Нашенските истерии около Брекзита

"Брекзит", тази странна дума, която първоначално звучеше като име на някаква екзотична болест, която поразява нервната система, май завинаги влезе в политическия език на Стария континент. Решението на гражданите на Великобритания да напуснат ЕС покоси като торнадо параклисите на брюкселската бюрокрация, които сега имат вид не на църкви, а на стерилни климатизирани офиси с много папки и костюмирани чиновници.  

Но в този текст няма да се занимаваме с това какви ще са последиците за Европа от британската бомба. И без това медиите са задръстени с алабализмите на местните "анализатори", които от години преживят едни и същи клишета като прясна люцерна и вместо да обясняват реалността я сдъвкват във формата на полулиберална каша за стачкуващи мозъци. Тук ще си поговорим за българските реакции на Брекзита, защото те са симптоматични за това как самоназначилият се "елит" на България всъщност е котвата, която ни дърпа към дъното все едно участваме в някакъв психарски римейк на "Титаник", където оцелели просто няма да има.

Реакциите на повечето лидери на обществено мнение приличаха на лицето от картината "Писък" на Едвард Мунк. Напускането на Великобритания взриви всички десни опорни точки и буквално унищожи техните обяснения за света. Тези дето бяха "Шарли", които после палеха свещи за Париж и се потяха виртуално за ужаса на Брюксел, въпреки, че силиконовото им съчувствие е едно голямо лицемерие май най-накрая започнаха да загряват, че са ни продавали политически пуканки, а не реален смисъл. И заради това истерясяха. И то много. Ама супермного. Което, лично мен ме изненада.

Много се замислих защо сплотената и истерична грантова общност реагира на Брекзита така болезнено сякаш член на Протестна мрежа е останал насаме в една стая с Хирурга от "Нощните вълци" и на километри околовръст няма жива душа...После обаче ми просветна. Вижте - членството на България в ЕС в годините на прехода не бе представяно с рационални аргументи и икономически доказателства. Не, пламенните комсомолци, които бързо станаха фанатични антикомунисти много настояваха да наричат това "цивилизационен избор". Голяма работа, схващате ли - балканските питекантропи се завръщат в цивилизацията си, какъв кеф просто.

"Цивилизационният избор" беше класическото оправдание за всяка безумна реформа, за всеки удар срещу работещите и именно той роди в България прокълнатото словосъчетание "От Брюксел така казаха". Как да се противиш на цяла цивилизация?

С Брекзита обаче стана ясно едно - в самото сърце на Европа, в топ 3 на страните от ЕС има една държава, която отказва да припознае ЕС като "цивилизационен избор" и пролетарски негодува срещу някакви дреболийки, които така вбесяват грантовата общност, свикнала да се тревожи единствено за това дали ще си получи парите навреме, а ето че небето й стовари такива проблеми, че даже сьомгата ще им загорчи.

И заради това сега същата безумна ярост се стовари върху обикновния англичанин - той бе изкаран малоумник, дебил, кретен, тъпанар с два пръста чело, путинист, дъртак със склероза, тесногръд ксенофоб, маниак, който дори не знае какво е ЕС, простак с претенции. Един от най-яростните български храненици с чужди пари обзет от бяс написа, че хората от Вакарел не давали пет пари за референдума във Великобритания и, че именно британските "вакарелци" решили изхода от допитването. Това е някакъв мътен поток на съзнанието. Те обичат да делят хората, защото това е техният начин за съществуване. Навремето огромна част от тях се бявиха за "умни и красиви", защото могат да живеят само, ако се самообожават. Точно тогава те се обявиха за "проевропейци", което беше начин за удължаване на политическата агония на прехода. Британците обаче наритаха виртуалния образ на Европа, пропукаха удобните обяснения и предизвикаха мозъчна абстиненция у толкова много народ.

И то защо? Ами, защото ЕС е икономически съюз, а не цивилизационен избор. Лъжата на прехода започна да се пропуква. Нас ни тикаха уж към цивилизацията, а се оказа, че са ни натикали в някаква закусвалня за бързо хранене, където готвачите стачкуват, клиентите изкрейзват, а мениджърите се чудят дали точно сега не е моментът да се хвърлят от прозорците. Изгарящата ярост на мненията, че английските старци са прецакали великолепните английски младежи всъщност е опит за замитане на истинските причини. И всъщност грантовата общност пет пари не дава за Великобритания. Нейното съществуване, съществуването на паразитната прослойка, обаче е сериозно заплашено, ако започне дебат за българското членство в ЕС.

Не разчитайте това като призив за напускане. България трябва последователно да отстоява членството си в Съюза, защото това е нейният шанс за развитие. Но е време политическите дискурс да бъде променен. ЕС не е свещена крава и време за критична дискусия за неговото състояние. Това е единственият шанс за малки страни като България, които иначе рискуват при този геополитически трус Европа да мине не на две, ами направо на три скорости. Само че за целта трябва да си дадем ясна сметка, че най-истеричната груп в обществения дебат всъщност не се води от националните интереси, защото до този момент всеки опит за критика на ЕС бе сатанизиран като някакъв путинизъм или в най-добрия случай като хибридна война.

И точно защото това е битка за оцеляване на хора, които ни тъпкаха с високохолестеролни лъжи, пред очите ни започнаха да се случват най-чудновати превъплащения. Бившият правосъден министър Христо Иванов, иконата за професионалните протестъри изригна във фейсбук: "Най-важният и непосредствен урок за нас от Брекзита: референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения". Можете ли да повярвате? Тези думи са написани от същия човек, който довчера под път и над път обясняваше колко фундаментално е хората да бъдат питани, особено що се отнася до електронното гласуване. Росен Плевнелиев от висотата на своята камбанария на политическия аутизъм пък като проповедник нареждаше: " Българският народ не бива да бъде подценяван. Той трябва да бъде чут". Оказа се обаче, че сега същите тези, които събираха подписи за референдум и подобно на нацисти се нахвърляха на всеки, който не виждаше смисъл във въпроса им, сега плюха на своето минало и започнаха да цитират някаква малоумна мисъл на Уинстън Чърчил, че референдумите са инструмент на диктатори и демагози. Така в миналото бяха оставени уверията на Плевнелиев, че допитването може да направи политическата среда далеч по-устойчива и стабилна. В историята останаха и одите им за пряката демокрация като върховен начин за управление.

Вотът във Великобритания наистина имаше ефекта на неутронна бомба, защото свали декорацията от политическия живот и отдолу лъснаха ясно толкова много от митовете с които са ни хранили отдавна.

Само ден преди Брекзита Росен Плевнелиев говореше пред студенти как хората в Брюксел не трябвало да бъдат наричани бюрократи, защото те следели за спазването на всички норми. Само, че Плевнелиев и сие всъщност са архаични като птеродактили в своето мислене. Хората в Европа все по-често скърцат със зъби, когато виждат как политическият елит в Брюксел съществува в свое собствено измерение, в някакъв политически вакуум, където на практика няма допирни точки с хората от континента и техните проблеми. Но това също няма да го срещнете в обясненията, които се опитват да ни продадат наготово. Там вече има дежурни виновници - Борис Джонсън, който бил палячо, Дейвид Камерън, който бил камикадзе, и, разбира се, Владимир Путин, който принципно е виновен за всичко по света. У нас този тон бе зададен от френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, който е свикнал да се бърка във всяка тема, която му хареса и който написа, че "победителят от Брекзит е Владимир Владимирович". А пък аз смятам, че кабановците по тази земя никога няма да свършат. Защото, иронично е, самият ЕС се оказа в капана на своите собствени лъжи. Когато не можеш да разпознаеш проблемите си и твърдиш, че те са продукт на хибридна война, тогава си обречен да завършиш в блатото. Когато откажеш да се промениш и да чуеш какво ти казват хората, тогава сам си слагаш въжето на шията. Всички е нас, които пяха оди на Меркел и я изкарваха могъщ стратег, може би сега трябва да си дадат сметка, че нейната политика доведе до Брекзита. И може би сега имаме шанс за различна България, която отказва да робува на провалилите си обяснения, а почва да търси свой начин да осмисли членството си.

И най-накрая, само за куриоз. Потърсих и мнението на Радан Кънев по темата, за да видя как е отразила събитието дясната мисловна школа.Радан Кънев е един експлозивен ум, чиито анализи за света звучат като песен на Джорджано. Попаднах на развихрени разсъждения, пълни с леко съскане и пиянски мечти, които все пак са по-добри с една степен от обичайното, защото Путин е оставен на мира и не посочен като идеен ръководител на вота във Великобритания. А след това налетях на следното готино изречение: "Накратко - трябва смело лидерство на национално и европейско ниво. Лидерство, каквото не е имало от началото на 90-те години". Замислих се за това, че в началото на 90-те години на европейско ниво лидер беше социалистът Жак Делор, който днес е на 90 години и сигурно с ужас наблюдава как последователно два десни мухъла като Жозе Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер разказаха играта на ЕС, а в комбинация с Меркел това се оказа нещо като самоубийствен коктейл за Европа. 

С други думи - доживях да видя костовист, който да лее сълзи за ляв лидер.

"Лудите лобисти" и празната торбичка на евродепутата Новаков

Понякога е добре човек да не хвърля камък в блатото - то се разпльоква отвратително, а миризмата на гнилоч може да се усмърти. В повечето случаи обаче е добре човек да разрови тази нечистотия, защото това е единственият начин да се изправи лице в лице с истината. Точно с тази хигиенична цел днес ще разровим из екипа на един анонимен евродепутат от ГЕРБ, който влезе в медиите заради просташкия език на своя сътрудничка.

Сигурно повечето от вас са прочели новината, но за тези, които са пропуснали, ще припомним. В имейл изпратен на погрешен адрес сътрудничката на евродепатата Андрей Новаков Мария Антонова нарича хората, които искат да спрат ТПТИ "луди лобисти".  Богът на интернета си знае работата, когато иска да привлече вниманието върху това с какви кадри е пълен "българският" Брюксел и как се защитава българския национален интерес.

Интересното е, че биографията на Антонова е стерилна и лъскава и човек трудно може да си обясни откъде е дошло това ниво на улично изразяване. CV-то й пращи от европейски оптимизъм. Девойката живеела от 7 години в Брюксел, а в образованието й се състои от лъскавини като магистърска степен по Европейски политики в Института по Европейски науки на Свободен Университет Брюксел (последният да затвори вратата). След това госпожа "луди лобисти" е получила и "магистърска квалификация по Европейски Лобизъм от Висш Европейски Институт по Лобизъм (ISEL) в Брюксел както и от Университета в Страсбург". Охх, който успее да преброи колко пъти се споменава думата "европейско" в нейните образования ще получи безплатна бира. Антонова е минала през работа в ЕUROFI в Брюксел, който тя нарича "европейски мозъчен тръст, посветен на финансовото регулиране и надзор". Разбира се, не се подвеждайте по езика й. ЕUROFI е лобистки кръг от тежки международни банки, а под "финансово регулиране" те обикновено разбират, че не искат такова. Тоест очевидно е откъде надъханата европейка се е сдобила с такова отношение към хората, които всячески се опитват да спрат Трансатлантическото споразумение, защото виждат в него потенциала на атомна бомба да унищожи Европа във вида в който я познавахме.

Още по-готино става обаче, ако се заинтересувате от самия Андрей Новаков, за да си обясните защо се обгражда със сътруднички, които се държат като садо-мазо господарки. До момента единственият път в който съм налитал на името на Новаков беше една налудничава снимка, която той бе пуснал в своя профил. На нея се виждаха снимани отгоре Мартин Шулц и Росен Плевнелиев по начин, който може да предизвика безсъние в следващите три месеца.

На първо място прави впечатление, че Новаков е роден през 1988 година. Нищо лично против младостта, но Европарламента най-вероятно е първото му работно място, ако изключим известно мазнене из офисите на ГЕРБ в страната.

Новаков се оказа една литературна и лирична душа, която очевидно не се чувства на място в ЕП. В неговия сайт вместо биография е разказана една приказна история. Четете и плачете: "Всъщност всичко започна заради една полупразна брезентова торбичка, с която ходех на училище през '95-та и '96-та. Тя (торбичката) се превърна в символ не само на неволите на мен и моето семейство, но и на тегобите, с които се справяха всички българи по онова време...".

Тъкмо да пусна сълза и попаднах на друго култово изречение: "Отчетливо обаче помня опашките за хляб и купонната система, даже и режимите на тока". Дайте да го разнищим. Новаков е роден през 1988 година, така че някакъв смътен спомен от купонната система през 90-та година може да има. Да си спомня режима на тока обаче е крайно съмнително. Ама крайно. Отдавам този спомен на литературните амбиции и емоционалната превъзбуденост на този млад кариерист.

Но момент, изтървахме сюжета за торбичката... Новаков. Младият кадър бързо разбира, че само в политиката ще може да реализира своя потенциал и избира рационално партия ГЕРБ, която да го изстреля. След това обаче биографията му тъне в мъгла. Тази мъгла е обобщена със следното изречение: "След немалко време, кампании, инициативи, срещи, работа и събития, за които няма да ми стигнат още два сайта като този да опиша, дойде моментът, в който бях кандидат...". Ах, колко красив начин да кажеш - скъсах си гръбнака от превиване пред различни кадри, за да мога да получа място в кандидат-депутатска листа. А най-накрая следва поантата: "Където и да ме отведе този път обаче, торбичката от началото на този текст винаги ще има огромно значение. За мен и за решенията, които вземам". Ах, тази торбичка. Откъде да знае, че ще даде начало на такава поредица от политически недоразумения.

Пътешествието из сайта на Новаков ми осигури уникални забавления. Там примерно постоянно се показва една мисъл с която Новаков очевидно се гордее: "Да бъдем големи за големите неща и малки за малките неща". Не е ясно на колко бири го е написал това във фейсбук, но философията в тази мисъл е с качеството на талашитена табуретка.

 В сайта на Европарламента нещата са още по-трагични. Там е отбелязана единствено годината  на раждане на Новаков. Очевидно това е най-значимото събитие в живота на този надъхан гербаджия.

Аз, подобно на хората от "Солидарна България" също се опитах да потърся изявления на Новаков относно ТПТИ, но не намерих такива. През юли 20156 година обаче Новаков е един от хората, които гласуваха "за" резолюция за ТПТИ, която отваряше вратата на търговските трибунали.

