Sunday, August 05, 2018

Защо бунтът срещу Истанбулската конвенция не е консервативен?



Решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция противоречи на българската конституция бе посрещнато с аплодисменти от мнозинството от българския народ. Хората съвсем искрено се поздравяваха, защото съвсем основателно виждаха в това своя победа, една от съвсем малкото по време на отвратителния преход. Но както винаги една малка група от политически екземпляри, които за удобство по-надолу ще наричаме градско дясно или психодясно, веднага нададе болезнен вой, който продължава да ехти като призрачен вик из фейсбук.
С удивление изведнъж видяхме, че всеки един екземпляр от градското дясно се оказа конституционалист на свободна практика и юридическа експертиза, която кърти даже емайла от кътниците. Начетох се на толкова анализи, проклятия, моралистични есета и полуюридически размишления, че не съм сигурен дали не си съкратих живота с поне една година.
Преди да се опитаме да кажем няколко думи за тези новоизпечени специалисти по конституционно право сме длъжни да направим едно уточнение. Преди да вземе своето решение Конституционния съд потърси мнения на много хора, както и на представителите на цялата съдебна система. Прегледах мненията - с изключение на ВКС (двете колегии на ВКС дават становище "против" и само една "за" Истанбулската конвенция, но Лозан Панов предпочита да играе подло и мръснишки и обявява, че институцията му не е стигнала до единно решение) всички останали представителите на съдебната система са категорични, че предложеният документ не се вписва в нормите на нашата конституция. Приемам тяхното мнение за валидно, защото добри или лоши това са юристите на България. Ако ги бяха питали за развитието на ядрената енергетика вероятно нямаше да се съобразя с тяхното мнение, но този въпрос е изцяло в тяхното поле и сфера. Което, но с точно обратна сила важи за цялата фейсбук-интелигенция, която реши, че конституционните дейности са елементарни за нея и започна да упражнява цялото си снобско слабоумие върху решението на КС. Десният интелигент в България има едно основно хоби - да се оплаква, че е заобграден с евразийски селяни, че е потънал до ушите в блатото на изостаналост, консерватизъм и немодерност и, че душата му стене всеки път, когато се сблъска с традиционната българска простащина и неотвореност към света. Дайте на десничар бутилка водка и време и той няма да спре да ви говори за това. В мненията за Истанбулската конвенция градската десницата получи точно шанс и поле да се развихри.
Нека да започнем с десния троцкист Евгений Дайнов, неуморен автор на текстове в които отдавна е отписал бъдещето на България. Професорът веднага хваща бика за рогата и казва: "И, разбира се, е очевидно, че мнозинството българи са дотолкова разтревожени от целия спор покрай тази конвенция, че единствени в света префасонираха думата "джендър" ("род") така, че да обозначава традиционното "педераст". Оттам-нататък започват едни дълбокомислени разсъждения, които се паркират в традиционното (дори тъпо консервативно) обяснение - че българите се тревожели от международната спогодба, защото били с недоизбистрена социална-полова идентичност. Аз пък наивно си мислех, че Истанбулската конвенция би трябвало да защитава точно тези с недоизбистрените идентичности, но виждаме, че професорското сърце може да разбере джендърите, но българите - в никакъв случай. А колкото до това, че думата джендър обозначавала "педераст" опасявам се, че тук също нивото на дебата е умишлено свалено, за да може либералното сърце на Дайнов да запламти в нощта още по-ярко. Повечето от хората, които са срещу ИК никога не биха тръгнали да тормозят хомосексуалните хора или да ги дискриминират по някакъв начин. Тяхното несъгласие е срещу опитите целият този процес не само да се представя като нормален, но и да бъде законово закрепен. Съжалявам, но хората имат своите основания за тревога. И отказът да разбереш техните страхове всъщност е най-противната форма на дискриминация
