Битката срещу псевдогражданите

От бунта на гражданите не вдигна кръвно единствено и само Бойко Борисов. Май част от олигархията в България също се стресна, че огромното количество недоволни по улиците вече не искат да плащат сметката за тяхното тъмно, незаконно и позорно забогатяване. И заради това моментало започна опитът за подмяна.

Схемата за това е изпитана. 

Почваш да предстяваш за граждани втръсналите до ужас телевизионни муцуни, които винаги са се въртяли около политиката, но са имали достатъчно мозък да се представят за експерти. Точно този опит за подмяна прави днес президентът Росен Плевнелиев. Наблъска Обществения съвет към бъдещото служебно правителство с преддставители на едрия капитал, и добре платени десни икономисти и анализатори. 

За пореден път марионетките трябва да подменят свободно мислещите.

И какво сега - за глас на гражданите ще се представят икономисти, които с блеснал поглед поздравяваха Дянков, че е замразил доходите? 

За представители на улицата ще минават тези с много пари, където чакаха на дълга опашка да получат шанса да се ръкуват с Бойко Борисов.

Май ще се окаже, че ще има нужда от нов бунт - бунтът на гражданите срещу псевдогражданите. 

Бунтът срещу десетките фондацийки, платени с чужди пари, които са задръстили неправителствения сектор и действат като фабрики за високотоксична идеологическа отрова. Както и срещу едрия капитал, за който не е трудно да се сетим чии интереси ще защитава. Те се опитват да узурпират отново политическото пространство, за да свършат своята черна мисия.

Защото проблем има не само в политическия елит. 

България е задръстена с псевдограждани, които винаги са готови да обслужват корпоративни интереси. 

И не искат да спрат да го правят.

Битката срещу тях обаче все още предстои.

Българските китове-самоубийци

В рамките само на около месец трети човек се подпали от отчаяние, мизерия и безизходица. Този път случката стана в Раднево. Безработен баша на пет деца си драсна клечката в общината в малкия град.

Каквото и да ми говорите - страшно е, винаги е непрогледно страшно, когато един човек избере огънят пред непосилната тежест на оскотелия живот.

И не е първият.

Българите напоследък виждат самозапалването като последен протестен изход срещу абсолютата мизерия на битието, който ни накараха да водим.

В този свят на монополи, олигархия, банкова диктатура и мизерни доходи, обикновния човек става видим май само, ако драсне клечката върху себе си и като жива факла докаже на обществото, че ни залъгват с измислен живот.

Само, когато този огън на ужаса лумва се вижда най-ясно в каква объркана и шантава държава сме живели досега. Държава в която докато си беден, болен и мизерстваш никой не ти обръща внимание, оставен си сам на себе си, да оцеляваш в хищно общество и време. И само този пламък, който почна да се появява все по-често като проклятие показва, че хората са доведени до ръба на онази пропаст от която вече няма връщане назад.

Когато този огнен и самоубийствен протест на народа започна прочетох доста сравнения с Ян Палах. Според мен те са неуместни. А и неверни.

Ян Палах се самозапалва на 20 година, през 1969, в знак на протест срещу отнетата свобода, срещу нахлуването на чужда сила в живота на самоосвободилите се хора. Това, което Палах прави не е акт на отчаяние, а призив за революция, за неспирен бунт, за запазване на вътрешната чистота, за опазване на една идея.

Българските живи факли го правят, защото вече са останали без идеи. Защото всяка улица е път без изход. Защото нищо не може да бъде по-сиво от живота на абсолютно изоставените хора в България.

Тези самозапалвания са най-голямото обвинение срещу животът, който ни караха да водим. Понеже се опитваха да ни убеждават, че всеки трябва да живее сам за себе си, че всеки наистина е отделен остров от другите, че трябва да се успява с цената на всичко, с цената на бруталното погазване на хората, с цената на унижения и интриги. Тези, които не искаха да живеят така се оказа самотни и странни като леминги, а някои от тях предпочетоха да се самозапалят и поне за момент да покажат на всички нас докъде ни е докарал този озверял и глупав живот.

Смъртта, а и самозапалването на един човек не подлежат на коментар. Те не могат да бъдан анализирани смислено, защото не част от логиката. Самозапалването е толкова краен акт, говори за толкова огромно отчаяние, че съзнанието може да се парализира само от неговото осъзнаване.

Сега, когато огньовете от тази клади пламнаха можем да си дадем по-добре сметка защо България излезе по улиците и настръхнало не се иска да се прибира по къщите. Защото днес, 23 години след налудничавата перверзия, наречена "преход" се вижда, че неговите жертви не спират нито за миг, а дори стават и по-отчаяни. Дали някой някога ще изброи безименните жертви на това бедствие, на хората, които умряха, защото не можеха да се вписват в този налудничав спектакъл, на всички, които си тръгнаха тихо, изтощени и изморени от започналите и несвършващи бури.

Те са щастливци. Донякъде. Поне не видяха огъня. Не видяха тези клади на живи хора, които трябва да станат нашият общ Ян Палах, но с много по-страшно послание - че не трябва да допускаме отново мизерията да стане част от нашия живот, че бедността е страшна точно толкова, колкото и диктатурата, че отчаянието може да се изрази и с пламъци, тлеещи в сърцето на една държава...

Навремето бях чел една статия за китовете-самоубийци.

Понякога се случва така, че тези едри, красиви и мощни представители на морското царство излизат самоубийствено на сухите плажове и умират в горещия пясък. Учените и до днес не могат да си обяснят кое кара китовете да правят това.

Обикновените българи днес ми приличат на тези почти митични животни, които се задъхват без вода на плажа. Едри, добри и красиви те просто не знаят как да се справят с един натрапен живот. Заради това трима души от тях избраха огъня.

Те са нашите китове-самоубийци, които искат да ни покажат, че този плаж, който няма нищо общо с естествената ни среда, е чужд и убийствен.

Дано чрез техния огън можем да се върнем в там, където е нашето място и, където може и да е топло и уютно без някой да ти дава надписана сметка, за да си платиш за това удоволствие...

Човекът, който иска светът да гори

В най-великия филм за Батман "Черния рицар" супергероят получава следното предупреждение: "Има хора, които просто искат да гледат света да гори". Това е описание на ирационалното зло, което вреди на света не по демоничен план, а просто, защото има абсолютно разрушителна природа.

Отблясък от подобно политическо зло можехме да видим в думите на Бойко Борисов при връщането на мандата. Това не беше политическо изявление, а ексцесия на обсебен човек. В неговият поток на съзнанието съществуват само Станишев, Доган и Костов, споила се в едно демонична сила, която работи единствено и само срещу него.

Останал без власт, неискан от улицата, мразен колективно от народа, Борисов започна да действа като абсолютен разрушител. При безславното си тръгване от "Дондуков" 1 той се опита да унищожи абсолютно всичко, абсолютно целия смисъл от политиката. Постара се да припише своите грехове на друг, да обяви, че е бил свален с метеж и за 15 минути 11 пъти да спомене името Сергей Станишев.

Това едноизмерно мислене най-ясно ни показва каква сила ни е управлявала в последните 3 години и нещо. Съзнание, което може да си обясни света единствено и само като конспирация. Политик, който е сляп за всичко друго, освен за интригата. Човек, който просто иска да гледа светът да гори, защото не може да понесе мисълта, че този свят го е отхвърлил.

Всички видяхме точно това. 

Демонична злоба, яростно разрушение, накъсан език, политическа параноя.

И как да не въздъхне човек от облекчение, че точно този премиер вече остана в историята. 

Който се опита да се играе с огъня, но беше безпомощен като човек в усмирителна риза. 

"По първи Вежди..." или "Балада за Веждито"

Четох днес в "24 часа", че на купон по случай "свободата" Вежди Рашидов и Васил Найденов са пели дует по старата песен "По първи петли", но обзет от политически ентусиазъм Веждичката изпял рефренът така: "Откога не съм повръщал в този град и в тази къща". Нещо в мен се пречупи. Осъзнах, че освен революционни времената са и поетични и реших, че тази песен трябва да бъде довършена. Все пак поезията съществува, за да отразява духът на времето. Само дълго се чудих как точно да я кръстя: "По първи Вежди..." или "Балада за Веждито"

От ракия първа, втора,

и с уиски ще повторя,

към бара тръгвам от властта.

Ще си взема дълга пура,

алкохолна диктатура,

ще се насосам яко, братче, ей сега.

Откога не съм повръщал

в този град и в тази къща?

Откога ръждясвам само на вода?

Две бутилки ще прекарам,

сервитьорка ще обарам

и ще повръщам рано сутринта.

По първи петли

бутилките станаха три

и потънаха във гърлото ми зло.

Сутрин

пепелника дими,

а Бойко звъни

бах мааму, ще си сипя още едно.

Във скута със стриптизьорка

по бельо на сервитьорка,

аз оставка ще напиша...

Ще покажа пръстът среден,

в министерство непотребен

ще си бия аз каиша.

Ще повърна аз пред "Невски",

щот съм скулптор тъй известен,

и бутилката ще метна право в моята врата.

Ще вървя и ще повръщам,

във всеки град пред всяка къща

аз оставката написах и насосах се такаааа....

Първо трябва да ритнем олигархията в топките

Никога няма да ми омръзне да гледам хората в състояние на политически кипеж. Енергията на протеста е най-хубавото нещо, което може да ти предложи света. При това този протест, който залива улиците на българските градове наистина не беше политически. От самото начало това е протест на бедните, гладните, изтощените, изморените, измъчените, оскърбените. Тоест на 85 процента от хората в страната, които живяха в безумен монополен хорър-филм в последните години. Нека да припомня, в хорър-филмите винаги се прави така - почва се с единични убийства докато най-накрая се стигне до масово кръвопролитие и гаден колективен ужас. Тук ни причиниха точно това - отстрелваха хората по единично с надписани сметки и ниски заплати, а най-накрая решиха, че тъпите овце са приели да бъда стригани и прекалиха...

България беше опит за диктатура на монополите. Другото лице на Бойко Борисов се наричаше монопол, защото той управляваше само в тяхна полза. Единствено и само за тях. И тук нямам предвид само ЕРП-ата, говорим и за банките, които всекидневно с гаврят с хората и цялата система от начини обществото да бъде държана в гадна икономическа зависимост.

Ето защо аз остро протестирам срещу шумния опит разговорът да бъде сведен до нещо, наречено "промяна на политическата система". Проблемът никога не е бил в политическата система. Проблемът е в икономическата. Създадената икономика на монополи, олигархия, едри фирми и мутренски компании - това е истинският октопод, който е засмукал хората. Политическата система има своята вина за това състояние, но не променим ли икономиката, може да избираме всички депутати мажоритарно или да пуснем всеки гражданин за по една седмица да е премиер, но промяна просто няма да има.

Нова конституция и програмен кабинет пък са залъгалки за отклоняване на вниманието. Нека да не забравяме - хората излязоха на улиците с викове "Национализация". Това беше естествен протест срещу икономическата система създадена, за да облагодателста затлъстял кръг от плутократи, които заспиват с Айн Ранд, ама точат пари основно от държавата.

Заради това не съм в състояние да разбера и общото викане срещу партиите. Гражданите имат право да изискват от партиите да се променят. Не само право - те имат задължение за това. Но партиите сами по себе си не са нещо лошо. Това, че досега са правили кофти неща не, защото партийната система е деградирала, а защото обществено-икономическите отношения са такива, че заразяват всичко с наглата страст към абсолютна печалба. Проблемът просто не са партиите, а олигархичните икономически кръгове, които са върховният вампир стоящ над всичко. Разговорите за ВНС и смяна на политическия модел вероятно сериозно забавляват тези кръгове, защото са наясно, че този разговор е безопасен като секс с кондом за тях.

А тези кръгове бяха ужасени. В началото бяха ужасени, защото чуха думата, която нито един икономически вампир не иска да чува - "Национализация". И заради това бяха пуснати уличните проповедници на новите конституции, шаманите на програмните кабинети, пророците с блеснали очи, които викат "Долу партиите!". Това е безопасното поле за олигархията, която иска да си гарантира непоколебимата икономическа власт.