Описвам всичко това съвсем целенасочено. Само си представете - сътрудничката на един човек без биография си позволява да обижда хора, които са се отдали на кауза. Това е като картина на Йеронимус Бош. Това е някаква изкривена реалност, където надъханите кариеристи, които нямат нито грам политически идеи и имат сърца като сметачни машини са узурпирали цялата реална власт и си позволяват такъв долен и отвратителен език спрямо вдъхновените и истинските. Анонимните костюмари срещу хората, които искат промяна. Това собствено е диагнозата на целия ЕС. И заради това е смешно, когато четем тиради за това как Съюзът ще преодолее поредната криза и как щял да излезе по-силен и истински от нея. Така ли? Ако ЕС има каквото й да е бъдеще той е именно в "лудите", тези, които сътрудничките на анонимните депутати ненавиждат, защото само те (лудите) носят истинската промяна към различна Европа. Останалото е новаковщина, което е новата дума за нищоправенето, превърнало се в запазена марка на ЕС.

И само за протокола. Не съм воден от евроскептицизъм. 

Моето е еврогняв.

Йорданка Фандъкова в пантеона на десните божества

Ако някой си въобразява, че бурята с цената на билетчето в София е отминала, той дълбоко се заблуждава. Заблудата идва от един много прост факт. Тези, които вдигат цените просто не ползват градски транспорт. Това са два свята, които не се срещат почти никъде. Което е лоша новина за управляващите, защото, ако поне от време на време се качваха на автобусите щяха да чуят скърцането със зъби и съскането, което не е спирало от началото на юни и няма шанс да затихне скоро. Но властта в София вече напълно е потънала в своя лицемерен аристократизъм и се държи налудничаво като кралския двор на Франция малко преди френската революция.

Веднага давам пример - тези дни в една от своите редки изяви напоследък столичната кметица Йорданка Фандъкова обяви, че билетчето наистина било скъпо. Но за сметка на това, продължи тя, имало алтернатива - хората можели да не го ползват. Йорданка Фандъкова най-накрая намери мястото си в пантеона на десните божества, населили небесното пространство на управлението в София.

Схванахте ли логиката? Защото тя се родее с безсмъртната мисъл на Мария-Антоанета, че след като народа няма хляб може да наблегне на пастите. Тази реплика е божествено дясна. Тя показва разум от различно измерение. И е пряко продължение на изцепките на Прошко Прошков, че столичният транспорт не бил убежище за социално слаби. Прошко Прошков, който е златният пръст на ГЕРБ в София, си представяше градски транспорт за богати костюмари. А знаете ги какви са богатите - не искат някакви лузъри да им се пречкат в краката.

Алтернативата на скъпотията е да си стоите вкъщи или просто да ходите пеш. Среден път в мисленето на Фандъкова просто не съществува. В света на това дясно тесногръдие нито за миг не се появява някаква социална загриженост или поне елементарна човещина. В него няма анализ за това дали градският транспорт в София наистина печели от новите цени и дали контрольор в столицата вече не се превръща в свръхопасна професия. Всъщност Фандъкова се опита да лавира и да обясни, че сега пътуването с карти било станало евтино. Това всъщност е плосък начин за бягство от отговорност.

Традиционното дясно, твърди се, залага на свободата на избори. А сега през високите цени на билетчето общината се опитва да задължат хората да пътуват с карти. Но това не е избор. Това е притискане до стената с опрян на черепа ти пистолет.

Тук говорим за някакво друго дясно. Алчно до безбожност. Корумпирано до дъно. Дясно, което си представя хората единствено като възможност за изтръскване. То заради това София се превърна в град, чиито жители през по-голямата част от времето си просто мечтаят да избягат от него. Това е техният отговор. Тяхната алтернатива. 

Но десните божества няма как да узнаят това.

Ще получим ли отговори за драмата на Цвети?

Драмата с младата художествена гимнастичка Цветелина Стоянова хвърли България в шок. Но пък докара медиите до оргазъм. Съжалявам за тежките думи, но именно в миговете на някаква такава върховна трагедия се разбира как България се пържи в своя собствен адски казан, подгряван от интриги, спекулации, злост и болезнено човъркане на отворените рани.

Самоубийственият полет на младата грация от терасата на шестия етаж в столичния квартал "Надежда" постави няколко огромни казуса пред българското общество, с които то от години се бори.

Първият, разбира се, е за цената на победата. Ние всички от години знаем, че художествената гимнастика е безмилостен спорт. Титлите там се плащат с много пот, напрежение, отказ от личен живот и себеотдаване, достойно за монасите от Шао Лин. Всяка една от тези млади девойки е извършила чудовищен подвиг с присъствието в този спорт, защото е много трудно на крехка възраст да се откажеш от повечето от удоволствията на младостта и да се посветиш на амбицията, на желанието за победи.

Може и самата равносметка, в комбинация с натиск да се откаже отвън, да е един от мотивите на Цвети да се хвърли от собствената си тераса. Когато си отдал един живот на кауза, е много трудно да преживееш факта, че няма да участваш в едно първенство, за което си хвърлил толкова много усилия. Разбира се, това е само хипотеза, но тук през личната трагедия на една девойка разбираме през каква своя голгота минава един млад спортист. И веднага се появиха въпроси дали цената си струва, дали един опит за самоубийство всъщност не ни отваря очите за истината. Опасявам се, че тези въпроси нямат лесни отговори, ако имат отговори изобщо. Младостта обича да се цели нависоко и да приема нещата драматично, но един скок от балкон идва да ни покаже, че възприемаме спорта опростенчески. В очите на публиката съществуват само победителите. Останалите обаче, тези, които историята записва като втори, трети или отпаднали, всъщност хвърлят не по-малко от себе си в подготовката, жертват не по-малко от победителя. Само че те остават бележка под линия. Влизат директно в статистиката, която само крайно запалените фенове четат. И заради това подобни инциденти са върховна трагедия - те показват, че цената на победата понякога може да бъде платена с най-свидното, което всеки от нас има - живота си.

В своя великолепен разказ "Самотният бегач на дълго разстояние" английският писател Алън Силитоу също разглеждаше проблема за победителя, само че той бе вдигнал нивото още по-високо. Главният герой на разказа насред състезание разбираше всъщност, че понякога голямата победа е да не победиш, а да останеш втори. В един свят, който цени само победителите, да избереш да не победиш, е вид бунт и следователно - много ценно поведение. Не знам дали Цвети е трябвало да прочете поне веднъж през живота си този разказ, но щеше да бъде много добре треньорката Илиана Раева и нейните останали състезателки да бяха запознати с него.

Защото моралният проблем в казуса възникна и от действията на треньорката, на първо място. Лично аз бях леко потресен да видя, че Раева изказва съжаленията си за Цвети на фона на своя снимка във Фейсбук. В същия текст тя дори благодари на спортния министър Красен Кралев за "неговата намеса и съпричастност". Едва ли трагедията на една девойка е повод за наколенки на властта. Това е толкова гнусно, миризливо и лепкаво, че за пореден път ни доказва в какво черво адово битуваме. Всъщност присъствието на името на Кралев в този пост беше така очебийно, че приличаше на гноен цирей. И подобна рефлексия създава усещането за нещо предварително заучено, за нещо, което се прави просто да се отбие номерът. Защото животът идва и си отива, но тоя отгоре, дето спуска парата, е вечен. Той трябва да бъде почетен, каквото и да става в казана с огъня в пъкъла.

Разпалените думи, безкрайното повтаряне на едни и същи молитви за здраве обаче не могат да скрият подозрителното поведение у ръководството. По никакъв начин не бих желал да спекулирам, че, видите ли, шефката на федерацията Раева е причина за действията на гимнастичката, но очевидно спрямо нея е имало някакъв тип натиск, тип провокация. А останалото е свършила чисто човешката природа - и сила, и слабост, когато ти отнемат всичко, за което си живял и си се борил.

Определено вече лъсна как в нашия щаб са знаели за проблема на това момиче, но никой не си е мръднал пръста да направи нещо. Тук има едно огромно разминаване. Значи, от много малки тези деца са подлагани на чутовни ограничения – лагери и режими, характерни само за професионалния спорт. От тях се изисква професионално отношение към тренировъчния процес, желязна дисциплина, върхови постижения на състезания. А когато от другата страна трябва да се покаже професионализъм и да се проследи един случай с психически проблем, ситуацията се свежда до писане на есемеси и пожелания за бързо оправяне. Тая работа обаче така не става и вероятно тук имаме провинение и по член от НК. Не на последно място нека не забравяме, че това са все пак деца (не говоря конкретно за възрастта на Цвети), а не машини.

Така че без да влизаме в догадки, определено е имало проблем, който е неглижиран - не е бил решен по никакъв начин. В художествената гимнастика треньорката е по-значима фигура дори от майката, а в случая Раева едва ли е постъпила като майка. Всички изписани след това безредно думи, всички постове в социалните мрежи и размахани есемеси всъщност са опит за защитна стратегия, нещо като вдигане на щит, защото е очевидно, че проблем е имало отдавна, той е бил пренебрегван до мига, в който един полет от тераса го направи напълно незаобиколим и очевиден.

Ясно е, че самата Илиана Раева също е жертва донякъде на медийното хищничество, но тя няма как да избяга от отговорите с безцелна логорея и патетични снимки във фейсбук или изяви по телевизията.

Защото веднага след това се появи и казусът, достоен за Силитоу - струваше ли си продължаването на участието на българския ансамбъл на Европейското в Израел. Цялата патетика, че това е направено в името на Цвети, че тя би се гордяла с постиженията на своите съотборнички, ми се струва нелепа и допълнително депресираща. Едно момиче, което се бори за живота си, не бива да става изкупителна жертва на една спортна страст, и то по този груб и пропаганден начин. Ако аз бях на мястото на младата девойка, едва ли щеше да ми пука дали съотборниците ми побеждават или не. Нямаше да давам пет пари за това, че те са написали молитвите си пред Стената на плача и след това са се помолили за мое здраве. Единственото доказателство за истинска и реална връзка щеше да бъде присъствието на треньорката и съотборничките й край нейното болнично легло. И не че могат да помогнат в процеса на лечение, а защото така трябва. Защото това е изключително важен знак, който не бива да бъде пренебрегван. Всичко останало е банална суета и прах по вятъра.

Тук трябва да кажем и няколко думи за ролята на медиите, защото без тях тази драма може би щеше да е няколко децибела по-тиха и нямаше да отекне така драматично и разтърсващо в общественото пространство. Ролята на медиите не е да бъдат лешояди, които да кръжат край труповете с радостно очакване за бъдещи пирове от сензации. Когато е станало нещо такова, идеята не е да опустошиш емоционално роднините със стотици версии на събитието, а съвсем принципно да предадеш какво е станало и как може да се помогне. Вместо това видяхме всякакви паразитни версии, част от тях съвсем очевидно неверни, и това допълнително задълбочава проблемите.

Пред очите на цялото общество едно младо момиче нададе вик за помощ. Дано да остане жива, за да видим дали може да се помогне. Но след такава трагедия е ясно поне едно - най-сложните въпроси нямат никакви отговори. Ние до утре можем да се караме за еврофондовете, но истинските морални дилеми възникват именно когато въпросът опира до смъртта. До опита за смърт на една млада девойка, която дано успее да ни обясни какво я е подтикнало към тази фатална крачка. А е важно да имаме този отговор, защото всичко това се случва в малка и бедна България, където именно спортът отдавна се е превърнал в спасителната сламка за хиляди деца и юноши. Иначе какво да правят тук – не могат да точат еврофондове, няма производство, в което да работят, изкуството е сведено до стриптийз и проституция, а медиите - в пътуващ обоз на олигарсите и техните мутреси. Остава алтернативата бягство в чужбина и миене на чинни в някоя хранителна верига. Всъщност пред тези дилеми са стояли хиляди българи, които всяка година избират да сложат край на живота си. Ситуацията у нас е отчайваща, страната ни вече е лидер в целия евросъюз по самоубийства. В контекста на всичко това не е изненада защо млада спортистка, която трябва да е с желязна психика, е лабилна като есенно листо. Иначе при тази ненормална ситуация повод все ще се намери – вадене от отбора за сметка на някой друг връзкар, лошо отношение или дума, казана накриво.

 

Новият рокерски кошмар на психодясното

Българският евроатлантически телевизионен планктон, психодесницата, която трайно е оставена без качествени медикаменти, от няколко дни насам има ново чудовище, което да смущава съня й и грантовото й безвремие. Новият кошмар се нарича "Нощните вълци" - легендарна група от рокери, известна със своите мотопоходи и акции. Мотористите се прочуха след като на част от тях им бяха наложени санкции за влизане в САЩ и Канада, защото те активно подкрепиха връщането на Крим в Руската федерация.

Оттогава насам "Нощните вълци" бяха сатанизирани и изкарани едва ли не мото-полк на Кремъл, лична рокерска гвардия на Путин, която само дебне евроатлантическите съвести в мрака, за да ги приклещи в паяжината на хибридната война. Жертвите на този тип мислене вече се обозначиха и по медиите. Тези дни седесарят Иван Сотиров изпадна в телевизионна истерия от новината, че "Вълците" ще идват в България, за да садят липичка. Случайните зрители на импровизираните писъци сигурно са се удивили откъде в един наглед нормален човек се е зародила толкоз клокочеща ярост към хора, които не само не познава, но и не иска да познава.

Обичаен номер на психодясното. То няма аргументи. За сметка на това е добре заредено с опорни точки, поднасяни с крясъци и буреносни плюнки. Точно това представляваше тирадата на Сотиров - един ексцес на болно съзнание, което само не може да разбере, че нещата, които бръщолеви се бият драматично с етикета "защитник на свободата". Оказа се, че 12 руски рокера са най-голямата заплаха за България и недоизчезналият седесариат още разчита да спечели някой и друг самотен глас чрез такива медийни пърформанси.

Най-ироничното е, че в мозъка на седесаря е станала абсолютна мешавица от фобии. От една страна там се преследват православие, рокери, Путин и хибридна война, от друга възстановяване на сталинизма.

От една страна Путин е унищожил Русия, от друга страна 12 рокери са страшни като конниците на апокалипсиса. Кое точно е вярното?

Боя се, че на това дори и самия автор на бръщолевенията не може да отговори. Но да живеят "Нощните вълци". 

Те наистина идват с мир, но поне ни показаха в каква собствена мини-война с лудостта ние си живеем тук. 

Кристо - рекламният търговец на голямото нищо

Миналата седмица по всички медии като цунами на върховния кич преминаха възторжени репортажи за новата инсталация на Кристо, наречена "Плаващите кейове", този път разположена в Италия. Телевизиите, които обикновено са толкова стиснати, че не прашат собствени кореспонденти да отразят нещо станало на повече от 100 километра от София, сега бяха пратили слюноотделящи светски репортерки до Апенините, които да удавят публиката в розов възторг, приповдигнати ахкания и постмодернистко кресчендо. Отново се появиха анализите, че Кристо е гений, творец с уникален размах, развихрен модернист, който може да бъде разбран само от посветените, а всички, които не схващат концептуалността му са просто едни селяни, провинциалисти, които трябва да отидат да се гръмнат.

