Време за жени

Оттук-нататък, който ми каже, че феминистката култура не е проникнала трайно у нас, ще трябва дълго да спори с мен и вероятно в края на краищата да изгуби. Откъде съм толкова сигурен. Чуйте следната случка. Три девойки в Габрово преди ден заформиха як бой заради момче в резултат на което на едната от тях бе счупен носа.
Ако се абстрахираме от факта, че историята е като извадена от сапунена опера, можем да направим доста глобални заключения относно фаталната природа на женското сърце.

На първо място, тази нова феминистка култура по отвратителен начин имитира мачисткото схващане за любовта. Нека да си припомним, че класическата любов от времената на тоталното господство на мъжете бе основно представяна като сблъсък между двама мъжкари и съответно единият от тях в края на краищата прибираше жената, представена като върховния трофей. Сега по странен начин картината е преобърната. И напълно логично - жените очевидно са повече от мъжете, а още от икономическата наука знаем, че когато предлагането не отговаря на търсенето ситуацията се нарича "дефицит".

Чисто литературно съотнесена тази драма вероятно може да ни даде и няколко фитурологични прогнози. Известният фантаст Робер Мерл преди години бе написал великолепната книга "Добре охранявани мъже". В нея след зараза, която избива повечето мъже, светът влиза в състояние на тотален матриархат и ценностите изведнъж се преобръщат. Мъжете биват ухажвани, на тях се гледа като на трофеи и като на нежен пол. Вън от черния хумор случки като тази в Габрово напомнят, че не бива да подценяваме фанастиката. Жените искат своята свобода, дори и когато тя е разбирана като български вариант на борбата в кал.
Ако, чисто по мъжки пък се впуснем в мечтания, може и да стигнем до разбирането, че впредвид на намаляващия брой на мъжете, в християнския свят трябва да се актуализира идеята за харема като форма на социално съжителство. Все пак мъжете (особено ценните такива) са кът след като стават причина за женски побоища.
И съвсем накрая, за да не оставам самотен в своите ръзсъждения, нека си припомним, че режисьорът Майкъл Мур в своята книга "Глупави, бели мъже" също с горчива ирония стигна до извода, че природата вече не се нуждае от мъже, особено след като е измислен методът "ин витро" и сега ги оставя да отмрат като вид. Дали е така или не, ще покаже бъдещата история, но дотогава нека да формулираме един съвет към младите дами в България - "Млади дами, обичайте мъжете, ама не се бийте заради тях!". Защото те ще се възгордеят. А природата още не е открила начин да се справи с всички бедствия, които може да нанесе един твърде възгордял се мъж.