България никога няма да се оправи, ако не удари именно там, където го боли икономическият октопод. Който между другото вече е пуснал своите платени клакьори да говорят, че плоският данък трябва да остане, че национализацията била невъзможна, че ревизия на приватизацията е утопия.

Протестът днес роди едно ново отношение към обществената собственост. Днес вече трябва да признаем, че тя е еднакво значима с частната такава. И това е проблем номер 1.

Аз съм склонен да сядаме на дълги дискусии и да оформим нов политически вид на България. Но първото нещо е да се решат икономическите проблеми. Защото новите сметки за ток и парно идват. Защото идеите за нова конституция няма да купят хляб на хората. Те излязоха ужасени от мизерията и заслужава да видят проблемите си решени. Всичко останало са политически фойерверки за наивници.

Да не говорим за глупавата идея, чийто изразител е втръсналият на всички, досадник номер 1 от последните дни - парламентът да не се разпуска, а да излъчи програмен кабинет. Само да ви кажа - това щеше да е все едно през 1945 година да бяха оставили нацистите да правят първото правителство след войната.

ГЕРБ носят ужасяващата вина за изострянето на всички проблеми. Партиите са виновни - да. Но ГЕРБ са тези, които изпуснаха всичко от контрол в името на това да направят от своя икономически кръг дебели милионери със затлъстели сърца.

Заради това първо трябва да ритнем олигархията в топките. Така че да да излязат през гърлото й. А това ще стане, ако никой не свали икономическите искания от протестиращите. Вземете им подарените предприятия, разследвайте огромните им къщи, искайте да си разкрият банковите сметки. Улицата е по-силна от платените икономически зомбита, които ще се опитат да ви убедят, че всичко искано е невъзможно. Олигархията трябва да я заболи. А нея ще я заболи най-много, ако й прекъснете финансовите потоци, ако преразгледате цялата приватизация и потърсите отговорност.

Проблемът на България се нарича дивашки капитализъм. Нарича се безотговорно дясно икономическо човекомразие. Ляво и дясно, нека да припомня, в основата си са икономически разделения. Олигархията се опита да ги изравни и да създаде своя идеален политически свят, където двете части я обслужват като куртизанка.

Днес трябва истинска енергия и окончателна битка с олигархизираната икономика.

Заради това лично аз ходя на протестите.

И само да ви споделя - аз съм партиец.

Ама не карам никой да вярва в моята партията.

Нито пък ще тръгна да убеждавам някого, че трябва да приема моите политически идеи.

Просто знам, че ще има време да говорим за това.

Но преди това - трябва да ритнем олигархията в топките.

Ако искаме да можем след това да градим някаква нова България.

По-различна България е възможна.

Напук на олигархията.

Сбогом бе, Боко! - музикална рок версия на една радост

(текст и музика както са известни от песента на "Сигнал")

Късно е, няма към Банкя път назад,

Късно е, окупиран е всеки площад.

Късно е, наша диктаторска мечта,

невъзможен порив се оказа май властта.

Късно е, сутрешните блокове сега горчат.

Късно е, даже хората на Яне си мълчат.

Късно е, сякаш виждаш вече съд,

във затвора май ще ходиш този път!

Сбогом, бъди си все Буда,

само стой далече от мен!

Викай прасета и крави,

да ти пръхтят всеки ден.

Късно е, само Цецо в този час

далаверка изборна върти май между вас.

Късно е, Боко Тиквата сега,

невъзможно си отива от властта!

Сбогом, ходи си във Банкя,

кътай си гадното злато.

Тъпата мутра се маха

и ще се върне на куково лято!

Политическите фантазии на България

България днес удивително напомня на Русия след февруари 1917 година. Царят е абдикирал (нашият премиер бе изхвърлен от улицата, но за целите на историческата аналогия ще приемем, че сам се е махнал от властта) и изведнъж се появява неочакван прилив на гражданска и политическа енергия. Запушеното общество изведнъж изригва в пенлив коктейл от идеи, планове, визии за бъдещето, в гръмокипящ бокал от страсти и екстравагантни възгледи.

Започнати от яростен гняв срещу енергийните монополи днес гражданските протести вече имат цяла серия от политически идеи, повечето от които звучат поетично. И именно поради това са литературно невъзможни. Точно сега е мястото да направим кратък преглед на част от исканията.

Напоследък постоянен рефрен е идеята, че трябва да се направят избори за Велико народно събрание. Вероятно един ден на България ще се наложи свика вот за ВНС, но за се предприеме тази стъпка е необходима солидна подготовка. Велико народно събрание се свиква едва, когато има поне някакъв проект за нова конституция, а не, когато някой, който от скокове на студа е решил, че това е страхотен начин за привличане на вниманието на медиите. Да не говорим и за факта, че голяма част от протестиращите са за намаляване на депутатите, а в един момент искат те да са 400, колкото са народните представители във ВНС. Има и друг момент - Велико народно събрание трябва да се свика, но не в ситуация на изострена социална криза, когато хората изнемогват със сметките за ток и парно, а при по-спокоен политически и икономически климат.

Сред новите утопии на улицата е митичното управление по исландски модел, където има пряко участие на гражданите във властта. Кратка справка обаче ни показва, че в Исландия живеят 320 хиляди души, а 80 процента от тях са в столицата или около нея. При население, колкото населението на Пловдив е лесно да правиш експерименти с демокрацията, само че в България този вариант е обречен на крах. Защото това, което протестиращите не искат да признаят е, че те и сега се раздират от постоянни конфликти, които едва ли някой побългарен ислански модел би могъл да реши.

Сред любимите ми идеи е формулировката "смяна на политическият модел". Това е кошмарно клише без никакъв смисъл, защото политически модел не може да се смени от днес за утре, независимо колко силно си го пожелаваме от боговете на политиката. Смяна на модела може да има само след много сериозно подготовка. Но и сега е ясно, че проблемът на България не е в модела, а в това, че олигархията се е намъкнала в него. Идеята за смяна на модела обслужва именно нея. Истинският призив трябва да е олигархията да бъде изметена, защото едва тогава каквато й да е политическа конструкция би заработила.

Но днес времената са революционни. Всички стоят с блеснали погледи и мечтаят. Мечтите са нещо великолепно. Само че рано или късно трябва да бъдат съобразени с реалността. Защото иначе влизаме в хипотезата на старата мъдрост на майка Тереза, че повече сълзи са пролети заради сбъднати молитви.

Не ни трябват сълзи.

Отровната опашка на годината на змията

Четох някъде, че според китайския календар (тези пичове са имали поетичната страст да слагат метафори на годините) 2013 трябвало да бъде година на змията. Змията обаче, твърдят пак тези същите азиатци, била кофти животно и заради това било добре вместо змия да се казва Малкия дракон. Аз съм роден през 1977 година, друга година на змията, заради това чувствам 2013 близка по дух и подходяща за безкрайна злоба и ирония.

Тук са събрания „некои” политическо-цинични статуси, които сътворих в последните две седмици. Много от тях, забелязах, клонят към цинизма, но времената са толкова диви, че цинизмът е една от малкото форми да преодолеем тихия ужас. Заради това си ги пускам и се гордея с тях. Част от изразените тук мисли ми навлякоха откровени политически проблеми – висши фактори ми се мръщиха, привикваха ме на разговори, недоволстваха. Но в това свят на бедност човек може да си позволи един-единствен лукс – да бъде свободен, дори и когато плаща за тази свобода с намръщени лица и насочени пръсти.

Очевидно змията си знае работата. Тя пълзи през звездите и ги удря с опашка. И този танц на звездите е постоянно над главите ни, ние го гледаме удивено, опитваме се да го разберем, попиваме блясък в очите си, а когато трябва и почувстваме нужда – просто пишем, за да можем да изясним себе си на вселената.

Май змията иска точно от нас.

Нали?

Никога няма да разбера едно нещо. Чета, че Мирослав Найденов казал, че дебатите му тъпеят. Томислав Дончев туитвал (това вероятно е еквивалента на юношеската злобарка), че не чувал нищо позитивно. А постоянният изнасилвач на българския език Цветанов изсъскал, че дебатите не били смислени. Абе, пичове, дебатите не трябва да са смислени. Все пак не сме на кръгла маса за постмодерното общество в епохата на глобалните дискурси. Това по-скоро е вашата панихида. Никой не очаква панихидата да е смислена. Не съм чувал и мъртъвците да се оплакват, че житото, което поднасят в тяхна чест е разварено...Така че примирите се, бе. Вие си отивате. Преживейте го...:))))

-------------------------------------------------------------

Днес България си казва довиждане с:

- Строителят на магистрали

- Господин "Когато Меркел ми говори, аз слушам"

- Хранещият кучетата с пържоли

- мистър "Станишев е виновен за всичко"

- лорд "Аз ги хващам, те ги пущат"

- Първият художник на републиката

- Възторженият привърженик на свободата в медиите

- Интимният приятел на Николай Бареков

- Боко Тиквата, както го знаят старите му приятели

- Тъпият капут, както го наричат новите му врагове

- Мастера на есемесите до репортерки

- Идеологът на полицейската палка

- Футболистчето от Банкя

- Телевизионният проповедник от сутрешните блокове

С други думи - настоявам за блаженна скука при следващото правителство. Дори изисквам!

---------------------------------------------------------------------------

ахахахахаха! Нека да ги видим колко ще се съберат. Аз залагам на около 15 души. Останалите фенове на ГЕРБ вече не могат да се движат, защото портфейлите им тежат твърде много...

----------------------------------------------------------------

"Томислав Дончев: Не можем да бъдем правителство, което ще остави спомен за разбити глави и за кръв по улиците". Прав е човека. Те ще бъдат правителството, което ще остави за спомен това, че потопиха 3 милиона българи в отчайваща бедност. Не бива да им се разминава с това да бъдат запомняни, че са разбивали глави. По-гадни бяха...

--------------------------------------------------------------------------

Оставка! Оставка, бе! Типично поведение на мутра обаче - като стана напечено се качи на джипа и си би шута! Остави държавата в руини, ама, разбираш ли, важното е на него да му е добре. И независимо от това, че сега вероятно ще стане пет пъти по-гадно, защото служебен кабинет означава тотален опит на ГЕРБ да си замажат следите, сега се чувствам по-добре. Оставкаааааа!

-------------------------------------------------------------------------

България днес ми прилича на Русия след февруари 1917 година. Царят е абдикирал (телевизионното самоубийство пред очите на всички се брои за абдикация, нали), народът се вълнува, на всеки ъгъл всеки гледа кога властта ще започне да се търкаля по улиците, протести от всички ъгли заливат държавата, изобщо всеки момент очаквам да се появят футуристи и имажинисти, за да повярвам, че времето се е върнало назад...Днес на протеста (викахме "Бойко Борисов - педераст, педераст" и "Ушев - курво") имаше поне пет свят събрани в едно - от обикновените комунисти до обикновените хулигани. Изобщо народът вече е отписал Боко, въпросът е кога точно той ще го разбере...:))))

-------------------------------------------------------------------------

Цитатът на деня: Подвели Го да вземе властта, хахахахахах!!!!

--------------------------------------------------------------------

Абе, като я слушам тази Пеловска - тя не искала революция, не искала конфронтация, не искала нищо...Да се чуди човек направо защо са излязли хората по улиците - дали да протестират или да поканят премиера на романтична вечеря...Пфуууу :)))

--------------------------------------------------------------------

"Представителките на гражданското общество" говорят като предварително обучени маймунки с елечета - да не се яхал протеста, да нямало партии, всички да се държат мирно, културно, тихо, кротко, прилежно все едно са ходеще трапистки монаси...Аз усещам някакъв вид страх у властта, да ви кажа...Иначе щяха ли да си положат толкова труд за дресировка...

------------------------------------------------------------------------

Още малко факти от забавната наука. Оказа се, че кълвачите имат най-дългите езици сред птичето царство. Езиците на тия животинки били толкова големи, че били можели да покрият един път и половина тялото на техния носител. Това обяснява и защо кълвачите се занимават по цял ден с толкова досадна дейност като чукането по дървета с клюн и то с постоянството на Азис да участва в риалити шоута. При наличието на такъв език просто си е жива загуба на време да те направят птица, вместо талантлива участничка в порнофилми...С други думи чукат по дърветата от отчаяние. :))))))

------------------------------------------------------------------

Бях там. Макар и накрая. Повиках малко. Оставкаааааа! Оставкаааааа! Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си бил на протест....:))

---------------------------------------------------------------------

Дянков да е подал оставка? Това е все едно комендант на концлагер да се запише в манастир! Вече си представям заглавието: "Бунтовете отнесоха дясната топка на кабинета" :)))

-----------------------------------------------------------

Факт от интересната наука. Оказа се, че в света има повече от 10 милиона видове бръмбари. Тоест почти, колкото са избирателите в България според централата на ГЕРБ. Ако човечеството успее един ден да строи всички животински видове в една редица всяко пето създание ще е бръмбар, твърдят от Асоциацията на изперкалите учени със странни прически. Това, което специалистите не искат да споделят с народа обаче е, че има интересни видове бръмбари с които науката толкова рядко, колкото метеорит с Челябинск. Известен е тайният вид бръмбар финансикус министрус, който всеки път по новолуние опосква фискалния резерв, а после бяга в Световната банка, за да си снася яйцата. Интересен вид е бръмбарът искриус фидосиус, известен с това, че дояжда дори и остатъците от благотворителните коктейли. Напоследък учените са открили и едно особено досадно ципокрило насекомо от Банкя, което жужи всяка сряда на заседанията на Министерския съвет. С други думи - интересувайте се от наука, всяка политическа тайна ще ви бъде разкрита...:)))))))))))))

---------------------------------------------------------------

Любимата ми реплика от филма "Гарванът" беше: "Гаден ден да си от лошите, нали?". Сега не мога да не кажа: "Гаден ден да си отрепка-шеф на ЕРП или Буда, нали?" :))))

-------------------------------------------------

Няма да ми писне да гледам как дясната мисъл следи с огромна тревога протестите... Българският вариант на "Окупирай Уолстрийт" е "Окупирай гадния монополист и шибаната дясна политика"...

----------------------------------------------------

Последно по темата - с оглед на новооткритата любов на БСП към малкия, предлагам следния партиен възглас -КОЙ не скача е с голям....Оххх, изпростях, дано боговете на минижупа да ме опростят.

-------------------------------------------------

Breaking news - Учени доказаха, че това над Челябинск не е било метеорит, а само хапка от сандвича на Искра Фидосова, която последната е изплюла в знак на възмущение срещу учебниците по диетология...А,да, забравих да съобщя и друго - правя нова фракция в БСП - БСП(г) - тоест БСП, но с големи...

---------------------------------------------------------

Станишев призова БСП да се затича... Еееее, нееее, след като се опитаха да ни изгонят нас с големите, сега искат да ни накарат нас дебелите да тичаме..Отивам да сгъна един хамбургер от отчаяние.

--------------------------------------------------------------

С този лозунг - Да мислим първо за малкия - всички в НДК се оглеждаме подозрително и се чудим кой първи ще си го признае...

-------------------------------------------------------------------

Остро несъгласие изпитвам с един лозунгите на БСП: "Мисли първо за малкия". Има ли моралното право левицата да ни гони нас с големите от своите редици, а? :))))) Ох, изпростях, ама боговете на блондинките ще ме опростят, защото знаят, че политическите ми помисли са чисти :))

---------------------------------------------------------------------

Сигурно вече се превръщам в изперкал стар мърморко, който е недоволен от всичко, ама не мога да се зарадвам на социологическите изследвания за това, че БСП вече изпреварва ГЕРБ. Всъщност по-точното е, че ГЕРБ така си го самоначукаха, че паднаха в резултата под БСП. Иначе данните са депресивни - БСП не мърда напред. ГЕРБ и БСП, и изобщо партиите си делят гласовете на една трета от хората. Останалите две трети са потънали в депресивен мрак и високи сметки. Заради това чета данните от проучването като началото на хорър-трилогия в която никой не знае какво ще стане. Свиването на цялата политика в кьошета на обществото е симптом за нещо много лошо. Разбира се, много по-добре е на власт да е БСП, а не ГЕРБ, ама все пак ледени тръпки лазят по гърба ми, защото България ми напомня на барутен погред в който всички небрежно са запалили цигари....

---------------------------------------------------------------------

Навремето много се впечатлявах от една реплика в "Очакване на Годо" в която един от скитниците казваше, че майките ни ни раждали клекнали над отворения гроб - човек се появи за малко на този свят, вижда за кратко светлината и пак се потапя във вечния мрак...Къде е сега Бекет да му изскубя брадата в края на един ден дълъг като магистрала "Люлин", нескончаем като тирада на проф. Вучков, безкраен като лошотията на Симеон Дянков и истеричен като телевизионно риалити с гладуващи манекенки. От определена гледна точка всъщност човешкия живот може да изглежда безкраен. Капитализмът го кара да изглежда дълъг и възмутително истеричен...)))))))))

------------------------------------------------------------------------------

Егати - успях да чета до 4 сутринта и после успях да стана навреме...Потънал съм насред една сага в която коварни извънземни, обитаващи планетите газови гиганти нападат Земята...И както върви май ще я окупират, мамка им, въпреки, че каква ли е прелестта да си окупатор след като не можеш да се насладиш на местната бира? Трябва ли да говори много лошо за мен, България и вселената факта, че извънземна окупация, описана й с целите й абсурдни идиотщини, ми изглеждаше с пъти по-приемлива алтернатива от управлението на ГЕРБ? :))))))))))))))))

-------------------------------------------------------------------------

Не мога да разбера нещо: във всеки вестник, който отварям виждам дълги статии за псуващата преподавателка във Великотърновския университет. Не ме разбирайте погрешно - жената изглежда откровено луда и най-вероятно отдавна е трябвало да потърси психиатър, но пък изобщо не схващам защо това трябва да е централна новина. А и да бъдем честни - като виждаме нивото на младите поколения в университетите е живо чудо, че булката се е задоволила само с псуване, а не е изкарала "Калашник" срещу тях. Как става така, че министърът на културата псува под герба на България, но това е кратка дописка, една преподавателка си изтърва нервите и всички й посвещават по една страница....