Новата "инсталация" на Кристо представлява 3 километра плаваща алея във водите на езеро, състояща се от 220 хиляди полиетиленови куба и над 100 хиляди квадратни метра оранжево платно. Тази статистика ми остана в главата, защото бе цитирана многократно, отново и отново. Според познавачите с новото си творение Кристо искал да пресъздаде ходенето на Христос по водата. Същите тези експерти говореха с наслаждение за огромната цена на проекта и за това кои холивудски звезди щели да посетят събитието. След това, разбира се, сякаш самото време реши да се изкаже по темата и ден след като бяха открити лошото време затвори "Плаващите кейове". Метафорично. Но дори самият наратив на представяването на нещо, което трябва да е изкуство е плашещо подозрителен. За "творбите" на Кристо винаги се използват количествени критерии - колко платно е ушито за покриването на Райхстага, колко кубове са направени, колко плат е отишъл. Не си спомням някой някога да е коментирал качеството на боите с които е нарисувана "Мона лиза" или пък за това колко материал е отишъл за изработването на "Мислителят". В културата количествените критерии не работят, а щом се налага да се прибягва до тях, за да обясни идеята на някакво произведение, то значи не говорим за продукт за културата. А за нещо друго. За псевдокултура. За кич.

Творчеството на Кристо е апотеоз на пиара. Опаковка без съдържание. Мегаломания в името на самата мегаломания. Това е култура за консуматори, флирт с глобалния полуидиот, който е чел оттук-оттам, но умира да се чувства значим, умен и възвишен. И творчеството на Кристо запълва изцяла тази свръхкомерсиална ниша. Инсталации, които нищо не означават, но пък стават медийна дъвка. Мляскане за очите, но нула калории за душата. И в това сигурно нямаше да има нищо лошо, ако не беше това медийно пърхане, тази нагла снобарщина, която настоява производителят на консуматорска баналност да бъде обявен за гений. Кристо е нещо като финансова пирамида в изкуството. Бляскав, медиен, но катастрофално изчистен от реален смисъл. Разбира се, винаги ще намерят хора, които да видят форма там, където няма такава, които да потърсят мисъл, там, където има само комерсиалност, но това е проблем на света и няма как да бъде обект на тази статия. Големият въпрос за творчеството на Кристо и за неговото медийно налагане от много години насам има и друго измерение. На кое точно е автор той?

Приятел ми е разказвал за свой разговор с изключителния френски изкуствовед Ален Авила, който издава много авторитетното списание "Ареа". И Агила буквално е питал: "Къде виждаш изкуство в това, което прави Кристо? Той реално нищо не прави, което може да се нарече изкуство. Материалите за опаковането ги прави друг, самият процес на опаковане го прави втори, специално подготвени фотографи правят снимките, а четвърти ги продават. Кристо какво прави, та да наричаме това изкуство!"

Този въпрос не получава отговор дори и от най-разпалените защитници на Кристо, а такива по нашите ширини дал бог. Защото Кристо идеално се вписва в лъскавия свят на новия български нелеп буржоа и консуматор, който отчаяно иска да си докаже, че е смислен, умен, красив, разбиращ и, че мозъкът му може да плува на дълбочина повече от един милиметър. Кристо се вписва в идеалната картина на българския консуматор на лъскава полуестетика, защото той се изживява като глобален и най-важното като небългарин. Новият буржоа най-много мрази българското, защото това го вкарва в някакъв локален комплекс, действа му като знак за провинциалност, като повик за повръщане, защото на такива хора им се струва, че националното е котва, която всеки момент може да ги изхвърли от класата на глобалните. Ето защо те са готови да водят война от ярост в името на защита на своя идол. Това е битка по-голяма от защита на творчеството на един художник. Това е опит за налагането върху една група пластмасова идентичност, някаква стерилна психика, изчистена от национален корен и живееща в името на това да потребява продуктите от рекламите. Именно това е за мен Кристо - рекламният търговец на нищо.

За да стане по-ясен процеса обаче ще се опитам да ви опиша няколко диалога за творчеството на Кристо, за да видите в каква каша е превърнало съзнанието на съвременния фейсбук полуинтелигент.

След като изразих съмнение в поредната дъвка, която медиите насила ни представят за изкуство, някаква дама, която претендираше да е много културна и пълна с ценности ме атакува брутално, че неразбирането на Кристо е вид мозъчна аномалия. Според нея Кристо осигурявал "преживяване", но тесногръдите фанатици нямало как да го разберат.

Преживяване осигуряват още аниматорите по морето и кол-гърлите, но никой не е тръгнал да слага техните услуги в каталога на изкуството. Между другото това е върховна подмяна. Да подмениш смисъл с преживяване всъщност е начин да унищожиш, а не да допринесеш за културата. Преживява се в лунапарк, мисли се пред "Герника". Тоест има огромна разлика. На едното място ходиш с пуканки в ръката и захарен памук, на другото се опитваш да раззбареш, да вникнеш, да усетиш ужаса от разпадналия се на парчета свят и трагедията, че след това нищо повече не може да бъде същото.

Творчеството, ако това на Кристо изобщо е творчество, не може да бъде причислено и към провокациите, които също бяха начин изкуството да бъде вдигнато на различно ниво. При Кристо всички е толкова стерилно, изкуство като върховенство на кича, нещо като естетика за костюмари, сладкишче за мозъка на чиновници. Но това не пречи слюноотделянето да продължава като водопад. В един сайт попаднах на следната оргазмична критика: ""Христо Явашев - Кристо, отдавна е извън всякаква локалност и граници. Той е световен артист, космополит и дори не е толкова важно, че е българин. Важно е, че все още в нашия комерсиализиран и профанизиран свят има място за изкуство като неговото. Красиво, завладяващо, на тънката линия между мащаб, послание и естетика". Ако някой ми обясни какво точно иска да каже авторката съм готов да го черпя с бира оттук до края на десетилетието. Ето това е другата особеност на това изкуство. Понеже не означава нищо, то ражда и пластмасов език, някаква синтетика, която се оплита в собствената си паяжина. Какво ще рече, че за това изкуство все още имало място в нашия свят? Че то май само за такава подмяна има място. Защото Кристо е удобен, той става за корици на лъскави списания, в него няма грам черна ирония или непристоен бунт. Само за такива творци основно има място, само такива ги канят да разкрасяват Сентрал парк или арабските пустини. Защото никой не може да прочете в тяхното творчество съпротива.

Точно заради това Кристо е станал символ на новия български сноб. Той представлява един самозатворен нарцистичен свят, който се оглежда единствено в себе си. И проблемът на света, а и на България е, че не сме в състояние да отделим поглед от лъскавината и да видим, че под нея просто не съществува нищо. Едно голямо празно пространство. Нещо като мозъка на българската средна класа, която иска да се преживява като културен авангард на изостаналата селска нация, а всъщност огромната черна дупка на нашето същество. Надявам се, че един ден ще живеем в свят в който истинските стойности ще получат признание, а екзалтацията на кухотата ще получи своята автентична оценка. Разбира се, това, което е написано тук едва ли ще промени нещо. "Плаващите кейове" сигурно ще бъдат посетени от много хора, ще четем безкрайни статии за върховното изживяване, което те представляват, но, разбира се, това никога няма да бъде истинско изкуство. Изкуството трябва да те кара или да мислиш, или да се бунтуваш. И заради това безкрайното утешение на света е, че кичът има срок на годност. 

След това всички го забравят.

"Русофобът" Димитър Благоев и "специалистът" по Благоев Георги Първанов

Знак за умишлено насилие върху българската история е това, че един студент по история днес може да завърши образование без изобщо някой да му каже кой е Димитър Благоев или поне да му преподаде какво е направил за България Дядото. Когато една държава не е в състояние да напише учебник по история без черни дупки в него значи тя не само не е наясно със себе си, но още дълго няма да има представа коя е.

Господарите на амнезията, заличителите на минало, психодясното, както обичам да го наричам аз, обаче напоследък започнаха да се сещат за Димитър Благоев и да се опитват да го четат като дявола Евангелието или поне като член на ДСБ биографията на Вапцаров.

Знайни и незнайни десни публицисти, шамани, грантаджии, люспи, алкохолни борци с червените боклуци, кръчмарски антипутинисти и слюноотделящи истерици започнаха да паразитират върху Благоев и да вадят произволно цитати от него, за да доказват какъв русофоб бил Дядото.

Което категорично не е вярно.

Съвсем естествено е създателят на българската, а и на руската социалдемокрация до дъното на сърцето си да ненавижда имперската политика на Русия, но да го вписваш с късна дата към русофобите е израз на върховна нечистоплътност. Заради това аз искам да поговоря малко за тази "русофобия", защото Благоев е изключително мощен теоретик и с разсъжденията си за елитите и русофилията той не търси някакво банално междудържавно противопоставяне и насъскване, а описва начин по който един народ може да бъде държан в политическо подчинение и обществено послушание.

Нека да не бъда голословен. Разсъжденията си ще подплатя с цитати от великолепната книга "Принос към историята на социализма в България" - невероятен исторически анализ на България от Освобождението до първите години на 20-ти век. Между другото, ако човек потърси този труд в книжарниците няма как да го намери. Аз го открих случайно в едно кашонче с преоценени книги и си я взех само за 2 лева, които считам за една от най-добрите инвестиции в своя живот.

Тази книга днес би дошла като манна небесна на професионални русофоби като Иво Инджев, ако те си правеха труда да четат нещо друго освен инструкциите как да спечелят пари от фондация "Америка за България". Нека да повторя -създателят на социалистическото движение у нас е изключителен противник на руската имперска политика. Едва ли преди него друг, а и след него, е бил такъв интелектуален враг на този вид деспотизъм, който Благоев ненавижда с цялото си сърце.

В пика на протестърската вълна някакви хора се опитаха да вадят цитати от Благоев, но понеже четенето му изисква интелектуално усилие и нещо повече от това да потърсиш в Гугъл дали някой е качил подходящи цитати, никой не успя да стигне отвъд няколкото изречения, които незнаен блогър бе качил в мрежата. А Благоев може да бъде източник за вдъхновение на няколко поколения русофоби. Според Дядото русофилството у нас е умишлено подклаждано, а руската дипломация с години е внушавала, че България не може да се освободи самичка. Благоев смята, че усещането, че Русия е "освободителка и покровителка на християните" е изключително лъжливо и се е използвало, за да бъдат водени хората за носа. Човек трябва да отвори тази книга на произволна страница и ще намери великолепни цитати по тази тема.

И нещо повече - Благоев е прав. Обаче той е класа като мислител, защото е разкрил не само конкретното явление, а механизмът с който могат да бъдат поробени повторно умовете на хората. Неговият гняв към русофилството след Освобождението се дължи не на факта, че то е любов към друга държава или, че няма исторически корени в душата на народа, а, че управляващата класа го използва като инструмент за подчинение. Това преклонение пред освободителя става начин за прикриване на нечисти интереси - и на местните елити, а и на чуждестранните такива, в случая - тези на Русия.

Eлитите коленичат пред най-мощната сила тогава и престават да го правят, когато виждат, че по целия континент има разместване на политическите пластове. "Русофилското суеверие на масата се явява в ръцете на  буржоазните партии и котерии инструментът, с който те си служат, за да изтръгнат нейната подръжка в борбите си и неусетно да я събличат", яростно пише Дядото.

Но Благоев наистина е описал механизъм, а не само конкретен проблем. Защото, ако си направите труда да замените в неговите изречения думата "Русия" с думата "САЩ", текстът му ще стане болезнено актуален. Заменете "русофилия" с фразата "евроатлантически ценности" и ще видите как текстът се изпълва с кипящ живот и демонстрира своята съвременна мощ.

Елитите използват покровителя като свой инструмент за осъществяването на власт. Това е механизмът, който държи България постоянно в орбитите на чужди зависимости, представяни едва ли не като единствен исторически, дори цивилизационен избор. Между другото - предосвобожденските политически разговори са съдържатели подобни интонации за Русия.

Сега интелектуалната мода е сляпо да вярваме в трансформиращата сила на Запада, въпреки доказателствата, че тя е не по-малко тиранична от староруския деспотизъм. То заради това "русофобските" цитати на Благоев и досега не могат да си пробият път към иначе безкрайно жадната за такива неща идеологическа клика, която само чака от небето да й падне нещо подобно. Дядото схваща процеса, който може да бъде натоварен с различни имена, но си остава отвратително един и същ в осъществяването на своята гадост. Той ненавижда този процес, защото едно позитивно чувство може да бъде използвано като прикритие за насаждането на онези икономически механизми, които след това трайно закотвиха България като една от най-бедните страни в Европа изобщо.

Това е една от най-важните харектеристики на левицата за които днес никой не говори - тя е  разобличител на властовите механизми, които произвеждат безкрайно подтисничество. Благоев изразява този стремеж по-поетично от мен - "наш дълг е да смъкваме маските на тартюфите, византицийте и лъжците".

Заради това смятам, че една лява формация никога не бива да попада в капана на това да се вписва в някаква система или политическо статукво. Левицата дава алтернатива не само на конкретно управление, а на целия свят. Нейната мисия не е само в законодателните промени или парламентарни битки, а в разкъсването на онези невидими нишки, които поробват ума и го карат да не мисли, да не се бунтува и да се примирява със състоянието на планетата.

Заради това нека да не се заблуждаваме - БСП отново е изправена пред всички въпроси, които са вълнували Благоев и са мотивирали неговите политически действия. БСП няколко пъти беше изправена пред опасността завинаги да потъне в блатото на някакъв аморфен социаллиберализъм и заради това завинаги трябва да си даваме сметка, че онова, което медиите нарекоха ляв завой, а други се опитаха да отрекат моментално, беше не опит за някаква аномалия, а за връщането на БСП в нейното естествено състояние на лява партия, в която да има дори и малко антисистемност, защото левица, която не е срещу системата и не е радикална, трябва да се попита дали е левица изобщо.

Но позволете ми и едно леко заяждане, защото човек става истински само като погледне с гняв назад. Опитите за изкривяване на написаното от Благоев не идват само отдясно. Трябва да дадем дължимото и на левите вдъхновители на това извращение.

Само преди 10 години в Благоевград един друг човек коментира делото на Благоев. Става дума за Георги Първанов, тогава президент на страната. Случайно попаднах на словото му тогава. Не ме разбирайте погрешно - през 2006 година може би нямаше да бъда в състояние да формулирам тази критика и щях да съм от ръкопляскащите. Но за 10 години човек може да преоцени миналото и е задължен да се отърси от грешките.

