Спецоперация „Български патриотизъм”

(разследване на една виртуална фантазия )

Тези дни попаднах на един текст, който ме разтърси културно и накара организмът ми да отделя специални мозъчни тела, които да се справят с залялата ме вълна от кич. Това са рисковете на ровенето в мрежата в реално време.

Този текст е нещо като патриотично есе в 20 точки, всяка от които изразена високопарно все едно е писана от деветокласник с комплекс за малоценност. А някоя друга сродна душа е изографисала думите и на снимка и, разбира се, всичко това е украсено с българския герб.

Когато преодолях културният ужас и сблъсъкът с клишетата, порових в интернет и видях, че това есе се върти като колективна фантазия в цялата мрежа. Много хора го качват някъде и после дебнат като ченгета от ГДБОП да не би някой да се възпротиви на която и да от 20 точки.

Преодолях писъците на мозъка си, преживях гърча на душата си, направих се, че не чувам стоновете на интелектуалеца в мен, който като герой на Достоевски ме зовеше да ходим да изпием една бира и да не се занимаваме с колективните простотии, надделях над съпротивата на естета в мен, който заплаши, че ще обяви стачка, ако най-накрая не седнем и не завършим текста във възхвала на брюнетките по цял свят и тяхното бъдещо господство,  и се отдадох на литературен, политически, обществен и еротичен разгром на тази простотия, която прочетох.

Патриотизмът е полезно нещо, когато почива върху реални неща, истински стойности и невисокопарна лексика. В противен случай той става истеричен, защото просто е незащитим. Да вярваш в патриотизъм с клишета е като да опипваш силиконов бюст – върши работа в някои случаи, но като цяло усещането е странно.

И така нека да разследваме 20-те точки внимателно и да вложим усърдие в тяхното попряване, интелектуално възвисяване и съобразяване с реалностите. Текстът е озаглавен много концептуално – „Защо съм Българин”

1. Защото България е моята Родина!

Някой да го отрича това?  Ама, ако приемем този подход за идентификация трябва да го продължим.

Защо съм землянин? Защото Земята е моята Планета!
Защо съм слънчево галактянин? Защото Слънчевата Галактика е моята Галактика!

Поводи за национална гордост – много. Хората, които искат да черпят са малко. Това е проблема всъщност.

2. Защото държавата ми отвоюва своята 13 вековна история на Балканите!

Текстът на това патриотично есе е фрашкан с военна терминология, което ме дразни. Все едно цялата история на България е една безкрайна война. Не е точно така. Убеден съм, че в историческото житие на страната е имало и купонджийски времена. Страх ме е от хора, които са в състояние да изберат войната пред купона като повод за гордост.

Тази точка щеше да е истинска, ако гласеше: „Защото и след 13 века история българската сливова е най-добрата сливова в света”. Така де – да наблегнем на гордост, която можеш да опиташ.

3. Защото българите днес удивяват света със своите постижения,знания и успехи!

Пак греда! Никога не съм разбирал сложните отношения на крещящия патриот със света.  От една страна светът все ни е виновен за нещо, а от друга постоянно се опитваме да го впечатлим като стриптизьорка, която се опитва да си изкара по-голям бакшиш. За мен е ценност, че има българи, които удивляват мен. Например – изобщо не ми пука какво мисли света за Гео Милев. Просто винаги имам негова стихосбирка край себе си. Смятам, че и с всичко останало е така. Българите все искат да впечатляват света, но пък прекарват повечето време в самоотвращение от себе си. Заради това се раждат и такива есета де, някой трябва да компенсира.

4. Защото българите са носител на цивилизацията на Балканите!

Придонесли сме за цивилизацията на Балканите – абсолютен факт. Дадохме писменост поне на част от този магичен полуостров. Това е безспорно. Ама не е ли крайно време, като широки и цивилизаторски души, да отпуснем малко аванта и на съседите. В крайна сметка, убеден съм, че след като сме запалили светлината на цивилизацията у тях, те все пак също са се развили малко или много.

На Балканите всеки се бие (първоначално написах пие и изречението ме зарадва дори още повече) в гърдите, че е най-великия от другите. Това принципно доста скофтва атмосферата на този иначе така прелестен полуостров.

5. Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух!

В Добруджа е побит мечът на Аспарух, а в най-скоро време кабинетът ще разреши там да се побият сондите на „Шеврон”, които да надупчат земята да търсят шистов газ. 
Всеки патриот изпада в емоционален оргазъм от този побит меч на Аспарух, ама когато трябва да се излезе на протест срещу унищожаването на Добруджа от американската корпорация, на улицата се събират 50 души. 
Това е другият проблем с високопарните фрази – никой не може да се вмести в тяхната грандомания.

6. Защото Македония е българска земя!

Абе, хора, вие някога виждали ли сте Македония? В краткия ми живот (на 90 да стана пак ще твърдя, че животът ми е кратък) тази Македония ми е проглушила ушите. Ние с България не можем да се оправим както трябва, а пък очите ни все в проклетата Македония. Хайде първо да оправим Видинския край, или пък да решим проблема с бедните региони, а пък тогава нека да се отдаваме на географските си пориви. О, да, тук ще трябва да изразя и едно ксенофобско мнение – ако един ден ми предложат да си вземем Македония обратно, моят отговор ще е: „Няма проблеми, дайте ми я, ама си запазете македонците за вас”.

7. Защото звездите са най-ярки над Пирин!

Ако си праснал три джойнта от Петрич – това със сигурност е вярно.

Да не говорим, че и дърветата тогава започват да ти приказват. Приказка – най-ярките звезди и дървета, които разказват цинични вицове.

