Wednesday, December 09, 2015

Не се доверявайте на реформаторските хленчове!




9 декември се оказа сеизмичен ден за разцвета на българската демокрация. Гласуването на промените на конституцията се превърна в трус от поне 5-6 по скалата на Рихтер, а когато шумът се слегна и трябваше да направим кризисна оценка на щетите се видя, че още преди залез слънце имахме две големи превъплащения. Правосъдният министър Христо Иванов си хвърли оставката от парламентарната трибуна, а лидерът на ДСБ Радан Кънев (съпредседател на съуправляващия Реформаторски блок, както великолепно написа Петър Кичашки) обяви, че излизал в опозиция в лично качество и свалял доверието от кабинета. Как е възможно водач на една формация да говори в лично качество очевидно ще бъде поредната политологическа мистерия, която ще нищим. Защото истинското носене на отговорност е излизането на целия Реформаторски блок от властта. Дали обаче това ще се случи? Без да е пряк роднина с Ванга човек може да начертае сценарий при който РБ ще се разцепи гръмогласно и със спецефекти, понеже едните ще искат да си спасяват кожите на гърба, а другите да си запазят властта и държавните заплати.

И преди някой да се е умилил от действията на Кънев трябва да припомним едно фундаментално изявление. Без него картината изобщо няма да е пълна. Датата е 7 ноември 2014 година. В парламента се гласува втория кабинет на Бойко Борисов, еклектична смес от гербаджии с реформаторски пъпки, патриотично акне и абевейски хормони. И тогава Радан Кънев обяви: "Аз лично ще наруша пряко предизборно обещание...Днес ние ще дадем властта на втория кабинет "Борисов", аз ще гласувам за него. Бих благодарил на г-н Бойко Борисов за променения стил на ГЕРБ".
Да припомним - прякото предизборно обещание на лидера на ДСБ беше, че той няма да гласува Бойко Борисов да е премиер. Нарушаване на "пряко обещание" ли? Това е евфемимизъм за опашата лъжа. Влизането на реформаторите в управлението започна с грозна и грандиозна лъжа.
Заради това ви призовавам да не се хващате за сълзливата патетика в която потъна остатачния костовизъм и психодясното. Ама то бяха едни вопли, едни мелодраматични хаштагове, едни призиви за протести, една патетика за идиоти...На човек може да му се догади преди да е стигнал до края на всички мнения с които го заливат.

Не се ловете на лъжите и хленчовете на десебистите! Не се ловете на хаштаговете им и сълзливите им простотии. От една година насам всички, ама всички нормално мислещи хора знаеха, че ГЕРБ ще изработят РБ по най-гнусния възможен начин, защото единият коалиционен патньор на това управление е в сянка. Върнете се назад и вижте колко много хора написаха, казаха, твърдяха, че влизането на РБ в коалиция с ГЕРБ по същество е политическо самоубийство. Само, че тогава алчната за власт дясна клика пет пари не даваше за предупрежденията. Сините шамани като фолкпевици обикаляха телевизионните студиа, за да ни обясняват колко стратегически е реформаторският ход. Дори само преди два дни (преди два дни бе, братче!) Даниел Смилов ни обясняваше какви големи успехи има управлението. Сега изведнъж невинните девици, видиш ли, осъзнали, че били обезчестени.
Да ги нямаме тези!
Реформаторският блок овласти Бойко Борисов. Радан Кънев излъга избирателите, за да направи лидера на ГЕРБ премиер. Управлението на мафията днес е пряко следствие от историческия компромис на РБ. Този път петната стоят върху тях. И няма как да избягат. Пиар-малоумията не могат да скрият. Както не могат да скрият това, че резултатът от политическият инцест на това управление е предварително ясен. Реформаторите обаче се втурнаха към властта като алкохолик към кръчма, преядоха с постове, назначиха шуренайки и братовчеди из държавата администрация под благосклонния поглед и на самия Кънев.
Така че всякакви хленчове днес са закъснели, подли и са опит на един разпадащ се съюз да си съхрани талибаните. Да ги нямаме тези. Опозиционер на тази власт - това звучи гордо. Тоест няма никакво място за раданкъневщина...
Един приятел във фейсбук описа най-добре тази парадоксалност в политическото шикалкавене и хленчове на Кънев - той е "на власт, в опозиция", "честен в лъжите си", "десен, вляво". Нарочно го цитирам едно към едно, защото звучи направо като поезия. Точно тази истерична парадоксалност днес искат да ни е продадат като принципност, въпреки, че отдалеч се вижда, че това е опит за спасяване на кожата.

Нима още, когато бе направен първия исторически компромис не беше ясно какво ще се случи накрая? Очевидно то е било ясно за всички българи с изключение на "невинните" реформатори. И е крайно време да престанем да вярваме на тези политически изверги, които са превърнали лъжата в своя собствена втора природа. Хубаво е, че "свободните граждани" пак призоваха за протест, само, че една част от него задължително трябва да бъде пред централата на ДСБ. Защото, ако ще стигаме до корена на проблема трябва ясно да си кажем, че промените, които ги предлагаха реформаторите изобщо не струваха нищо. Така че дали парламентът е приел окастрен техен вариант или е приел нещо различно - няма никакво значение. Грантаджии няма как да направят свястна реформа на съдебната система. Същото важи и за ГЕРБ. Две сатанински визии за съда се сблъскаха и едната загуби. Така че нека хардокор сините-зомбита да си протестират. Техният опит за овладяване на съдебната система не успя. Ама това не е повод за леене на сълзи. В България трябва да бъде променена системата, за да стане реална промяна. Изнежените граждани и плювачите във виртуалното пространство не само не могат - те не искат да променят нищо. Те искаха просто да дръпнат чергата към тях самите. Заради това Радан Кънев зае позата на страданието и опозиционността. Той бе доведен до мига в който трябваше да изиграе ролята си, защото иначе лицемерието щеше да го унищожи като фигура. Както и да - живописно е да го наблюдаваш. Нарушителят на обещанията просто си получи заслуженото. И всеки друг път оправданието "ама не знаехме, че така ще стане" може би щеше да сработи, освен в този случай. Тук всички знаехме, че най-накрая реформаторите ще бъдат захвърлени на бунището. Беше неизбежно. Борисов изпържи и реформатори, и протестъри. И те се обезсмислиха колективно. Това тепърва ще има да го осъзнават.
Нека да приключим богохулно. В текст, посветен на историческите компромиси и гърчове на Реформаторския блок, ще си припомним едно старо, лъчисто, меланхолично и извисено стихотворение на Николай Гумильов, което след това бе превърнато в настръхваща песен от група "Любэ" - "Это было, было...". В него се разказва за едни отдавна минали времена от които нищо не е останало и за една гора, където душите на влюбените отиват след смъртта си. Великолепен текст. Може би Реформаторския блок трябва да го пусне на своя политически гроб. Заслужават да получат нещо лирично в края на земния си път като противовес на цинизма и лицемерието, които излъчваха през цялото време.

Промените в България, позитивните промени, никога няма да дойдат по линия на десницата. Запомнете това от мен. Това са едни фризирани лигльовци, които, ако видят истинска промяна ще избягат от нея като Азис от операта. Истинската промяна ще се случи независимо от тях. И, когато стане, бъдете убедени, те със сигурност ще се срещу нея. 
В лично или нелично качество. 




No comments: