно препятствие - БСП. Заради това бяха медийните турнета, заради това бяха анализаторските клетви, заради това бяха политологическите клади. Но планът не успя. Тоест предстои нов цикъл на битка между БСП и ГЕРБ наесен, този път заредена с автентичен заряд. Бойко Борисов не успя да си уреди спокойни избори.

Тук можем да спрем с розовите боички и да се опитаме да разгледаме и процесите в БСП обективно. Корнелия Нинова спечели конгреса, но е факт, че Националният съвет е почти изпуснат от контрол. Телевизионните герои на опозицията ще продължат да гостуват по всеки повов в сутрешните блокове и да говорят от името на цялата партия, макар и да не е ясно дали представляват и собствените си организации. Което означава, че на Нинова й предстои поне още няколко вътрешни битки. Част от опозиционните герои със сигурност ще се откажат, защото последователността не им от силните черти, Сергей Станишев ще си замине за Брюксел, но противоречията ще останат да тежат. Тоест тепърва ще виждаме още приблясквания на искри и ще чуваме недоволни гласове. Въпреки това обаче можем да диагностицираме най-голямата грешка на вътрешната опозиция. В част от техните критики има смисъл и те трябва да бъдат чути. Но опозиционерите така и не извадиха свой собствен план за развитието на БСП. И отделно - те така и не казаха ще продължат ли линията на подмладяването на левицата. И така заложиха генерационна мина под самите себе си, защото в последните три години в БСП влязоха нови млади лица, които не носят вините на прехода и се чувстват един отбор, който има какво да предложи. Точно това остана недооценено. Точно това от друга страна е и най-голямата заслуга на Корнелия Нинова. Тази свежа кръв в БСП й гласува отново доверие. И е добре някой да съобщи това на Илиана Беновска. Хубаво е, че тя подари цялата власт на Борисов и то завинаги, но твърденията й за смъртта на БСП са твърде пресилени. За мъртъвците се говори или добро или нищо. А щом си пълен с гняв към тях и се чудиш в каква телевизионна тирада да го изразиш - това е още едно доказателство за искрящ политически живот.

Срещу БСП се проведе медийна спецоперация, която претърпя пълен провал

Всички медии ни подготвяха, че конгресът на БСП ще е кървав. Намекваше се, че ще е нещо като нощ на дългите ножове, където всеки ще играе срещу всеки. От торбите с драматични прилагателни бяха извадени още бисери - "кошмарен", "тежък", "скандален", "оспорван", "напрегнат", "истеричен". Говореше се, че по стълбите ще се търкалят глави, а зала 1 на НДК ще бъде зарита в трупове. А някои сайтове сладострастно си представяха, че Корнелия Нинова ще бъде изнесена с носилка от форума, завинаги пратена в историята и политическата забрава. И най-лошото е, че не преувеличавам. Достатъчно е да се поровите за 20 минути и ще откриете потвърждение на моите думи. Точно заради това бързата развръзка на политическата драма шашна всички. Корнелия Нинова спечели така безапелационно конгреса, че репортерките на ПИК изпаднаха в паника какви нови прилагателни да измислят. Точно час и половина след почването на форума и още преди официалния старт на първа точка на конгреса стана ясно, че Нинова е непоклатима на лидерското място. Нещо повече - тя се радва на такава вътрешнопартийна подкрепа, че всички полуистерични анализи за криза в БСП и тектонични разцепления се оказаха въздух под налягане.

Не знам какви точно планове си е правила т.нар "вътрешна опозиция", които в последните две седмици като нелегален отряд на Ислямска държава не слизаха от телевизионните екрани. Приликата с ислямските проповедници се засилваше от това, че всеки от тях се държеше така все едно се кара за нещо и случайният зрител на тези сценки сигурно се е присвивал изпотено в очакване всеки миг от екрана да му размахат пръст. Нищо от тази гръмогласност и гняв не беше проявена на конгреса. Точно обратното - в мига в който делегатите започнаха да аплодират речта на Корнелия Нинова, чисто физически можеше да се види как мастити представители на опозицията смениха по няколко цвята на лицата. И нито един от тях не посмя да вземе думата. Заради това е време да кажем цялата брутална истина за това, което се случи. Срещу БСП беше проведена масирана медийна спецоперация, която да насади мнението, че левицата е тежко разединена, морално разкъсана, политически обезсилена и абсолютно немощна. В това активно мероприятие участваха електронни сайтове, телевизии, анализатори на свободна практика и членове на Националния съвет на БСП, приели ролята с охота и сладострастие. Това беше ярък и много нечистоплътен опит в БСП да бъдат вкарани измислени разделителни линии и външни интриги, които да подлудят социалистите и напълно да ги обезвредят за местните избори. Две седмици се водеше плътна, мръснишка и отвратителна кампания, която да подмени истината за това, което се случи на евровота, с клишетата "огромно поражение", "зашеметителна загуба" и какво ли още не. Целта на всичко беше Корнелия Нинова да бъде свалена от поста, а лидерското място в БСП да бъде пуснато на търг и спечелено от най-удобния за Бойко Борисов кандидат. Защото цялата вътрешна опозиция може да пищи и стене колкото иска, ръката на ГЕРБ в тази спецоперация си личеше отдалече. Това е част от похода на Бойко Борисов за пълно обезличаване на политическото пространство и монополизирането на целия обществен живот. Някъде в края на мероприятието обаче ГЕРБ май се усетиха, че то е обречено на провал и заради това пуснаха в ход друга спецакция - тази с намаляляването на субсидиите до 1 лев за реален глас. Вътрешната опозиция обаче не го разбра. Те продължиха по нанадолнището и се срутиха в пропастта.

Не мога да ви кажа със сигурност, че 43-те милиона лева, които Георги Гергов получи за дупката във Варна бяха цената на преврата в БСП, няма как да ви докажа връзките между Борисов и най-гласовитите говорители срещу Нинова, но тежките подозрения за такава конспирация витаят във въздуха и повечето хора вече ги споделят съвсем открито. БСП остана големият препъникамък пред всевластието на ГЕРБ. Това особено ясно си пролича при лидерството на Корнелия Нинова. Тя не просто върна БСП в мача, а направи партията яростна опозиция, бунтовна и непримирима, която знае как да вдига кръвното на премиера и да разваля безвремието в което тъне парламентарното мнозинство. Това я направи основна мишена на всички медийни мозъкомелачки, които така се фиксираха в нейната фигура, че я заляха с помия, лъжи и интриги. Но страхът от Нинова се оказа доста голям. Защото цялата кампания стигна до такива абсурдни висоти, нотки и полутонове, че се обърна срещу своите създатели. БСП е стара и мъдра партия и веднага усети, че някой отвън се опитва да имплантира чужди тела в левицата. Точно заради това резултатът беше безапеалационен. Както написа бившият вътрешен министър Богомил Бонев - "ГЕРБ загуби битката за БСП".

Никой не очакваше такова единство в левицата. Голямата надежда беше, че медийния вихър е обезоръжил и обезкостил социалистите, натикал ги е в миша дупка и партията е пред псхически срив. Този, който си е правил такава сметка очевидно е двойкаджия по история. "Не човек, а желязо", беше написал навремето за своя герой Антон Веселин Андреев. И никой не е отменял правотата на това твърдение. БСП знае как да е желязо в най-кризисните мигове. Някои хора го разбраха по трудния начин.

Корнелия Нинова потвърди своето лидерство с една изключително пълнокръвна, откровена и смислена реч в която изрече много от истините за БСП, които отдавна се знаят. Като например, че едрият бизнес наддава за поста на председателя, че цялото задкулисие се опита да вземе на абордаж партията, защото тя се очертава като единствената алтернатива на политическият вакуум на ГЕРБ. И много хора отдавна чакаха някой да ги произнесе, да има куража да ги изрече, защото само истината освобождава истински. И защото истината беше изречена БСП излезе от конгреса си много по-мобилизирана и единна поне колкото преди европейските избори. Стана ясно, че разцепление в партията няма. Разцеплението през цялато време си беше в Националния съвет и негови изразители за хора, които нямат реална подкрепа в БСП, нито каквото й да я влияние.

Резултатът на конгреса е най-мощното потвърждение и за воденият от Нинова курс на пълно противопоставяне на ГЕРБ и радикална опозиционност. Хората препотвърдиха, че това е начинът за щурм на местната власт, защото резултатите на левицата от евровота могат да бъдат четени единствено не като загуба, а като нереализиран потенциал. Нинова получи от хората мощен вот на доверие, но битката съвсем не е приключила, защото Националният съвет на партията е практически парализиран от вътрешните противоречия. Но въпреки това тя спечели основните сражения - прекият вот на лидер остана, следващият път избора ще бъде по новите правила и вече едва ли някой ще й връзва ръцете, за да проведе онова, което всички чакат - окончателното изчистване на образа на БСП от стари наслоявания, олигархични плевели и всякакви други сенки на тъмното, неприятно и мрачно минало. Всъщност точно заради последното даденото доверие беше толкова голямо.

Борисов не иска да сменя системата, той цели убийството на всяка опозиция

Българското политическо време прилича на снимка на мозъчните вълни на пациент в психиатрия. То никога не стои в покой, а обичайният му цикъл е втурване от скандал в скандал, от интрига в интрига, от компромат в компромат. Това отдавна превърна българската политика не в предсказуем и нормален процес, а в арена на която летят пиратки, използва се ефектна пиротехника и всички бягат в различни страни. Този процес се повтори и след европейските избори. Само дни след вота, когато бурята от анализи почна да затихва, изведнъж премиерът Бойко Борисов хвърли нова бомба на сцената - ядосан от предложението на БСП за намаляване на ДДС-то на хляба и от други социални предложения, той обяви, че вкарва предложение партийната субсидия да стане един лев на глас. След това свика групата си на килимчето и така се получи интересен процес - депутати, които довчера трябваше да търсят думата "субсидия" във вестника изведнъж се сдобиха с мнение по темата и започнаха да го отстояват яростно пред всяка репортерка, която се излъже да ги покани. Разбира се, темата беше пусната като димка. Защото в дните преди нея станаха две събития, които разтърсиха спечелилите европейските избори по много ярък начин. Първо - външният министър на Холандия в прав текст обяви, че страната му няма да ни пусне в Шенген, заради корупцията, а след това и от ЕК излезе най-разтърсващия доклад в последните 10 години. Ако човек го отвори ще види, че в него е описано всичко, което Корнелия Нинова и Елена Йончева се скъсаха да говорят по време на кампанията и които премиерът нарече "жалки женици". Оказа се, че точно жалките женици са били гласът на Европа у нас. И така ГЕРБ се нуждаеха от тема за която да са сигурни, че моментално ще отклони вниманието от техния проблем и ще предизвика кошмарния медийни страсти и фейсбук-спорове. Така се стигна до вечната популистка дъвка - намаляването на партийните субсидии.

От 5-6 години насам въпросът със субсидиите на партиите акумулира гняв, ярост, народно възмущение и сподавено медийно съскане. Със солиден телевизионно-популистки инстинкт това първи усети Слави Трифонов, който превърна своето шоу в инструмент за тотална пропаганда по темата. Три години той и сценаристите му дъвкаха темата, а после събраха и подписи за провеждането на референдум. В крайна сметка той се проведе заедно с президентските избори през 2016 година. 2 516 791 души гласуваха за това партиите да получават по един лев за получен глас. От днешна гледна точка вече можем да видим грашката, която всички политически формации допуснаха. Те напълно подцениха възмущението и народния гняв, а това ги накара практически да не участват в кампанията за допитването. Бездействието остави Слави Трифонов практически сам на терена, а той се възползва умело от ситуацията. Всъщност Трифонов и сие се оказаха хора без памет, защото те, а и никой друг така и не се опита да се припомни защо изобщо беше прието да има субсидии. През 2001 година, когато това стана факт нямаше народни възмущения, демонстрации и ярост, защото спомените на хората за предходните години бяха още пресни. Субсидията не е лукс, а инструмент за развитие на демокрацията. Банално звучи, но е истината, че държавното финансиране осигурява легитимност на политическия процес. В противен случай той моментално ще стане плячка на хищните олигарси. Не смея да твърдя, че държавните пари осигуряват ефективна независимост на партиите от едрия бизнес, но със сигурност знам, че без тях ще се сдобием с онова, което американците наричат корпоратокрация. ГЕРБ направиха един опит да прокарат подобно решение през 2016 година, но много добре си спомням, че направиха и елементарно усилие тогава да му осигурят парламентарна подкрепа. Което беше сигурен начин да го погребат. След това в няколко поредни бюджета депутатите от ГЕРБ натискаха зеления бутон за субсидиите, без нито един от тях някога да се изкаже на трибуната, че съвестта му не го позволява. Но това е обичайно за ГЕРБ. Те нямат мнение. Те имат мнението на Бойко Борисов. Един ден обичат Цветанов, на следващия ден вече всички са изтрили телефона му от своите указатели.

Най-голямата самозаблуда обаче е, че Бойко Борисов тръгна да прилага идеята, воден от елементарен популизъм. Лесно е да го предположим, но това е капан. В едно телевизионно студио имах възможност да се надвиквам с депутата Мануил Манев (който е превърнал патетичните възклицания и възмутените придихания в своя коронен номер) и той там в пристъп на гняв почти разкри плана: "Ние искаме да сменим системата". Нека да се задълбочим в това откровение. Как една управляваща от 10 години партия сменя системата? Ами много ясно - тя просто се опитва да унищожи всяка политическа конкуренция. На Борисов и компания им стана ясно, че БСП не може да бъде унищожена през избори, не може да бъде корумпирана за участие във властта с това ръководство и заради това от торбата беше избран последния инструмент - финансовото обезкървяване. Според различни данни ГЕРБ има по своите банкови сметки между 20 и 50 милиона лева от субсидии, а БСП едва няколко стотин хиляди, защото левицата реално използва финансите, които държавата дава. Така партията на Борисов ще влезе в местните избори като абсолютен шампион, защото всички останали ще изгубят повече време да търсят средства, отколкото да предлагат политика. А и само хора, които не живеят в България не знаят какъв е реалния икономически климат у нас. ГЕРБ правят партийна политика с парите от държавния бюджет, стегнали са целия бизнес в своята паяжина и корпоративни кубинки. Това наистина ще е промяна на системата. На сцената ще остане една-единствена партия, всички останали ще бъдат удушени. Борисов прави точно това. Това не е популизъм. Това е убийство. Ако наистина искаха да трансформират политическата система по легитимен начин, тогава трябва да приемат предложението на проф. Румен Гечев всяка партия да върне парите, които държи на депозит в държавния бюджет. Емпирично обаче установих, че депутатите от ГЕРБ се изнервят от тази тема и истерясват. Показателно е.

Наясно съм, че никой няма да се трогне от съдбата на партиите. Яростта на хората е най-добрата оценка на политическия елит. Но българската демокрация е крехка, несъвършена и неоформена докрай. Фактът, че ГЕРБ 10 години се задържат на власт напълно го доказва. Темата за субсидиите е голяма и трябва да бъде поставане, но не и по такъв дивашко-популистки начин, за да прикрие следите на сцената с убийството. Много от големите партии декларираха готовност да участват в дебат за намаляването на субсидията. БСП например от три години има позиция, че според нея 5 лева на глас е нормален размер на субсидията. Само че ГЕРБ не искат да влизат в детайли, защото идеята им трябва като оръжие, е не като инструмент за поправка на дефекти. Така Борисов си осигурява две неща - задушава другите партии и запазва безценната глава на Владислав Горанов заради грешката на когото темата отново стана болезнено актуална. И е повече от удивително, че в някои анализи действията на ГЕРБ минават като "борба с популизма". Това е все едно да поръсиш град с ядрени бомби, за да го изчистиш от кърлежи. Да бориш популизма с циничен, див и брутален популизъм е самоубийствено, но Борисов вече си е въобразил, че всичко му е позволено и всичко ще му бъде простено. Той се нуждае отчаяно от отклоняване на вниманието на публиката и от унищожението на всяка възможност за опозиция. Та точно днес и сега отчаяно се нуждаем от мъдрост. "Мислете с главите си, а не с телевизиите", гласеше един белградски графит. 

Дано това все още да е възможно.