Призракът на една декларация тези дни броди из
многострадална Европа. Европа, разтърсвана от противоречия, кризи, джендърство
и следобедните питиета на Жан-Клод Юнкер, но все пак намери време да се
занимава с декларацията на НФСБ срещу зелената евродепутатка Ска Келер. Тези
дни слушах говорителката на Еврокомисията, която обяви, че лично Юнкер
(очевидно преди палавите си следобеди) намерил време да говори с Келер и Валери
Симеонов, за да си изясни какво толкова се е случило в далечния край на ЕС, там
при външната граница на Европа, където толкова много му бе харесала луканката и
шопската салата. НФСБ написаха един яростен, гневен, язвителен и хейтърски
текст в чиято най-мека и лирична част предлагаха да вземат Ска Келер с партиен
транспорт и да я изведат от границите на отечеството. Опусът, озаглавен
поетично "Да намажем ските на Ска Келер" предизвика толкова гръмокипящи
страсти, че политологът Евгений Дайнов го определи за първия нацистки текст,
роден в България от 1989 година насам, а самият Министерски съвет след като
повъртя горещия картоф няколко часа реши просто да се отрече от него. И така се
получи леко шизофренно - правителството се отрече от текст, който е подписан от
вицепремиера в него. Вярно е, че някои хора могат да съжителстват с различни
гласове в главите си, но в политическите процеси това е строго противопоказно и
коалиционно разпадащо. Преди да кажем няколко думи по темата на декларацията,
за зелените протести, правителствените експлозии, медийните къчове и вдигнатите
средни пръсти, нека да отбележим нещо, което е важно. Аз лично нямам проблем с
посланието на декларацията на НФСБ. Посланието е точно и, опасявям се, добре
прицелено. Съжалявам, но не виждам никаква причина замесването на чужд депутат
да бъде вадено като аргумент за праведност на една кауза. Позор за тези, които
си мислят, че чуждестранния емисар е доказателство за техните аргументи. Това е
вечният комплекс на лакея, който на българска почва придобива експлозивни
форми, защото тези, които го носят в главите си обикновено се изживяват като
снежните върхове на българския морал и достойнство. Ска Келер има право да
дойде у нас, да заявява колкото си иска позиции, но слюноотделянето по нея и
опитите тя да бъде възвеличана като някакъв свръхфактор ми идват в повече. А,
честно, аз съм й почти фен. Авторите на декларацията сбъркаха със стилистиката.
Защото такова послание щеше да тежи на мястото, ако беше поднесено в адекватна
форма, а не в текст, който прилича на опитите на поет-дисидент да изпълни
стената на обществена тоалетна с думи. Смисълът на политическия протест е не
той да звучи като забравен роман от Чарлз Буковски, а да постави сериозно един
наболял въпрос, който вълнува две трети от българското общество. В този смисъл
авторите на декларацията твърде много се увлякоха по литературните пориви на
душата си вместо наистина да поставят ярко и остро пръст в раната, без да
пресоляват езика по отношение на една дама. Темата "Банско" обаче
продължава да буди достатъчно обществени страсти, които присъствието на Ска
Келер не само не укроти, а направи практически непримирими. И точно тук тези,
които я доведоха наистина сбъркаха. Ако са искали през нея да изобличат
хулиганския език на Симеонов и сие, това е експеримент без смисъл, защото
всички знаем, че душевността на вицепремиера не знае граници, когато трябва да
громи врага. Ако са искали да поставят каузата си по извисена тоналност, това
също е пиар-гаф, защото Ска Келер се оказа капката, която преля чашата. Тя даде
козовете в ръцете на патриотите, защото независимо какво казват медиите, то у
хората остана усещането, че те воюват за някакво позабравено достойнство, а
това все повече се харесва у нас. И лабораторните десни много бъркат, ако
смятат, че декларацията работи срещу своите автори. Точно обратното - този
текст е бил преценен, той е спасителен, имиджов и германката му дойде просто
като дар от небето. Тези, които домъкнаха Ска Келер тук просто вляха адреналин
на патриотите. Така се получава, когато мислиш, че решението на проблемите ще
дойде отвън.