----------------------------------------------------

Офф, взех си нов лаптоп след като стария се скапа...Абе, сигурни ли сте, че човек не може да фотосинтезира? Трябва да има начин...:)))))))))))))))))

------------------------------------------------------------

В България само щом думата "национализация" се завърти в общественото пространство се повява цял отряд от икономически зомбита на свободна практика, които са готови да намерят вода и на Марс, само и само да твърдят, че всички, които искат национализация са тъпи, несвободни и отчаяни копелета. За първи път с очите си видях хора да скандират "Национализация", нещо, което дори и по времето на Октомврийската революция не е правено вероятно дори. И тогава ме осени прозрението. Основният проблем на този свят е, че наистина има много тъпи копелета. Толкова тъпи, че със своята безкрайна тъпотия на отричане те няма да превърнат иначе неутралната национализация в ляв инструмент - те ще я превърнат в ултраляв инструмен. И след като национализира ЕРП-ата, народът (някои негови части са радикални) може да се опита да им национализира и задниците, хахахахах :)))))

--------------------------------------------------------------------------

И така - оказа се, че лаптопът ми е отлетял за вълшебната страна, където компютрите винаги имат безкрайна РАМ-памет, постоянен достъп до интернет, харддиск голям като главата на Цветан Цветанов и неограничени пароли за порносайтове... Чувал съм хора да страдат за много неща, но съм убеден, че трябва да направим Дигитална църква на прецаканите лаптопи, където някой Проповедник да ни убеждава, че те ще почиват в дигитален мир и покой...:))))

-----------------------------------------------------------------------

Аз искам да бъда агент "Хю Хефнър"...Предизвикал оперативен интерес на ДАНС заради колекцията си от снимки на голи блондинки и заради "приоритетно еротичния си характер", хахаха :))))

--------------------------------------------------------------------------

Понеже днес ще има пленум на БСП за промени в устава реших аз да изпреваря комисията и да предложа мой собствен вариант за тази работа:

1. Председател на спечелила изборите организация се поощрява като му се взима мнение в анкетата: "Коя социалистка искате да видите гола?"

2. Председател на загубила изборите организация се наказва с публично четене на "Защото сме социалисти"

3. Съвместяване на постовете е възможно, само, ако съвместяващата страна почерпи и прати стриптизьорки на засегнатите

4. Депутат с повече от 4 мандата е длъжен редовно да праща на електората каси с бира, за да успее той (електората) да си изтрие паметта и пак да гласува за него

5. Ако напуснеш БСП в името на кариерата, а след това решиш да се върнеш, прегрешението се прощава само, ако докажеш, че си успял да си легнеш с две герберки едновременно и си ги накарал да прочетат "Манифест на комунистическата партия"... :)))))))))

--------------------------------------------------------------------

Бойко Борисов може да е заслепен от ритника в топките "Буда", държавата може и да лудна от аферата "Хизбула", но ви казвам, че България е пред много по-банална революция. Ходих да си платя сметката за тока (моята обикновено към е към 10 лева, този път съм поздравен с 20) и за първи път виждам толкова гневни, ядосани и откровено бесни хора. Като получиш два пъти по-голяма сметка за ток, вероятно и на тебе ще ти дойде да отнесеш МС с багер. Чух такива думи за кабинета, които дори в порнофилмите биха минавали за цинични. Детайлните описания за това какво би направил народа с шефа на ЧЕЗ ще спестя, защото ми се струва, че част от описаните действия са просто биологически невъзможни, което не пречи на народа постояно да си ги фантазира...Май за първи път у нас ще си имаме бунт от бедност...

Да пием за края на тиранина!

Има един стар като плюнките на професор Юлиян Вучков стих. Той е написан от древногръцкия поет Алкей - литературен нарцис и лек фукльо в онези мрачни времена на Земята. Но този стих обобщава една извечна политическа мъдрост. Мъдростта за това кога човек трябва да се радва и да изпитва политически възторг. Стихчето гласи

Днес трябва всички

да се напием — дори насила, защото

тиранинът Мюрсил е мъртъв.

Мюрсил, твърдят историческите източници е бил тиранин на Митилена (най-големият град на прословутият остров Лезбос) и литературата го е запомнила именно заради това стихотворение и заради това, че тъпият диктатор е бил противник на Алкей, поет, когато безпощадната мъгла на времето е пощадила. Което трябва да е особен културен урок за тъпите копелета - не стреляйте по поети, защото историята ще ви запомни по много кофти начин. В случая с радостно пиянство, макар и насила.

Стихчето на Алкей се появи в главата ми, когато чух, че Бойко Борисов, тиранинът от Банкя, господарят на полицейската кубинка, кухият лорд на магистралите, владетелят на сутрешните блокове, наричан от народа умилително Боко Тиквата, е подал оставка. Разбрах, че въпреки цялата удивителна дивотия на политическото битие в България, въпреки безбройните въпросителни, които бъдещето поставя, трябва да подскачам радостно по подуянските тротоари все едно съм проумял безграничните хоризонти на политиката. Когато един просто и едноизмерен човек напусне властта, това винаги увеличава нивото на интелект във вселената и заради това се носех в софийските трамваи като светла сила на доброто, като танцьор на салса с повече килограми от необходимото и се подсмихвах на себе си, както го правят само необяснимо лудите.

България си взе довиждане със своята близо четиригодишна деменция. Бойко Борисов беше опит за радикален инфантилизъм на обществото. Наивната вяра, че кварталният хулиган ще ни защити от всички беди в неразбираемия свят и ще въздаде върховната справедливост на прехода. Не стана нито едното, нито другото. Полицейската кубинка от Банкя стъпка всяка нормалност в страната, а вместо да ни защитава взе и последната стотинка от джобовете ни.

Заради това бях щастлив, че си тръгна. И то след протести. Това като мининум означаваше, че съпротивителните сили на България са много по-мощни, отколкото предполагаме. Много по-мащабни дори.

Тиранинът си тръгна с подвита опашка и кръв по асфалта. И това е неговото второ аз - всеки път като стане напечено, той като типичната мутра на прехода си плюе на петите, защото гледа жегата да не го стигне и изпепели. А този път се бе събрала достатъчно жега - тя бе изразявана в плакати, бомбички, камъни срещу парламента.

