На 14 февруари тази година, навръх Деня на влюбените и
любовта, Бойко Борисов държи фундаментална реч пред министрите от кабинета. Тя
е посветена на електронното управление и е пълна с патос, дори с усещане за
фатализъм. "Ако нещо хубаво направим в този мандат да остане, това е
електронното управление", казва Борисов като уличен проповедник и
натъртва, че лично всеки министър отговаря по темата и няма право да стоварва
вината на по-долните звена. Проповедта отива и по-нататък. Премиерът
предупреждава, че това е голямата тема по която ще бъде оценявано управлението
и "и не си мислете, че като дойде септември, някой ще ни е забравил"
(цитатът е буквален).
След всичко, което се случи в средата на август - срива
на търговския регистър, падането на сайта на правосъдното министерство,
блокирането на електронните страници на ГРАО и на още няколко държавни
институции, можем да четем тази реч като някакво върховно предчувствие за
наближаваща беда. Все едно някъде в аналоговото управление на страната е било
ясно, че дигиталният провал е неизбежен напук на уверенията, че се движим към
бляскаво информационно дружество.
Сривът на търговския регистър предизвика небивало
политическо и обществено брожение, социалните мрежи зажужаха като разбунтуван
кошер, бъркането навътре в историята заприлича на комикс, който обрисува живота
в някоя лудница. На бял свят излязоха факти, които ни карат да си мислим дали
случайно не сме се събудили в някой кафкиански кошмар. Оказа се например, че
поръчката за "надграждането" на Търговския регистър е било спечелено
от 72-годишна маникюристка. Шефката на Агенцията по вписванията Зорница
Даскалова пък няколко дни чакаше скандала да утихне от самосебе си и се покри
като изчезнал от Софийския зандан затворник. Чак когато стана ясно, че
Търговския регистър няма да тръгне скоро и че омазването там е огромно, тя се
появи да даде обяснения от които обаче вече нямаше никаква нужда. Съмненията,
че зад срива се крие нещо нечисто и задкулисно станаха толкова големи, че властта
се нуждаеше от ритуална жертва, която да успокои масите. Така в пика на
скандала Даскалова подаде оставка, я тя скоростно бе приета от Бойко Борисов и
Цецка Цачева. Пускането на кръв е изпитана тактика на ГЕРБ, но в случая те се
забавиха твърде много с реакцията и това може да им изиграе много лоша шега,
защото черните вицове, които се родиха от абсурдната ситуация ще останат
безсмъртни. Отделно от всичко това с остраняването на Даскалова Борисов
всъщност нарушава свое основно политическо послание, което цитирахме в
началото. В речта си от 14 февруари той ясно посочва, че отговорността не се
носи от нисшия персонал, не се носи от шефки на агенции, а пряко от министрите.
И заради това в драмата с Търговския регистър все по-силно започва да виси
въпроса - кой го свали и кой носи отговорността за провала. Разбира се ние няма
да търсим техническите обяснения. Те са приоритет на експертите, но сме длъжни
с дететективски нюх да потърсим политическите виновници за ситуацията, които си
налягат парцалите и пускат безумни инициативи, за да може да им се размине в
суматохата.
И така - кой може да е виновен за това, че Търговския
регистър изгърмя, мина офлайн и разклати управлението така сериозно, че
развалиха невзетата отпуска на премиера. Всички знаем, че този кабинет има
врагове, които главата на правителството редовно посочва - в началото на
годината това бяха "гадовете, които искат да бутнат Борисов заради
тока", после се оказа, че това са някакви "стари ченгета", които
пускат жълти новина, а след това трубадурите на властта конкретизираха, че цели
три центъра (Цветан Василев, "Позитано" 20 и Елена Йончева) се
опитвали да дестабилизират положението у нас. При този изброен списъчен състав
можем ли да кажем, че някой от тези мистични врагове е прецакал Търговския регистър,
за да развали вкуса от геополитическите успехи на кабинета, а? Колкото и да се
напъва обаче дори и Илияна Беновска няма да успее да развие такъв коментар. Не
подценявам таланта й в тази сфера, но целият български народ му стана ясно, че
в цялата драма има двама, които са в кал до ушите. Това са правосъдният
министър Цецка Цачева и вицепремиерът Томислав Дончев. Първата е редовната
издънка на ГЕРБ. Цачева е в черна серия от 2016 година, когато въпреки
театралните си сълзи и сценки загуби президентските избори. Оттогава кариерата
й тръгна надолу. Собствените й избиратели я оставиха вън от парламента и тя в
последния момент се качи на правителствения кораб, но пък за сметка на това е
един от министрите, които ще бъде запомнен с трайна поредица от скандали. И
бягството на затворници от Софийския затвор, след това от болница в Пловдив -
всичко се писа на нейната сметка. Гръмването на търговския регистър е черешката
на тортата, пик на нейната буреносна министерска кариера, която сигурно ще
завърши като по бай Тошово време - ще я заточат в Конституционния съд, за да я
остранят от зрителското внимание. Факт е обаче, че Цачева беше неадекватна и
абсурдна в окото на бурята, както и това, че очевидно не си е свършила работата
качествено докрай. Големият злодей в случая обаче е топзвездата на ГЕРБ, онзи,
който все го славословят като експертното лице на партията - вицепремиера
Томислав Дончев. В разгара на скандала той побърза да излезе с идеята да се
създаде мегахранилище за държавни данни, за да се избегнели такива случаи в
бъдещето, но това е точно след дъжд качулка. В началото на януари, когато
Дончев още се изживяваше като рокзвезда в парламента бе проведен дебат по
питане на левицата за електронното управление. Тогава той се опита да
оригиналничи: "Не се прави електронно управление с аналогови
политици". Оказа се, че няма по-аналогов от Дончев в този кабинет.
Електронното управление се оказа една красива дъвка, политическа маска, която
да прикрие неговото персонално безсилие да свърши нещо качествено по темата. И
резултатите от това се видяха кристално ясно - пълен блокаж на основни
електронни ресурси на държавата. А суперзведата би трябвало да ги контролира
отблизо и да ги надзирава зорко. Човекът обаче е изгубил повече време да мисли
с какъв костюм да се появи на карнавала в Габрово, отколкото да си свърши
работата както трябва. Рядко в българската история е имало по-ясен криминален
случай - виновниците са налице, те са очевидни, но властта вдига чадър над тях
и ги оставя да си развяват политическото алиби по медиите. Но хората не са
слепи. Те ясно видяха кои са аналоговите виновници за проблемите.
Оставка!
No comments:
Post a Comment