В речта си преди 10 години Първанов особено остро набляга на това, че не бива цялата дейност на тогавашната българска социалдемокрация да се поставя единствено под знаменателя на радикалната съпротива срещу тогавашните управляващи режим. В словото си той много държи да отбележи нещо, което нарича "конструктивната дейност на Благоев и останалите ръководители на лявото". Днес този опит за изнасилване на историята буди повече смях, отколкото гняв. Първанов вдига огледало пред себе си и описва собствената си дейност само замества фамилията си тази на Благоев. Нарцисизмът е проклятието на политическата класа. Но понеже му е трудно да съвмести себе си и Благоев Първанов решава да нарита Дядото и твърди, че той (Благоев) имал "догматично отношение към марксистката теория".

В света на георгипървановщината това да си последователен е вид догматизъм. Колко по-разкрепостено е да кажеш, че няма ляво и дясно, а обществото съществува във вид на някаква политическа каша, безпартиен планктон, който се носи по повърхността на океана, докото гъвкавите, безгръбначните и безпринципните определят посоката, защото са "експерти". Но ето през какво трябваше да минем, за да можем днес в този разтревожен, буреносен и гневен свят отново да поставяме големите въпроси и да се вълнуваме по нов начин от техните отговори.

Не съм сигурен дали историята ще запомни широкият недогматик Първанов. Но виж догматичният Благоев е извоювал своето място в нея.

Защото всяко едно поколение, което се сблъска със социалната несправедливост, с бедността, с мизерията, със задушаващата клопка на елитите, с умишления хаос в света, рано или късно ще се връща при него и по своя си начин ще пренася неговите послания в бъдещето. 

И да търсят през него своя начин да бъдат наистина свободни.

Eвроатлантическият селянин Ненчев се оплете в хибридните си лъжи

Eвроатлантическият селянин, топбоецът срещу Путин в кабинета, рицарят на БЗНС, Николай Ненчев е пълен култ. От началото на неговата политическа дейност като министър следя кариерата му с нарастващо изумление и като ултимативното доказателство, че психиатричната помощ у нас изобщо не е на ниво. Пластичната хирургия я бива - вижте само какъв перчем е отпрал този напет юнак, но психиатричната помощ куца като играч на Англия на европейското по футбол.

Тези дни сайтът на БЗНС отново разпространи някаква могъща реч на евроатлантическия титан, която той е произнесъл (по снимките си личи) пред застаряващия и оредяващия състав на своята собствена партия, която обича да боготвори лидера си с декларации, които често губят тънката граница между сензитивната еротика и грубото порно.

Тази реч е върховна халюцинация, нещо като четене на реалността под ЛСД и преди да се задълбочим в нейната многоспектърна диагноза, нека първо да видим лъжата, която е изречена там. Очевидно словото е четено само ден или два след като Борисов театрално тръгна да опъва ушите на президента и на Ненчев и да ги свика на съвместна пресконференция, за да опровергават идеята, че България ще участва във флотилия срещу Русия. Та на тази пресконференция Ненчев, евроатлантическия земеделец, е лаконичен, вероятно, защото се е намирал в обсега на крошето на Бойко Борисов. И там той казва буквално следното:

"Действително имах среща с моя румънски колега, на която беше представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО".

Дали наистина е казал това на румънеца само Аллах и Виктория Нюланд знаят, но тук виждаме Ненчев да се черви като първолаче, което не си е написало домашните докрай. Може би точно това е била предвидената му роля. За да блесне Борисов са му били необходими аватари на сатаната, а в тази роля най-добре се вписва дуото Плевнелиев - Ненчев.

Но пред актива на БЗНС Ненчев вече дрънка (това е официалният термин, когато пускаш врели-некипели) съвсем друго. Там той казва ето това:

"Истината е, че Турция не е отправяла подобно предложение нито неофициално, нито официално".

Един от двамата Ненчевци лъже. Дали е този, който е бил при президента и премиера или е този, който е пускал адреналин на актива си не мога да кажа, но двете изявления са в явно противоречие. Очевидно Ненчев е задобрял в радикалния евроатлантизъм, чийто основен постулат гласи, че трябва да лъжеш еднакво убедително във всякаква ситуация и да размахваш пръст максимално високо, когато ти падне.

Един път продадена тази лъжа на евроатлантическите селяни, тя не бива да остава ненаказана. Ненчев очевидно лъже, защото изявленията му не са направени с година разлика, а в рамките само на няколко дни.

Това обаче не пречи на Ненчев да се изкара жертва на нова хибридна атака пред своите фенове. "Логиката се обръща, за да се представи агресорът като жертва, а жертвата като агресор", казва жално той. Земеделецът, разбира се, има предвид Русия, но това е реплика с по-далечен прицел. Именно по тази логика той трябва да мине за жертва, за основна мишена на Кремъл, защото вие, които не сте се занимавали с неоземеделска митология, няма как да знаете, че стадото на Ненчев вярва, че първото нещо, което Путин прави е да прочете сводка какви ги и вършил Ненчев предния ден.

Ненчев успява да се изкара и жертва със задна дата. Той бил на прицела на хибридчиците още от срещата на НАТО в Уелс насам и сега усещал, че всичко това се прави, за да се мобилизира русофилския вот наесен.

Не съм наясно как си представя Ненчев мобилизацията на русофилството, но от опит знам, че ако дръпне още една реч като тази то този вот наистина ще се консолидира. Което ни води до смущаващата мисъл, че именно Ненчев е оръжие на хибридната война, онази война, коята сегашната власт води срещу собствения си народ.

Най-много в цялата реч ме радва амбицията на евроатлантическия селянин да представи НАТО като съюз на мира. "Истината е, че НАТО се придържа към изцяло отбранителна стратегия за своята територия", казва Ненчев и почти си представям как неговите фенове са кимали одобряващо с глави докато той им е ръсил такива нелепици. Защото именно Ненчев и такива като него са основен елемент не на отбраната, а на агресията. НАТО се опитва да разположи войски по границите на Русия, което на техния подъл език се нарича "сдържаща стратегия", а всъщност това е начин всички погранични държави да се превърнат в част от новия фронт.

Истината е, че това на Ненчев е тестване на реалността. Той изсипва лъжите една след друга с идеята да види дали ще може да заличи следите от своето политическо престъпление. Самият опит за преговори за обща флотилия, които не са получи санкцията на никого, а са политическа импровизация на лакейската клика от елита, могат да бъдат характеризирани като пряка заплаха за националната сигурност. То и заради това действията на Борисов не са за хвалене, нито за ръкопляскане. Защото за такива неща в останалия свят уволняват и дават на съд. Това не е повод за спектакъл, а за цялостна реорганизация на държавата.

Ненчев, който неговите хора бяха обявили за рицар от бяла светлина, вече трайно се превръща в лице на една провалена политика. И колкото повече се проваля тя, толкова повече лъже нейният основнен носител. Неговата реч може би наистина щеше да има смисъл в някаква алтернативна вселена, във тази обаче евроатлантическият земеделец доказа себе си като говорител на външни интереси, като политически микроб влязъл в тялото на държавата.

Разбира се, че трябва да схващаме действията на Ненчев в един по-широк контекст, в една обща нова стратегия на НАТО, която категорично променя отбранителния характер на съюза и го превръща в агресивна сила. Според анализаторът Валентин Вацев това е част от правенето на НАТО-2, защото се видя, че държави от старото НАТО се опитват да се съпротивляват на тази нова агресия.

Валентин Вацев е от българските анализатори, които не обичат да гледат с увеличителното стъкло, за да се запознават отблизо с местната фауна и нейния уродлив вид. Но ние слагаме лупата над Ненчев, защото в компилацията от лъжи, изхвърляния и интриги, която представлява той всъщност е отразена най-голямата потенциална заплаха пред България. Това са истинските хибридчици - платени с чужди пари, но пък усилено врещят, че защитават национални интереси. Хибридно чак до мозъка на костите.

Митьо Очите е цар в държавата на Бъчварова

Вицът е последната останала форма на съпротива на българския народ. Той беше смазан, ударен, натикан в ужасяваща бедност, опростачен, чалгаризиран, но в дъното на душата ни остана една тлееща искра от големия дух, точно онова пламъче, което е способно да разкаже и най-отчаяния миг под формата на шега.

Та от седмица насам, откакто просвистяха куршумите, улучили митологичния пикочен мехур на Митьо Очите, прочетох толкова много шеги за престрелката в Слънчев бряг, че си взех дозата черен хумор за три години напред. Любимата ми отскоро народна мъдрост гласи: "Как се познава, че някой е почивал на Слънчев бряг? Ами много лесно - по това, че е изгорял на бронежилетка".

Дали призракът на 90-те години се завръща, или въобще не си е тръгвал, е въпрос на тълкувание, но факт е, че той не е мрачно викторианско видение. Още повече че вече има доказателства за това - дъждът от куршуми, който се изсипа на уж най-купонджийския курорт Слънчев бряг. Слушах, четох, мислих, пак слушах, но официалната версия, че това е била свада за паркомясто, а не битка за разпределение на територии, вече става дори още по-безумна от предположението за гангстерска война.

Защото гангстерската война за територии дава надежда, че някой ден държавата може и да се намеси в нея и някой някога, който не получава пари от мафията, да вземе да спре цялото това безумие. В сравнение с тази хипотеза битката за паркомясто е непреборима като утопия – слагането на грандиозен инцидент като този под знаменателя на битовизма и личните отношения ясно демонстрира, че държавата отдавна се е споминала. Край, капут!

Да, България днес съществува като във времената на Иван Шишман, тоест във вид на отделни територии, свързани единствено от общия спомен за някакво славно минало. Борбата с престъпността е една саморазправа на обикновения човек без бронежилетка, без пари, със сопи, с голи ръце срещу знайни и незнайни душмани.

С други думи – сал един Динко ни е останал да ни пази границата, да лови наркопласьорите пред даскалото, докато бандити, ченгета и политици делят заработеното по братски.

Импровизациите по темата на социоложката вътрешен министър Румяна Бъчварова, която май още не е научила какво точно трябва да прави в сградата на МВР, също не помагат за развиването на безгрижен и светъл хумор. Според нея конфликтът в Слънчев бряг бил "спонтанен", а според премиера - кажи-речи, махленска свада. Което означава само едно - и в Ирак, и в Афганистан, за жалост и в България, спонтанно може да си възникне престрелка между въоръжени до зъби групи и всичко да е окей, щото нямало гръмнати от гражданството.

Аз се чудя как след тези изцепки поне Бъчварова още не си е хвърлила оставката. От Бъчварова никой не иска социологически наблюдения и преразказ с елементи на разсъждение, а конкретни действия. Такива обаче и с микроскоп не могат да бъдат намерени. Поне джиповете и лимузините на мутрите да бяха събрали за веществено доказателство. Тук даже не броим задължителните арести на тия, дето още малко, щяха да гръмнат тв журналистите, щото снимали пред болницата, където като Хаджи Димитър душа бере Митьо Очите.

Туризмът е единственият работещ отрасъл на българската икономика. Въпреки многобройните икономически експерименти и тоновете бетон Черно море продължава да привлича туристически поток и да влива свежи пари в държавата. Вместо приоритет на властта Черноморието бе оставено в ръцете на нагли и дебеловрати концесионери, чието любимо занимание е да къртят зъбите с цените на случайните туристи, на мутрите от миналото, които се опитаха да сложат костюми, но татуировките им от размирните времена си личат отдалече, на отделни бизнес групировки, които са феодализирали цели градове.

Но въпреки всичко това - туризмът е останал единственият светъл лъч в прогнилата ни шуробаджанашка, еврофондово ориентирана доилня за обществени поръчки и теглене на милиардни заеми икономика.

Има туристи, които могат да изтърпят да делят красивия плаж с пияни англичани, които се държат като маймуни, но едва ли и най-големият екстремист на Земята би се пекъл в курорт, където престрелките са ежедневие, а дъждът от куршуми - обичайна атракция. Защото след стрелбата в Слънчев бряг дори претръпналата на всякакви безумия жълта английска преса научи името на drug lord Mityo The Eyes (наркобоса Митьо Очите, но как само звучи на английски). Няма курорт по света, който да си мечтае за такава реклама, освен ако не се профилира като дестинация за неизлечимо болни или самоубийци. Дори в холивудските трилъри, където всичко е наужким, избягват да показват престрелки в мегакурортите си, защото знаят, че точно такива картини остават трайно в съзнанието на хората за поколения, а това води до отлив на почиващи.

"Няма да жертваме туризма заради няколко главанаци", обяви премиерът Бойко Борисов, когато го питаха как се отнася към тези бойни действия и заканите на почиващите вече да си купуват бронежилетки. Да, ама туризмът на практика вече е жертван, а проблемът за "главанаците" май твърде късно се появи в дневния ред на министър-председателя.

Престъпността вирее най-добре във вакуум. А държавата се намира точно в такова състояние. Парламентарните плаващи мнозинства напълно удушиха нормалната политика и превърнаха Народното събрание в политическа борса на дребно. Ежедневните политически истерии на Реформатори, десебари и всякакви други представители на фауната допълнително дадоха знак, че държавата е оставена без пилот и прави свободни пируети във въздуха миг преди окончателно да се разбие в някой планински връх или да се разтвори като ефервесцентна таблетка в ненадейна геополитическа буря. Всички гледаха алчно министерските кресла, а не сигурността на хората, корупцията, липсата на реформи, бяха опиянени от безконтролните еврофондове, а не от мисълта за просперитет и резултатът е логичен.

Държавата се върна в ръцете на мутрите, на евромутрите.

Главанаците триумфират. Бойко Борисов до утре може да стърже зъбен емайл, че върху тях ще бъде оказана тотална репресия, но се видя, че това е само бял прах по вятъра. В крайна сметка ГЕРБ претърпяха провал точно там, където уж трябваше да бъдат най-силни - в сферата на сигурността. Като и да се титулуват престъпните елементи – мутри, наркобосове, оръжейни търговци или футболни президенти, тия хора си имат хора в местната и в централната власт и отдавна владеят не само цялото Черноморие, а и големи части от вътрешността на страната чак до жълтите павета на властта. И това вече трябва да се каже ясно!

Преди време един английски преселник у нас сподели, че е много доволен от живота си в едно подбалканско село. Ял шамари, борил се с какво ли не – престъпност, администрация, местна и централна власт, накрая намерил телефоните на вътрешния тогава министър Цветанов и на Бойко Борисов. И като им звъннал, онези му решили всичките проблеми. В епоха на хаос и разпад на държавността това е рецептата – да имаш телефон на някой силен на деня, иначе ти е спукана работата – корумпираната администрация и мускулестите момчета с бухалки и пистолети в ръцете дебнат зад ъгъла.