И тиранинът се пречупи. Избяга. Заради това бях радостен в подуянската зима и си пеех на висок глас нещо, което не става за цитиране пред благочестива публика - отнася се за един популярен лозунг, който открито се съмнява в мъжествеността на премиера и го обвинява, че залита по своя пол. Какво да се прави - цинизмът също е начин да изразим радост във времена на политически вихрушки.

Гледах, че с оставката на Борисов възникват много въпроси. Нормално. Тепърва трябва да градим България наново след него. Той я остави в пепелища и почти пред гражданска война. Той остави страната с опоскан бюджет и опростачване в бедствени размери. Той деградира нивото на творческа мисъл до метафори с които да се опитаме да преодолеем поне за кратко цунамито на ежедневната чалга-сивота. Обаче тези въпроси не бяха важни в деня на неговата оставка. Изобщо не ми пукаше за тях. Политиката е съществена, но когато тиранинът умира метафорично всички трябва да сме кьоркютук-пияни от радост. И аз бях. Радвах се като малко дете, че за първи път от четири години насам виждам държавата обединена макар и по радикален начин. С изключение на 10-20 тъпи костюмара с тежки портфейли и една сюрия изкуфели реститутки никой не тъгуваше за тиранина. Той сякаш сме смали за един миг. Показа, че всъщност през цялото време е бил един злобен гном, едно политическо джудже, обществен лилипут, който е играл театър. Тиранинът угасна като спрян блок на ядрена централа.

Това, което Борисов не разбра е, че България го бе отписала още от края на миналата година. Последните му четири месеца бяха удивителна агония. Нито един верен ход. Нито едно вярно изречение. Когато тираните започват да се сриват, това прилича на сюрреалистичен филм. Всичко се случва бързо и френетично. Борисов се срина като небостъргач ударен от самолет. И тиранинът за първи път почувства как всичките му оръжия не работят. Той се замята като животно в примка. Изприказва куп лъжи. Организира си театър. Опита се да оцелее като едноклетъчно. Не успя. Защото тиранинът не осъзна, че той беше фигуративно мъртъв още на първата година от мандата си. Когато се опита да стовари цялата вина върху и без това виновното минало без да се опита, поне един път, да поеме отговорност за нещо. Или, когато започна да използва полицията за политически цели. Тиранинът беше мъртъв още тогава, но през 2013 година за първи път го осъзна. Осъзна, че е като дух, който се опитва да говори на живите. Живите не го чуваха и не искаха да го чуват. Те искаха нова справедливост в живота си, искаха въздух за дишане, искаха различна държава, искаха национализация, искаха рестарт на всичко, което беше прецакано.

И тиранинът падна. Самичък. Жалко и позорно. Гадно и болезнено. Изглеждаше мрачен и злобен. Циничен и унижен. 

Така трябва да се чувстват тъпите тирани. Това е тяхната съдба. 

Така тряба да се чувстват винаги, за да бъдат прокълнати никога повече да не повтарят черното си дело и тъпотия. 

Анатема и чао! Хайде, изчезвай! Не се връщай! Бъди проклет завинаги!

Не тълкувайте последното като злоба. Не, не и не. Това е радост.

Защото, когато тираните умират ние трябва да сме радостни и пияни.

Много радостни и пияни.

Напук на несигурното бъдеще.

Ужасният край на харизматичния минотавър

В началото на юли 2009 година френският журналист Беноа Опкен пусна в "Монд" една невероятна статия за бъдещия български премиер. Нейното заглавие беше "Бойко Борисов, шокиращият българин". Този текст ми направи такова впечатление, че след това много често съм се позовавал на него, но тази статия трябва да бъде давана за наръчник по политическа журналистика. В нея Опкен описва къде и как го посреща Бойко Борисов - в двора на къщата си в Банкя, където има пристройка, а в нея са наредени празни бутилки от уиски, плакат на Марлон Брандо от филма "Кръстникът". Опкен забелязва, че българският политик е по-заинтересуван от статия за Анджелина Джоли, отколкото от политическите въпроси. И тогава следва вледеняващия извод: "След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър”.

Нека да ви припомня, че в древногръцката митология минотавърът е чудовище. Харизматичен минотавър ще рече харизматично чудовище. Последните четири години бяха ловния сезон на харизматичното чудовище, но днес по улиците, в гневните викове, в яростта на хората виждаме неговият тъжен и сгромолясвящ се край.

Но пък не се ли случва винаги така с митологичните герои, а?

Минотавърът, оказа се, успя да избяга от лабиринта на тъмното си минало, победи Тезей, зарязан от Ариадна в геополитическия хаос и предложи себе си като рекламен плакат на някаква различна държава. Нищо в Минотавара не намекваше, че той е способен да бъде нещо повече от употребител на калории, за да се държи жив и богат. обгради се с хора, които бяха чудовища като самия него, но ги представяше за експерти. А самият Минотавър обяви, че ще раздаде справедливост на строителите на безкрайния лабиринт на прехода. Вместо това обаче реши, че неговата работа ще се състои не в отмъщението, а в градене на асфалтови алеи в този лабиринт и в постоянното копаене на подземни галерии. Това е същността на чудовищата - те трябва да си представят света разбираем, ясен и подреден като втората част на книгата "Винету", иначе всичко изпушва и трагично издъхва.

Парадоксалното е, че днес хората на улицата искат компенсация за цялото изгубено време през което приказките на Харизматичния минотавър минаваха за голяма работа. Самият Опкен в своята статия споделя, че българите се чувствали отвратени от скования език на миналото и заради това се топнаха в океана на потокът на съзнанието от Банкя, което раждаше сюрреалистични шеги и бъзици. И знаете как е - шегите винаги могат да минат за политика до момента в който хората не огладнеят сериозно и не получат шанс да се нахранят. Когато 100 хиляди души в страната излязат и поискат справедливост, шегите се късат като копче от панталона на преял депутат от ГЕРБ.

Минотавърът беше страхотен актьор, с подготвени лафове, но в мига в който публиката разбра, че й пробутват едно и също шоу четири години и се разбунтува, той забрави всичките си реплики и митологично се оттегли някъде в пълна секретност.

Любимецът на сутрешните блокове го нямаше никакъв.

Уикендния анализатор на седмицата се покри като щраус.

Образът от снимките по първите страници на вестниците зачезна като издирван от Европол престъпник.

