Холандските лъжи и главатарят на варварите Владимир Путин

През 2006 година холандския външен министър Хайбе Зейлстра (вече в оставка) е служител на корпоративния гигант „Шел“. Като представител на мегакомпанията през същата година той попада на среща с Владимир Путин, която се провеждала в негова резиденция. И там ужасено чува как руския лидер говори за Беларус, Балтийските страни и Украйна като за част от „Велика Русия“. Тази история Зейлстра разказва последователно пред медиите и то като аргумент, че е наясно каква демонична, имперска и агресивна политика води Москва.  И, да, как да не се ужасиш – руският лидер на среща със случайни бизнесмени разкрива най-черните си планове за съседните страни. Нагъл империалист! Чудовище!

В историята обаче има един съвсем малък проблем. Оказа се, че тя е абсолютна лъжа. Пълна измислица на Зейлстра. Местни журналисти разкриха, че няма никакъв начин той да е участвал в тази среща, нито да е присъствал на нея. И преди няколко дни дипломатът официално си призна, че е излъгал. Той знаел какво е говорил Путин от участник в срещата, но искал да защити източника си и заради това измислил историята. Няколко дни по-късно Зейлстра подаде оставка, защото аферата се разрасна застрашително и придоби международни измерения с плашеща интензивност.

Всъщност в тази история засега има един-единствен сигурен факт – министърът е излъгал. След това е повтарял лъжата си десетки пъти, вероятно, разчитайки на старото гьобелсово правило тя да се превърне по магичен начин в истина.

Опасявам се обаче, че дори и обяснението на ексминистъра е нагласено и измамно. Защото Западът трябва да си избере версия на Путин в която вярна.

Путин 1.0 според тях е коварен, нагъл, тих и арогантен лъжец, интригант на световно ниво, който чака евроатлантическото пространство да се разсее, за да наруши международното право.
А Путин 2.0 според историята на Зейлстра е някакъв глуповат самохвалко, който използва първата му попаднала под ръка аудитория от чужденци, за да им разкрие своите планове и да ги посвети в конспиративните си кроежи.  Кой е истинският? Защото двата образа се самоизключват един друг.

При това историята уж се случвала през 2006 година, което за тези, които помнят еволюцията на Путин придава допълнителен елемент на абсурдност на твърдението. През 2006 година Путин все още вярваше, че е възможно равноправно сътрудничество на Русия със „западните партньори“ (това е любимият ми израз). Чак година по-късно – в прословутата си реч в Мюнхен, руският президент отчаян от развитието на събитията формулира идеята, че Русия има интереси, които ще защитава дори и самостоятелно. И, разбира се, в нито един момент не е имал предвид имперско развитие на страната си напук на професионалните конспиролози и автори на политическо фентъзи, които като микроби са не навъдили из цялата световна преса. Не слагам българските екземпляри в това твърдение. Те са просто жалки преписвачи и не заслужават да им се отделя внимание.

На ниво Европейска комисия от година и половина насам официално се поставя въпроса за борба с фалшивите новини. И това е скрит начин да се каже, че ще дерем европейските данъкоплатци, за да разобличаваме лъжите на Русия и нейната хибридна пропаганда. Но какво правим, когато фалшивите новини идват от сърцето на ЕС, а? Тези новини към коя графа и параграф ще ги съотнесем?

Всъщност лъжата на холандеца е изключително показателна за състоянието на европейската политика по отношение на Русия. То се базира на принципа „една жена каза“. Една позната на съседката на портиера на братовчедка ми е бил на среща с Путин и разказа ужасяващи неща…Ето това е нивото – измама, която е опакована като истина. Ако Зейлстра беше просто анализатор може би опашата му лъжа щеше да бъде подмината, но тук говорим за човек, добрал се до върховете на холандската политика, въобразил си, че може да продава всякакви глупости на ошашавената публика. И се предполага, че именно такива фалшиви новини трябва да формират адекватна политика. Това е невъзможно. А и демонстрира на практика защо ЕС изпада от много световни процеси и се оказва големият липсващ в най-конфликтните точки на света, там, където се определя и неговото бъдеще. Точно такъв тип лъжи рушат образа на западната политика и фактът, че никой не предприема нищо ситуацията да се промени по-скоро е симптом за огромна криза, отколкото за глупост или идиотщина.

Големият въпрос обаче е колко такива фалшификати са останали неразобличени? Колко от тях са се институционализирали като истина без да бъдат хванати и разнищени докрай. А нима положението с Russia gate в САЩ не е абсолютно същото. Тезата за руската намеса в американските избори се надува като медиен балон, а реални факти за намеса  просто отсъстват. В отделен текст може да се занимаем доколко този скандал е лишен от база в реалността, тук само го слагаме като пример, че истинската фабрика за фалшиви новини съвсем не е в Русия.

Евроатлантическият свят има остра нужда от враг на който да припише всичките си проблеми и очевидно ролята на вечния демон пак се пада на Русия. А медийното изобразяване на врага има нужда точно от такива фалшиви новини, защото фактите от действителността не са достатъчно убедителни, за да накарат гневната публика да повярва. И съм убеден, че Зейлстра подава оставка не защото осъзнава каква вреда е нанесъл на цяла Европа, а просто, защото бе спипан по бели гащи и пред цял свят доказаха, че той говори измислици. Ситуацията поетично напомня на гениалното стихотворение „В очакване на варварите“ на Константинос Кавафис. Трябва ли да ви припомням последните два реда от него:

Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

И понеже се нуждаем от „решение“, а варварите ги няма, тогава дайте да си ги измислим. Тези варвари са коварни, имат орда от хакери, нагласяват избори, изваждат Великобритания от ЕС, създават партии, ръсят пари и споделят плановете си за световна доминация пред първия кибик, който им падне. Но „откровенията“ на холандеца ни помагат да разберем и друго. Европейските елити си въобразяват, че могат да припишат всичките си проблеми на Путин. Той е техният варварски главатар . И заради това трябва да четем новините за Русия както Шерлок Холмс анализира криминалните си случаи. Със сигурност във всяка от тях има уловка. Все пак ние се нуждаем от „разрешение“. Нали така?