Миналата седмица обръгналата на всичко българска политическа публика, която за пореден път се залепи за екраните на телевизорите, за да гледа напрегнато старта на 46-ия парламент, стана свидетел на едно политическо мини-чудо. След като няколко месеца "Има такъв народ", партията-сензация на 2021 година, се оплете в своята опорка, че БСП е партия на статуквото и с нея няма да се преговаря, хората на Слави в крайна сметка изпратиха покана за разгвори на българските социалисти за обсъждане на бъдещето управление на страната. Хейтърите на левицата казаха, че това е някакъв голям компромис от страна на ИТН. В този хор се включи и президентът на ПЕС Сергей Станишев например ("те могат да управляват и без нас, но май не искат"). Други, по-обективни, отбелязаха, че това е хладната логика на политическата реалност. Независимо, че левицата беше жестоко ударена на последните избори и тепърва ще трябва да разнищва какво се случи с нея и защо, тя не беше съкрушена до нива в които да е фактор без всякакво значение. Българите гласуваха за един фрагментарен и пъстър парламент, който ще бъде като плаващи пясъци дори и да произведе реално управление и правителство. В такава ситуация инатът никога не е добър съветник, а липсата на диалог е буквално философия на неизбежния локаут.
ИТН опитаха без диалог да извадят правителство и да накарат всички останали да се разтреперят от възхищение, но постигнаха точно обратния ефект. Изведнъж митът за "партиите на протеста" като колективно понятие беше разрушен и напълно разнебитен. Стигна се до ситуация в която всички започнаха да виждат сянката на новите избори някъде по време на първите есенни мъгли, защото от екрана на телевизията диалог е невъзможен. И точно тогава дойде новината - ИТВ пращат показа за разговори на всички партии, с изключение на ГЕРБ. И тук е момента да си отговорим на въпроса защо се стигна до такава ситуация.
Няколко събития след изборите на 11 юли доведоха ИТН до разбирането, че трябва да търсят максимално широко разбирателство с партиите, които доскоро причисляваха към "статуквото" и най-вече с БСП. Основното от тях беше изборът на Ива Митева за шеф на Народното събрание. Този избор стана възможен благодарение на гласовете на ИТН, Демократична България, депутатите на Мая Маналова и с палавата добавка на ДПС. Социалните мрежи веднага изригнаха със смъртоносна политическа лава. За втори път след самоубийствената инициатива да извадят името на Николай Василев за премиер с гарнитура от токсична дясна програма, хората на Слави бяха подложени на ужасяващ виртуален гърч. Изведнъж всички подозрения с които е бременна българската политическа среда отново се възродиха със силата на световна конспирация - как партията на Слави е потаен проект на Ахмед Доган, който отново като задкулисен инженер на политически балони продължава да дърпа конците и да подменя абсолютно автентичният инстинкт на българите за промяна на заблатеното статукво на олигархичното и корупционно безвремие. Политическата математика просто не беше на страната на ИТН - без парламентарните гласове на БСП, оказа се, никаква промяна не е възможна, нито някакво раздвижване на политическите пластове, а още по-малко митичното изчегъртване на Бойко Борисов. Вероятно в осъзнаването на Слави Трифонов и компания помогна и усещането, че трети парламентарни избори са една година са като руска рулетка - никой не е ясно какъв ще е ефектът от тях. Според някои анализатори те биха се обърнали като бумеранг срещу ИТН, а други още по-апокалиптично, но и доста логично, заговориха за електорален срив, който ще създаде абсолютно непредвидим парламент и напълно ще разруши политическите очертания на страната. За промяната на позициите на Слави и неговата партия вероятно помогнаха и действията на представителите на левицата в служебния кабинет, които станаха истински флагмани в битката срещу ГЕРБ и Иван Гешев. Именно вътрешния министър Бойко Рашков стана човекът, който скъса нервите на Бойко Борисов. Експремиерът беше записан от камерите на СевдаТВ как яростно плюе, обижда и твърди, че да го изчегъртат е все едно някой с "гол гъз" да се опита да седне върху таралеж (знам, че с думи като тези губим детската аудитория, но цитатът е автентичен, а и за кратко време обиколи България). Министърът на правосъдието Янаки Стоилов от своя страна буквално преподаде лекция по конституционно право на целия ВСС и на Иван Гешев и показа как, ако има решимост един човек може да се изправи срещу всевластния и самоуверен главен прокурор на страната.
Всички тези фактори накуп буквално принудиха хората на Слави да търсят широк парламентарен съюз, защото май загряха за най-главното - повече нямат право на бягство от властта. Приказките за нови избори, които били част от демокрацията трябва да възприемаме единствено като опит за силна преговорна позиция и извиване на ръцете на всички, които ще седнат на масата, за да поставят своите приоритети.
Всъщност ИТН имаше избор - дали да преговаря с БСП или с ДПС. Втората партия обаче също е силно токсична, защото ДПС е част от модела на Бойко Борисов, който изсмука силите и ресурсите на страната. Заради това Слави и компания набързо ревизираха своите предишни позиции по отношение на левицата. И така буквално се възстановява една медийна несправедливост - причисляването на БСП към статуквото беше една от най-големите подлости на "новите" партии. Тя им беше необходима да утвърдят своя образ като нещо ново и революционно, но и дори и с нея те не успяха да се преборят за достатъчно доверие да имат комфортно мнозинство в Народното събрание. И така по силата на безмилостната логика ИТН научи най-важния урок, който политическите процеси буквално натикват в лицето на всеки - политиката е изкуство на диалога. Пъченето на мускули е ефектна хватка в предизборната кампания, но осъществяването на управление изисква дипломатическа гъвкавост и желание за дискусия. И всъщност с отварянето на полето за разговор проблемите не са приключили - те тепърва започват. Защото точно сега победителят от изборите ще трябва да намери най-малкото общо кратно между много партии, които се разминават помежду в много неща. Но именно отварянето на разговор прави възможно окончателното изчегъртване на Бойко Борисов от политическата сцена и пълното ликвидиране на полуфеодалния модел на управление, които той насади в страната.
Хубавото в започналия процес е, че това не е разговор за постове, нито за парцелиране на управлението. За първи път от много време насам в България виждаме разговор за програмния намерения, идеи, концепции за бъдещето и предложения за реформи, които да събудят демокрацията в страната. Не си слагам розовите очила. Безвремието на ГЕРБ буквално анестизира нашите инстикти за реален политически диалог и разбирателство и сега неговото събуждане ще е изключително трудно, но осъзнаването на реалностите беше първа точка в програмата, която може да доведе нешо различно в България. И пак да си кажа - съзнавам, че ИТН са партия с неясни контури. Те мълчаха и събраха в себе си много разпопосочни очаквания. Вероятно заради това голяма част и от техните фенове бяха изненадани от хардкор дясната програма, която беше тупната на масата. Тепърва ще има да гледаме още от тези експерименти по възкресяването на отдавна отречени другаде идеи. Но започналия диалог все пак напомня, че България днес има една много надпартийна цел. И тя е да остави ГЕРБ завинаги в миналото. Точно тази цел се нуждаеше от край на мълчанието и изолацията. И понеже това се случи можем да си позволим поне крехът оптимизъм.
В такива времена и това не е малко.
No comments:
Post a Comment