Първият коментатор на спортните събития потъна в миша дупка.

Летящият с хеликоптери над страната се сви в някой свой политически бункер.

Обектът на страст от страна на фолкпевиците изчезна в нелегалност.

Харизматичният минотавър май сериозно съжали, че изобщо е напускал лабиринта и се е отдал на политиката.

Когато харизмата изпуши и хората излязоха по улиците тъмното минало започна да блъска по вратите на реалността. И тук дори не говорим за мутренските години на описвания субект. Всички негови реплики от миналото се завърнаха като присъда за днешното му поведение. Позата на героя се строши като стъкло на парламента от запратено по него паве. Изобщо, когато митологичното време свърши и започна реалното, се видя, че България четири години е живяла в пълен мит. Бялата лястовичка от 2009 година се превърна в грозното чудовище от 2013.

Минотавърът е безпомощен пред морето от хора, защото той не е в състояние да разбере какво му се случва и как. Четири години негово частно ОЧЗ (Организация на чудовищата и злодеите) разделяха хората. Даваха на едните и казваха на другите, че заради това даване те ще трябва да гладуват. Арестуваха лекари и унижаваха учители. Гавреха се с хората, които не получават заплати. Превръщаха нещастните си опити за социална политика в пиар шоу.

И иронията е, че държавата избухна в лицето му, точно, когато Минотавърът не само си мислеше, че ще му се размине, но и, че ще получи втори мандат като опрощение за лъжата. Само че силите на чудовището не стигнаха за цяло състезание. Защото имитацията на политика не може да нахрани хората и да им плати сметките. Оказа се, че през цялото време Минотаварът е правел това, което е владеел най-добре през годините - строял е нов лабиринт, за да примамва герои и да ги убива. Но най-накрая отново самичък се затвори в него в мига в който изчезна пред лицето на народния гняв.

Митът за Минотавъра през годините е възпалявал не едно и две съзнания. Борхес беше написал един кратък и съвършен разказ "Домът на Астерий" в който най-накрая Минотавърът сякаш сам се оставя Тезей да го убие.

Виктор Пелевин пък е автор на една стряскаща сюрреалистична творба, наречена "Шлемът на ужаса". В нея участниците в един компютърен чат през цялото време си говорят за Минотавъра и кой или какво е той, а най-накрая като в будистко просветление разбират, че Минотавара - това са самите те.

Заради това и аз стоях и дълго се чудих откъде ли се взе Минотавъра у нас? Дали пък ние не го събудихме и не го окичихме с властта преди четири години, защото у всеки у нас има едно дребно и гадно политическо чудовище, което все търси себепдобно в политическия мрак на света?

Но когато тези дни видях хората по улиците и как тези хора държат плакати, които унищожават завинаги целия ловен сезон на Минотавъра, разбрах, че в крайна сметка у нас има и по един Тезей. В миговете на отчаяние Тезей идва и винаги убива Минотавъра. Убива го както огъня поглъща надписана сметка за ток.

Уморените минотаври ги убиват, нали?

Времето след тези, които вече ги няма

Един по един хората на които цял живот си се учил да вярваш си отиват от този свят. Хората, които никога не си познавал лично, но все пак са били част от твоя живот, започнаха един по един да напускат сцената, да изгасят свещите, да се оттеглят в мрака и да оставят планетата в уголемено мълчание.

Тяхната смърт започна да пълни новините отново и отново. Изчезват знаците, че живееш в правилната вселена, няма ги хората, които можеха да разсмиват, които те караха да мислиш, чрез които можеше да живееш много различни животи, опиянен от техните думи. Отиват си един по един безмилостно и логично. Очаквано и тревожно.

Смъртта е ужасно гадно нещо, защото единствено и само тя променя светът необратимо.

Тръгват си един по един символите на предишното поколение, хората, които са направили този свят малко по-поносим, леко по-смислен, изпълнен с повече енергия. Виждам по телевизията техните погребения. На поклоненията им има големи опашки. Хората винаги зная кога губят нещо ценно. Заради това покриват с цветя местата на тъга - това е нашият начин да покажем на вселената, че сме си научили урока, че не искаме повече да ни причинява това, което ни причинява.

Гадното е, че когато Земята опустява откъм смислени хора, това натоварва отделния индивид с неприсъщи отговорности. Ако бях наясно, че по тази планета още бродят смислени индивиди със светли мисли, можех да се отдам на тропически мързел и на мечти за острови с палми. Ама те - хората със светли мисли, си отиват от нас, не остават тъдява и натоварват нас, обикновените, изнурените, изтощените, измъчените, обърканите да правим от този свят небесен рай. Завещали са ни своите думи и дела, а после тръгват в последната небесна командировка.

И, когато тях ги няма, отделния човек разбира, че не може да съществува сам в този свят. Че се нуждае от другите хора повече отколкото някога е предполагал. Защото те, другите хора, може и да са ада, както твърдеше Сартър, но са и единствената възможност за истинско щастие.

Когато започнат да си отиват тези в които си вярвал, изведнъж по странен начин разбираш, че е дошъл твоят ред. Не, не да си отиваш. А поне за миг да се опиташ да оставиш нещо смислено след себе си, някаква дребна, но все пак промяна, някакъв знак за бъдещето, че те е имало на тази земя, че си бил тук и ти е пукало. Нали казват, че това е естественият път на нещата - "род прехожда, и род дохожда..." Очевидно има някаква среда в този цикъл, някакво кратко време в което ти си между "прехожда" и "дохожда" и това е времето през което можеш да се опиташ да направиш света по-добро място. Или поне си длъжен да опиташ, защото иначе леката ти тъга по хората, които вече ги няма е просто напразна, а може би и безкрайно егоистична.

Както и да е. Тези в които си вярвал вече си отиват един по един. По безкрайно логичен и очакван начин. И твърдят, че човек трябвало да може да приема това. Ама е трудно, защото, когато се окажеш в един празен свят започваш да чувстваш нечовешката отговорност, че е твой ред да го пълниш със смисъл.

Защо си тръгвате?

Защо ни мъчите?...

Няма отговор.

Значи наистина е мой ред. Е, аз отивам да мисля за революцията.

Не мога да си позволя да си тръгна преди да съм я видял, нали? :)))))))