1.
Усмивка, дълбока рана.
Виждаш ли колко е просто,
когато любовта е голяма.
Това е стихотворение от полският поет Ян Твардовски. Той е католически свещеник, но с някакво изключително светло усещане за живота. Това, което ме трогна в неговото творчество е съвсем неуловимото преливане на разговорът за постоянните въпроси, които измъчват човека с територията на чувствата, която по призрачен начин също тормози всеки. Твардовски е симпатяга, защото не дава отговори, а ни прави свидетели дори и на неговите съмнения. В едно от другите ми стихотворения, което е посветено на кучетата, той ги наблюдава и съвсем не по католически казва, че не може тези невинни и красиви създания да нямат души.
Ето още едно стихотворение от Твардовски. Дано да го прочетат всички, които толкова много настояват за илюзорната си независимост, когато говорят за чувства
Когато говориш
Не плачи в писмото си.
Не пиши, че съдбата те е подритнала.
Няма на земята ситуация без изход.
Когато Господ затваря вратата -
отваря прозореца.
Отдъхни си и погледни -
от облаците падат
малки големи нещастия, нужни за щастието.
А от обикновените неща се учи на спокойствие
и забрави, че си, когато казваш, че обичаш.
2.
СПОМЕН ЗА МАРИЯ А.
Бертолт Брехт
1
През оня ден на синия септември
Под млада слива аз държах смълчан
В прегръдките си бледата любима,
Безмълвна и красива като блян.
А в лятното небе високо горе
Над нас се рея дълго облак бял.
Когато после пак глава повдигнах,
Подирих го - той беше отлетял.
2
От оня ден изминаха години.
Без шум отплуваха към вечността.
Изсечени са сливите навярно
И питаш ти: "Що стана с любовта?"
Повярвай ми: не мога да си спомня
И знам какво си мислиш в тоя час.
Наистина лицето й забравих,
Знам само, че целунах го тогаз.
3
Целувката май също бих забравил,
Ако не беше онзи облак бял.
До днес го помня, ще го помня вечно -
Над нас сред синевата затрептял.
Пак сливите цъфтят. А на жената
Навярно седми син се е родил.
Но облакът цъфтя минути само,
Подирих го - той беше се стопил.
Изчел съм толкова много от политическата поезия на Брехт, а това стихотворение го бях пропуснал. Вероятно, защото не е политическо. Брехт го пише през 1920 г. Не разбирам точно, защо ми харесва.
Може би, защото говори за облаци, когато трябва да говори за любов. Има красота в това изместване на обектите. Брехт е култов поет и драматург и е един от малкото, чиято поезия винаги намира начин да ме вдъхнови и да започна да мисля.
3.
"Защото тя през него не минава"
Фернандо Песоа
Реката Тахо е по-хубава, отколкото реката в моето село,
ала за мене Тахо не е по-красива от реката в моето село,
защото тя през него не минава.
По Тахо плават кораби огромни
и днес по него продължават да се движат,
за хората, които виждат всичко,
не съществува спомена за стари лодки.
Реката Тахо слиза от Испания
и в Португалското море се влива.
Това на всеки е известно.
Но колко хора знаят моята река
къде извира или къде се влива?
Понеже малко е позната на света,
за мен е по-свободна тя,
реката в моето село.
По Тахо се отива към света,
оттатък Тахо се намира и Америка,
където ходят щастие да търсят.
Но кой ли си е мислил за това,
какво ли би могло да съществува
отвъд реката в моето село?
Реката в моето село ме кара да не мисля нищо.
и който е край нея, просто е край нея.
За първи път в живота си четох португалска поезия и това стихотворение ме изуми. Някъде в себе си аз съм изпитвал същото чувство, че реките край тебе са по-важни от реките далече, ако трябва да останем в стилистиката на Песоа. Стихотворението ми харесва и заради друго. Поезията не се нуждае от сложни думи, за да бъде голяма. Нито от неразбираеми метафори.
Песоа доказва, че поезията е естествен процес и му завиждам, че е толкова добър.
4.
Палачът в своя дом
Жак Превер
Какво мисли палачът, когато
се прибира след работа в къщи?
Когато с жена си, с децата
край масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет? Ще го питат ли те
как е минал денят и дали
е работил добре? Може би
тази тема отбягват, говорят
говорят за бейзбол, за времето, за политика,
за романа в картинки от вестника
и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,
когато кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: "Татко,
да играем на конче, ето въжето." -
отговаря ли той на шега:
"Май за днес на въже се наситих."
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост и казва:
"В хубав свят, в чуден свят ний живеем".
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете -
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно.
Винаги съм харесвал Превер, но не бях чел това стихотворение. Върху него няма да говоря, защото, когато се разпаля да пиша за Превер, минавам границите и на най-големите графомани.
5.
Игра на съблазнител
Васко Попа
Някой милва крака на пейката
Докато пейката не помръдне
И не му направи с крака си приятен знак
Друг целува ключалката
Целува я само как я целува
Докато тя не му върне целувката
Трети стои настрана
Блещи се в ония двамата
И клати глава клати
Докато главата му не падне
Сюрреалистичната образност на това готино стихотворение говори сама по себе си. Напоследък харесвам поезия със странни и ексцентрични образи. Те все едно ти отварят вратата към паралелна вселена. Гледаш към света, но от невероятна перспектива. И това те изпълва с различен смисъл. Заради това харесвам Попа - той знае как да гледа към нашият живот по невероятен начин.
No comments:
Post a Comment