Темата за външната намеса и за хулиганските декларации
неизбежно ни води и до темата за протестите. Нека да уточним - вероятно има
основания за протести, но те продължават, защото една групичка от фанатизирани
десни (разбирай такива, които пропускат да си пият редовно хапчетата) се впи
като кърлеж в тях, реши да ги засмуче като вампир, за да може да получи някакъв
реванш за безобразното си изборно поражение миналата година. Автентичните
екогрупи имат смислена основа, но пък няма как да не отбележим, че именно в
зелено решиха да се оцветят и някои от най-неприятните представители на
градската фауна, системни усвоители на бързи пари, проекти, грантове и всичко
останало, което може да пълни банкови сметки. Именно продължаването на
протестите по този начин, отвъд тяхната полезност вече трупа точки за
патриотичните автори на фетви, отколкото за нещо друго. Изобщо оттук-нататък
трябва е ясно, че около всяка кауза около която почнат да танцуват шамански
танци изброените групички ще е обречена на безславен провал, била тя спасяване
на природа или потайно прокарване на Истанбулска конвенция. Просто
псевдоморалистичните конвулсии на системно некъпани хора започва да идва в повече
на претръпналото на дивотии българско общество. И правят симпатичен дори и
Валери Симеонов. Да, знам, мразя се, че го казвам.
А иначе като допълнителен детайл към картината на
интелектуална мизерия си струва да добавим и един друг мини-скандал, пряко свързан
с протестите. Тези дни основната тема на фейсбук-дясното беше
мега-хипер-гига-ултра скандала, видиш ли, че Емил Кошлуков бил показал среден
пръст от екрана на БНТ. И изчетох удивителен на брой есета срещу този коварен
фалически жест, заподозрян направо в опит да унищожи евроатлантическия морал у
нас.
България обаче не е обикновена държава, а форма на
съществуване на дълъг и черен виц. Малко след като истеричните нотки по
отношение жеста на Кошлуков достигна кресчендо, което дори Лучано Павароти в най-добрите
си дни не можеше да стигне, един либерален сайт (КлубЗет) излезе със снимка на
нарисуван върху небето фалос от облаци. И с нея илюстрира трагичната новина за
катастрофата на руски самолет край летище Домодедово, която взе десетки жертви.
Фалос насочен в лицата на умрели хора. Черният виц се състоеше в това, че по
същото време в същия сайт имаше поне три статии, пълни с моралистични слюнки и
гъргорения срещу жеста на Кошлуков. И най-отвратителното е, че нито един от
възмутените автори няма да напише и една буква срещу падението на сайта. Ще се
направят, че този медиен цинизъм не го е имало. КлубЗет побързаха да излязат с
обяснение, че случката е само техническа грешка. Върховно лицемерие. Как пък
тази "техническа грешка" се случи точно в новината с катастрофата на
руски самолет? И как точно се случва тази грешка - това някаква форма на
вътрешноредакционен бъзик ли е била? А държим сметка за вътрешната атмосфера в
редакцията, защото изданието обикновено е от най-вресливите, когато трябва да
се коментират други медии, обикновено размаханият им пръст се движи бързо като
моторна резачка, а човек си представя, че зениците на определени журналисти
всеки път се разширяват от внезапен кеф, когато трябва да държат моралистични
проповеди в евроатлантически дух.
Всъщност това е тихият демон на българската общественост.
Тези, които се правят на ангели, тези, които са си присвоили званието
"съвести на нацията", тези, които са най-шумни в моралните клетви и
праведното виене на гръбнак всъщност са огледален образ на онова, което
описват. Тях не ги дразни средният пръст изобщо, а това, че именно Кошлуков го
е изобразил. Те не възразяват срещу цинизма по принцип, а това, че те стават
негови жертви. И изобщо не им пука да се превръщат в бухалки и разпространители
на фалшиви новини и небесни фалоси, когато поръчката го изисква и е подплатена
с грантове. И последно по темата, но то изобщо не е маловажно. Всъщност жестът
на Кошлуков беше предизвикан от неговото възмущение, че протестиращи са го
правили и то пред камерата на БНТ и за БНТ. В моралните проповеди по темата
никъде не прочетох дори един ред на осъждане и на първоначалния източник на
цинизма. Не, картечният огън беше концентриран върху гадът Кошлуков, новият
обект на тотален хейт на умнокрасивото блато, което отдавна не усеща, че
прилиба на сбор от микроби, изолирани в петриева паничка. Ето поради тези
двойни стандарти всеки протест към който се приближат градските сноби и обречен
на провал. Аз вярвам в идейността на левите групи, които са на улицата и знам,
че техният протест за опазване на природата е чист. Проблемът е, че
маршируващите щурмоваци от градски сноби пет пари не дават за Пирин и това не е
просто обида, а реална констатация. Не напразно от третия ден те мрънкат, че
няма чисто политически лозунги, че протестът не води до идеята за смяна на
властта. А под смяна на властта точно тази групичка винаги е разбирала Бойко
Борисов да припознае именно тях като коалиционен партньор и повторно да им се
обясни в любов.
Вицът, както казах е черен. А на черните вицове човек
трябва да намери начин да се засмее.
Защото иначе рискува просто да заплаче.
No comments:
Post a Comment