Други мои любимци - шестте души около маргиналния сайт "Терминал" 3, ръководен от Ивет Добромирова, която май е нещо като пиарка или като нищо друго на света, пък покориха други висоти със своите реакции. За тях беше абсолютно безусловно едно - зад решението на КС стои лично Путин. Кремъл спуснал демоничния си план за рушене на българските институции и върховните магистрати лично му козирували и го изпълнили. Може би само без Филип Димитров. Ф.Д вероятно се е съблякал гол в знак на протест и е тичал из коридорите на КС виейки свободолюбиви лозунги за бъдещето на джендърска България.
А най-унизителното и страшно нетолерантно беше, че всички тези демократични съвести и моралистични гиганти на страната веднага заляха с проклятия четирите съдийки в КС, които са гласували, че Конвенцията противоречи на основния закон. Те веднага получиха призиви да отиват в кухните да готвят, да бъдат пребивани от мъжете си, да бъдат тъпкани моментално. И това им го предписваха всички десни демократи вкупом, като разбира се, трябва да отчетем, че техния брой рядко превишава 2 процента от населението.
Повечето от тези крясъци са симптом на остра криза на идентичност. Психодясното с години ослюнчваше себе си като основен носител на модерността в страната, като торнадото на промените, а останалите трябваше само да богоговеят пред тях. От няколко години обаче този процес закъса. Виждаме един процес на мощна съпротива срещу поредното инжектиране на тъпотии в българското общество, което дори не е консервативен, а революционен процес. Съпротивата срещу ИК не е въпрос единствено на консерватизъм и традиционни ценности. Тя е израз на естествено недоверие във властта във всяка нейна форма, защото по трудния начин хората научиха, че от елитите никога не идва нищо добро. Заради това се роди чудовищната глупост, че пред очите ни се реализирал сблъсък "консервативно-либерално". Това е удобен начин да скриеш истината. Ценностен сблъсък тук има, но той не е водещ. "Джендърството" е символ на глобалното общество, което се опитват да ни нахлузят като усмирителна риза. И повечето хора протестират, защото искат да запазят своето разбиране за национална държава, особено, когато виждат срещу себе си банда от безродници, които лапат алчно и се опитват да рекламират всяка чужда идеологема. Защото има гласове, които трябва да бъдат чути и които не бълват наготово опорните точки. Спомням си как преди време Мариус Куркински го закова много точно: "Това е подигравка с народ, който току-що се е посъбудил от какво ли не - това е изместване на центъра".
Именно. Пред българския народ стоят много по-различни и смислени предизвикателства, но винаги ще се намерят хора, които да се опитат да го удавят в капка от вода. Във върховното безсмислие на чужди ценности, които съвсем не се приемат толкова безкритично в Европа, колкото се опитват да ни го представят.
А всъщност мизерията на защитниците на ИК си пролича от опита за обожествяване на един общо-взето нелеп документ. България и сега има доста добро законодателство за защита от домашно насилие. Неговият проблем е, че то не работи, защото институциите не го спазват. И искате да ме убедите, че с приемането на още една разпоредба, която никой няма да прилага, изведнъж насилието ще изчезне по мистичен начин? Ако всички тези разтревожени съвести наистина искаха насилието да спре, то протестът им трябваше да е пред МВР и пред другите органи и то не в защита на Конвенцията, а с искане законодателството да се спазва. Но ние всички знаем, че каузата срещу насилието над жени е просто красивата опаковка, която трябва да накара държавата да преглътне и останалото. А хората се съпротивляват именно срещу него напук на градското дясно, което е така отдадено на света, че би носило минижуп само и само, за да мине за нещо като джендър. Вие няма да видите тези екземпляри да излизат на протест за по-високи доходи, няма да ги откриете дори и с лупа на сбирка за някаква социална кауза, но веднага ще дочуете техните стенания, която се отнася за такава абстрактна и глупава кауза като ИК. Такива документи за естествената виагра на психодясното, но проблемът е, че дори и този стимулант вече не работи. Заради това ви препоръчвам да се разходите из тези истерични мнения и яростни псувни - това е картината на българското минало, което не иска да повярва, че е останало в канализацията на историята. Но по вонята ще познаете, че вече са там. Аз лично дори с ръка не бих им махнал. Заслужават си го.

No comments: