Цялата власт - на недоволните

В България от известно време насам нещо ми прави потресаващо впечатление. Не знам защо е така, но в нашата страна живее едно огромно количество от недоволни хора. Тези мои сънародници винаги са ядосани за нещо. Те гласуват и прецакват нещата. Те говорят по медиите и от думите им излиза, че България е едва ли не африканска държава. Те проявяват политическо съзнание само, за да си намерят чудотворец в когото да вярват три месеца преди да го намразят.

Неусетно цялата власт мина в ръцете на недоволните. Говоря за цялата медийна власт. Понякога се дразня, че медиите вървят по този път, но те угаждат на читателите си. Недоволните хора в България сега гласуваха за ГЕРБ, както преди това част от тях бяха "за" Волен Сидеров.

Прекалено често виждам недоволните хора. Те не живеят бедно. Те живеят единствено в катастрофиралите си светове. Такива хора ме дразнят, защото никога няма да бъдат в мир със самите себе си. Това са нецялостни личности. Като се замисля, аз не виждам други глобални разлики между нас и европейските страни освен нечувано екстремното количество на вечно недоволните, които искат техния глас да кънти из общественото пространство.

Аз мога да приема дори това, че недоволните гласуват за идиоти, защото вероятно не намират никакъв друг начин да изразят собствения си фалит. Но това, което преля чашата за мен е прокрадващия се в последните дни фалшив морализъм. Не бях готов за вълната от неразбираема за мен злоба срещу един плакат на Азис и неговият медиен приятел. Признавам си, дори не бях обърнал внимание на това, че такива билборди има. Вълната от злоба и обществено лицемерие, която се изсипа обаче беше последната капка. В крайна сметка фигури като Азис ще има във всяко общество. Българското общество обаче понякога като че ли живее в собственото си средновековие все още. Тъпо е. Дразни ме. Същото се случи и с едно нещастно девойче от Външно министерство, чийто задник бе обсъден по страниците на всички медии. На това девойче сигурно не му пука, защото то е имало куража да пусне еротичните си снимки в Интернет. Мен ме вбеси обществената реакция. Всички говореха за девойката все едно е Усама бин Ладен... Недоволните искат винаги да бъдат чувани. И техният глас кънти.

Според мен точно заради недоволните България е доникъде. Защото провалените (и с този термин нямам предвид неуспелите в живота, а хората, които хронично не могат да намерят смисъл на съществуването си) виждат собствената си идентификация единствено в исторически смисъл. Заради това всеки опит да оценим наново историята си, или пък да се разделим с някой от митовете и халюцинациите, които са ни внушавали се посреща с толкова ярост и мрак.

Недоволните повсеместно са окупирали всичко. Писна ми от недоволни, честно казано. Човек трябва да знае как да бъде щастлив, дори и не всичко да е наред. Иначе просто ще се проваляме постояннно.