8. Защото небето се оглежда в езерата на Рила!

Силен аргумент! Не мога да не оценя негова геополитическа неизбежност. Небето се отразява и в Атлантическия океан, което намеква, че ние рано или късно ще предявим териториални претенции към него. Небето се отразява и в Японско море – нека само радиоактивната риба, която се навъди от ядрената вода на „Фукушима” ще си поискаме и него. Където има вода е българска територия!

9. Защото в Родопите ехти камбанен звън!

Абсолютно вярно! Ехтят камбани. Но има и песни от минаретата. Смятам, че това също е част от прелестта на тази планина. Родопите са уникални с това, че са успели да обединят две култури. Тук се говори само за едната. Това е тъпо, невярно и глупаво. И не е патриотично. Защото авторът на тази фраза с лека ръка се разделя с една немалка част от България....

10. Защото Вардар, Струма, Местра и Марица се срещат в Бялото море!

Поради това, че мозъкът ми постоянно произвежда тъпотрони не успях да схвана величието на тази аргумент. Убеден съм, че авторът му е имал предвид нещо сложно и историческо, ама усещате ли основния проблем дотук. Все се вадят аргументи от историята да ме накарат да се чувствам българин. Това е все едно да се опитват да те нахранят днес със спомена за вчерашния обед.

11. Защото България помни своите герои!

Ехее, България така помни своите герои, че направо е за книгата на „Гинес”. Съвсем сериозно вече. България изобщо не знае какво да прави със своите герои и тя има траен политически проблем с тях. Ако България наистина помнеше своите герои щеше не само да слага цветя пред паметника на Левски, но и да помни неговите думи, че държавата ни трябва да бъде и на българите и на турците, а не да се използва Левски като аргумент за тъп национализъм. България е разделена в отношението си към повечето свои герои. А доста често героите са забравени, а в кумири са превърнати позабравени психопати и чудовища.

Но България помни, нали? Хаха.

12. Защото Балканът пази спомена за Караджата!

С това съм съгласен.  Добре, че е Балканът да помни, защото българите определено имат проблем с паметта. Тук авторът, вероятно без да иска, за първи път казва нещо истинско.

13. Защото опълченците все още бдят над Шипка!

Може би е време да оставим опълченците да си починат за малко, а? С това не искам да кажа нищо непатриотично, така че не зареждайте пистолетите, за да стреляте в мен. Имам предвид, че опълченците са маркер в нашата памет, защото са направили нещо уникално в историята. Иска ми се да можехме да кажем това и за някой наш съвременник. Не е редно да измиваме собствения си провал днес със спокойното величие на хората от миналото. Ама сигурно ще приемете това за мърморене.

14. Защото екът от Сливница се чува в Пирот!

Очевидно аргументът не е изказан, както трябва. Ако нещо направено в Сливница се чува в Пирот, той трябва да звучи така: „Защото българите сме добри във вдигането на шум около себе си”.

15. Защото "Одрин падна"!

Офф, с тези войни вече съвсем се замъглих. Стига с тоя Одрин, бе! Много по хубаво щеше да е просто да се каже: „Защото Мимето ми даде”. Поне е имало удоволствие.

16. Защото над Дойран още се носи българското ура!

Извинявайте, може ли някой да ми припомни как завърши Първата световна война за България?

17. Защото враговете на България още помнят удара "На нож"!

А след това враговете бързо се отърсиха от този удар, защото мащабните ни политици бързо изгубиха всичко постигнато с „ На нож!”. И изобщо, ако някой чужденец чете този текст ще ми помисли, че половината българска история и въжделения са минали само в колене и ножове.

18. Защото нито едно българско знаме бойно знаме, никога не попадна в плен!

Изгубили сме почти три-четвърти от войните, които сме водили в модерната история, ама сме горди, че не сме изгубили нито едно знаме. Предпочитам да бяхме изгубили всичките си знамена, ама да се бяхме класирали по-напред в политическото първенство.

19. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура!

Моят народ, приятелю, прие своята писменост, ама не я е създал, въпреки уверенията на Божидар Димитров в обратното. Кирил и Методий при цялата свобода на историческите интерпретации могат да бъдат наречени българи, колкото и Майкъл Джексън е наш сънародник. Те са цивилизатори, пратени от византийския император. Нашият народ – това вече е заслуга – приема техният труд и ти припознава като свои. И това наистина си е исторически джакпот. Нашата писменост е красива, културата ни има интересни моменти, хубаво е да си българин, стига да не си обременен с мрака на високопарните изречения.

20. Защото България е там,където има и един българин!

Значи аз съм България. Супер. Кога ще мога да кандидатствам в ООН като независима държава?

Охх, едвам издържах докрай. Не знам дали има смисъл човек да се бори с клишетата. Вероятно това е, както казва един герой на Юз Алешковски „просто изчанчен начин да пикаеш срещу вятъра”. Но пък разследването на клишетата ме доведе до една неочаквана мисъл, която е малко скандална. Проблемът на България е, че тя е обсебена от своето минало, защото не го е разбрала, както трябва. А когато си пленник на миналото е трудно да си представиш някакво бъдеще. Заради това българите ненавиждат своето сегашно време и сънародниците си и люто ги кълнат, че са заспало племе.

Поради тази причина всички българи са заточеници в настоящето, но живеят наум в историята, а после се чудят защо бъдещето никога не е, каквото си го представят.

Ето написах това и ми стана мило за България. Очевидно моят патриотизъм е страдалчески. Харесвам България, каквато е днес с всичките й проблеми, истерии и фобии.

Ама май съм единствен.