Политическата лотария в България дълго време изглеждаше смешна. Все едно от 4 април насам не се намираме в обичайната реалност, а сме попаднали насред риалити шоу в което няма правила или насред нискобюджетен холивудски трилър в който всички главни герои се оказват злодеи и публиката в един момент се чуди дали да симпатизира на действието или да освирква до безкрай. Всичко изглеждаше достатъчно забавно, смешно, иронично и абсурдно до мига в който задрейфувалата в безвремието страна не започна да бъде подлагана на ценови шокове - токът скочи, цените в магазините скочиха, доходите замръзнаха. Изведнъж България ярко усети, че политическият вакуум не е източник на безкрайно шоу, а е реален удар срещу обикновния народ. Подозирам, че заради това "Има такъв народ" толкова сериозно се опариха при своя комичен опит да съставят правителство. Върху тях лежеше печата на надеждата, че могат да направят нещо различно, че ще се появят на политическата сцена и подобно на супергерои от комикс ще поставят нещата на мястото им. Всичко това се оказа напразна надежда. Особено, когато Слави Трифонов във фейсбук обяви, че неговата партия (партията, спечелила изборите) ще бъде опозиция. Това много напомни на една изключителна ремарка на Тери Пратчет, който в една от своите книги описва битката между джуджета и тролове в долината Куумс. "Това е първата битка, позната на историята в която и двете армии са се чакали от засада", иронично пише геният на британската литература. Същото виждаме и в 46-ото Народно събрание - първият парламент в който всички партии бързат да се запишат в опозицията. Междувременно стана ясно, че държавата върви към икономическа катастрофа и, че ако политическият елит иска да покаже, че осъзнава къде е и кога е трябва да предприеме някакви мерки. И точно тук се случи най-голямата криза на държавническа мисъл в последните години. Повечето партии предпочетоха да си заровят главата в парламентарните банки и да се отдадат на мечтания за нови избори, отколкото да се опитат да адресират проблемите и да поработят. Президентът Румен Радев няколко пъти се опита да даде знаци, че държавата трябва да реагира и парламентът е задължен да актуализира бюджета, но почти никой не го чу. ГЕРБ цинично обявиха, че държавата можело да се справи и в рамките на сегашния бюджет с което набързо показаха, че изобщо не им пука за пенсионерите, пет пари не дават за хората, а си правят сметка единствено за президентските избори и за своите маньовърчета преди тях. ИТН също проспаха момента в който могат да покажат, че мислят за своите избиратели, а не са се оттеглили във виртуалните бездни, обидени и наранени, търсещи само мига за отмъщение. Те обявиха, че щели да предложат свой вариант за актуализация, но такъв така и не се видя на хоризонта.
И така, много банално, но доста предвидиво, оказа се, че единствено БСП е партията на здравия разум. Свидетел съм колко критики, обвинения, обиди и упреци отнесе левицата заради това, че до последно преговоря с ИТН за съставяне на правителство. И почти никой не си даде сметка, че тези разговори социалистите не ги водят от желание да попаднат във властта (никой не им беше обещал това), а защото ясно осъзнаваха, че страната не може да си позволи повече безвремие и, че е крайно време парламентът да заработи не просто като машина за изслушвания на министри, а като орган, който решава проблемите на българския народ. Ето защо още преди служебното правителство да предложи свой вариант за актуализация на бюджета, единствено БСП настояваше тази актуализация да се случи. Най-малкото, защото само през нея пенсиите могат да бъдат осъвременени и десетки хиляди пенсионери да получат глътка въздух и малко повече пари. На 24 април за първи път левицата постави тази тема, в момента в който всички останали партии бяха заети да правят политически пиратки и фойерверки без реално съдържание. Тази актуализация още тогава беше неизбежна, защото бюджетът на ГЕРБ беше напълно издънен, абсолютно безобразен, без реален поглед върху истинските проблеми, които се стовариха върху нацията. Точно заради това в рамките на краткото и екзотично съществуване на 45-ото Народно събрание БСП проведе битката за актуализация на пенсиите. Битка, която другите лицемерно подкрепиха на първо четене, но след това провалиха на второ. И така играта на избори, играта на безкрайни политически маневри ни доведе до ситуация в която актуализицията стана не просто необходима, а наложителна. И това беше времето в което всички партии да забравят стратегическите различия и да седнат на парламентарните банки, за да поработят в името на интереса на българските граждани. И точно тук станахме свидетели на сценки, които са дотолкова неморални, че спират дъха. Не можеш да вземеш цяла една страна за заложник и да я овъргаляш в дребни сметчици и конюнктурни интереси. Точно този процес ясно очерта разделителната линия. И тя не е партии на статуквото срещу партии на промяната, а партии, които гледат интереса на избирателите и партии, които са отдадени изцяло на нарцистични и егоистични намерения.
Актуализацията на бюджета в един момент се оказа ключов проблем, който визира не само икономическото бъдеще на държавата, а отношението към избирателите по принцип. Заради това е добре да кажем няколко думи за това, което БСП иска да види в актуализирания бюджет. На първо място - от четири години левицата води битка за актуализация на пенсиите. Във всеки бюджет от 2017 година насам отново и отново социалистите поставяха темата, защото тя засяга цялостната политика (или отсъствието на такава) по отношение на доходите. И всеки път тяхното предложение беше отрязвано безмилостно от ГЕРБ с баналното оправдание "няма пари". Това, оказа се, е една от големите лъжи на прехода. Само месец след като започна работа служебното правителство откри достатъчно резерви за актуализацията на пенсиите, което да отмени гнусното подаяние от 50 лева, тежко наследство от Бойко Борисов, който си беше въобразил, че така може да купи допълнително количество избиратели. Как точно да бъдат актуализирани пенсиите е въпрос на политическо решение и дебат, но самият факт, че тази тема стана топактуална е заслуга на БСП. Само преди 6 месеца никой не говореше за нея, а дори и "партиите на протеста" предпочитаха да я подминават мълчаливо". На фона на задаващата се нова КОВИД-вълна е необходимо в бюджета да се предвидят и средства за помощ на дребния и средния бизнес, който вече е настръхнал от перспективата за ново затваряне и нови загуби. Левицата вече изрази и своите критики към проекта за актуализация, подготвен от служебното правителство. Тези критики станаха повод за искри между Корнелия Нинова и Стойчо Кацаров по повод на поредната порция средства, предвидени за закупуването на ваксини, въпреки, че в момента има достатъчно от тях. А какво да говорим за удара, който претърпяха стотици хиляди обикновени българи от по-високите цени на тока и горивата? Крайно време е държавата да забележи този проблем и също да го адресира по някакъв начин.
Всъщност независимо дали ще има нови избори или не, независимо дали с последния мандат ще може да бъде съставено правителство или не, сега е моментът да се разбере коя политическа сила наистина е на страната на гражданите и кои партии съществуват само в името на властта, без да им пука върху колко черепи ще стъпят, за да се доберат до нея. Много анализатори казваха, че спиралата от изборите всъщност е инструмент на демокрацията с който България все още не е свикнала и заради това има огромна съпротива срещу него. Всъщност изборите наистина са върховната изява на демокрацията, но между изборите е добре все пак да се свърши някаква работа. Заради това призовавам всички граждани, независимо от развитието на ситуацията, ясно да си дават сметка кой е бил на тяхна страна и кой през цялато време ги е пренебрегвал. Актуализацията на бюджета е единственото ни огледало за този процес към момента.
No comments:
Post a Comment