Дори в разтърсваното от постоянни скандали българско
общество новината, че кметът на Септември Марин Рачев плати гаранция от 250
хиляди лева, за да излезе от ареста, оттекна като гръмотевица в пролетна буря.
Това е стъписващо голяма сума, а още по-стъписващото е, че един градоначалник
на сравнително малка община може да си позволи да я даде моментално. Особено
такъв, който се сдоби с обвинение, че е ощетил Септември с 13 милиона лева, а
при обиска у тях откриха в нощното му шкафче справки на ДАНС за купуването на
гласове на местните избори преди 3 години. И, за да бъде ситуацията като
извадена от роман на Илф и Петров у Рачев са открили тефтер с данните на всички
фирми, които са ощетили общината, почти сигурен знак, че човекът си е водил
счетоводство за злодеянията. Нямаше как да не направи впечатление и друго. В
много новини партийната приндлежност на Рачев бе срамежливо премълчавана. Все
едно той е някакъв стерилен управленец, без политически характеристики. Заради
това нека да подчертаем важното - Рачев е кмет на ГЕРБ. Важно е да се знае.
Най-тъжното от всичко е, че по стара българска традиция
местния феодал бързо организира митинг в своя защита. Снимките от проявата
обиколиха социалните мрежи и средствата за масова информация. На тях се виждат
хора, които държат доста добре и професионално изписани плакати с патетични
надписи от типа: "Рачев, ние сме с теб", "Да подкрепим Марин
Рачев", "Рачев е добрия кмет" и какво ли още не. Пълен култ към
личността. Незаменият управленец. И повечето хора, събрани на площада
най-вероятно не си зададоха основния въпрос в тази история - откъде кметът има
такива финанси. Откъде?
Нека да оставим настрани обвиненията. За тяхното
доказване ще трябва да се погрижи прокуратурата. Големият въпрос, който виси с
колосална тежест е именно този - откъде са парите? Как ги е събрал? От кого ги
е получил? В нормална държава този въпрос също щеше да стане обект на
оперативен интерес.
Трудно е да се каже колко точно е заплатата на Рачев,
защото във всяка община тя се определя по специфични критерии. Но само за
сравнение - кметът на София Йорданка Фандъкова се разписва срещу 2900 лева
месечно, тоест доходите на Рачев би трябвало да са доста под това. И така - загадката
остава. Как е възможно един кмет, който твърди, че е честен, че няма никакви
нарушения моментално да извади 250 хиляди лева без да му мигне окото. И тази
математическо-корупционна задача би трябвало да вълнува и партия ГЕРБ, ако
наистина те искат да бъдат на висотата на претенциите си, че почват битка с
корупцията.
Всъщност, ако се върнем три години назад ще видим
днешната драма в Септември е предизвестена. Още, когато ГЕРБ номинираха Рачев
за свой кандидат стана ясно, че крупният бизнесмен е потенциален клиент на
прокуратурата. Още тогава на бял свят изплуваха сигнали, че той прави незаконен
добив на природни богатства в коритото на река Чепинска чрез фирма на сестра
си. Аферата стана толкова дебела, че и до днес в Пазарджишко се говори, че
Рачев е дал пари, за да бъде номиниран за кмет, за да избегне обвиненията и да
се сдобие с повече власт. Всъщност това е основата на корпоративно-мафиотския
модел у нас. Едрият бизнес поиска политическо представителство не, за да
развива страната, а за да използва инструментите на властта в своя полза. И
това желание бързо си намери политически съюзник в лицето на формацията на
Бойко Борисов. Корупционната сплав бе изпечена, оставаше само да бъде закалена.
Триумфът на местните избори през 2015 година, който отбеляза ГЕРБ днес може да
бъде разглеждан основно като разгул на суджуците. Защото описаната
криминално-финансова история пак ни води до корените на проблема. Това е
поредният гърч на модела "Суджук", стигнал до извратени форми и
състояние на крайно самозабравяне. Налице са всички данни - кмет-бизнесмен,
арогантен и богат, партия, която е готова да му предложи власт, за да може да
смуче ресурси и безкрайно притискане на една малка община в клещите на
ненаситната алчност. Този проблем вече е системен, защото се повтаря с плашеща
честота навсякъде, където ГЕРБ са узурпирали управлението и го превръщат в
партийно ООД за бързи облаги и тлъсти банкови сметки. Ние виждаме модела там,
където той се пропуква заради собствената си корупционна тежест, където
изригват противопоставания и други обществени драми, но хората навсякъде из
България усещат на гърба си отровните изпарения на тази паяжина, която е
сковала повечето общини у нас. За един представител на модела
"Суджук" 250 хиляди лева не представляват нищо и това е в шокиращ
контраст със социалното положение на повечето българи, на които им обясняват,
че заплата от 800 лева е нещо велико.
Всъщност ако се вгледаме по-надълбоко ще установим и нещо
друго. Малката община Септември постоянно е разтърсвана от скандали, които се
пробиват път дори до националните медии. През септември миналата година
председателят на Общинския съвет в Септември (пак от ГЕРБ) Лазар Влайков бе
арестуван след една много мътна афера. В кръчма 6 годишно дете уби с пистолет
на Влайков човек докато си играело с оръжието. Сюжетът звучи по много български
начин. Така и не се изясни защо на Влайков му е трябвало да носи пистолет в
кръчма, как се е оказал в детето, както и дали малчуганът не става изкупителна
жертва за много по-блатиста история. Изобщо, ако разгледаме Септември като един
микромодел на държавата, косите ни могат да настръхнат от ужас. Пред нас се
разиграва една умело смазана корупционна машина, която на всичкото отгоре е и
въоръжена и има достъп до информациите на ДАНС. Моделът "Суджук" е универсално
зло и хората го чувстват навсякъде. Дали в образа на кмет, който без проблем
вади 250 бона или като партиен лидер, който изнудва за четири тона суджук, това
е един и същи злодей, клониран из цялата страна.
В аферата с кмета има едно-единствено положително нещо -
специализираната прокуратура може би наистина подхваща автентична битка с
корупцията. И това е някаква светлинка в края на тунела на голямото безчестие.
Защото войната с корупцията може би трябва да започне именно на местно ниво,
там, където феодалите вече се чувстват абсолютно недосегаеми и се самозабравят
напълно. Ако специализираната прокуратура иска да се сдобие с ореол тя не
трябва да спира до Септември. Из цялата страна има такива като Рачев, които
може още да не са доплували до медиите, но аферите им миришат като изоставено
сметище, забравено от власт и санитарни власти. Достатъчно е само да се
разровят и цяла България ще може да си поеме малко дъх от зловонието. Това е
моята надежда. Казват, че тя била най-голямото зло от кутията на Пандора. Но
искам да ме опровергаят.
Наистина.
No comments:
Post a Comment