Живеем в епохата на главанаците, които се отчитат където трябва и си правят каквото си искат. Те не бръснат премиерите за нищо, социоложките ги ядат за закуска, а ченгетата са на щат при тях. За разлика от нас обаче, туристите и преселниците имат избор. Те могат да избягат още днес и да не се обръщат никога назад. А ние в България ще си съчиняваме вицове до последно, ще си носим бронежилетките и ще се молим на Господ момчетата с големите вратове да са уцелили дрогата, да са в добро настроение, че да не ни гръмнат.

Исках поне това да прозвучи като виц, ама не ми се получи.

Записки по колективните лудости

От два дни насам съм се отдал на четене на спомени на протестъри за 14 юни. Те обикновено са написани в стил пияната Джаки Колинс среща друсания Карлос Кастанеда. Защото всеки спомен, който прочетох е написан като дневник на гимназистка с необуздано въображение и повече свободно време отколкото й е нужно. И сега ще се опитам са свръхобобщя цялата споменна картина, която обходих. При това ще напиша спомена от женско име, защото българската протестърка е от особен вид. Тя държи дори цветът на джапанките с които е ходила по жълтите павете да бъде знак от вселената, че е на страната на праведните. И така ето обобщеният спомен:

Беше петък 14 юни. Небето над София беше синьо като сувенирната купичка от Бангладеш, която си донесох като спомен и за думите, които ми каза един последовател на Буда, че времето ни на тази земя е кратко като въздишка и човек трябва да действа. На обед хапнах в близкия ресторант - една лазаня с трюфели само за 57 лева порция и ударих две бутилки вино, защото нежната ми душа така или иначе въздишаше от тиранията на Орешарски. След това чух новината. Разтресох се. Толкова се разтресох, че сведох обедната си дрямка в офиса на Фондация за мегалиберални инициативи само до час и половина. След това подпалих новото си Ауди, за да отида до МС. Чух бученето в далечината. И там беше пълно с хора. Две сълзи покапаха в душата ми. Най-накрая бях намерила своите приятели. Всички, които само съм виждала по скъпите ресторанти сега бяха там. Влязох в близката кръчма за още една бутилка с вино, за да се заредя с енергия. Сега вече комунистите щяха да разберат какво нещо са активните граждани. Пътьом ударих една порция сьомга само за смешните 93 лева и отидох там, при умните, прекрасните, красивите, великолепните и най-интелигентните, въпреки, че някои не се бяха къпали от 9-10 дни. Ето как станах активен гражданин. Дори пропуснах уговорката си за спийд-дейтинг, но какво ли не прави човек в името на демокрацията?

----------------------------------------

Аз предлагам на УЕФА да се отърве от геополитическите мъки и направо да приеме едно окончателно решение. То трябва да гласи - ако по време на футболна среща играч на руснаците си позволи да ритне топката, това ще бъде тълкувано като хибридна война, удар срещу стабилността на ЕС, подмолно действие срещу демокрацията, чудовищно политическо зверство в разрез с международните правила и като и като лична обида към Жан-Клод Юнкер...Само така можем да спрем тая хибридна команда на Путин, вероятно създадена в подземията на Кремъл от екип от демонични учени, за да разклатят величието на ЕС и на евроатлантическата мисъл!

-------------------------------------------------

Другарят Асен Генов като млад и напет евроатлантически секретар на виртуалния обком е бацнал един скриншот от стената ми с идеята да покаже на човечеството какъв нетоларантен изверг съм аз, какво чудовище и тъпанар и заради това съвсем незлобливо е написал: "Червени боклуци! Човекоподобни!". След това дружинката му интереси е решила да даде на коварния комуняга истински урок по толерантност, човеколюбие и хуманизъм. И заради това са почнали в стилистиката на Махатма Ганди.

"Сишо Самов си е семпъл педераст!", е написал някакъв, който иначе до утре ще твърди, че е за правата на различните.

"Нещастен малоумник!", казва дама с ценности и амбиции.

"Тази дебела свиня Симов кога за последно са го били?", пита кадър с цялото си възможно човеколюбие

"Е така мачкаха 45 години! Защо ги търпите тези човекомразци? Не стига, че са забранени със закон, ами и зорлем искат да ги насаждат омраза и раздор по цялия свят! Млъкнете бе червени гниди!", демократично призовава друга леля.

"човешки отпадък", споделя недоказан еколог.

Ето това е нивото на хората, които иначе първи изискват, не, настояват, крещят, бият чело в земята, ръгат с лакти и слюноотделят да има толерантност и уважение. Много ме кефят :))))

--------------------------------------------

Расисткото говорене на американските медии, а и на българските минава всякакви граници, но не усещам никаква съпротива срещу това от либералните съвести. Не е нормално, нито приемливо, във всеки текст, посветен на трагедията в Орландо така садистично медиите да се позовават на етническия произход на убиеца. Така излиза, че само това, че е с афганистански корени го е направило такъв психопат. Фактът, че е роден в САЩ и е американски гражданин, все едно няма никакво значение. Защото американците не извършват престъпления, но виж проклетите афганистанци - да. Поне така трябва да разчитаме медийните внушения.

Това е някакъв перверзен софт-расизъм, който напълно е превзел западната култура. И в миговете на ексцесия изпълзява като отровно влечуго, за да задава водещите интерпретации. Защо ми трябва да знам дали убиецът е имал афганистански корени и защо това да е най-важната му характеристика? Афганистанското тук обаче служи като върховното оправдание, политическото алиби, все едно обществената среда в америка сама по себе не ражда омраза и разделение, ами чуждите елементи попаднали там я развалят...Това е мегарасизъм. И положението няма да се оправи преди да чуем медиите да произведат следното изречение: "Половин милион жертви в Близкия изток взе политиката на масовия убиец Джордж Буш-младши, който е с тексаски и свръхбели корени...".

----------------------------------------------------

Аз, отбележете, викам за Украйна. Знам, знам, тежък избор, ама сърцето ми винаги ме тегли към лузъра. Само от едно се опасявам. Както предупреди великия Лев Щарански, ако гледаме историята има опасност целия украински отбор да се влее в редиците на германския...:))))

------------------------------------------

Сега изгледах вчерашното интервю на Пламен Орешарски пред НоваТВ и ритам с крака от смях. Репортерката се беше подготвила да бомбардира Чудовището с неудобни въпроси, да намушка с кол в сърцето този вампир, да го пръсне със светена протестърска вода и той да започне да пуши в национален ефир, а най-накрая да му размаха пред очите тениската, която Ивет Добромирова е носила на петия ден от протестите, когато се появи за първи път на тях и да го паркира безжизнен в пода на студиото.

Демонът обаче се оказа не само жилав, ами и дяволски убедителен. Хвърли водещата толкова пъти в нокдаун, че по едно време даже ми стана скучно. Но имаше един момент в целият разговор в който Орешарски просто изкърти мивката на това, което се нарича българска журналистика днес. Когато тв-водещата за пореден път се опитваше да го върне към 14 юни и назначението на Пеевски (дело за което БСП и до днес плюе кръв, а и избирателите след това се изказаха) и мотивира това с факта, че "наближава годишнина", Орешарски я смаза с наблюдението: "Не забелязах да се занимавахте с годишнината от февруарски протести, дори не я отбелязахте". Нямам какво да добавя.

-------------------------------------------

Не стига, че Путин изравни в последния момент, ами и руските запалянковци са пребили английските...Веднага звъннете в интензивното - приели ли са Манол Глишев? :)))))))

-----------------------------------

Българското "дясно" (въпреки, че какво дясно е това, това е снобизъм, получил политическо тяло) много обича да се държи като емо-тийнейджърка, която истерясва заради поредната гнойна пъпка на челото й. Днес виждаме нов повод за тъжен хленч - обществото, медиите, пропадналите дебили и селяните не оценили величавата реч на президента пред Европейския парламент. "България е република на задниците", агресира се един журналист, който ако имаше пистолет сигурно щеше да почне да стреля срещу всеки, който се е осмелил да не гледа и да не рони сълзи пред речта на Плевнелиев. Същият журналист написа, че Плевнелиев бил чужденец в собствената си страна. Това трябва да е някакъв върховен комплимент, братче. Опасявам се обаче, че като никога това е истина. Прочетете този патетичен миш-маш, който прочете (авторът е ясен) Плевнелиев. Това е текст наистина от чужденец. От някакъв страничен наблюдател в България, който дори не се интересува от процесите тук. Плевнелиев е като политически планктон, неотличим от другите, безцветен и скучен, ходеща метафора за това защо България боледува. И само обърнете внимание на нещо - когато Плевнелиев говори залата всъщност е зловещо празна. Нещо, което телевизиите у нас не си позволиха да споменат. Толкова за емо-десницата :))))

---------------------------------------------------

Понеже Плевнелиев твърди, че Украйна е Европа нека да видим как се развиват нещата в тази европейска утопия. Журналистиката Олга Бондаренко днес споделя култов факт. В момента в Украйна (Украйна е Европааааа) тече процес по масово преименуване на улици във връзка с процеса по "декомунизация". И, разбира се, заради това вероятно вече в Киев ще има улици, кръстени на Степан Бандера, психопатичен фанатик и масов убиец и Роман Шухевич, главнокомандващ на Украинската въстаническа армия, гнездото на украинския нацизъм. Но това е едно на ръка. Оказва се обаче, че Киев вече не приема да има улица кръстена на прокълнатия комуняга Суворов. Вместо улица "Суворов" обаче вече ще има улица "Михаил Омелянович-Павленко". И когато човек потърси с какво се е занимавал Омелянович-Павленко попада на удивителен факт - това е поредният националист, който е сътрудничил с нацистите и е бил част от състава на Вермахта. Украйна вече няма проблем да кръщава улиците си на нацист. Украйна това е новият Трети райх. Никаква Европа. Ама никаква....

-----------------------------------------------

Нека да оставим десните да слюноотделят като кучето на Павлов (яяя, какво путинистко сравнение) за речта на Плевнелиев в ЕП, която само за информация на НоваТВ изобщо не е първото обръщение на български държавен глава към тази институция...

Друго ми направи впечатление - покрай баналните клишета, тъпите повторения и досадното дрънкане Плевнелиев на практика се обяви в подкрепа на ТПТИ, без тази тема да е била обект на обществен дебат или поне на качествено парламентарно разискване. Вие как тълкувате тези думи: "Трансатлантическите отношения са много важни. Едно добро бъдеще за Европа е нов икономически модел, който да се възползва от новите възможности. Не бива да се страхуваме от електронната търговия, от споделена търговия". На път съм да замисля петиция този човек да бъде отстранен от поста си, защото дори и вече като човек от миналото той продължава да се опитва да натика България в блатото...За пореден път Плевнелиев демонстрира великолепни качества на слагач и нито грам държавническо мислене. Защо, Господи? С какво те разгневихме, че прати най-дефектните си творения да правят външната политика на България?

--------------------------------------------

Хахаха, Центърът за либерални простотии, пардон, стратегии бил номинирал Георги Ганев (това е един пропазарен пропагандатор, който, когато види включен микрофон дрънка едно и също) за шеф на КЗК. Използвам случая, за да поставя отново една законодателна идея. Предлагам законово на всички хора, които изповядват либертариански идеи или правят кариера като говорят колко е лоша държавата, да им се забрани да заемат държавни постове. Либертарианец на държавна работа е все едно бомбаджия от ИДИЛ да бъде назначен за шеф на ЕК :))))

----------------------------------------

Поетична радост ме обзема, когато виждам как реститутското синьо масово лее сълзи за кандидата на ГЕРБ, който навремето стана президент...:))))) Това не е обикновен стокхолмски синдром, това все едно латексова кукла внезапно да получи една мозъчна клетка и веднага да поиска да напише политическо мнение във фейсбук :)))

-------------------------------------------

Ооо, чудо! И аз не приемам постъпката на сценариста на Слави Трифонов Филип Станев да скъса портрета на президента Росен Плевнелиев. Но не...не, защото има нещо нередно в това. Трябва да си суперчовек, възпитан в манастир и да си ходил на частни уроци по смирение при Далай Лама, за да можеш да минеш покрай потрет на Роско без да се стърпиш или да го скъсаш, или поне да му нарисуваш хитлеристки мустачки, понеже тоя само това заслужава. Така че дори няма да си направя труда да чуя моралистичните хълцания на десницата за този скъсан потрет. Говорим за хора, които одобряват късането на венци и цветя пред паметници, ама иначе много нежни стават, когато въпросът е за техния човек. Друга ми е претенцията към Станев, и към дружинката му. Братче, вярно е, че през 2011 година не агитирахте за Плевнелиев, ама си продадохте душата на Меглена Кунева, която е като лошия брат-близнак на президента, само че в пола. Много ми е смешно, когато хора, които са крепили това статукво по всякакъв начин, които са преливали авторитет на кого ли не, днес вече да заемат бунтовни пози и да се правят на телевизионни величия, които едва ли не са родени вчера...Пфуу. Как са ми писнали тези пози без смисъл и патетични жестове за идиоти.

---------------------------------------

От събитието "ДА на България в ЕС и НАТО и НЕ на настъплението на Кремълската пета колона" за пети пореден път трият моята грандиозна идея за това как да прогоним проклетите путинисти, рубладжии, марияшараповисти и всякакви други хибридни орки. Просто предложих евроатлантичките в събота да почнат колективен стриптийз. Колкото и да са калявали петата колона в мрачните подземия на Кремъл, тя няма да издържи и ще си бие шута зад граница...:))) Ама ей на, трият ми мнението. Пък после се чудят защо евроатлантизмът у нас го е закършил

-------------------------------------------

Не мога да разбера радостта в дясната част от политическия спектър по повод на това, че швейцарците са отхвърлили безусловен базов доход (ББД) на референдум. Откъде може да произтича тази радост? Каква може да е причината един български десен да изпада в кататония от злорадство по повод на такова решение? Защото, ако ме питате мен обяснението е съвсем елементарно - страната с най-високата минимална заплата в света (4000 швейцарски франка, или 3288 eвро) може да си позволи да разсъждава трезво и да взима хладни решения за бъдещето. Винаги съм смятал идеята за ББД за голям социален капан и за оръжие за масово поразяване, тоест вероятно швейцарците са постъпили повече от разумно. Но радостта на десните у нас не е предизвикана от здравия разум, неееее, те просто обичат да се кефят, когато някъде богатите взимат връх. Така де - винаги е добре в аванс да се подмажеш на господарите си :))

--------------------------------------------

Оооо, няма край този комунистически терор, нагъл путинизъм и хибридни репресии. Сърцето ми на евроатлантик кърви като червената рокля на Кристалина Георгиева когато каза, че прадядо й е измислил прякора Левски. Вижте само каква тема се е паднала на кандидат студентите - "Вяра и лъжа в поемата "Септември" на Гео Милев". Поемата "Септември"??? Този брутален комунистически текст? Тази хибридна поезия, която подсказва, че великото проспериращо царство България от онези години е едно блато от постоянен терор, репресии и абсолютна жестокост към обикновените хора. Не е ли време Евгений Михайлов най-после да направи едно предаване в което да разкрие как Путин е платил на тоя комуняга да си напише поемата? Няма да се оправи тази държава, нямаааа. Поне докато не почнат да се падат теми като "Глад и вой в поезията на Едвин Сугарев" или поне "Вярата в НАТО и ЕС в творчеството на Манол Глишев" :)))))

------------------------------------------

Звездите ми го говорят - след като Кристалина Георгиева с патоса на Йоло Денев разкри, че прадядо й бил този, който кръстил Апостола Левски, то въпрос на време е бардът на психодясното Иво Инджев да открие, че пралеля й е тази, която се е опитвала да спаси Дякона да не бъде обесен от Путин и неговите хибридни орди :))))))

----------------------------------------------

Ще се опитам да напиша този статус без ярост, за да не каже някой, че съм безпринципен хейтър, който дивее из социалната мрежа и си търси жертви в джунглата. Не приемам парламентарното поведение на Ангел Найденов, който гласува "за" предложението за превъоръжаване на стойност 2,2 милиарда лева. И го направи не само в разрез с мнението на парламентарната група (което е допустимо), но в разрез с решението на самата партия, която го е излъчила на народен представител (а това вече е цинично).

Едва ли има нормален човек, който да не иска Българската армия да е боеспособна и действена. Но как точно за това ще помогнат един самолет и един кораб, някой може ли да ми обясни? При това днес България има проблеми със сигурността по сухопътните си граници и за мен остава загадка в каква помощ ще ни бъде един кораб. Ако искате да оправите армията поне гласувайте да вдигнат заплатите там, за да могат хората да бъдат мотивирани и действени.

Огромният политически натиск за този проект най-вероятно е породен от безсмъртната българска страст по разпределянето на комисионни и заради това не виждам никаква причина за съучастието на социалисти в този пир по време на чума. И не смятам, че подкрепата за такъв проект влиза в графата "принципна" позиция. Кои точно са принципите? Кое точно налага одирането на три кожи от хората в името на малко ламарина? Кое налага един социалист да се включва в политическите изцепки на Росен Плевнелиев, който по време на служебно правителство, пое ангажименти в Уелс за които никога не е бил оторизиран? Умишлено не изпадам в крайна патетика. Но пък и не виждам причини да мълча за моето мнение

-----------------------------------------

Тези дни президентът Росен Плевнелиев се похвали, че България е една от топ-дестинациите за аутсорсинг в света. Което ще рече, че тук доходите са толкова ниски, че много световни фирми изнасят обслужващите си дейности тук и така мениджърите им трупат космически бонуси. Но разбрах, че в България действа кол-център например, който обслужва софтуерно и документално някои от най-големите американски болници. Леко е плашещо дори. Аутосорсинг до дупка. Сигурно скоро ще аутсорснат и операциите - някой от България ще дава акъл по скайп, а пък друг ще изпълнява в Лос Анджелис например. Ето как капитализмът самоунищожава себе си. Достатъчно е служителите в произволен аутсорснат кол-център колективно да се явят махмурилии на работа и тогава само гледайте как екстрите на капитализма ще се разпаднат..:))))))

------------------------------------------------

Време е десницата да излезе на протест под надслов "Не искаме билетчето да е 1,60. Най-малко 3,60 трябва да струва". Така в класически стил представителите на дясното ще могат да изразят презрението си към лузърите, които все мрънкат за пари, социални помощи и други такива банални неща...

-----------------------------------------

Бях на среща в Сатовча. Бях забравил, че хората може да са добри. А там са такива - естествени, неподправени, истински, любопитни и гостоприемни от онзи позабравен вид, който е готов да те пусне да нощуваш в къщата му веднага след като ти научи името. Живеят небогато, но пък са световни хора. С дух. Вълнуват се от политиката и от видяното по телевизията, но не със злоба, а с възмущение. Огорчени са от днешния вид на България. А това са добри хора, пак да повторя. В община Сатовча има над 740 чешми. Което показва ярко отношение към света. Май няма да се успокоя докато не се върна там, за да приседна пак в сянката на някоя чешма и заедно с народа да прокълнем премиера, че съсипва такава прелестна страна. :)))

------------------------------------------

Нова политическа аксиома. Всеки път, когато прислужващ персонал на богатите ала Красен Станчев сътвори текст в който иска да убеди всички лузъри да не вярват на портфейлите си, а на него, че живеят много добре, значи ситуацията в държавата наистина върви към катастрофа. "За да различиш положителното от отрицателното в онова, което се случва, изисква известно усилие", твърди прислугата на статуквото. Ехааа, какво огромно усилие се иска да разбереш например, че заплатата ти е вдигната, че си спокоен за бъдещето на децата си, че наистина живееш добре...:)))) Десният икономист е длъжен да бъде оптимист по природа. Например един ден след ядрена война последният останал клонинг на Станчев ще пише възторжена статия как бомбите са отървали планетата от държавните регулации и сега хората живеят с пъти по-добре от преди

----------------------------------------------

Вчера гледах един репортаж по бТВ, който буквално беше озаглавен "Армия от контрольори погва гратисчиите в София". И това "армия" не беше журналистическа инвенция, или някакво малоумно оригиналничене. Просто това е властовият речник в София. На тях им трябва наистина армия, за да спрат тихия протест на гневните столичани, чиито зъби ще бъдат къртени от безбожните цени на билетчето. "Армия" не е измислица, защото и в другите новини също говорят за "армии". Армия от проверяващи на пътя, армия от инкасатори...Виждате ли къде е проблемът? Те знаят, че водят война срещу нас. Кога обаче ще го научим ние?

------------------------------------

Учете евроатлантически. Когато Румъния и Полша насочват ракети към Русия това е политика по сигурност с хуманни измерения. Когато Русия насочи ракети към Полша и Румъния в отговор, това е заплаха, агресия, хибридна война и погазване на световната демокрация :))))))

----------------------------------

Хареса ми една шега от руския нет по повод на посещението на Обама в Хирошима: " Барак Обама почете паметта на американската атомна бомба, която се взриви в Хирошима" :)))

--------------------------------------

Не знам кога хейтът към абитурентите стана любим масов спорт на България, но той леко ме дразни. Най-малкото, защото това по никакъв начин не съвпада с моите собствени наблюдения. Наскоро бях на бал и моите впечатления от девойките и младежите е съвсем различно. Видях много стилни, ненатруфени млади хора, които не се държаха безобразно или истерично, а бяха съвсем на ниво. Забавляваха се точно както трябва да правят младите хора без това да се превръща в ексцесия или някакво грандоманско, гротескно празненство. И заради това смятам, че има нещо много нездраво в ежегодното изобличаване на това какви простаци, дебили и маниаци са младите хора. Това е симптом по-скоро за болест. Навремето Левчев казваше - оставете младостта да бъде млада. В онези години този стих беше протестен, тоест оставете младите сами на себе си, не им се бъркайте, не искайте от тях да се държат като депресирани възрастни, които са изгубили радост от живота. Тъжно е, че днес подобна реплика пак може да бъде актуална.

-------------------------------------

Първата работа на новоосвободената Надя Савченко беше да се разкряска на украинските журналисти. Скоро всички автори на кампанията за нейното освобождаване и обявяване приживе за светица ще разберат какъв огромен проблем са си създали, защото сега Савченко ще има възможност да разкрие пълния си блясък и харизматична неподражаемост. Да не пропускаме и факта, че тя има запазено място в украинската Рада, където ясно ще си проличи какъв бисер и диамант представлява освободената от руски гнет и кремълски мрак украинка. Украйна тепърва ще преживява вируса "Савченко" и ви гарантирам, че само след една година никой няма да иска да комуникира с нея, а всички ще я заобикалят от двеста километра. Савченко беше изгодна на Украйна, когато беше в руски затвор. На свобода тя ще им е такъв трън в задника, че Порошенко ще се налива петорно, за да спре болките :))))

----------------------------------------

Георги Първанов днес обяви, че бил чул много закачки и хапливи реплики в последните дни по повод на неговото желание за трети мандат и за мистериозното поведение на АБВ, които отказват да питат КС дали техният идол има това право. "Но ние, както се казва, ще отговорим с любов. На всяка една такава реплика ще подаряваме по една червена роза", е допълнил още Първанов. О, йее. Сега да ги видя дали да са сериозни. С гордост обявявам, че Първанов ми дължи поне две биоферми с рози :)))))

------------------------------------------

Някакво историческо проклятие тегне над мен - винаги, когато има панаир на книгата старият репортер се оказва в кризисно финансово състояние подобно на малка латиноамериканска държава, която е слушала рецептите на МВФ. Но това, казвам си дзен-будистки аз, е философско състояние на духа. Когато между теб и мечтаната цел стои нещо толкова банално като парите, тогава човек наистина почва да си вика, че революцията е добре решение на повечето проблеми на този свят, хахаха :))))))

------------------------------------------

Честит празник! И ще се възползвам от датата, за да кажа нещо гневно, така че простете предварително.

Вчера попаднах на нещо като открито писмо на Милена Фучеджиева до премиера, в което тя се опитваше да му опише колко кофти и изнемогващо живеят талантите на България и как бедността ги премазва като валяк всекидневно. За първи път нещо написано от Фучеджиева всъщност наистина ми хареса. Но, това не отменя факта, че целият фокус на текста й е сбъркан. Какво се опитваш да постигнеш с писмо до Борисов? Да размекнеш сърцето на човека с едната книга? Или това е някакво нелепо повторение на номера на старата социнтелигенция да коленичи пред властта и мелодраматично да й се оплаква за лошото си положение. Защото Фучеджиева всъщност пише писмо на един човек, принадлежащ към прослойката, която разби всичко в България и скапа тази държава. Тъпо и тъжно е да заливаш със сълзи коленете на един човек не само със сенчесто минало, но и със сенчесто настояще. Те, сенчестите, превърнаха България в интелектуално сметище, където духовност не само не остана, но бе осмяна, притисната до стената и след това разстреляна. Духовността е вид дисиденство. Да се занимаваш с култура в България означава да вървиш срещу огромното цунами на ежедневната простащина, жълтите заглавия, скапващите ума сутрешни блокове. И заради това е тъпо да молиш този срещу когото (независимо дали го знаят или не) се борят всички тези дисиденти, да разбере. Той не е решението, той е проблемът. Борисов никога няма да чуе такъв вопъл. Няма да го разбере. Битката не е да трогнем мелодраматичното сърце на премиера, а да се надяваме, че хората, които са основни жертви на цялото това заробване, ще се събудят и ще потърсят сметка. А това може да стане не със сълзи, а с гняв. На този празник аз си мечтая за малко гняв. Признавам си откровено.

------------------------------------------

От думите на моя любим журналист от "Фьолкише беобахтер" (неизвестно защо наричан днес Дойче веле) Александър Андреев разбрах, че Путин и Тръмп са виновни за възхода на крайнодесните движения в Европа. О, даа. Няма начин да не са те, братче, няма начин просто. А Европа е невинна като млада наложница в луксозен харем и само да не бяха тия две чудовища, тя щеше да си живее в своята либерална утопия...:))) В лицето на Андреев stand-up комедията е загубила един върховен талант :))

-------------------------------------

Чета за събитията в Казахстан и се чеша по голото теме - абе тая работа с майданите не е ли вече демоде, не е ли свалена от дневния ред, кога нейните сценаристи ще разберат, че точно тази технология отдавна не работи?. Далеч съм от мисълта да смятам Назърбаев за най-добрия лидер на земята, но някой може ли да ми даде пример за държава, която се е подобрила след майдан? Украйна в момента тъне в руини, олигарсите дебелеят, корупцията е смазваща, паравоенните формирования правят каквото си искат, а обикновените украинци затъват в голяма бедност? Къде другаде по света майдан е донесъл просперитет, свобода, развитие и прогрес? Самата технология на цветните революции изключва възможността за качествена промяна, защото, когато сътвориш хаос на базата на външни влияния и интереси, след като бурята премине се появяват автентичните сили и тогава става страшно. Половината арабски свят е пример за това. Уж в тях навдигнаха глава модерните, ама най-накрая дойдоха архаичните и почнаха да режат глави. Няма ли кой да каже на американците, че номерът се провали като опита на Росен Плевнелиев да получи подкрепа за втори мандат, хохохо? :)))

-----------------------------------

Детството на Бойко Борисов все повече заприличва на комикс, който бива допълван с нови и нови приключения. Бяхме научили как лирическият герой е израснал в пълна бедност, как е карал с по една филия мас на ден и е ритал футбол с неизтощимата надежда един ден да отмъсти за убитият от комунистите си дядо. Сега научаваме, че ББ е бил и кажи-речи един малък дисидент, който нощем "тъка-тъка" отива да намества антената на къщата си, за да може народът на Банкя да гледа югославска телевизия и да се учи на свобода чрез песните на Лепа Брена. Изобщо скоро очаквам да стане ясно, че митичният Аркадий Гайдар се е вдъхновил за бестселъра си "Тимур и неговата команда" от действията на малкия Бойко, въпреки разминаването на историческите времена между двамата. Обаче съм забелязал нещо интересно - Борисов вади историите за митичното си детство всеки път, когато усети някаква криза във въздуха, някаква наближаваща пролетна буря, която може да го порази неочаквано из-зад ъгъла. В този контекст комиксът "Детството на генерала" не е обикновен опит за пиар. Аз го разчитам като чернова на бъдеща реч за пледиране на невинност :)))))))))

-----------------------------------

Росен Плевнелиев беше и все още е най-слабият президент на целия преход. Бях замислил да направя кратка ретроспекция на всички гафове, които сътвори през мандата си, но текстът заплашваше да стане огромен като егото на Бойко Борисов.

Плевнелиев е безиидеен слагач, ретланслатор на клишета, куха политическа фигура, която има за цел на своето съществуване повтарянето до безкрай на клишетата на домораслия антикомунизъм и слугинажът на едно чуждо посолство. Точно заради това никой, ама никой не може да ми даде пример дори и за едно полезно нещо, което той е направил през своя мандат. Точно обратното - при него гафът се превърна в основна идеология, разделението на обществото във върховен принцип.

Опитът на зализаната олигархия да си излъчи и възпита удобна марионетка, която в състояние на върховна тъпота да обслужва нейните интереси, се провали с гръм и трясък. Има нещо логично Плевнелиев да се превърне във върховния символ на провала на прехода. Време е ирландската пастирка да си отиде вкъщи...

-------------------------------------------

Плевнелиев се отказва от участие в изборите. Нима психиатричната помощ в България най-накрая рязко се е подобрила, че го е върнала в нашата реалност? :)))

--------------------------------------

Като гледам нивото на политически бяс, което психодясното развива към сегашното управление, което именно те овластиха, ми се струва, че не е далеч денят, когато Протестна мрежа ще излезе с официална декларация със заглавие: "Орешарски, върни се!" :))))))

---------------------------------------------------

Eдва сега прочетох драмата около връчването на орден "Стара планина" на Нешка Робева и се запознах с малоумията, които Румяна Бъчварова е плещила. Признавам си честно - не съм фен на политическите пируети на Робева, не съм фен и на духовните й търсения, но да чета как някакви еднодневки се опитват да си чешат зъбите с нея е знак за отвратителната доносническа атмосфера, която се е настанила в България днес. Нешка ли няма принос за културата? Тази, чиито спектакли са гледани от милиони в България...

Нешка е не само културен знак. Тя е и политически такъв. Във времената, когато много от днешните евроатлантически активисти са били примерни комсомолци, които надъхано са сричали стихотворения за партията и са мечтаели да станат доносници, именно Нешка Робева бе част от Русенския комитет, едно от малкото дисиденства у нас. И днес някакви наглеци без биографии, духовни лилипутчета в които се е преродил духа на комсомолските секретари, ще се опитват да й дават оценки. Ало, вярно, че живеем в държава без памет, ама чак толкова вече е прекалено. Пред Нешка Робева Бъчварова и сие са просто запетайка в историята. Кресливото малоумие обаче вече се опитва да коли и беси и да се разпорежда с държавата все едно е тяхна собственост. Аман вече.

------------------------------------------------------

Гледам днес някакви путинистки изроди и пета колона на Кремъл тръгнали да жалят за Баташкото клане. Тия не са ли чели последните проучвания на гениите Пламен Цветков, Емил Джасим и Иво Инджев, за да разберат, че само в мига в който си го помислят това и вече продават душите си на Путин? Последните проучвания на посочените таланти показват, че Баташкото клане е провокация на бг-путинисти, които се самоизколват сами, за да могат хибридно да навредят на имиджа на нашият традиционен евротлантически съюзник и съжител горда Турция. Нещо повече, още по-последните проучвания намекват, че група зелени човечета с тениски на Шойгу всъщност са изколили българите, а после най-нагло приписват това злодеяние на невинните турци. Как да живее горд евроатлантик като мене сред тия мракобесни селяни, които не искат да се потрудят малко и да повярват в грантовата история на България?

-------------------------------------

Президентът Росен Плевнелиев праща половината състав на "Дондуков" 2 на дипломатическа работа в чужбина. Подобни действия никак не прилягат на човек, който има намерение да се явява на избори за нов мандат. Точно обратното - това прилича на поведението на политик, който вече слага в кашонче почетните снимки, разчиства бюрото и смята да се оттегля на Халкидики. Май в края на юни Радан и сие и техните прозападни бъдещи коалиции ще бъдат полени със студен душ. И аз заради това смятам, че в езика трябва да се въведе нов раданизъм - "кьопав като реформатор". Дори, когато правиш интрига пак залагаш на куция кон :))))

---------------------------------------------

Кратка петминутка на омразата за нерадостното положение на европейския пролетариат. Вижте какво става във Франция - Франсоа Оланд, копърката, която дойде на власт с идеята да обложи с по-големи данъци богатите, в крайна сметка реши да си го изкара на работещите. Планът му за реформи в тази сфера е мокрият сън на всеки неолиберален слуга на големите богаташи - лесно уволнение на работници и опитът да се заобиколят колективните трудови договори. И понеже Франция не е София, в Париж се протестира за всяко социално право, което наглата власт отнеме, за да заобиколи парламента, Оланд прокарва реформите пряко през президенството. Това е феномен, който никога няма да разбера. Хората те избират като носител на социална надежда, като надежда за бъдещето, а някъде по средата на мандата си започваш да се държиш като внук на Рокфелер прекалил с кокаина. И тъкмо човек да си каже нима този път френските десни ще са носители на здравия разум в страната и човек налита на изявление на Саркози, който се нахвърля срещу Оланд, че е направил много отстъпки в полза на работещите. И какво се оказва в неолиберална Европа разликата между избора "ляво и дясно" е в това, че едните искат да те бичуват безмилостно, а другите ти обещават поне да хлипат докато ти смъкват кожата от гърба...

------------------------------------------------

Според мен е тъпо да се набърква политиката в един конкурс за песни, които почти никой след това не помни (с изключение на финландците Лорди - те бяха титанични), но след като виждам как много хора държат да триумфират политически, то тогава нека да разгледаме детайлно един много интересен факт. Вижте кои страни са класирали Русия на първо място като зрителски вот. Списъкът е интересен - Армения, Азърбайджан, Белорусия, България, Естония, Германия, Латвия, Молдова, Сърбия и...Украйна. Въпреки тежката антируска пропаганда украинците са гласували за руснака. А какво да кажем за България - нашите евроатлантици са толкова стиснати, че по един есемес не им се е откъснал от душата, за да подкрепят "демокрацията" и "либерализма" :))))))))))

----------------------------------------------------

Сега е времето да хванем модния тренд. На следващата Евровизия трябва да пратим Иво Инджев с песента "От 1965 година аз се боря с Путин". Разтърсваща балада за младия агент на ДС, който докато си е взимал хонорарите си е мечтаел за евроатлантически свят и е прихлипвал оптимистично докато е съчинявал доноси :))))

----------------------------------------------

Последно за днес. Признавам си сбърках с изречението, че Радан ни предаде. Точно обратното. Вече съм склонен да разглеждам изпържването на Плевнелиев като гениален ход на лидера на ДСБ. С тази прибързана позиция Радан бутна Плевнелиев в басейна с пирани и сега ще го гледа как се бори за глътка въздух, но безуспешно. Всъщност по този начин лидерът на ДСБ разчиства десния терен за себе си. Вече изкара въздуха на най-големия си опонент. Очаквам до месец Плевнелиев напълно да е изваден от играта. Никой не може да се закача с господин Радан :))))

--------------------------------

Свивам от Илия Гатев и официалният лозунг на новото обединение: "Радане, Радане, да те коалира кой те хване!" :)))))

--------------------------------------

Патентовам новото име на "прозападната" коалиция, която ДСБ призовава да се създаде за подкрепа на Плевнелиев. Коалиция ГНУС - Грантаджии за Ново Угодничество на САЩ :))))

---------------------------------------

Путин, мама му стара, не спря да саботира гордото ни управление. Сега кремълския гад е напукал стъклата на Ларгото. Кога ще спре тая хибридна война срещу сбъдването на мечти, което Б.Б прави на два-три дни? Когаааа?

---------------------------------------

И така - време е за разбиване на малко опорни точки. В новата морална медия "Терминал 3" попаднах на тежка и суперскучна статия, озаглавена яко "Игрите на Путин – Петата колона и важните й държави". В нея е преведен някакъв опит за анализ на естонското разузнаване за "хибридната война" и "Чудовището от Кремъл", разбира се. И там попадаме на следния текст - Кремъл използвал руската диаспора в Естония, за да подрива евроатлантическия ред. Попаднах на велико изречение: " Кремъл изкуствено създава и задълбочава проблемите". Уляля, и понеже съм прочел едно друго за руското малцинство в Естония нека да видим как точно Кремъл създава техните проблеми. Руснаците в Естония нямат почти никакво представителство в парламента, защото политическият модел на страната е създаден така, че да ги държи настрани, въпреки, че в . Също така руснаците трябва да държат изпит по естонски, за да получат гражданство, дори и да са родени в Естония. И една голяма част от тях на практика нямат паспорти. Ех, тоя гаден Путин така да дискриминира своите сънародници.

В Латвия пък с референдум бе забранено руския да стане официален език в републиката. Разбира се, това, което нашите демократични медии няма да съобщят, че на руснаците (които са близо 537 000, а 300 хиляди от тях нямат паспорти) бе отказано правото на глас. Пак Путин е виновен. В Литва пък забраниха руските телевизии. Диктаторът от Кремъл пак потъпка демокрацията. Изобщо като чета шизофреничните вопли на прибалтийските държави не мога да не забележа как те рязко контрастират с ярко дискриминационната им политика, която Европа се прави, че не забелязва. Много е удобно да виниш петата колона вместо да видиш каква купчина от глупости си сътворил. Същото, бай дъ уей, се отнася и за България.

--------------------------------------------

Психодясното е основното ми забавление в България днес. Гледам едно клипче за лешоядската им акция пред Паметника на Съветската армия и се заливам от хилене. Тези, които стават и лягат с идеята, че Путин коли и беси у нас, че властта е придатък на Кремъл, че полицията е маша на чудовището, а цялата държава приндлежи на петата колона, при първия по-лек проблем почнаха да заплашват защитниците на паметника, че веднага ще се обадят на вътрешната министърка и тя ще ги насмете...:))))))))))

------------------------------------------------

Вече е време да задълбаем по-сериозно в мистичните вярвания на психодясното, градските сноби и костовистите от последния ден. Сега разбирам, че няма само един Путин, а са поне двама. Чета за Радан Кънев, който бил казал: "Борисов клекна пред путинското мнозинство и Пеевски". Обичайно, ако Путин го нямаше Радан Кънев вероятно щеше да обикаля с шлифер на голо из София и да се чуди кого да натовари с вината за собствения си провал. Да, но тук има една малка тънкост. Междувременно вчера доскорошния заместник на Кънев Петър Москов обяви буквално: "Или сме с ГЕРБ, или сме с Путин". Това очевидно е някакъв втори Путин, защото Кънев тоя не го признава за никаква опасност ами почна да съска, че този тип мислене бил на "латинотрафиканти или на африкански човекоядци" (латинотрафиканти????, уот дъ фак из дис?). Значи Кънев се страхува от първия Путин, ама втория Путин хич не го признава. Обратното е с Москов, чийто Путин е някакъв по-различен от този на съпартиеца му. Братче, това дори Валерия Новодворския навремето не можеше да го измисли по толкова възвишено шизофреничен начин...Скоро чакам голямата битка в ДСБ - чий Путин е по-страшен. Аз отивам за пуканки...:))))

------------------------------------------

Вече е време да задълбаем по-сериозно в мистичните вярвания на психодясното, градските сноби и костовистите от последния ден. Сега разбирам, че няма само един Путин, а са поне двама. Чета за Радан Кънев, който бил казал: "Борисов клекна пред путинското мнозинство и Пеевски". Обичайно, ако Путин го нямаше Радан Кънев вероятно щеше да обикаля с шлифер на голо из София и да се чуди кого да натовари с вината за собствения си провал. Да, но тук има една малка тънкост. Междувременно вчера доскорошния заместник на Кънев Петър Москов обяви буквално: "Или сме с ГЕРБ, или сме с Путин". Това очевидно е някакъв втори Путин, защото Кънев тоя не го признава за никаква опасност ами почна да съска, че този тип мислене бил на "латинотрафиканти или на африкански човекоядци" (латинотрафиканти????, уот дъ фак из дис?). Значи Кънев се страхува от първия Путин, ама втория Путин хич не го признава. Обратното е с Москов, чийто Путин е някакъв по-различен от този на съпартиеца му. Братче, това дори Валерия Новодворския навремето не можеше да го измисли по толкова възвишено шизофреничен начин...Скоро чакам голямата битка в ДСБ - чий Путин е по-страшен. Аз отивам за пуканки...:))))

---------------------------------------

Опорна точка alert! Забелязвате ли сега как всичкото психодесен накуп (те изобщо, ама изобщо не са като извънземни буболечки с колективен разум, хохохохо) е започнало в един глас да твърди, че същинската дата на победата била 8 май. Тогава Уинстън Чърчил и Хари Труман били обявили края на войната в Европа. Тогава обаче в историята се замесил коварният путинист маршал Георгий Жуков, който бил вече в немилост пред Сталин. Същият свива подло англо-американската победа над Хитлер (нали си спомняте гордо разветият флаг на САЩ над Райхстага, хохохох) и обявява не 8-ми, а 9 май за Ден на победата. Вижте ги тия гадни рашки значи как са гепили тоя тържествен ден. Не стига, че изобщо не са воювали, ами са скатавали, ами най-накрая взимат и славата на истинските победители. А тия балъци европейците, жертви на хибридната война още тогава, да вземат да направят деня на Европа точно на измислената дата, а не на тържественият англо-саксонски 8 май. А Жуков е толкова в немилост пред Сталин, толкова в немилост, че лично той ръководи парада за Деня на победата.

Проблемът на днешния ден е, че неграмотните микроби почнаха да се правят на историци и резултатът днес прилича на роман на Паулу Коелю!

--------------------------------------

Честит Ден на победата! С нетърпение чакам да почне парада и ми е жал за всички, които виртуално скърцат със зъби от ужас в този ден. Разбирам ги донякъде. Преди 71 години техните кумири бяха наритани жестоко и пратени на спа-процедури в ада. И сега ги е страх. Страх ги е процедурата да не се повтори

---------------------------------------

Днес стигнах до един извод за избора на Садик Кан за кмет на Лондон и за това, че той бе предпочетен пред един богаташ. С гласа си лондончани показаха, че не приемат, че един мюсюлманин може да бъде заплаха. Виж не може да се каже същото за милиардерите :)))))

-----------------------------------

Видях, че видният конспиратор на психодясното Илиян Василев е изтрещял от ужас заради новината, че бТВ ще предава пряко парада в Москва по случай Деня на победата. Пред очите му се мяркат хибридни войни, Чудовището от Кремъл, далекобойно оръжие и дългокраки рускини, които разбиват на пух и прах евроатлантическите ценности. Искам да успокоя господина. Това не е хибридна война, бате. Борба за рейтинги е. Най-накрая медиите загряха какво гледа колективно народа на 9 май. Дори и Иво Инджев гледа. Ама няма да си признае :))))

------------------------------------------

Искам да благодаря на всички, които с гласа си ме направиха член на Националния съвет на БСП. Искам да благодаря и на всички, които ме подкрепяха през цялото време, които ме каниха на безбройни срещи, които споделяха с мен проблеми, надежди, разочарования. Признателен съм до дъното на душата си. Аз ясно съм заявил своите позиции. За мен левият курс на БСП не е празна фраза или кух лозунг. Това е единственият смислен път на развитие. Не виждам причини да си променям възгледите.

Искам да благодаря и на Хакимчето, която имаше търпението да ме остави да се занимавам с политическа дейност и не само ме изтърпя, но дори накрая започна да ми дава ценни леви насоки и съвети. Знаех си, че във всеки екскостовист зрее по един истински ляв революционер :))))

----------------------------------------------

БНТ бяха подготвили някакво нелепо риалити за това как Плевнелиев се готви за военния парад. Дори героите от "Съдби на кръстопът" играят по-добре. Фалш, превзетост, тъпотия. Нелепият патос на тв-журналистите пък звучеше така все едно алкохолици коментират селско дерби. А след като видяхме дефилирането на армията напълно съм съгласен с един коментар от форумите: "Добре, че беше Тато да купи малко техника, че иначе Плевнелиев пред каруци щеше да си чете тъпата реч" :)))

----------------------------------------------------

Мигът в който виждаш как "умните и красивите" прибягват до старите плакати на "Атака" срещу Валери Симеонов...:)))))))) Обичам, когато историята се държи по толкова марксистки начин и се повтаря като фарс :)) И бай дъ уей - и Валери Симеонов и умните и красивите да вървят по дяволите. Хора, които някога са се продавали на Бойко Борисов не заслужават грам милост.

-------------------------------------------------

Вече отварям като "Дойче веле" като наркоман-есктремист, който обича да взима дрога на сляпо, за да остави богът на халюцинациите да му поднесе поредния сюрприз. И така попаднах на коментара на някакъв Миодраг Сорич озаглавен конспиративно: "Нека се запитаме: кой печели от тези разкрития". Става дума за разкритията за ТТИП. Вие си мислите, че печелят гражданите, които научиха какви мизерници и слугинаж са тези, които водят преговорите от тяхно име. Хохохо, колко сте наивни. Според Сорич единственият печеливш са "Грийнпийс" и никой друг. Разкриването на документите било пиар, братче. Защото "преговорите по всякакъв вид международни договори се водят при закрити врати. И това няма нищо общо с криенето на някакви тайни, както тръби „Грийнпийс” – става дума чисто и просто за практическа целесъобразност". Практическата целесъобразност изисквала гражданите на Европа да бъдат лъгани на всяка крачка. Изведнъж се оказва, че изтичането на документи всъщност било във вреда на хората, а и на природата. Следователно Грийнпийс са гадни копелета, че развалят кефа на корпорациите. Малко след като прочетох този текст се сблъсках с мнението на Асен Григоров, че Грийнпийс били руско оръжие по време на Студената война, а сега били марионетка на Путин...Хахахахахах, с такива защитници американските геополитически интереси май сериозно ще го закъсат в скоро време. Просто, защото пропагандните им марионетки са заплашени с колективна психокриза и до един ще бъдат хоспитализирани в онези приятни болници, където стените са тапицирани...:))))

-----------------------------------------

Човек може да получи истински стомашен гърч като гледа как слугинажа на американските корпорации, пък бил той и под формата на бг-евродепутати се опитва да замаже огромният скандал с изтеклите документи от преговорите за ТПТИ. Чета как Андрей Ковачев ог ГЕРБ за миг е напуснал любимата си тема как комунизмът му е прецакал щастливото детство и с голямата баданарка се опитва да спасява остатъците от имиджа на ЕК като твърди, че изтеклите документи били не позицията на ЕС, а позицията на САЩ, която достойна Европа нямало да приеме в този вид. Да, ама това бръщолевене го слушаме от две години насам, а в крайна сметка се оказа, че ЕС не само не е повлиял на американците, но дори е на път драстично да занижи стандартите си и да пусне ГМО на европейския пазар. Пък и как човек да вярва, че европейската позиция е борбена, когато преговорите се водят в пълна секретност. Сега от документите виждаме защо е така - защото корпоративната олигархия е на път напълно да превземе Европа и да смаже всяка политическа съпротива срещу този нагъл икономически империализъм. А през това време на нас в България обичайната банда от заподозрени за пореден път се опитва да ни продава красивата приказка как българските стоки щели да залеят американския пазар и как споразумението щяло да бъде от полза за България (авторските права за тази халюцинация принадлежат на Светослав Малинов). Оставам впечатление, че някои хора и без да са прекалили с ГМО-храни вече страдат от мозъчни малформации...

-------------------------------------------

Точно преди две години величествените евроатлантици от майдановската власт показаха истинското си лице в Одеса, когато в профсъюзния дом в града бяха изгорени живи хора. И до днес никой не може да ме убеди, че това не беше планирана акция - линейките удобно се забавиха, за да могат пламъците да погълнат хората, униформените удобно се забавиха, за да не спасят никой от огнения ад, властта удобно се направи на разсеяна, за да позволи това фашистко зверство да се случи и то насред един от най-прелестните черноморски градове. Град за който са изписани толкова песни и стихове. Аз също не вярвам в официалната цифра на мъртвите - 48. Акцията беше замислена като погром, като одеска Кристална нощ срещу всички хора, които имат енергията да мислят и да се съпротивляват. С ужас си спомням за онзи нацист, който вееше украинското знаме от радост при преброяването на труповете.

И днес по снимките се вижда как властта знае, че Одеса не е забравила и никога няма да забрави. Хунтата е стоварила невиждано количество униформени и техника, за да парализира паметта за онзи кървав миг. Днес Украйна е една смазана, бедна, унищожена страна, а бандата от олигарси тлъстее все по-мощно. Това е рецепта за катастрофа, която ще се случи като библейско бедствие. Проблемът на олигарсите е, че не могат да запалят целия си народ, както и не могат да промият мозъците на всички и ще бъдат изметени. И това е моята надежда за тази изтормозена страна. Това ще е и най-истинският начин за почитане на паметта на онези, чиято единствена вина беше, че не искаха да приемат лъжата и подмяната. Поклон пред тяхната светла памет! Помним!

------------------------------------------

Честит 1 май. Това е единственият празник, който ме изпълва с истински възторг. Защото ясно осъзнавам, че за да мога да празнувам днес стотици хиляди преди мен са дали живота си в тази вечна битка за справедливост, равенство и човешко достойнство. Този свят трябва са бъде променен. Но няма да го променят излъсканите, снобарите, богатите...Историческите отговорности пак падат върху нас, обикновените, които единствено имат тайното знание за светло бъдеще. Честит празник!

----------------------------------------

Прочетох една статия с малоумна възхвала на либерализма от Александър Андреев и тъжно въздишам за това как е западнал българския ген. Защото много преди Андреев един истински гений Георги Кирков е дал оценка на либерализма в неговия бг-вид, която е като изстрел от снайперист. Той казва: "Дето стъпи либерал, или трева не никне, или остава само белег от копито. Едничкото, което ме примирява с тия опустошители, това е техният завиден апетит. Господи, с каква вътрешна радостна тревога се вслушвам аз в тяхното благозвучно мляскане, когато нарязали бюджета на България на тънки филии ги изпращат в безкрайните предели на стомаха си". Велик. Майсторът винаги е в състояние да победи обикновения пропаганден работник :)))))

------------------------------------------

Един интересен факт на който налетях благодарение на Турхан Апдула. Вижте какво е записано в доклада на Сметната палата за приходите на НФСБ - "предоставени парични средства от политически партии, участници в коалиция от партии „Реформаторски блок” – 127 212 лв., за предизборната кампания за избиране на членове на Европейския парламент от РБ, проведени на 25.05.2014 г.". Схващате ли? Реформаторският блок е финансирал НФСБ. Умните и красивите всъщност са финансирали динковците. Кой, кой, кой, кой, кой даде пари на патрЕотите, а? Радане, кажи си :))))))

---------------------------------------

Колко интересно, уважаеми дами и господа съдебни заседатели. Вижте колко смешно се получава. Днес парламентът избра своите членове на СЕМ. По предложение на БДЦ в регулатора влиза Розита Михайлова - Еленова. И сега се дръжте - тази дама е сестра на видния протестър Теодор Михайлов, член на Протестна мрежа. Хохох, иначе до утре можем да си говорим какъв боклук е Бареков, кви мизерници са тия от ГЕРБ, ама като трябва да ни избират роднините, тогава мълчим като член на ДСБ, когато влезе във властта. И само да вметна - наясно съм, че братът не може да отговаря за сестрата. Което не попречи на ПМ да искат Бокова да отговаря за баща си. Така че сега да бъдат на висотата на собствените си стандарти - очаквам от тях тежка декларация как проруският олигарх Ковачки е намърдал свое протеже в СЕМ. Така трябва, не ли?

---------------------------------------

Видях, че Петър Кичашки много талантливо ме е изпреварил, но искам и аз да кажа няколко думи за видеото за вчерашния протест, което се върти. На него се вижда група от 20 агресивни екземпляра, които приличат на хора с остра необходимост да си допият, за да се спасят от махмурлука. Тези същите почват да викат "БКП", когато виждат как депутатът Георги Божинов излиза от парламента все едно той е в основата на проблемите срещу, които са се събрали да протестират. Божинов отива да им зададе въпрос, да поговори с тях, но групичката истерясва по начин по който го правят пациентите в Карлуково по пълнолуние. След това депутатът си тръгва. Едва, когато се отдалечава част от групата начело с очевидно некъпания Манол Глишев решават да се правят на американски морски пехотинци и да преследват комунистическия терорист, но от безопасно разстояние с люти псувни. Единственото за което ми стана жал е, че полупоетът беше помъкнал своето куче, едно очевидно нещастно и невинно създание. След това умните и красиви екземпляри решиха, че трябва да изкарат агресията си върху полицията. Толкова псувни не могат да се чуят и на мач на "Левски". Все едно човек вижда развилнял се зоопарк от едър рогат добитък. На видеото се вижда как съвестта на нацията и авторите на сълзливи есета псуват, грачат, плюят и удрят. Защото единият от тях удари полицай. И най-важното - благодарение на лицемерните си приятелчета сега ще го изкарат герой. На понеже един от групичката един път се беше появил на стената ми да ми описва неграмотно какъв рай е САЩ много искам да попитам - дали в САЩ щяха да търпят една група от 20 малоумника да скача на полицаи и да търпи удари? Това е демоничната страна на България - тези, които най-много твърдят, че България трябва да е правова държава и в нея да има правила се държат като политически бай Ганювци в мига в който си спрат хапчетата, защото знаят, че ще им се размине, че медиите ще ги обожават поръчково и че малоумието ще бъде тиражирано като модел за социална гордост. Вън от това съм спокоен - умните и красивите успешно са се редуцирали до 150 души. Още два такива клипа - и по-малко ще станат.

-------------------------------------

ПИК са разлюбили Пеевски. Всяка голяма любов винаги стига до трагичен край. Така че за мен краят на романтиката е логичен. Това, което не е логично е друго. Съжалявам, че все аз влизам в ролята на злодея, който отнема биберона от бебето, но изобщо не схващам защо либералните съвести и Протестна мрежа иронизират този трагичен завършек. Нима при тях не беше същото? Върнаха Борисов на власт, обожаваха го дотолкова, че влязоха в кабинета му, за да вземат държава заплата, а сега пак им е черен пред очите и всеки ден му скачат, че е селянин...:)))

-------------------------------

"Казва се "нито ляв, нито десен". По принцип когато за някого се казва, че не е нито ляв нито десен, това значи, че е десен". Жак Атали :))

-------------------------------

Виждам, че един извод в доклада на Карадайъ много дразни протестърската общност на България. Това, че правителстото на Орешарски е върнало демокрацията в България. Въз основа на това прочетох няколко десетки гневни статуса, язвителни грантови иронии, мелодраматични възклицания и псувни изпълнени с евроатлантически патос. Какво ли може да е невярното в това твърдение? Нима летните протести са израз на дива диктатура? Нима ваденето на павета и мятането им по автобуси без полицаите да се намесят изобщо не е демокрация? За диктатура ли говорим, когато и до днес един билюк протестъри се опитват да докажат как са били преследвани, подслушвани и тормозени, ама всичко приключи само до голословни твърдения? Но да приемем, че Орешарски е бил кървав авторитарист с путинистки нокти и евразийски блясък в погледа, ама нали протестърите твърдят, че са го свалили? Нали се отърваха от него? Сега това в което живеем демокрация ли е? Това ли ни поднесоха като блюдо на трапезата - изящна четворнокоалиционна демокрация? И ако това е специалитетът защо толкова много се дърпат да признаят, че те са основните му готвачи? Много въпроси. И съм убеден, че няма да получа отговори. Само обвинения :)))

---------------------------------

Интересноооо...Гюнер Тахир, лабораторният опит на Иван Костов навремето да разцепи ДПС, днес вече е гост на конференцията на ДПС и даже му дадоха думата...Страх ме е и Осман Октай да не вземе да се появи...:))))

------------------------------------------

В едно обръщение към делегатите на конференцията Ахмед Доган във философски стил казва, че Ахмед и Доган били в хармонично единство преди 25 години, но след това тръгнали в различни посоки. Доган станал проекция на политическия социуим. А Ахмед бил култивиран материал за тази необходимост. Великолепна мисъл и заради това не мога да разбера защо основно гласоподаватели на Реформаторския блок я коментират иронично. Това разделение е иманентно присъщо на тяхната партия днес. Реформаторския излезе в опозиция, а блока остана във властта. Единият беше проекция на класическата шиофрения, а другият материал на ненаситната алчност. Морфичният резонанс не е еднопартийно явление. Всеки десебар на три водки ще ви го признае...:))))

--------------------------------------

Снощи случайно попаднах на персоната Радан Кънев в "Шоуто на Слави", но уви нямах нито нервите, нито времето, а какво остава за търпението да чуя поредната порция литературни клетви и десебарски измишльотини. Друго обаче е интересното. С години ДСБ търсеше социална опора в хейта към Слави Трифонов. И до днес, ако случайно събудите квартален десебар от алкохолен сън има голяма вероятност преди да наплюе комунистите да изсъска какъв чалгар е Слави, какъв селянин и как тормози живота на тези софиянци, които вечер четат Мерло-Понти, а не се занимават с някаква си там простотия. Радан обаче в последната една година сигурно за четвърти или пети път е гост на шоуто. Нещо повече сценаристите само, където не се разляха като захарен сироп, за да обявят колко почтен, колко смислен, колко качествен е господарят на българската парламентарна шизофрения.

Преди време написах една статия, че ДСБ и групичката около Слави ще бъдат коалиционни партньори, но, честно казано, това беше моята проява на политически сюрреализъм, поетично преувеличение, за да бъда максимално ироничен. Днес като виждам как ДСБ върви с бързи крачки към възможно най-дивия популизъм и към опитите да се впише отсега в някаква нова антисистемна вълна, която се чува как бучи в бъдещето, вече си мисля, че трябва да внимавам какво пиша. Слави и Радан ще се гушнат със същата лекота с която Радан се гушна с Борисов. Не вярвам в антигерберизма нито на Радан, нито на Слави. Първият се продаде на ГЕРБ, за да вкара хора в кабинета, вторият така гънеше гръбнак пред Борисов, че можеше да бие дори Николай Бареков. И понеже съм наясно с политическата природа на българския преход знам едно. Тук революциите не изяждат децата си. Тук децата на революцията първи се продават. Така, че с ужас чакам любовното трио Радан - Бойко - Слави в обозримо бъдеще да поднови любовните си клетви...