Толкова години прекарани в капитализъм успяха да направят от мен типичен социален циник. Казвам го не, за да се жалвам, просто отбелязвам факта. Цинизмът е добра позиция, когато трябва да обясниш на някоя мацка, защо още не си милионер или пък защо не смяташ да направиш нещо смислено с живота си.
Обаче има един филм, който винаги успява да стигне до мен, независимо в какво състояние съм. Знам този филм наизуст, чел съм повестта по която е направен стотици пъти, но винаги чакам до края, за да усетя целият трепет на филма. Това е "Изкуплението Шоушенк".
Филмът свършва със следните думи: "Чувствам се толкова развълнуван, че трудно стоя на едно място, а главата ми е празна. Мисля, че това е вълнението, което може да изпита само свободният човек, когато е в началото на пътешествие, чийто край е неизвестен. Надявам се, че ще успея да мина границата. Надявам се, че ще видя своя приятел и ще му стисна ръката. Надявам се, че Пасификът е син, както е в мечтите ми. Надявам се!"
Това за мечтаната синева на Пасифика винаги успява да ме развълнува. Вероятно вече винаги когато чуя за Пасифика ще си представям един дълъг и безумно бял плаж по който с усещането за върховна свобода се разхожда Морган Фриймън.
Навремето когато прочетох за първи път невероятната новела на Стивън Кинг "Рита Хейуърт или Изкуплението Шоушенк", част от невероятния сборник "Особени сезони", въпреки че бях още ученик се замислих - защо всъщност в заглавието се говори за изкупление и какво по дяволите може да означава изкупление. Въпреки че не искам да пиша религиозен трактат (пък и то ще стане страшен религиозен трактак от един атеист) все пак, за да се стигне до идеята в тази повест и съответно филм трябва да сме наясно със смисъла на изкуплението.
На английски тази дума е redemption, но хардкор религиозният термин е atonement. Между другото в интернет прочетох, че думата изкупление се среща само веднъж в библията. Ако проследим сложната етимология на atonement ще видим, че тя представя идеята някой да бъде в хармонични отношения с някой друг. Значи описва как един човек е в мир и хармония със собственото си божество.
Днес обаче с думата изкупление се описва по-скоро не самата хармония, а нейното постигане. Целият сложен процес по завръщането в доброто.
Изкупление означава още, а това вече е единствено и само мое разбиране, сложен процес по осъзнаване на това, че известно време си бил в заблуждение, а това е най-трудното нещо, което едно човешко същество е в състояние да направи.
И сега вече въоръжен с тези измъчени изводи ще се опитам да формулирам своето разбиране за "Изкуплението Шоушенк". Основните герои в книгата/филма са двама - Разказвачът Ред и Главният герой Анди Дюфрен. Първоначално грешно смятах, че изкуплението е нещо, което се отнася до Анди Дюфрен, героят, който успява да избяга от затвора, но после разбрах, че не съм прав.
Изкупва този, който е изгубил надеждата си. Който смята надеждата за отрова способна да те умъртви. И това е разказвачът Ред. Затворът формулира по различен начин неговата собствена философия - зад решетките съхраняването на надежда е в състояние да те унищожи, особено когато нито една от надеждите ти не се сбъдва.
В този смисъл затворът "Шоушенк" е като ад наяве. Какъв ад обаче? Ад от най-гадните - баналният ад на баналното зло. На злото станало абсолютна част от реалността. На злото неразличимо от човешкия живот.
Кефя се на това, че изкуплението става когато идва надеждата.
Имало е времена когато надеждата е считана за абсолютното зло. От древногръцката митология е известна кутията на Пандора, която съдържала всички злини по света и която била отворена. Това, което по-малко се знае обаче е, че човечеството е било спасено, защото най-голямата злина останала в кутията. А коя е най-голямата злина според древните гърци - да, много сте прави - именно надеждата.
Стивън Кинг очевидно обаче е далеч от древните гърци. Казват, че той е писател на ужасите и вероятно заради това е стигнал толкова надалеч в прозрението си за природата на изкуплението. Защото зад стените на всеки затвор има по един безумно син Пасифик, който се плиска свеж и свободен по бели брегове, които сияят. Когато осъзнаеш това никога отново няма да попаднеш в затвор, защото дори да поставят тялото ти зад решетки, никой не може да окове сънищата ти. Всъщност май точно в това е изкуплението. Да осъзнаеш собствената си свобода и да не позволиш на никой, никога, никога, ама никога да те спира да търсиш синия Пасифик. Звучи ли много банално? Големите истини обикновено винаги звучат така.
No comments:
Post a Comment